Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011 17.03.2021 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М.
Коматарова
прокурор Т. Стаматов
като разгледа
докладваното от съдия Петков
ВНОХД
№ 382 по описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Д.К.К., против Присъда №
260020/14.10.2020 г., постановена по НОХД №1257 по описа за 2020 г. на РС – Ямбол. С атакувания съдебен
акт подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.****г. около 21:20 часа в с. Г., обл. Я., по
ул. „**** ******“ до номер ** е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „**** ******“ с рег.№ ** **** **, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда,установено по надлежния
ред с химическа експертиза Протокол №***/**.**.****г. на сектор НТЛ при ОД на
МВР Ямбол, след като е осъден с влязла в сила присъда - Споразумение, одобрено
с Определение по НОХД №****/****г. по описа на РС – Ямбол, влязло в сила на **.**.****
г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б,
ал. 2,вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на една година „Лишаване от
свобода”, което да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 500
лв. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от право да
управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 59, ал. 4 от НК, е
зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
възможността да управлява МПС, считано от **.**.**** г. На основание чл. 68,
ал. 1 от НК първоинстанционният съд е привел в изпълнение наказанието от четири
месеца „Лишаване от свобода” наложено на подсъдимия Д.К.К. по НОХД №****/****
г. по описа на ЯРС, което е постановил да изтърпи при първоначален общ режим.
Подсъдимият Д.К.К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 52.48 лв.
приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа по
отношение на искането за
намаляване размера на наказанието.
Не се поддържа искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане. Защитник адв.
П. изразява становище, че при сравнение на наказанията, по предходното му
осъждане за при управление на МПС с концентрация 1,22 промила (по НОХД ****/****
г. в сила на **.**.**** г.) е наложено наказание лишаване от свобода в размер
на 4 месеца, а за настоящото, при подобна концентрация от 1,50 промила – 1
година лишаване от свобода. Настоява за намаляване на размера на наказанието
лишаване от свобода от 12 месеца на 8 месеца и на лишаването от право да
управлява МПС от 24 месеца на 16 месеца. Въззивникът К. се присъединява към
казаното това искане и също настоява да бъдат намалени наложените му наказания.
Прокурорът, като счита
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, пледира за
потвърждаване й.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият
състав счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел следната
фактология по делото:
Подсъдимият Д.К.К.,
правоспособен водач на МПС с категории В, М, на **.**.**** г. вечерта, след
като употребил алкохол, предприел
управление на лек автомобил „**** ******“, с рег. № ** **** **, собственост на М.
Ж. Г.. В автомобила пътувал и свидетелят М. С. Г. от гр. *****. Около 21:20
часа в с. Г., общ. Т., на ул. „**** ******“ до номер **, бил спрян за проверка
от полицейски автопатрул, който поискал съдействие от екип на сектор „Пътна
полиция“. На място пристигнали свидетелите И. Е. и И. П. – служители на сектор
Пътна полиция при ОД МВР – Ямбол и изпробвали подсъдимия К. за наличие на
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с инв. № ARDN 0092.
Техническото средство отчело наличие на алкохол в организма на обвиняемия 1,38
промила на хиляда. На подсъдимия бил съставен АУАН за нарушаване на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП и му бил връчен талон за медицинско изследване № ****** за
даване на кръвна проба. Полицейските служители съпроводили подс. К. до ЦСМП гр.
Ямбол, където той дал кръв за проба и видно от заключението на назначената по
делото химическа експертиза в нея се съдържал етилов алкохол с концентрация
1,50 промила.
Със Заповед № **-****-******
на ОД МВР – Ямбол, на подсъдимия К. била наложена ПАМ „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.
От приложената
по делото справка за проверка на средства за измерване е видно, че техническото
средство „Дрегер Алкотест 7510“, с инв. № ARDN 0092 било проверено в
Лаборатория, оправомощена да извършва проверка на средства за измерване на **.**.****
г., със срок на валидност 6 месеца, т.е. валиден до **.**.**** година.
