Р Е
Ш Е Н
И Е
№…
гр.Варна, 05.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря
Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16192 описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството са предявени главни и насрещни искове с правно
основание чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искoвете на П.Ц.Р.,
ЕГН:**********, адрес: ***, Б.П.Б., ЕГН:**********, адрес: *** и Д.П.Б., ЕГН:**********,
адрес: ***, против В.К.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, с правно основание чл.
124 ал.1 от ГПК, за приемане за
установено по отношение на ответника, че ИЩЦИТЕ
СА собственици на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор
****, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени
със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменени със Заповед №КД-14-03-639/0б.03.2012г. на Началник на СГКК Варна с
адрес на имота: гр.****с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план ****, с
площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица с площ 780 кв.м. при съседи на
имота по кадастрална скица: ****, ****, ****, ****, ****, ****. ведно с
находящите се в него временна постройка и трайни насаждения, придобит на
основание давностно владение, осъществено за периода от 31.12.2004г. /датата на издаване
на Заповед №2010/31.12.2004г. на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ до 02.02.2017г. от П.Ц.Р. и П.Б.Р.и наследствено правоприемство /след смъртта на П.Б.Р./
при следните квоти: 4/6 ид.ч. за П.Ц.Р.; 1/6 ид.ч. за Б.П.Б.; 1/6 ид.ч. за Д.П.Б..
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба се твърди, че на 22.01.2004г. наследодателят на ищците
по делото - П.Б.Р., ЕГН:**********, починал на 02.02.2017г.
е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 600 кв.м., съставляващ пл.№** от комбинирания план на м-ст „***", район „***",
гр.***, ведно с насажденията и подобренията в имота при
граници: имот пл.№№**,** и път с продавачите по предварителния договор И.Х.В.,
ЕГН:**********; Я.Б.В., ЕГН:**********; Б.К.В., ЕГН:********** чрез
пълномощника си Я.Б.В. и Х.К.В., ЕГН:**********.
При сключване на договора на продавачите са платени 1500 лв. Остатъкът
от общата продажна цена е платен по следния начин : на 22.12.2009г. с платежно нареждане по сметка на Б.К.В. са
платени 1250 лв. с основание - „доплащане по предварителен договор"; на
22.12.2009г. с платежно нареждане по сметка на Х.К.В. са платени 1250 лв. с
основание - „доплащане по предварителен договор".
На практика общият наследодател - П.Б.Р.заедно с първия ищец по делото
- П.Ц.Р. - негова съпруга, владеят имота като свой от 01.04.2002г., което
обстоятелство е признато тогава от продавачите по предварителния договор и
вписано в последния.
Продавачите по предварителния договор са се задължили да прехвърлят
имота не по-късно от един месец след влизане в сила на окончателния комбиниран
план на новообразуваните имоти на местността.
Купувачите по предварителния договор владеят процесния имот заедно,
считано от 01.04.2002г. безпрепятствено, непрекъснато и необезпокоявано от
никого до смъртта на П.Р.на 02.02.2017г., а след това
ищцата е продължила да владее имота заедно със синовете си Д. и Б..
В края на месец юли 2017г. непознато на ищците лице на име С. се
появява в имота и води разговор с П.Р. - първия ищец по делото за това, че тя
трябва да напусне имота, тъй като последният бил „новият собственик". В
отговор на искането П. заявява пред мнимия собственик, че владее имота от
2002г. непрекъснато и го обработва, че имота го е придобила заедно с покойния
си съпруг и той е нейна собственост. От този момент насетне от страна на мнимия
собственик С. започват неправомерни действия срещу ищцата П., за което е
сезирана ВРП и образувана преписка №9442/2017г.
На 31.12.2004г.. е издадена Заповед №2010/31.12.2004г. на основание
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото на собственост на
наследниците на Х.К.В., ЕГН: **********, починал на 09.02.1980г.:
- И.Х.В., ЕГН:**********;
- Я.Б.В., ЕГН.**********;
- Х.К.В., ЕГН:**********;
- Б.К.В., ЕГН:**********,
върху следния недвижим имот с идентификационен №**** с площ **27 кв.м.
с начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, при граници: ***, ***, **, ***, **, ***, ***.
Част от този имот представлява процесния имот №** по предварителен договор от 22.01.2004г.
На 23.03.2005 г. наследниците на Х.К.В. се
снабдяват с нотариален акт №*, том *, per. №***, дело №***от ***г.
за собственост върху недвижим имот по описа на нотариус В.П..
На 20.06.2005 г. е извършена доброволна
делба на имот с идентификационен №**** с площ 4127 кв.м. С този договор процесният имот се пада в дял
V по техническата експертиза на инж.Й.Н.А.. Същият е с площ 781 кв.м. и е
получен от Я.Б.В., която е наследена при равни квоти след смъртта си на
20.09.2007г. от двамата си синове Х.и Б.М..
На 22.08.2005 г. предвид предоставеното
владение върху имота съгласно предварителен договор от 01.04.2000г. по искане
на П.Б.Р.е възстановено ел.захранването в имота.
На 07.09.2005 г. е
издаден Протокол №**********, с който на името на П.Р.е открита партида в
електроснабдителното дружество.
На 04.12.2012г. с НА №***, том ***, рег.№***, дело №*** от ***г. по описа
на Нотариус А.Г., Х.В.прехвърля собствената си 1/2 ид.ч. от процесния имот №***, целият с площ 781 кв.м., с номер по предходен план ****
при съседи: ****, ****.***.***, ****, ****,
**** и ****, както и редица други имоти срещу погасяване на задължение, на брат
си Б.В.. Така следвайки единствено хронологията на документите Б.К.В., ЕГН:**********
се легитимира като едноличен собственик на целия процесен имот, който П. и
починалия й съпруг са владяли от април 2002г. и който
са придобили по давност в режим на СИО, която е била прекратена със смъртта на П.Б.Р.на
02.02.2017г.
