№ 179
гр. Провадия, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100937 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба Н. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****** срещу "Кредисимо" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "*****" 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. и "Ай
Тръст" ЕООД, ЕИК: *********, гр. ****, гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център "България".
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за
потребителски кредит № 2588243/14.06.2022г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД.
Съгласно, договора ищецът трябва да върне сумата по кредита която се явява
сума от 7365,64 лева, при сума на получаване 6000 лева, при ГПР от 21,78%,
при ГЛП от 19,94%, при срок на кредита от 24 вноски.
Съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2588243 /
14.06.2022г. ищецът следва да сключи Договор за поръчителство с
дружеството „Аи тръст ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор
за кредит. Поради това ищцата сключва Договор за поръчителство с
дружеството „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който договор следва да заплати
възнаграждение в размер на 5048,85 лева.
Счита, че Договор за потребителски кредит № 2588243 / 14.06.2022г.
1
сключен с „Кредисимо“ ЕАД , е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност,
че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2588243 /
14.06.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от
ЗЗП.
Счита, че Договор за поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1
пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
Договорът за кредит бил нищожен поради неспазване на условията
предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т,10, т.11 от ЗПК като не бил посочен
приложимия лихвен процент, неясни били компонентите и начина на
формиране на ГПР, погасителния план не бил достатъчно подробен.
Твърди, че след справка в Търговския регистър по партидата на
ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД.
Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е
процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза
на едноличния собственик "Кредисимо" АД. С оглед това обстоятелство
може да заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да
се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство
не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с
"Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на 2 чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води
до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
2
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. Твърди, че поради нищожност на
клаузата за ГПР, нищожен се явява целия договор.
В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № 2588243 / 14.06.2022г. въз основа на
която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, тъй като
сключването на договора за поръчителство е въведено като условие за
отпускането на кредита.
Твърди, че в случая е налице нееквивалентност на престациите.
Клаузата на чл.4 ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се
задължава длъжника да сключи договор за поръчителство, чието
възнаграждение е в размер на 90% от отпусната сума.
В тази връзка клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за кредит, противоречи
на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит е
нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във
вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и
води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на
доверителя ми като потребител / чл. 143 ал. 1 ЗЗП / . Посочените по-горе
клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147 ал.1 ЗЗП/ и
разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/
не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Клаузата на чл.4 ал.1 от
Договор за кредит е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за
кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.
По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният
Договор за поръчителство 14.06.2022г. сключен с дружеството „Ай тръст“
ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание
чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Твърди, че сумата която се претендира чрез него е в размер на 5048,85
лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 80% от сумата
на отпуснатия кредит от 6000.00 лева. По този начин безспорно се нарушава
3
принципа на добросъвестност и справедливост. 3 Отделно от това, тази сума
от 5048,85 лева, се заплаща без кредитополучателят да получава нищо
насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му
бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се
стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 80%, без
каквато и да е насрещна престация.
На следващо място, Договор за поръчителство от 14.06.2022г., с
дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че
възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде отразено
в ГПР, с договора се целяло заобикаляне на закона, тъй като
възнаграждението по него отивало като печалба на „Кредисимо“ АД. Иска се
да се приеме за установено, че Договор за потребителски кредит № 2588243 /
14.06.2022г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №
2588243 / 14.06.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и
на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146
от ЗЗП.
Иска се да се приеме за установено, че Договор за поръчителство от
14.06.2022г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1
пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл. 19 ал.4, от ЗПК и чл.
143 от ЗЗП.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника „Кредисимо“ ЕАД. В него не оспорва сключването на Договор за
потребителски кредит № 2588243 / 14.06.2022г година (Договорът за
потребителски кредит) между ищеца, като кредитополучател, и „Кредисимо"
ЕАД (Кредисимо), като кредитодател, за сумата от 6000 лв., при лихвен
процент по кредита в размер (ГЛП) на 19,94 % и годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 21,87 %. Съгласно приложения към настоящия
отговор Договор за потребителски кредит, ищецът се е задължил да върне
сумата по кредита на 24 месечни вноски.
