№ 212
гр. Габрово, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500324 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 362 от 23.11.2021 г., постановено по гр. Д. № 522/21 г.,
Габровският районен съд е признал за установено, че В. С. А., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, ул. „***" № № *, дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България" КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, сумата 6 425, 54 лв. главница, ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда - 26.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 667, 46 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 05.02.2019 г. до 05.03.2021 г.; сумата 667, 60 лв. мораторна лихва
за периода от 05.03.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата 224, 91 лв. мораторна
лихва за периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г., на основание договор за
потребителски паричен кредит CARU-12979469 от 10.03.2016 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр. София и ответника, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 260298/10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 1835/2020 г., на осн. чл. 422 във вр.
с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал.
2 във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В.
С. А., чрез адв. Х. Б., в която се твърди, че същото е неправилно поради
нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и незаконосъобразност. Твърди се, че по отношение на процесния
1
договор важат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът служебно трябва да
обсъди дали са спазени всички изисквания на двата закона. Договорът, от
който произтичат претендираните вземания, е сключен в нарушение на
императивните правила на чл. 22 от ЗПК, а именно не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 7- ал. 12 и ал. 20 и ал. 2, както и чл.
12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, поради което договорът е недействителен на осн. чл.
23 от ЗПК и се дължи само чистата главница по кредита. Не е спазено
изискването за шрифт. Неясен е механизмът върху какво се изчислява
мораторната лихва. Това води до необоснованост на решението. Моли се,
същото да бъди отменено и жалбата да бъде уважена с всички законни
последици.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата се
оспорва по подробно изложени аргументи и се иска да бъде оставена без
уважение, а решението да бъде потвърдено.
Жалбата е постъпила в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, с пр. осн. чл. 422 от
ГПК, с който е поискано да се признае за установено, че ответника А. дължи
на ищеца сумата от 6 425,54 лв. главница, ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда - 26.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 667, 46 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 05.02.2019 г. до 05.03.2021 г.; сумата 667, 60 лв. мораторна лихва
за периода от 05.03.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата 224, 91 лв. мораторна
лихва за периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г., на основание договор за
потребителски паричен кредит CARU-12979469 от 10.03.2016 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр. София и ответника, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 260298/10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 1835/2020 г., на осн. чл. 422 във вр.
с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК. Като основание на задължението се сочи
договор за потребителски паричен кредит, който е станал предсрочно
изискуем, след като ответникът е заплатил 34 месечни вноски.
Ответникът не е подал отговора на предявения иск, но в първото
заседание по делото процесуалният му представител навежда доводи за
недействителност на процесния договор по см. чл. 23 от ЗПК, тъй като
същият противоречи на нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 7- ал. 12 и ал. 20 и
ал. 2, както и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че процесното съглашение по форма и съдържание отговаря на
изискванията съдържащи се в глава IІІ-та на ЗПК. Възражението за
противоречие на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е останало недоказано. Приел е, че
сертификатът за застраховка и общите условия за същата действително са
изписани на по-малък по размер шрифт от изискуемия, но същите не попадат
в приложното поле на ЗПК, тъй като нямат за предмет договор за кредит, а
договор за застраховка. Уговореният в договора ГПР не надвишава пет пъти
размера на ОЛП и е посочен начина на изчисляването му. Прието е, че
неразделна част от договора е погасителен план, а в чл. 11 от договора е
регламентирано правото на отказ на потребителя от същия, срока, в който
2
това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6, както и за
размера на лихвения процент на ден. Съдът е приел, че договорът е сключен в
изискуемата от закона форма и не са налице изтъкнатите от ответната страна
основания за недействителност по ЗПК. Прието е, че тъй като ответникът не
доказал, че е заплатил сумите по договора, последният е станал предсрочно
изискуем и искът се явява основателен, като е уважен в цялост.
Настоящият състав на въззивни съд, като прецени доказателствата по
делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактически
страна:
Не е спорно по делото, че по ч. гр. д. № 1835/2020 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК №
260298/10.12.2020 г. срещу длъжника В. А. по искане на ищцовото дружество
за сумите от: 6 425,54 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда - 26.11.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата 667, 46 лв. - възнаградителна лихва за периода от
05.02.2019 г. до 05.03.2021 г.; сумата 667, 60 лв. мораторна лихва за периода
от 05.03.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата 224, 91 лв. мораторна лихва за
периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г., на основание договор за
потребителски паричен кредит CARU-12979469 от 10.03.2016 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр. София и ответника В. А..
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от В. А. по
реда на чл. 413 от ГПК, в която връзка кредиторът е предявил установителен
иск по чл. 422 от ГПК.