На 19.07.2017г. с НА №***, том **, рег.№****, дело №*** от ***г. на Нотариус О.С., Б.К.В. продава на В.К.Н.
процесния имот.
Поради това е налице
правен интерес ищците да установят собствеността си по отношение на
ответницата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответницата.
Същата оспорва иска като недопустим, на следните основания:
На първо място ищецът няма да получи необходимата защита с предявения
по реда на чл.124 от ГПК иск, тъй като към настоящия момент ответницата владее
имота изцяло. Допустимият иск за ищеца е иска по чл. 108 ЗС.
На второ място ищецът би следвало да ползва правата си, които закона му
дава като купувач по предварителен договор за покупко-продажба на процесния
имот, а именно - иска по чл.19, ал.З от ЗЗД, за обявяване на окончателен предварителния
договор и то, след успешно провеждане на процес по реда на чл.135 от ЗЗД, срещу Б.К.В., като продавач и длъжник по
предварителния договор и настоящата ответница В.К.Н. - купувач на имота.
Оспорва иска и като
неоснователен поради следното:
Както ищците посочват, продавачът на процесния имот Б.К.В. е придобил
имота в лична него собственост съобразно следните последователни правни
действия и сделки:
С Решение на ПК Варна № 681/13.03.2001г. на наследниците на Х.К.В.,
ЕГН: **********, починал на 09.02.1980г. е възстановена собствеността върху
терен в територия на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
На 31.12.2004г. е издадена Заповед №2010/31.12.2004г. изд. от зам. кмет
на Община Варна доц. К., на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със
скица, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.К.В.,
ЕГН: **********, починал на 09.02.1980г.: И.Х.В., ЕГН:**********; Я.Б.В., ЕГН:**********;
Х.К.В., ЕГН:**********, чрез Я.Б.В., съгласно пълномощно № ** / 06.01.2004г. на нотариус М.Т., рег.№ *** ВРС; Б.К.В., ЕГН:**********,
чрез Я.Б.В., съгласно пълномощно № *** /
11.02.2004г. на нотариус М.Т., рег.№ *** ВРС върху следния недвижим имот представляващ
новообразуван имот в м."***",
землище кв.****, кадастрален район 501, с идентификационен №**** с площ **27
кв.м. с начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, при граници: ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***.
Изрично върху заповедта е отбелязано, че е влязла в законна сила на 24.01.2005 г. както е отбелязано от гл. експерт „ЗПП" Д. К..
На 25.02.2005 г. с Протокол №** - М/25.02.2005 г,
изд. от Община Варна, наследниците на Х.К.В., ЕГН: **********, починал на
09.02.1980г.: И.Х.В., Я.В.В., Х.К.В., и Б.К.В. са
въведени във владение на имота. В протокола липсва забележка, че на терена са
намерени трети лица, което означава, че всички наследници са въведени във
владение безпрепятствено.
На 23.03.2005 г. наследниците на Х.К.В. се
снабдяват с нотариален акт №*, том *, per. №***, дело №***от ***г.
за собственост върху недвижим имот по описа на нотариусВ.П..
На 20.06.2005 г. е извършена доброволна
делба на имот при нотариус В.П. №*** на НК, вписана в Сл.Вп. на
21.06.2005г. том *, №**, вх.рег.№ **** с идентификационен №**** с площ **27 кв.м. С този договор
процесният имот се пада в дял V по техническата експертиза на инж.Й.Н.А..
Същият е с площ 781 кв.м. и е получен от Я.Б.В., която е наследена при равни
квоти след смъртта си на 20.09.2007г. от двамата си синове Х.и Б.М..
На 04.12.2012г. с НА №***, том ***, рег.№****, дело №*** от 2012г. по описа на Нотариус А.Г., №*** на НК, Х.В.прехвърля собствената си 1/2 ид.ч. от
процесния имот №***, целият с площ 781 кв.м., с
номер по предходен план **** при съседи:****, ****.***.***, ****, ****, **** и ****, както и други имоти срещу
погасяване на задължение, на брат си Б.В.. Така следвайки хронологията на
документите Б.К.В., ЕГН ********** се легитимира като едноличен собственик на
целия процесен имот.
На 19.07.2017г. ответницата В.К.Н., придобива собствеността на
процесния имот с нотариален акт № ***, том *, н.д.№ ***/19.07.2017г.
на нотариус О.С., №*** на НК, вписан в Сл.Вп.
След осъществения въвод във владение,
процесния имот се владее от възстановените собственици, съответно към настоящия
момент от В.К.Н., предадено й от Б.К.В., така както е договорено с нотариален
акт № ****, том **, н.д.№ ***/19.07.2017г. на нотариус О.С., №*** на НК.