4
Оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на Договор
№ 2588243 / 14.06.2022 година, на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване
на изискванията на чл. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11, както и чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит. Твърди, че длъжницата е уведомена за
съдържанието на всяка една от клаузите на договора за потребителски кредит
както като процентно съдържание от главницата по кредита, така и като
парични суми. Твърди, че 4 погасителния план е достатъчно подробен и
съдържа изискуемата информация по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Съгласно договора длъжницата не дължала такси по него. Дори и
погасителния план да не съдържал всички реквизити това не водело до
нищожност на договора. Не споделя изложените доводи, че сключването на
договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване
договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в
ГПР. Сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е
предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия,
с които ищцата била запозната преди сключването на договора. Твърди, че
ищцата не е въведена в заблуждение относно параметрите на договора.
Клаузите на договора били ясно формулирани. На ищеца са предоставени
предавателно, размерът на потребителския кредит лихвен процент по кредита
в размер на и ГПР.
Твърди, че не били нарушени разпоредбите на чл.11, т.9-т.11 от ЗПК и
чл.19, ал.4 от ЗПК. В договора имало инкорпориран погасителен план, който
съдържал всички необходими компоненти по ЗПК. Ищцата е сключила
договор за потребителски кредит, който е съвсем отделен договор, сключен
от него с дружеството „Ай Тръст" ЕООД и при параметри, уговорени от
ищеца и дружеството „Ай Тръст" ЕООД.
По силата на този договор срещу парична престация дружеството „Ай
Тръст" ЕООД се е съгласило да сключи договор с „Кредисимо" ЕАД и да
стане солидарен длъжник заедно с ищеца за изпълнението на всички негови
задължения спрямо „Кредисимо" ЕАД, както и за всички последици от
евентуално негово неизпълнение. Поради това възнаграждението по договора
за поръчителство не следва да се включва в ГПР. ГПР бил ясно определен.
Договорът е сключен под формата на електронен документ.
Кредитополучателят - ищец не е заплатил нито една погасителна вноска по
5
Договор за потребителски кредит № 2588343/14.06.2022 година. До
настоящия момент са падежирали и неплатени първата, втората, третатата и
четвъртата вноска съобразно погасителния план, посочен в Приложение N9 1
към Договора за потребителски кредит.
Непогасените задължения към 21.10.2022 г, са в размер на 767,71 лева -
главница за периода от 20.07.2022 г. до 20.10.2022 г., 380,03 лева - договорна
лихва за периода от 20.07.2022 г. до 20.10.2022 г. и 12,84 лева - обезщетение
за забава за периода от 21,07.2022г. до 20.10.2022г. Дори да се приеме, че
процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл. 23 ЗПК,
ищецът ще дължи чистата стойност на кредита, а 5 именно: сумата от 6000.00
лева. Иска се да се отхвърлят предявените искове.
В срокът за отговор е предявен насрещен иск от ответника
„Кредисимо“ ЕАД
В него се твърди, че на 14.06.2022 г. Н. Г. кандидатства онлайн за
отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД. Процедурата е
започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние
/"Заявлението"/ на интернет страницата на Дружеството, а именно-
www.credissimo.bg /"Сайта"/.
В зададените полета в Заявлението Г. е попълнила личните си данни, а
именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за
самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на
документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за
контакт и др. При подаване на Заявлението лицето е посочило и желания
размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния
продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за
усвояване на сумата. На посочения електронен адрес от Г. в Заявлението, при
сключването на договора за кредит са изпратени автоматично Договор за
кредит № 2588243 / 14.06.2022г г., ведно с Приложение 1 към него,
приложимите Общи условия /"ОУ"/ и Стандартен европейски формуляр
(„СЕФ").