От представения договор за потребителски паричен кредит № CARU-
12979469 от 10.03.2016 г., със страни „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
гр. София, ЕИК:*********, като кредитор и В. С. А., като кредитополучател,
се установява, че кредиторът предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 12 000 лв. Уговорено е да бъдат сключени
застраховка "Защита на плащанията", "Злополука" и "Комбинирана защита",
при което застраховката да бъде платена директно на застрахователните
агенти „Кардиф Животозастраховане клон България" и "Кардиф, Общо
застраховане, клон България", като застрахователната премия, която е в
размер на 2 700 лв. е разделена на равен брой вноски и е част от всяка
месечна погасителна вноска. Договорът за застраховка е обективиран в
представяния сертификат № CARU- 12979469 от 10.03.2016 г. и Общи
условия за застраховка "защита на плащанията" на кредитополучателя.
С подписването на процесния договор кредитополучателят се е
съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 240
лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия
размер на кредита. Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата
сума, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
3
указани в договора, на 60 месечни разни погасителни вноски от 305, 90 лв. В
договора е описа погасителен план отразяващ падежа и размер на всяка
вноскат – 305, 90 лв. и оставащата главница в лева. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие
на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер, на която е
фиксиран за целия срок на договора, като страните са договорили годишен
лихвен процент в размер на 11,06%. Годишният процент на разходите,
посочен в договора е 12,63%. Общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 18 354
лв.
Съгласно чл. 5 от договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Съгласно
същият член вземането става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Кредиторът е представил извлечение за извършените плащания по
кредита, от което се установява, че ответникът е преустановил редовното
плащане на вноските на 05.02.2019 г., поради което с покана от 09.09.2019 г.
кредиторът е обявил вземането за предсрочно изискуемо в пълния му размер
и приканил ответникът да го заплати. В поканата е отразено, че към датата на
изпращането й размерът на задължението за главница възлиза на 6425,54 лв.,
на задължението за договорна лихва - на 667,46 лв., на лихвата-обезщетение
за забава - 336,90 лв. Кредитополучателят не оспорва представената покана и
получаването й. В исковата молба се признава, а и от представеното
извлечение се установява, че ответникът е извършил плащания на 34 вноски
по 305,90 лв. всяка.
От приетата по делото техническа експертиза, изготвена и поддържана
в с.з. от вещото лице М. А.а, договорът за кредит е изпълнен с шрифт
Garamond, с кегел 12, междуредово разстояние 1.0 и скала 97%.
Приложенията са изпълнени с шрифт Arial Narrow /тесен/ с кегел 7 за
"сертификата" и 6,5 за Общите условия към него.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав
приема, че решението е валидно и допустимо. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Договорът, от който черпи права въззиваемото дружество, по своята
правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството
на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски
договор същият следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 10,
ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -8 от ЗПК, като
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
4
последиците на чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора.
Съдът е длъжен служебно и без да са наведени възражения от ответната
страна, да извърши проверка за съответствие на договора с посочените
правни норми.
Настоящият състав на съда не споделя приетото от
първоинстанционният съд, че договорът е сключен по ясен и разбираем начин
по см. на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като всички негови елементи са
представени в еднакъв по вид, форма и размер шрифт – не по – малък от 12.
Видно от приетата по делото съдебно – техническа експертиза в процесния
договор (изследвано е представеното заверено копие по делото) е използван
шрифт 12, но не всички елементи на договора са представени в размер на
шрифта 12, а приложеният застрахователен сертификат и условия на
застраховката по договора за кредит е с по-малък по размер шрифт – 7 за
сертификата и 6,5 за общите условия и трудно се четат. Договорът за
застраховка представлява елемент от договора за кредит, тъй като сумата на
застрахователната премия е част от посочената в договора обща стойност на
плащанията и е включена като разсрочено погасяване в месечните
погасителни вноски по кредита. Предвид изложеното следва да се приеме, че
договорът не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
На второ място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за заем
следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е
посочен годишен процент на разходите – 12, 63 %, но не е ясно нито какво
включва, нито как е формиран. Несъобразяването на договора с изискванията
на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК е представлява самостоятелно основание по чл. 22
ЗПК за недействителност на договора.
На трето място с чл. 11, ал. 1 от ЗПК са въведени императивни
изисквания относно съдържанието на договора за потребителски кредит, като
в т. 11 е предвидено, че договорът трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, а в т. 12 се съдържа изискване погасителният план
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи. Въззивният съд счита, че в настоящия
визираните императивни законови изисквания не са изпълнени.