Ищците, не са станали собственици на посочения в исковата молба имот,
тъй като не е изтекла придобивна давност към момента
на предявяване на същата. Съобразно трайната утвърдена съдебна практика на ВКС
по реда на чл.290 от ГПК, задължителна за съдилищата във Р. България, трети
лица могат при необезпокоявано владение със срок от 10 години, да претендират
собственост поради изтекла давност с начална дата, датата на влизане в сила на
заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая Заповед
№2010/31.12.2004г., изд. от зам. кмет на Община Варна доц. К. по реда на §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е влязла в законна сила на 24.01.2005 г., както е отбелязано от гл. експерт „ЗПП" Д. К.,
като от тази дата не е започнала да тече някаква давност в полза на ищците,
като при всички случаи към датата на завеждане на настоящия иск не са изтекли
нужните 10 години. Аргументите ми за това твърдение са в две посоки:
1. На първо място Заповедта
не е произвела правно действие поради своята нищожност, тъй като е издадена от
некомпетентно лице, а именно зам. кмет на Община Варна доц. К.. Както е
цитирано в самата заповед, съществува Заповед на Кмета на Община Варна №
1524/19.06.2003г. с която очевидно е упълномощен зам. кмета да издава заповеди
по реда на §4 К от ПЗР на ЗСПЗЗ, но това е само предположение докато не се
установи съдържанието на същата заповед, като и дали самата тя е издадена
законосъобразно и поражда правомощия за зам. кмета. В по внимателен прочит ще
забележим, че датата на влизане в сила на заповедта за приемане на ПНИ, на СО.
по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. „***" е одобрен със заповед
№РД-1-7706/432/15.12.2003г. на областен управител на Варненска област, а
цитираната Заповед № 1524/19.06.2003г., на Кмета на Община Варна е издадена
почти 6 /шест/ месеца по-рано, което означава, че категорично не се е отнасяла
конкретно за м. „***", землище кв."****", гр.Варна.
2. На второ място, ако се
счете, че Заповед №2010/31.12.2004г., изд. от зам. кмет на Община Варна доц. К.
по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е законосъобразно издадена и поражда
правно действие, то тя не е връчена редовно на възстановените собственици
поради което не е влязла в законна сила на 24.01.***г., както е отбелязано от
гл. експерт „ЗПП" Д. К., като отразяването върху нея е извършено
неправилно, поради следното Я.Б.В. не е получавала екземпляр от Заповед
№2010/31.12.2004г., съответно не е започнал да тече срок за обжалване на
същата, т.е. заповедта не е влязла в законна сила, както за нея, така и за
нейните деца Х. и Б.В., като техен пълномощник. От друга страна цитираните
пълномощни на Х.В.№**/06.01.2004г., на Нотариус М.Т.,
рег.№ *** - ВРС и на Б.В. № ***/11.02.2004г.,
на Нотариус М.Т., рег.№ *** - ВРС не съдържат възможността упълномощения да
получава заповеди по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от името на упълномощителите, поради липсата на това правомощие, дори и
да е получила заповедта, Я.Б.В. не е изпълнила своето задължение по реда на ГПК
да предаде на Х. и Б.екземпляр от заповедта с оглед на възможността за
обжалване на същата, поради което за тях не е започнал да тече срок за
обжалване, съответно не е влязла в законна сила.
3. На трето място ясно се вижда, че процедурата по издаване и връчване
на Заповед №2010/31.12.2004г., изд. от зам. кмет на Община Варна доц. К. по
реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е опорочена, тъй като, към датата на издаване
на същата следва задължително да бъде придружена от скица към нея, като общо
двата документа - заповед и скица, удостоверяват приключване на процедурата по
възстановяване, съответно връчване и след изтичане срока за обжалване на всички
заинтересовани страни тя влиза в сила. От приложената към заповедта скица, ясно
се вижда, че тя е входирана/издадена/ в Община Варна
на дата не се чете.02.2005 г. със
изричното отбелязване „за Заповед", от което следва, че скицата не е
съществувала към момента на издаване и връчване на заповедта в нарушение на
§4к, ал.7, изр.З от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което може да се направи извод, че дори и
редовно връчена заповедта без придружаваща я скица не е могла да породи правно
действие и не е влязла в законна сила.
От друга страна заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, дори тя да е с
пороци, представлява документ годен да направи възстановените собственици
такива, с добросъвестно владение в продължение на 5 години, по реда на чл.79,
ал.2 ЗС, започнало от 25.02.2005г. с
Протокол №18 - М/25.02.2005 г, изд. от
Община Варна, с който наследниците на Х.К.В., ЕГН: **********, починал на
09.02.1980г.: И.Х.В., Я.В.В., Х.К.В., и Б.К.В. са
въведени във владение на имота.
Ищците, не са станали собственици на посочения в исковата молба имот,
тъй като владението им не е било поС.но,
непрекъснато, явно и спокойно. Ищците не са владелци, а само държатели.
Ищците дори и допуснати в имота на основание предварителен договор за
покупко-продажба от 22.01.2004г. не са владяли имота
постоянно. С оглед на посоченото по-горе ищците са могли да владеят за себе
имота едва след влизане в сила на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чиято
начална дата е спорна. За пръв път владението на ищците е прекъснато с
извършения въвод във владение от административните
органи отразено с Протокол №18 - М/25.02.2005г, изд. от Община Варна, с който
са въведени в имота наследниците на Х.К.В., ЕГН:**********, починал на
09.02.1980г.: И.Х.В., Я.В.В., Х.К.В., и Б.К.В.. В
протокола липсва забележка, че на терена са намерени трети лица /ищците/, което
означава, че всички наследници са въведени във владение безпрепятствено.
Очевидно е от представените документи в процеса, че продавачите по
предварителните договори са променили намерението си да продават имота, тъй
като са започнали да се разпореждат с тях, като се снабдяват с нотариален акт №*,
том *, per. №***, дело №***от ***г. за собственост
върху недвижим имот по описа на нотариус В.П. и след това извършват доброволна
делба на имот при нотариус В.П. №*** на НК, вписана в Сл.Вп.