След запознаване с всички условия във връзка с кредита, Г. е въвела
самостоятелно на указаното за това място в Сайта команда „Декларирам, че
съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора.". С
това свое действие ответникът е заявил съгласието си да бъде обвързан от
6
процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно Раздел III „Процедура по
кандидатстване за кредит. Обезпечение", т. 11 от ОУ с извършване на
гореописаните действия Заявлението се счита за подадено от
кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани от
същия.
В резултат, между Кредисимо, в качеството на кредитор, от една
страна, и Г., в качеството му на кредитополучател - от друга, на 14.06.2022 г.
се сключи във формата на електронен документ Договор за кредит № 2588243
/ 14.06.2022г /„Договора"/ и краен срок на погасяване на предоставената
заемна сума – 20.06.2024 г. По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна
част от него представляват Приложение N° 1 „Условия на кредита",
съдържащо погасителен план, СЕФ и ОУ. Въз основа на сключения Договор
Кредисимо изпълни своето задължение и предостави на Г. заем в размер на
6000 лв., усвоена на 141.06.2022 г. Ответникът не заплатил задълженията си
по кредита.
Непогасените задължения към 21.10.2022 г. са в размер на 767,71 лева -
главница за периода от 20.07.2022 г. до 20.10.2022 г., 380,03 лева - договорна
лихва за периода от 20.07.2022 г. до 20.10.2022 г. и 12,84 лева - обезщетение
за забава за периода от 21.07.2022г. до 20.10.2022г. Дори да се приеме, че
процесният договор за кредит е недействителен, което ищецът твърди в
исковата си молба по гражданско дело № 937/2022 г. по описа на PC
Провадия, а „Кредисимо" ЕАД оспорва това, на основание чл. 23 ЗПК,
ищецът ще дължи чистата стойност на кредита, а именно: сумата от 6000,00
лева.
Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца частични
претенции по отношение на задълженията по Договор за потребителски
кредит № 2588343/14.06.2022 година, като относно частично падежиралото
задължение за главница в размер на 767,71 лв.
В условията на евентуалност и в случай, че главният иск на ищеца
срещу „Кредисимо'' ЕАД бъде уважен, предявява претенция за осъждането на
ищеца да заплати на „Кредисимо" ЕАД чистата стойност на кредита на
основание чл. 23 ЗПК, а именно: сумата от 6000,00 лева.
В срокът за отговор на исковата молба е постъпил такъв от „Ай
Тръст“ ЕООД
7
В него оспорва предявените от ищеца искове за прогласяване на
нищожността на Договор за потребителски кредит № 2588343/14.06.2022г. Не
оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2588343/14.06.2022 г. Оспорва предявените искове от ищцата. Не твърди, че
по сключения договор за поръчителство е налице основание за заплащане не
суми. Твърди, че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД (Ай Тръст) е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2022 г. (Договорът за
предоставяне на поръчителство), по силата на които Ай Тръст се е задължило
да поеме солидарно с ищцата дълга му към Кредисимо такъв, какъвто е
уговорен от него по Договора за потребителски кредит № 2588343/14.06.2022
г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за предоставяне поръчителство, Ай
Тръст се с задължило да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, по
силата на който Ай Тръст да отговаря пред Кредисимо солидарно с ищцата за
изпълнението на всички нейни задължения по Договора за потребителски
кредит и за всички последици от евентуално нейно неизпълнение на
задължения по Договора за потребителски кредит.
За предоставяне на услугите по Договора за предоставяне
поръчителство Ай Тръст и ищцата са уговорили дължимата от него престация
7 — месечно възнаграждение съгласно Приложение 1, раздел II, т, I за
периода на действие на Договора за потребителски кредит. Това е периодът, в
който Ай Тръст предоставя уговорените услуги. Съответно, при отказ от
Договора за потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му,
респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното
правоотношение с Кредисимо, ищеца не дължи възнаграждение на Ай Тръст
за периода, в който не се предоставят уговорените услуги.