От приложената
по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимия К. е осъждан с влязла в
сила присъда на **.**.**** г. по НОХД № ****/**** г. по описа на ЯРС на четири
месеца лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, на основание
чл. 66, ал.1 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав
счита, че законосъобразно и като е извършил прецизен анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав е приел за установена описаната
фактическа обстановка, показанията на свидетелите И. Е., И. П., П. Х., К. К. и
М. Г. (дадени в хода на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 от НПК) и от приложените към делото писмени доказателства – химическа
експертиза, справка за съдимост, талон за изследване № ******, протокол за
медицинско изследване от **.**.**** год., АУАН № ******, справка за нарушител,
ЗППАМ №**-****-******, протокол за преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в кръвта.
Правилно ЯРС е съобразил,
че от свидетелските показание на свид. Х. и К. безспорно се установява, че от
подсъдимия К. е управлявал автомобила в с. Г., когато е бил спрян за проверка.
Прав е решаващият съд, че тези показания се подкрепят от показанията на свид. М.
Г., дадени в хода на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1
от НПК, както и от показанията на свидетелите Е. и П., пътните полицаи
изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с техническото средство и
съпроводили го за даване на кръвна проба в ЦСМП – Ямбол.
Правилно и мотивирано ЯРС
е давал вяра и на заключението на назначената по делото химическа експертиза.
Безспорно, обясненията на
подсъдимия пред първата инстанция – че не е употребявал алкохол и не е
управлявал МПС, са абсолютно изолирани и отчетливо представляват негова защитна
теза. Във въззивното производство, по същество подсъдният и защитникът не
оспорват фактическата обстановка, приета от първата инстанция.
Всички
доказателствата, кредитирани и от ЯРС и от настоящия състав, по същество са
безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин
установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на деянието.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно установена
фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
като на **.**.**** г. около 21:20 часа в с. Г., обл. Я., по ул. „****
******“ до номер ** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „**** ******“ с рег. № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред с
химическа експертиза Протокол № ***/**.**.**** г. на сектор НТЛ при ОД на МВР –
Ямбол, след като е осъден с влязла в сила присъда Споразумение, одобрено с Определение по НОХД
№ ****/**** г. по описа на РС – Ямбол, влязло в сила на **.**.**** г. за деяние
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
ЯОС споделя изводите на първоинстанционния съд, че авторството на деянието
и начина на извършване, са безспорно доказани от всички кредитирани
безпротиворечиви доказателства по
делото доказателства.
От обективна страна за
процесното престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ЯРС правилно е
посочил, че подс. К. е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, след като е
бил осъждан със Споразумение,
одобрено с определение по НОХД № ****/**** г. на РС – Ямбол, влязло в сила на **.**.****
г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за която не е реабилитиран. Безспорно, по надлежния ред, чрез химическа експертиза на
дадената от него кръв, е установен размерът на алкохолната концентрация при
деянието – 1,50 на хиляда. Следователно, налице е
извършено съставомерно деяние по посочения текст от наказателния
закон, като престъпното деяние по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е формално и
за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредоносни
последици.
От субективна страна, правилно ЯРС е преценил, че престъплението е
извършено от подс. К. с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дееца, който не страда от
психично заболяване по смисъла на общоприетото понятие, е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Имайки предвид,
че подс. К. е човек с достатъчен житейски опит, осъждан за управление на МПС
след употреба на алкохол, той логично е бил напълно наясно, че извършва едно
противоправно и общественоопасно деяние, съзнавал е всички елементи от
конкретния престъпен състава, но е целял настъпването на вредоносните
последици.
Ето
защо ЯОС намира, че законосъобразно първата инстанция е признала подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно и обосновано
районният съд е определил вида на наказанията и не е приложил разпоредбата на
чл. 55 от НК, като от събраните по делото доказателства, комплексно, не може да
се обоснове извод, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да дадат основание да се
приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно
тежко. Правилно ЯРС е отчел, че деянието е с високата степен на обществена
опасност, обуславяща се от динамика на този вид престъпления, извършено е при
относително високото превишаване на законовата граница от 0.5 на хиляда за
концентрацията на алкохол и факта, че подсъдимият за търпените от него
наказания явно не са постигнали целите по чл. 36 от НК и не са изпълнили
възпиращата се функция. Така правилно първата инстанция е приела, че определените
наказания следва да се наложат в конкретните им размери – лишаване от свобода на
минимума предвиден в текста по чл. 343б, ал. 2 от НК – една година лишаване от
свобода (впрочем тук следва да се отбележи, че максималното наказание за това
престъпление е пет години лишаване от свобода), както и минималната глоба в
размер на 500 лева.