на 21.06.2005 г. том *, №**, вх.рег.№ ***** с идентификационен №**** с площ 4127
кв.м. След като с този договор процесният имот е получен от Я.Б.В., тя трайно
се настанява в имота на ищците и го владее до смъртта си 21.09.2007г. Всички
тези действия са станали достояние на ищците и те не са се противопоставил на
тях.
Други действия които са станали достояние на ищците е прехвърлянето на
собствена на 1/2 ид.ч. от процесния имот от Х.В.на брат си Б.В., на
04.12.2012г. с НА №***, том ***, рег.№****, дело №*** от ****г. по описа на
Нотариус А.Г., №*** на НК. За извършеното прехвърляне Б.В. е уведомил ищците,
че е станал пълноправен собственик на имота и е влязъл във владение на целия
имот в срок повече от 6 месеца.
Нещо повече подписания предварителен договор от който ищците се
домогват да черпят права е недействителен съобразно чл.26 ал.2 ЗЗД, поради
липса на предмет, тъй като по време на подписването му продавачите не са били
собственици на продавания имот и няма как да обещаят да прехвърлят собственост
на ищците след като самите те не са били възстановени собственици. От друга
страна самите ищци са знаели, че купуват от несобственици, тъй като през 2002г.,
така както е посочено и в самия договор са се самонастанили в имота и просто са
искали да не го напускат и да останат в него за напред. Поради този факт
предварителния договор е нищожен и поради липса на съгласие на страните да го
сключат, както от страна на продавача - знаейки че не са собственици, така и от
страна на купувачите - стремейки се просто да останат в имота и за напред
заплащайки някаква цена. При същата хипотеза или е сключен с цел заобикаляне на
закона или привиден. Именно това знание, че ищците „купуват" от
несобственици и факта че са допуснати в имота срещу сума от 1500 лв. съобразно
чл.20 ЗЗД, при тълкуване на общата воля на страните, означава, че страните са
сключили не предварителен договор за покупко-продажба, а друг устен облигационен
договор - договор за наем или заем за послужване, който към него момент е бил
удобен както за „продавачите" - взехме някакви пари от тези които са в
имота, така и от „купувачите" - за сега сме в имота добре, че платихме
нещо. Допълнително основание за потвърждаване на верността на твърдението, и че
страните по предварителния договор не са искали да го сключат е ниската цена,
многократно в пъти занижена от реалната пазарна цена на имота. Друго основание
за нищожност на предварителния договор, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради
противоречие с добрите нрави, а именно нееквивалентност на престациите.
Видно от предварителния договор цената за която са се споразумели страните е
едва 4000 лв. за целия имот, което е многократно в пъти по-малка цена от
реалната пазарна цена на недвижимите имоти през 2004г. в територията на м. „***".
Видно от извършената доброволна делба, полученият от Я.Б.В. в дял процесен имот
е с данъчна оценка един път и половина по-висока от цената по предварителния
договор, а към него период данъчните оценки на имотите значително се
разминаваха от реалните пазарни цени, които бяха в пъти по високи. Тази разлика
безспорно сочи за нееквивалентност на престациите по
предварителния договор за покупко-продажба от 22.01.2004г., а тази
нееквивалентност представлява нетърпимо положение от гледна точка на общоустановените нравствено -етични правила и морала. В
допълнение на тезата, че продавачите на процесния имот не са искали да сключват
предварителен договор за покупко-продажба за процесния имот с ищците е факта,
че те - продавачите са сключили такива договори с всички самонастанили се във възстановяемия им имот, а не само с ищците. Допълнителен
факт е и това, че всички предварителни договори със самонастанилите се хора в
имота са на една и съща цена 4000 лв. без значение от реалната квадратура на
имотите, границите, местоположението им, начина на застройка и др.
характеристики, които разграничават качеството съответно цената на всеки
конкретен имот. Продавачите просто са искали самонастанилите се да са там на
основание някакъв договор и да платят нещо, а не да ползват имотите им
безвъзмездно. Тези факти са видни от вече водени процеси между продавачите и
трети лица за съседен на процесния имот с №****, видно от Решение № 651/14.02.2014г.,
постановено по гр.д.№ 5917/2012г., на ВРС XI с-в /прилагам/.
С оглед на тези обстоятелства, посочени по-горе, ищците не са станали
владелци, а държат имота на договорно основание и са само държатели. След като
веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и
само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в
негова полза започва да тече придобивна давност, но
за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си,
следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин. Така Решение № 12/19.02.2014 г.
по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, I г.о. и Решение №270/20.05.2010г., постановено
по гр.д.№1162/2009г. на II ГО. Именно такава външна проява чрез действия
намирам у ищците факта, че на 22.12.2009г., праводателя
им П.Б.Р.прави плащане в полза на собствениците към него момент на процесния
имот Х.К.В., и Б.К.В. на всеки по 1250 лв. с основание - доплащане по
предварителен договор. С други думи - вече всичко е наред, платихме цялата
продажна цена. Считам, че от тази дата за напред ищците са завладяли
имота и е настъпила промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо за другиго, изключително за себе си. Разбира се от тази демонстрация на
завладяване на имота до днес не са изминали 10 г. давностно владение.
От 19.07.2017г. ответницата В.К.Н., придобива собствеността и
владението на процесния имот с нотариален акт № ***, том **, н.д.№ ***/**.**.2017г.