Ищецът е имал възможност да се запознае предварително и е сключила
Договора за предоставяне на поръчителство посредством размяна на
електронни волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Подписването на Договора
за предоставяне на поръчителство от ищцата е извършено чрез използването
на индивидуално генерирания шестцифрен код за достъп. Кодът е получен от
ищцата посредством кратко текстово съобщение на посочения от него
мобилен номер и служи за попълване и подписване на Договора за
8
предоставяне на поръчителство.
Счита за неоснователно и релевираното в исковата молба твърдение,
че уговореното възнаграждение по услуги по Договора за предоставяне на
поръчителство сключен между Ай Тръст и ищцата следва да бъде включено
от Кредисимо в ГПР като разход по кредита. Липсва нарушение и на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от 3П K. Неоснователно е и твърдението на
ищеца, че невключването на възнаграждението по Договора за предоставяне
на поръчителство е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗПК.
Съгласно Общите условия на Кредисимо, кандидатстващите за кредит
клиенти сами избират дали да кандидатстват за обезпечен кредит, или за
кредит без обезпечение. Твърди, че сключеният между ищцата и Ай Тръст
договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а е договор
за поръчка но смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното но него
възнаграждепие не попада в обхвата на общия разход по кредита. Вземането
за възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство възниква в
полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя Кредисимо.
Дружеството „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай
Тръст“ ЕООД.
Липсва твърдялото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Договорът
сключен между страните бил договор за поръчка и разпоредбите на ЗПК не
били приложими. Уговореното възнаграждение не следвало да се включва
при изчисляване на главицата по договора за кредит.
Не е налице нарушение на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.19 от ЗЗП. Твърди, че
в процесния договор не се съдържат уговорки във вреда на потребителя,
които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
В случая няма нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Предметът на договора за предоставяне на поръчителство не е
невъзможен по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД с оглед наличието на сключен
валиден Договор за кредит между ищцата и „Кредисимо“ НАД и изпълнение
на поетото задължение за сключване на договор за поръчителство между „Ай
тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, с които "Аи тръст” ЕООД отговаря пред
9
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения
на ищцата по Договора за потребителски кредит.
Договорът за предоставяне на поръчителство не заобикаля закона и по
конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, т.к. ищеца е имал избор дали
да предостави обезпечение и какво да бъде то - банкова гаранция или
поръчителство от одобрено юридическо лице. Съгласно чл. 29 и сл. от ЗПК,
ищеца е имал възможност в 14-дневен срок от сключване на Договора за
потребителски кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение или
неустойка, нито да посочва причина за отказа. При отказ от Договора за
потребителски кредит, респективно при предсрочно погасяване на
задължението по кредитното правоотношение с Кредисимо, ищцата не дължи
възнаграждение на Ай Тръст за периода, в който не се предоставят
уговорените услуги. Ищцата не се е възползвал от това право, а напротив-
усвоил е заемната сума от Кредисимо.
В законоустановения срок е постъпил отговор по предявените
насрещни искове от „Кредисимо“ ЕАД.
В него се твърди, че ответника по иска е финансово затруднен и не е
давал повод за преявяване на насрещния иск. В случай, че съда уважи
насрещните искови претенции, иска да на 9 основание чл. 241 от ГПК да
разсрочи изпълнението на търсената сума за главница на 24 месечни вноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
иск, моли за отхвърляне на насрещните искове по съображенията изложени в
отговора на насрещната искова молба. Претендира разноски.
Представител на ответниците не се явява в насроченото съдебно
заседание в писмена молба молят за отхвърляне на главните искове и за
уважаване на насрещния иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От договор за потребителски кредит № 2588243/14.06.2022 г., ведно с
приложение № 1; договор за поръчителство от 14.06.2022 г.; електронно
съобщение; общи условия; кореспонденция по имейл, справка по договор за
заем № 2588243/14.06.2022 г. и данни за осигурени лица за Н. Г. се
10
установява, че на 14.06.2022г. е сключен договор за потребителски кредит
между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, както и договор за предоставяне
на поръчителство от 14.06.2022 г. между Г. и „Ай Тръст“ ЕООД при
действието на общи условия. Ищецът се е запознал с общите условия преди
сключването на договорите. Към договорът е приложен погасителен план.