В случая са
налице законни пречки за приложение, спрямо определеното наказание, на
института на условното осъждане, предвид предходно осъждане на подс. К. на
лишаване от свобода – това по НОХД № ****/**** г. по описа на РС – Ямбол,
влязло в сила на **.**.**** г. Затова наказанието следва да се изтърпи от
подсъдимия при първоначален общ режим в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3, вр. т. 2, б. „в” ЗИНЗС.
Също
така, законосъобразно с оглед императивния
характер на разпоредбата на чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, първата инстанция е наложила на
подсъдимият К. и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”. Правилно съдът е определил
срока от две години, като е съобрази обществената опасност на деянието и тази
на дееца и че в случая е наложително едно по-продължително въздействие спрямо
него, предвид факта, че предходното му лишаване от право да управлява МПС не е
изиграло своята възпитателна и възпираща
функция. Настоящият съдебен състав счита, че това наказание в конкретния
му размер е съобразено с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от НК, отмерено е с
оглед всички значими за отговорността на дееца обстоятелства и е съобразено с
целите на специалната и генералната превенция. ЯОС ще акцентира върху това, че подс.
К., като водач на МПС е бил санкциониран и с 7 броя наказателни постановления и
14 фиша за нарушения на ЗДвП, като част от тях са извършени след **.**.**** г.
(датата на влизане в сила на първото му осъждане по чл. 343 б, ал. 1 от НК). От
изложеното съдът прави извод, че подсъдимият трайно не се съобразява с
правилата за движение по пътищата и поради това следва да му бъде наложено
наказание лишаване от право да
управлява МПС именно в конкретния размер, което да му окаже възпиращо
въздействие и едновременно с това да въздейства превъзпитателно и възпиращо и
по отношение на останалите членове на обществото. Правилно, на основание чл. 59, ал. 4 от НК ЯРС е
приспаднал времето, през което подс. К. е бил лишен за същото деяние по
административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от **.**.****
год.
Така определените наказания въззивния съд намира за
справедливи, подходящи за постигане на целите, визирани от законодателя в чл.
36 от НК. Наказанията като комплекс, са необходими и достатъчни за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Правилно
ЯРС, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено на подсъдимия със споразумение по
НОХД № ****/**** г. на РС – Ямбол, влязло в сила на **.**.**** г., отложено от
изпълнение за срок от три години, тъй като в изпитателния срок подсъдимият е
извършил престъпленията по настоящото дело за които му е определено ефективно
общо наказание лишаване от свобода. При това положение и приведеното (както и определеното)
наказание, следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим в
съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 вр. т. 2 б. „в” ЗИНЗС.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Съдът счита за
несъстоятелни възраженията на защитата, за несъразмерност на наказанията между обжалваната присъда и тези наложени
по НОХД ****/**** година. Такова сравнение е неуместно, тъй като в
случая, наказванията се налагат с оглед конкретно извършеното престъпление и
при вече съдебна обремененост на миналото на подсъдимия. Тук следва да се
посочи, че ЯРС е наложил на практика минимални наказания при условията на чл. 54
от НК, предвид конкретиката по казуса. Както се отбеляза напред в изложението,
по делото не може да се обоснове извод, за наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, ерго – ЯРС
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При
такъв изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно
ЯРС е постановил разноските в производството да се възложат в тежест на
подсъдимия Д.К. – 52,48 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД
на МВР – Ямбол.
Водим от гореизложеното,
на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 260020/14.10.2020
г., постановена по НОХД №1257 по описа за 2020 г. на Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
______________________
ЧЛЕНОВЕ:
______________________
______________________