на нотариус О.С., №*** на НК. Владението на имота е предадено от продавача Б.К.В.,
така както е посочено в т.III от нотариалният акт, и го упражнява до настоящия
момент. Придобиването на владението от ответницата се установява и от
Постановление на ВРП от 26.10.2017г. по преписка № **88/2017г., от което е
видно, че по жалба на В.Н. е съставен предупредителен протокол на ищцата по
реда на чл.65 от ЗМВР и е предупредена за отговорността й по чл.323, ал.2 от НК, в случай, че откаже да освободи имота, т.е. ищцата го е заела неправомерно,
като „...Същата помолила да остане в имота само докато си прибере реколтата.",
но това не се е случило, той като синът на В.Н., С. е обрал реколтата, а имота
е бил освободен от ищцата, веднага след покупката.
Демонстрация на
собствеността и владението през годините на процесния имот е декларирането и
заплащането на местен данък в Община Варна. Ищцата никога през претендирания период, че владее имота не е декларирала
и/или заплащала каквито и да било данъци да имота, напротив всички данъци са
били заплащани от продавача Б.К.В.. Към настоящия момент имота е деклариран на
настоящия собственик и ответник В.Н. и тя е заплатила всички дължими към
настоящия момент данъци. На 19.09.2017г. по искане на В.Н. е сменена партидата
за ток, за имота като е даден клиентски и партиден номер на електромера.
ПРЕДЯВЕНИ СА и насрещни искове от В.К.Н., ЕГН: **********, адрес: *** против П.Ц.Р.,
ЕГН:**********, адрес: ***, Б.П.Б., ЕГН:**********, адрес: *** и Д.П.Б., ЕГН:**********,
адрес: *** с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника, че ИЩЦАТА Е
собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ****,
съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменени със Заповед №КД-14-03-639/0б.03.2012г. на Началник на СГКК Варна с
адрес на имота: гр.****с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план ****, с
площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица с площ 780 кв.м. при съседи на
имота по кадастрална скица: ****, ****, ****, ****, ****, ****. ведно с
находящите се в него временна постройка и трайни насаждения, придобит чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № ***, том **, н.д.№ ***/19.07.2017г. на нотариус О.С., №*** на НК.
В отговора на НИ се сочи, че фактическото
безпрепятствено, непрекъснато и необезпокоявано владение на имота от П.Р. и
покойният и съпруг е започнало от 01.04.2002г., почти две години преди
подписване на предварителния договор, което обстоятелство е признато от
продавачите по този предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 22.01.2004г. в т.Ш.
Действително правото на собственост върху процесния имот
не е било възстановено към датата на сключване на предварителния договор за
покупко-продажба - 22.01.2004г. Безспорно предварителния договор има само
облигационно действие и не прехвърля собственост, а създава едно взаимно
задължение за договаряне в тежест на всяка от страните по него. Този договор не
е правно основание за придобиване на правото на собственост. Съдебната практика
приема, че договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните ако
възникването на вещта е възможно. Настоящият случай е именно такъв. Страните в т.IV от
предварителния договор са се договорили продавачите да снабдят купувача с
нотариален акт на един по-късен етап, което не е сторено и продавачите са
неизправна страна по предварителния договор.
За начален момент на давностно
владение сдедва да се приеме момента на издаване на
Заповед №2010/31.12.2004г. на Кмета на Община Варна, с която е
индивидуализиран възстановения имот с описване на местоположение и граници и с
която заповед е приключила реституционната процедура. От датата на издаване на
посочената заповед - 31.12.2004г. до датата на предявяване на основния иск от
доверителите ми - 24.10.2017г. е изтекъл период, по-голям от предвидения в
чл.79 от ЗС 10-годишен срок, през който следва да е осъществявано непрекъснато
владение, за да настъпят законоустановените
последици, а именно придобиване на имота по оригинерен
способ. С депозирането на настоящата искова молба и уточняващата молба
доверителите ми са направили изявление, с което се позовават на изтекла в полза
на П. и П.Р. придобивна давност в периода
31.12.2004г. -30.12.2014г., а Б. и Д. - техни синове стават собственици на
основание наследвествено правоприемство.
Поради изложеното считам, че ищците по основния иск са
придобили правото на собственост върху процесния имот с идентификатор **** на
основание чл.79 от ЗС и наследствено правоприемство. Позоваването на изтекла
давност не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността. В този смисъл правото на собственост е придобито от П.
и П.Р. към 30.12.2014г., когато е изтекъл 10 годишния давностен
срок на непрекъснато и необезпокоявано владение на имота
В.К.Н. - ответник по основния и ищец по насрещния иск, е
придобила имота от несобственик. Такава сделка не е нищожна, но не може да
произведе правно действие съобразно приетото от задължителната съдебна
практика. Извършената продажба на чужд недвижим имот е валидна, но няма вещно транслативно действие, защото приобретателят
не може да придобие права, които праводателят му не е
притежавал. От друга страна, безспорно е, че ищецът по насрещния иск е знаел,
че имотът се владее от ищците, които претендират да са собственици, тъй като П.
не е напускала имота и го е владяла непрекъснато до края на юли 2017г., към
който момент владението върху имота е било отнето по насилствен начин - със
заплахи за саморазправа от страна на сина на ответника по основния иск - В.К.Н..
За последното свидетелстват и две образувани преписки във ВРП с №№ ****/2017г.
и ****/2017г.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете си, молят за уважаването им, а ответника
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на исковите претенции. Ответника
поддържа насрещния иск и моли за уважаването му, а ищците – за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Видно от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.01.2004г., И.Х.В., ЕГН:**********;
Я.Б.В., ЕГН.**********; Х.К.В., ЕГН:**********;
и Б.К.В., ЕГН:********** чрез пълномощника си Я.Б.В., „продават“ на П.Б.Р.,
ЕГН:**********, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 600 кв.м., съставляващ пл.№** от
комбинирания план на м-ст „***", район „***", гр.Варна, ведно с
насажденията и подобренията в имота при граници: имот пл. № №**, ** и път.