Договорите са сключени от разстояние.
На 14.06.2022 г. Г., кандидатства онлайн за отпускане на
потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД като попълва заявление за
отпускане на кредит от разстояние /"Заявлението"/ на интернет страницата на
Дружеството, а именно- www.credissimo.bg /"Сайта"/. На посочения
електронен адрес от Г. в Заявлението, при сключването на договора за кредит
са изпратени автоматично Договор за кредит N № 2588243/14.06.2022 г.,
ведно с Приложение 1 към него, приложимите Общи условия /"ОУ"/ и
Стандартен европейски формуляр („СЕФ"). След запознаване с всички
условия във връзка с кредита, ищецът е въвел самостоятелно на указаното за
това място в Сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения
от мен e-mail и приемам ОУ и Договора.".
Съгласно Раздел III „Процедура по кандидатстване за кредит.
Обезпечение", т. 11 от ОУ с извършване на гореописаните действия
Заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за
кредит - приети и подписани от същия. В резултат, между „Кредисимо“ ЕАД
в качеството на кредитор, от една страна и Г., в качеството му на
кредитополучател - от друга, на 14.06.2022 г. се сключи във формата на
електронен документ Договор за кредит № 2588243/14.06.2022 и краен срок
на погасяване на предоставената заемна сума – 20.06.2024 г.
По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна част от него
представляват Приложение N 1 „Условия на кредита", съдържащо
погасителен план, СЕФ и ОУ.
Въз основа на сключения Договор Кредисимо изпълнява
задължението си и предоставя на ищеца заем в размер на 6000 лв.
Договорът е сключен при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП)
на 19.94 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21.87 %.
Взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР са посочени в общите
условия. Общият размер на всички плащания по кредита е 7365,64 лева. В
11
погасителния план е посочена падежната дата на всяка една погасителна
вноска, като първата падежна дата е 20.07.2022г., а последната погасителна
вноска е 20.06.2024г. Посочен е размерът на погасителната вноска, който е
различен за всяка една вноска. За всяка погасителна вноска е посочен
размерът на погасяваната с нея главница и лихва.
Съобразно чл. 2 и чл.5, раздел X „Забава. Предсрочна изискуемост" от
ОУ към Договор за потребителски кредит № 2588243/14.06.2022 г. „В случай
на предсрочна изискуемост на Кредита, Кредитополучателят дължи и следва
незабавно да заплати на КРЕДИСИМО цялата остатъчна към датата на
предсрочната изискуемост главница, както и всички начислени или
подлежащи на начисляване до датата на предсрочната изискуемост Лихви.
Кредитополучателят дължи също така обезщетение за забава върху
дължимото непогасено задължение (главница и Лихви), считано от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до пълното погасяване на дълга.
Обезщетението за забава е размер на законната лихва за забава." Кредиторът
има право да обяви вземанията по договорът за предсрочно изискуеми в
случаи подробно посочени в ОУ в раздел X, един от които в случай на
незаплащане на 6 погасителни вноски
В чл.4 от договора е посочено, че длъжника може да избере в
заявлението за искане на кредит дали да предостави обезпечение по кредита,
което може да е банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, с поръчител одобрен от Кредисимо ЕАД. Срокът за
одобряване на заявлението при избрано обезпечение е 24 часа от
предоставяне на обезпечение. В случай, че потребителя е заявил кредит без
обезпечение срокът на одобряване на кредита е 14 дневен от подаване на
оебзпечението.
Съгласно Общите условия на Кредисимо, кандидатстващите за кредит
клиенти сами избират дали да кандидатстват за обезпечен кредит, или за
кредит без обезпечение.
По силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2022
г. Ай Тръст се е задължило да поеме солидарно с ищцата дълга му към
Кредисимо както е уговорен от него по Договора за потребителски кредит №
2588243/14.06.2022 г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за предоставяне поръчителство, Ай
12
Тръст се с задължило да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, по
силата на който Ай Тръст да отговаря пред Кредисимо солидарно с ищеца за
изпълнението на всички негови задължения по Договора за потребителски
кредит и за всички последици от евентуално нейно неизпълнение на
задължения по Договора за потребителски кредит.
За предоставяне на услугите по Договора за предоставяне
поръчителство Ай Тръст и ищеца са уговорили дължимата от него престация
— месечно възнаграждение съгласно Приложение 1, раздел II, т, I за периода
на действие на Договора за потребителски кредит. Това е периодът, в който
Ай Тръст предоставя уговорените услуги. Съответно, при отказ от Договора
за потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му, респективно
при предсрочно погасяване на задължението по кредитното правоотношение
с Кредисимо, ищцата не дължи възнаграждение на Ай Тръст за периода, в
който не се предоставят уговорените услуги.
Ищецът се е запознал предварително и е сключил Договора за
предоставяне на поръчителство посредством размяна на електронни
волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Съгласно Приложение №1 към
договора за предоставяне на поръчителство ищецът дължи цената по него в
размер на 5048,85 лева на 24 месечни вноски, които са с падеж както
падежните вноски по договора за кредит от 20.07.2022г. до 20.06.2024г.
Вноските са с различен размер от 355,69 лева до 0,63 лева. Възнаграждението
е в общ размер на 5048,85 лева, като вноските се заплащат по банкова сметка
на „Кредисимо“ ЕАД.
Видно от справката по кредита Г. е извършила едно плащане по него в
размер на 100 лева на 08.08.2022г., с които са погасени наказателна лихва за
забава, разходи по извънсъдебно събиране на просрочени задължения, вноска
по договор за поръчителство.
От данни за осигурени лица за Г. се установява, че от м.05.2022 до
м.04.2023г. Г. е имал осигурителен доход в размер средно около 2400 лева
месечно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1,
13
пр.3 от ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.9, т,10, т.11 ЗПК и чл.19, ал.4 от
ЗПК, чл.146 вр. с чл.143 ЗПК за прогласяване на нищожен на процесния
Договора за потребителски кредит № 2588243/14.06.2022 г. и Договора за
поръчителство от 14.06.2022 г.
В евентуалност е предявен установителен иск за прогалсяване на
нищожен на чл.4.1 от Договора за потребителски кредит №
2588243/14.06.2022 г. на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от
ЗЗП.
Предявени са насрещни осъдителни искове от „Кредисимо“ ЕАД с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата по тях Д. да
заплати на „Кредисимо“ ЕАД следните суми: 767,71 лв., падежирала
главница за първите четири вноски по кредита с падежни дати: 20.07.2022г.,
20.08.2022г., 20.09.2022г., 20.10.2022г., дължима на основание Договора за
потребителски кредит № 2588243/14.06.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск – 24.10.2022г.
до окончателното погасяване на задължението.
В условията на евентуалност и в случай, че искът на ищеца срещу
„Кредисимо" ЕАД бъде уважен, е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на Н. Д. Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес г********** да заплати на „Кредисимо" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район „Триадица",
бул. „*****" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България", сумата от
6000 лева, представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на
основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението.
Искане по чл.241 ГПК от Г. за разсрочване на задължението му по
кредита.
В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск е да
докаже, че между него и ответникът са били сключен процесните договор за
кредит и договор за поръчителство, с описания предмет, цена и срок, че
процесния договор и в евентуалност само чл.4.1 от него е нищожен на
твърдените основания, че ответниците са свързани лица, че чл.3.1 е нищожен,
14
че ищцата е в затруднено финансово състояние.
В тежест на „Кредисимо“ ЕАД е да докаже, че страните са сключили
процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е
изпълнил задълженията си по него, че са налице условията за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
В тежест на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, е да докаже, че са сключили
процесният договор за поръчителство, с описания предмет, цена и срок, че е
изпълнил 10 задълженията си по него.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили Договор
за потребителски кредит № 2588343/14.06.2022г. с описания предмет, цена и
срок и процесния Договор за поръчителство, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по него като е превел на ищеца сумата в размер на 6000 лева.