Видно е от съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит, че същият не съдържа разбивка на определените в него погасителни
вноски. Те са посочени като брой и сума, а в отразения в договора
погасителен план се съдържа информация за падежните дати на отделните
5
погасителни вноски и размера на оставащата главница. От самия погасителен
план не става ясно, какви са компонентите на погасителните вноски. В чл. 3
от договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на кредитора, а в чл. 2 е предвидено, че застрахователната премия
се разделя на броя на погасителните вноски и съставлява част от всяка
погасителна вноска. В договора обаче не се съдържат данни, от какви суми е
формирана всяка от погасителните вноски и какво включва същата като
главница, лихва и др. компоненти. Не става ясно също така, нито от клаузите
на самия договор, нито от обективирания в него погасителен план, върху
какъв размер на главницата се начислява договорната лихва, която в случая е
определена като фиксиран лихвен процент. От изложеното следва да се
приеме, че в случая не е налице погасителен план, като част от необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, доколкото обективираният
в договора такъв не отговаря на законовите изисквания, а представлява по-
скоро информация за падежите на отделните погасителни вноски, както и
самият погасителен план е озаглавен.
От гореизложеното следва, че при процесния договор не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 и т. 12 от ЗПК, поради
което и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
явява недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Дружеството заявява, че кредитополучателя е
заплатил 34 вноски по 305, 90 лв. или общо 10 400, 60 лв., която сума като
платена по кредитното правоотношение следва да се отнесе към погасяване
на главницата от 12 000 лв. или кредитополучателя дължи връщане на още 1
599, 40 лв. главница.
В контекста на тези изложеното, исковата претенция за главница е
частично основателна и следва да бъде уважена, като бъде признато за
установено вземането на ищеца за сумата от 1 599, 40 лв. За разликата до
общо претендираното вземане за главница от 6 425, 54 лв. искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Неоснователни са и заявените
претенции за възнаградителна лихва в размер на сумата от 667, 46 лв. и
законна лихва за забава в размер на сумата от 892, 51 лв., които подлежат на
отхвърляне.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение на Габровския
районен съд следва да бъде отменено частично, като неправилно и въззивната
инстанция се произнесе по същество в посочения по-горе смисъл. В частта
му, в която районният съд е признал съществуването на вземане на ищеца за
главница в размер на сумата от 1 599, 40 лв., решението е правилно и
подлежи на потвърждаване.
6
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта му за присъдените разноски и в полза на ищеца-въззиваем
следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство съобразно
уважената част от иска в общ размер на 131, 77 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 362 от 23.11.2021 г. постановено по гр. д. № 522/21 г.
от Габровския районен съд, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че
В. С. А., ЕГН **********, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Клон България" КЧТ, ЕИК *********, сумата 6 425, 54 лв.-главница,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда -
26.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 667, 46 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.03.2021 г.; сумата
667, 60 лв. мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 12.03.2020 г. и
сумата 224, 91 лв. мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020
г., на основание договор за потребителски паричен кредит CARU-12979469 от
10.03.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.
София и ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260298/10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 1835/2020 г.
на ГРС, както и В ЧАСТТА за присъдените разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж,
Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Клон България" КЧТ, ЕИК: *********, срещу В. С. А., ЕГН:**********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „***“ № **, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.
415 ГПК, да бъде признато за установено съществуването на вземането,
присъдено със заповед № 260298/10.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1835/2020 г. на ГРС, за
разликата над сумата от 1 599, 40 лв. до общо претендираната сума от 7 985,
51 лв., която разлика включва сума в размер на 6 425, 54 лв. – главница по
договор за потребителски заем с номер CARU-12979469 от 10.03.2016 г.,
сумата в размер на 667, 46 лв. - възнаградителна лихва за периода от
05.02.2019 г. до 05.03.2021 г.; сумата 667, 60 лв. мораторна лихва за периода
от 05.03.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата 224, 91 лв. мораторна лихва за
периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 362 от 23.11.2021 г. постановено по гр. д. №
522/21 г. от Габровския районен съд В ЧАСТТА, в която е признато за
установено, че В. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***“ № **,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България" КЧТ,
7
ЕИК *********, сума в размер на 1 599, 40 лв., представляваща главница по
договор за потребителски заем с номер CARU-12979469 от 10.03.2016 г., за
която сума е издадена заповед № 260298/10.12.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1835/2020 г. на ГРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. С. А., ЕГН:**********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „***“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Клон България" КЧТ, ЕИК *********, сумата от
131, 77 лв. представляващи разноски по делото, съразмерно с размера на
признатото за установено вземане.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8