В предварителния договор изрично е записано в т.
III, че „владението на имота е предадено на 01.04.2002г., и купувачът владее имота като свой“.
Съгласно
удостоверение за наследници от 03.10.2017г., П.Б.Р., ЕГН:**********, починал на
02.02.2017г., е оставил за наследници ищците П.Ц.Р.,
ЕГН:**********, Б.П.Б., ЕГН:**********, и Д.П.Б., ЕГН:**********.
По делото НЕ
Е представено цитираното Решение на ПК Варна № 681/13.03.2001г.
Съгласно Заповед
№2010/31.12.2004г. изд. от зам. кмет на Община Варна доц. К., на основание §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено да бъде възстановено правото на собственост на
наследниците на Х.К.В., ЕГН: **********, а именно: И.Х.В., ЕГН:**********; Я.Б.В., ЕГН**********; Х.К.В., ЕГН:**********,
чрез Я.Б.В., съгласно пълномощно № ** / 06.01.2004г. на нотариус М.Т., рег.№ ***
ВРС; Б.К.В., ЕГН:**********, чрез Я.Б.В., съгласно пълномощно № *** /
11.02.2004г. на нотариус М.Т., рег.№ *** ВРС, върху следния недвижим имот
представляващ новообразуван имот в м."***", землище кв.****,
кадастрален район ***, с идентификационен №**** с площ 4127 кв.м. с начин на
трайно ползване - индивидуално застрояване, при граници: ***, ***, **, ***, **,
***, ***.
В преписката
към заповедта са налични 2 бр. пълномощни – от Х.К.В., ЕГН:**********, в полза
на Я.Б.В., нотариално заверено на 11.02.2004г. от нотариус М.Т., и от Б.К.В.,
ЕГН:**********, в полза на Я.Б.В., нотариално заверено на 06.01.2004г. от
нотариус М.Т., с които наследниците упълномощават майка си с всички права да ги
представлява пред административните органи на страната във връзка с
управлението на имуществото им на територията на РБългария,
да ги подписва и получава документи и книжа, /т.е. всички права, необходими за
процесуално представителство във връзка с проведената административна процедура
по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ/. Представени са и известия за
доставяне до И.Х.В. от 06.11.2004г. и Я.Б.В. от 05.01.***г.
Налице е и
валидна Заповед № 1524/19.06.2003г. за упълномощаване на зам.кмета К. да издава
и подписва заповеди за възстановяване и придобиване на правото на собственост
върху новообразувани имоти, попадащи в териториите по пар.
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /л.212/.
В преписката
се намират и доказателства, че имот № ** по КП ***, е иззет от ползвателя Я.Д.Т.със
заповед № 2181/25.10.2001г. /л.217/. Съгласно Констативен протокол от
21.11.2001г. ползвателя е отстранен от имота /л.218 от делото/, за което е
налице изрично отбелязване в протокола, подписан от ползвателя.
Съгласно
Протокол за въвод във владение на новообразувани
имоти №18 - М/25.02.2005г, изд. от Община Варна, наследниците на Х.К.В., ЕГН: **********:
И.Х.В., Я.В.В., Х.К.В., и Б.К.В. са въведени във
владение на имот № ****, с площ от 4127кв.м. Посочено е, че „чупките на имота
са обозначени на място с дървени колчета, съгласно протокол за трасиране.
Подпис върху протокола са положили длъжностно лице и наследниците И.Х.В. и Я.В.В. – за себе си
и за Х.К.В., и Б.К.В..
На 23.03.2005
г. наследниците на Х.К.В. се снабдяват с нотариален акт №*, том *, per. №***, дело №***от ***г. за собственост върху недвижим
имот по описа на нотариус В.П., в който обективират
правата си по реституция.
На 20.06.2005г.
е извършена доброволна делба на имот с идентификационен №**** с площ 4127 кв.м.
при нотариус В.П. №*** на НК, вписана в Сл.Вп. на
21.06.2005г. том **, №**, вх.рег.№ *****
Съгласно
договора за доброволна делба, ПИ №****, с площ 781 кв.м. представляващ дял V по
техническата експертиза на инж.Й.Н.А., е получен от Я.Б.В..
Съгласно
удостоверение за наследници от 07.06.2012г., Я.Б.В., ЕГН**********, е починала
на 21.09.2007г., като е оставила за наследници Х.К.В., ЕГН:**********, и Б.К.В.,
ЕГН:**********.
На
04.12.2012г. съгласно НА №***, том III, рег.№***, дело №** от 2012г. по описа
на Нотариус А.Г., №*** на НК, Х.В.прехвърля на брат си Б.В., собствената си 1/2
ид.ч. от имот №***, целият с площ 781 кв.м., с номер по предходен план **** при
съседи:****, *****.***.****, ****, ****, **** и ****.