От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно
между страните, че са сключили от разстояние процесните договори за
кредит и договор за предоставяне на поръчителство с описания предмет, цена
и срок.
По силата на договора за кредит ответното дружество „Кредисимо“
ЕАД е изплатило на ищцата сумата по кредита в размер на 6000 лева на
14.06.2022г. Ищецът не оспорва, че е получил сумата по кредита. С оглед
договорките между страните ищецът е следвало да върне сумата по кредит на
24 месечни вноски. Договорът е сключен при лихвен процент по кредита в
размер (ГЛП) на 19.94 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
21.87 %. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.06.2024г.
За обезпечаване на задълженията си по договора ответника по
насрещните искове е заявил, че ще сключи договор за даване на
поръчителство и сключила същия на 14.06.2022г. като се е задължил да
заплати обща сума по този договор 5047,85 лева по банкова сметка на
„Кредисимо“ ЕАД на 24 месечни вноски, с падеж както падежните вноски по
договора за кредит.
Съдът намира, че процесните договор за потребителски кредит и
договор за поръчителство за нищожни на следните основания:
По възражението за нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК за липса на посочен лихвен процент, начина на прилагането му и
15
изменението му, съставът при справка в приложение №1 към ДПК,
констатира че лихвеният процент е посочен и то съвсем ясно, като е
определен фиксиран такъв от 19.94%. Договорът не съдържа уговорки за
променливост на лихвеният процент поради което и не е нужно в него да се
съдържа описание как би се променил лихвеният процент, който по волята на
страните е определено да е фиксиран.
По възражението за нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съставът
намира, че ГПР също е посочен ясно в приложението и е определен на
21.87%. Посоченото записване взето предвид само в рамките на този договор
напълно покрива изискванията за яснота и достъпност за кредитополучателя,
както и е по-ниско от предвидения по ЗПК праг от петкратното ниво на
законния лихвен процент.
Реалният размер на този процент обаче следва да се установи едва след
преценка и на сключеният договор за поръчителство. По силата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 21.87%, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай
тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
16
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
Съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство,
„Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя. Клаузите относно обезпечението на
кредита не подкрепят доводите на ищеца по насрещния иск за доброволност
при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне
на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
17
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5
от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
Съставът намира, че не са нужни специални знания, за да се установи
след вземане предвид и заплащането по договора за поръчителство, че
реалният годишен процент на разходите не е посоченият 21.87 %, а
значително по-висок и надхвърля максимално допустимият по закон от 50%.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7
- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се
явяват неоснователни, като така приетата недействителност влече до такава и
за договора за поръчителство на същите основания.
Воден от горното съдът намира, че предявените искове следва да се
уважат, като се прогласят за нищожни договор за потребителски кредит
18
2588343/14.06.2022г. сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК175330437 и договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2022г.
сключен между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД.
По предявените насрещни искове по чл.79 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД
Предявеният главен иск за осъждане на ответницата Д. да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 767,71 лв., падежирала главница за
първите четири вноски по кредита с падежни дати: 20.07.2022г., 20.08.2022г.,
20.09.2022г., 20.10.2022г., дължима на основание Договор за потребителски
кредит № 2588343/14.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване
на задължението съдът намира за неоснователен. Неоснователността
произтича от нищожността на процесния договор за кредит, който влече след
себе си липса на облигационна връзка между страните, съответно липса на
задължение на ответника по иска да заплаща суми по него.
Предвид уважаването на предявения главен иск от Г. и нищожността
на процесния договор за кредит съдът намира, че следва да разгледа
предявения в евентуалност иск от „Кредисимо“ ЕАД за осъждане на
ответника Г. да заплати чистата стойност по кредита. Съдът намира този иск
за основателен. Страните по делото не спорят, че „Кредисимо“ ЕАД е превело
на Г. на 14.06.2022г. 6000 лева – чистата сума по кредита. Съответно и
предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК ответника по насрещния иск следва да
бъде осъден да заплати на „Кредисимо“ ЕАД тази сума, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск –
24.10.2022г. до окончателното погасяване на задължението.