С договор за
покупко-продажба от 19.07.2017г., обективиран в нотариален
акт № ***, том *, н.д.№ ***/****.2017г. на нотариус О.С., №*** на НК, вписан в
Сл.Вп. Б.Х.ва В. продава на В.К.Н., поземлен имот с
идентификатор ****, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на
гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменени със Заповед №КД-14-03-639/0б.03.2012г. на Началник
на СГКК Варна с адрес на имота: гр.****с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по
предходен план ****, с площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица с площ
780 кв.м. при съседи на имота по кадастрална скица: ****, ****, ****, ****, ****,
****.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че:
1. ПИ-38(цианов
цвят) по КП/м.11.1997г попада с цялата си площ от 809м2 в НИ-****(червен цвят)
целия с площ **26м" по ПНИ/2003г-начален вид,
2. по-голямата северна част с площ от 781м2 от ПИ-38(цианов
цвят) целия с площ 809м2 по КП/м.11.1997г. и дял-5(тьмно
зелен цвят) с площ 781м2 по договора за доброволна делба/***г е налице
идентичност по отношение на граници и площ,
3. между дял-5 от договора за доброволна делба/20.06.***г
и ПИ-**** по КККР-сегашен вид е налице идентичност по отношение на площ и
кадастрални граници.
От СТЕ се установява още, че още в ПИ 38 по
КП/м.11.1997г. има отразена „постройка", както и че южната граница на
имота, материализирана на място е била местена неотдавна, като към настоящия
момент същата отговаря на кадастралните граници, но разликата между двете
/предходна ограда и настояща/ е в границите на допустимата грешка и е възможно
да се дължи в разлика в меренето по КП от 1997г. и по КККР.
По делото са изслушани гласни доказателства чрез
разпит на св. на ищцовата страна К.В.Б.и Н. Б.П. и на ответната страна Б.К.В. и
В.К.П., които съдът ще коментира в мотивите си.
Представени са и писмени доказателства за наличие на открита
партида в имота в *** № ****, на името на наследодателя на ищците П.Б.Р.за
периода 28.10.2006г.-26.08.2017г. /л. 304 от делото/.
Съдът не приема за допустими доказателствата във
връзка с прокарването на вода в имота, доколкото същите представляват свидетелски
показания в писмен вид.
Представени са и писмени доказателства за плащания за
данък върху имота от В.Н. от 08-10.2017г. /л.1**-6/, декларация за имота от
2017г. и КП от Енерго-про от 2017г., Постановление на РП Варна от 26.10.2017г.
за отказ да бъде образувано досъдебно производство. В постановлението се
съдържат данни, че е установена следната фактическа обстановка: „след
съставянето на предварителния договор, Радеви не са правили постъпки за
финализиране на сделката…През месец април 2017г. Б.В. посетил имота, заедно със
С. Н.. Към момента на посещението, Р. се намирала там. В. й казал, че имало
купувачи за имота.“
Въз основа на установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК, като установителните искове за собственост са предявени под
формата на положителни такива.
Ищцовата страна претендира установяването на правото им на
собственост, основано на оригинерен продобивен способ, а именно давностно владение, както и
наследяване. Сочи се, че давностното владение е осъществявано за периода от
31.12.2004г. /датата на издаване на Заповед №2010/31.12.2004г. на основание
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ до 02.02.2017г. от П.Ц.Р.
и П.Б.Р., като в следствие на изтичането на давностния
срок, собствеността е била придобита от двамата в СИО. След смъртта на П.Б.Р.и осъщественото
наследствено правоприемство се претендира собственост при следните квоти: 4/6
ид.ч. за П.Ц.Р.; 1/6 ид.ч. за Б.П.Б.; 1/6 ид.ч. за Д.П.Б..
Всякакви възражения, касаещи основание,
различно от давността, като например предварителния договор за покупко-продажба
от 22.01.2004г, се явяват неотносими.
Ответната страна претендира
установяване на собствеността си въз основа на правна сделка – договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***,
том *, н.д.№ ***/*****.2017г. на нотариус О.С., №*** на НК.
В тежест и на двете страни е да
докажат собствените си конкуриращи права.
Няма спор, че със Заповед
№2010/31.12.2004г. изд. от зам. кмет на Община Варна доц. К., на основание §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е приключила реституцията на имот с идентификационен №****
с площ 4127 кв.м. в полза на наследниците на Х.К.В., ЕГН: **********, а именно:
И.Х.В., ЕГН:**********; Я.Б.В., ЕГН**********; Х.К.В., ЕГН:**********, и Б.К.В.,
ЕГН:**********.
Макар и непредставено, цитираното
Решение на ПК Варна № 681/13.03.2001г. /т.е. издадено след 1999г./, води до
извод за двуфазност на производството по реституция.
Отделно от това твърденията на ищеца, на които се основава давността, са за
осъществена фактическа власт след тази дата, поради това и предходен период е
извън предмета на доказване.
Спорен по делото е момента на
влизане в сила на Заповед №2010/31.12.2004г., както и релевантния момент, от
който започва да се зачита давността.
Началният момент на придобивната
давност, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и задължителната практика на
ВКС по прилагането на този текст /решение 627/05.10.2010г. по гр.д.№1623/09г.на
ВКС, І ГО; решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на ВКС, ІІ ГО и др./,
е от момента на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, а ако възстановяването на
собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен момент – от момента на възстановяването на
собствеността. В настоящия случай давност започва да тече от момента на
възстановяването на собствеността със Заповед №2010/31.12.2004г. изд. от зам.
кмет на Община Варна доц. К., на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като
същият се явява по-късен момент от влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2
ЗВСОНИ /22.11.1997г./. Правилото е, че давност не тече против този, който не
може да защити правото си. Едва след възстановяване на собствеността върху
конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с който да се прекъсне
течението на давността /Решение № 166 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1633/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./.
Съдът на намира, че от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че е издадена валидна и
законосъобразна Заповед №2010/31.12.2004г., доколкото е издадена от компетентен
административен орган.