Искането по чл.241 от ГПК на Г. за разсрочено плащане на
задълженията по кредита не следва да бъде уважено. От служебно
извършената справка НАП се установява, че Г. работи във „Солвей соди“ АД
от 2021г. От справката за получаваните от него доходи се установява, че
осигурителния му доход е средно около 2400 лева месечно, който съдът
намира, че е достатъчен за заплащане на задълженията по този кредит и по
останалите му кредити, които са служебно известни на съда.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
19
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 497 лева – държавна по
производството, държавна такса в размер на 15 лева за въззивно обжалване на
определение за спиране, които ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищцата, съответно
ответница по насрещния иск два договора за правна защита и съдействие. На
основание чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за оказаната
правна помощ е в размер на 1243,88 лева с ДДС за иска срещу „Кредисимо“
ЕАД и в размер на 965,87 лева с ДДС по иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД. По
отхвърления насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 480 лева. Общото адвокатско възнаграждение,
което следва да заплати „Кредисимо“ ЕАД е 1723,88 лв. с ДДС.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е претендирало разноски за държавна
такса по осъдителния иск в размер на 50 лева, която не му се дължи предвид
отхвърлянето на иска. Претендират се разноски и за юрисконсултско
възнаграждение, което се дължи само по отношение на уважения иск по чл.55
от ЗЗД. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП,
определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева, предвид
правна и фактическа сложност на делото, което следа да бъде заплатено от Г..
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, но такива не му се дължат с оглед изхода по
делото.
Ответникът по насрещните искове Г. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за уважения предявен в евентуалност иск, тъй като такава не е
събрана предварително от ищеца по него в размер на 240 лева по сметка на
РС Провадия.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
20
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основаниечл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК по иска предявен от Н. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес ****** срещу "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "България", Договор за потребителски кредит №
2588343/14.06.2022г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и Н. Д. Г..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.19, ал.4 от ЗПК по иска предявен от Н. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес ****** срещу „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: *********, гр. ****,
гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
Договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2022 г., сключен между
„Ай Тръст" ЕООД и Н. Д. Г..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Кредисимо" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "България" срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес
****** иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на Н. Д. Г. да заплати
на „Кредисимо" ЕАД сума в размер на 767,71 лв., падежирала главница за
първите четири вноски по кредита с падежни дати: 20.07.2022г., 20.08.2022г.,
20.09.2022г., 20.10.2022г., дължима на основание Договора за потребителски
кредит № 2588243/14.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на насрещния иск – 24.10.2022г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД Н. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "*****"
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" сумата от 6000 лева – чистата
стойност по Договор за потребителски кредит № 2588343/14.06.2022г.,
сключен между "Кредисимо" ЕАД и Н. Д. Г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на насрещния иск – 24.10.2022г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България" и "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: *********, гр. ****, гр. ****, бул.
"*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.
21
Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ****** сумата в размер на 512 лева
– разноски по настоящото исковото производство и по въззивното
производство по в.ч.гр.д. 787/2023г. на ОС Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България" да заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, със служебен
адрес ****** сума в размер на 1723,88 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: *********, гр. ****, гр. ****, бул.
"*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" да заплати на адвокат
М. В. М. от АК Пловдив, със служебен адрес ****** сума в размер на 965,87
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ****** ДА
ЗАПЛАТИ на "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България" сумата в размер на 200 лева – разноски по настоящото исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ****** ДА
ЗАПЛАТИ на РС Провадия сумата в размер на 240 лева – държавна такса, на
основание чл. 77 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес ****** за разсрочено изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му, а по отношение на отхвърлянето на
искането за разсрочено изпълнение, имащо характер на определение в 1-
седмичен срок от съобщението с частна жалба пред ОС Варна.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
22