Заповед № 1524/19.06.2003г.,
издадена от кмета на Община Варна, упълномощава зам.кмета К. да издава и подписва
заповеди за възстановяване и придобиване на правото на собственост върху
новообразувани имоти, попадащи в териториите по пар.
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Упълномощаването /делегирането на правомощия/ касае всички територии
по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следователно включва и
процесната територия.
Заповед № 1524/19.06.2003г. е
влязла в законна сила с изтичане на 14 дневния срок за обжалването й, който
започва да тече от най-късната дата, на която е получено съобщението от
заинтересованите лица. Доколкото Я.Б.В. е валидно упълномощена от своите
синове, /дадените пълномощия напълно покриват извършените от нея действия в
административното производство/, то всички се считат уведомени за заповедта от
05.01.2005г. Следователно на 19.01.2005г. заповедта е влязла в сила. От тази
дата е започната да тече давност.
Следва да бъде установено за
сочения период от десет години след тази дата, дали ищците са осъществявали
фактическа с намерение за своене.
От изслушаните по делото гласни
доказателства съдът кредитира тези на ищците. Същите са много по пълни,
последователни и непротиворечиви от показанията на свидетелите на ответната
страна, които имат откъслечни спомени през дълъг интервал от време, и са неясни
или неточни. Св. К.В.Б.е съсед на имота и има най-пълни впечатления от целия
период. Същата заявява, че е в имота от 2002г. до 2016г., когато продава
мястото и през целия период имотът се е обработвал от П. и П.. Те са заградили
имота с мрежа, направили си малка постройка, засели дръвчета, лозе и домати. Те
участвали в прекарването на ток и вода. Почти всеки ден идвали на имота, вкл.
зимата, а лятото оставали да спят там. Един път идвали да мерят от кметството,
но не им казали да се изнасят. Св. Н. Б. има по-откъслечни впечатления, но също
сочи, че е посещавал редовно имота на брат си Петър, от закупуването му до
миналата година, когато П. спряла да ходи, изнесла се, тъй като я заплашвали.
От друга страна св. Б.К.В. сочи,
че за първи път е посетил имота през ***г. Обикновено ходел три четири пъти в
годината да помага на майка си, която се грижела за имота, Тя починала 2007г.
След това от 2008г. до 2013г. не е ходил, а 2013г. заварил хора в имота, на
които се представил като собственик. Не знае кой е правил оградата на имота. Не
знае кой е прокарвал ток и вода. Другият свидетел – В.П., че сочи, че е ходил с
първия свидетел да помага на майка му да берат сливи, орехи и череши. За първи
път ходили ***г. да чистят треви. До смъртта на майка му /2007г./ всяка година
са ходили.
Съдът намира още, че Б.К.В. /като праводател на
ответника, който може да бъде отговорен за евикция/
се явява заинтересован от изхода на делото.
Съдът намира, че свидетелските показанаия на св. К.В.Б.и Н. Б.П., които са в съответствие и с другите събрани по делото
доказателства /установяващи партида за ток на името на П.Р., преписката от
прокуратурата/, установяват при условията на пълно и главно доказване
фактическата власт на П. и П., за периода 2002-2017г. Едва през 2017г. е налице
смущаване на фактическата власт върху имота и загубване на владението му.
Не е смутено владението върху
имота през 2005 г., когато е съставен за въвод във
владение на новообразувани имоти №**- */25.02.2005г. Същият носи подпис само на длъжностното лице и
наследниците, няма подпис на трето лице, намерено на място в имота, поради
което протоколът за въвод няма доказателствена сила
по отношение на ищците. Протоколът за въвод не е в състояние
да докаже, че реално е осъществен въвод във владение
– предаване на фактическа власт върху имота от едно на други лице. Протоколът е
изготвен в изпълнение на законовите изисквания на ЗСПЗЗ, като част от
процедурата по възстановяване на имота по ЗСПЗЗ /за двуфазното производство/,
но не може да докаже реално предаване на фактическа власт от ищеца /или друго
лице/ в полза на ответниците, доколкото0 неговата функция е друга /да определи
границите на възстановения имот на място/. За сравнение следва да се посочи заповед
№ 2181/25.10.2001г., с което е иззет имот № ** по КП *** от ползвателя Я.Д.Т..
Същата носи подписа на ползвателя и може да се ползва за доказателство, че
същият е отстранен от имота и фактическата му власт е преустановена.
Фактическата власт на П.Ц.Р. и П.Б.Р., осъществявана
за периода 2002-2017г. е била с намерение за своене на имота. Още в сключения
от тях предварителен договор от 22.01.2004г. изрично е записано в т. III, че
„владението на имота е предадено на 01.04.2002г., и купувачът владее имота като
свой“. Намерението за своене се установява и чрез дейностите по прекарване на
ток и вода и заплащането на консумативите за имота. Не се установява нито от
свидетелските показания, нито от писмените доказателства П.Ц.Р. и П.Б.Р.да са
променили намерението си за своене /което подлежи на установяване от ответната
страна/. Фактическите и правните действия, извършвани от други лица /праводателите на ответницата/, особено доколкото не са били
сведени до знанието на владеещите, не могат да се отразят на намерението на
същите. Осъществените от И.Х.В., ЕГН:**********; Я.Б.В., ЕГН.**********; Х.К.В.,
ЕГН:********** и Б.К.В., ЕГН:**********, правни действия - установяване на
правата им чрез съставяне на нотариален акт или сключване на договор за
доброволна делба, а в последствие и прехвърляне на имота, може да бъде
доказателство единствено за тяхното намерение за своене, но доколкото съдът
приема, че липсва фактическата власт у същите /cоrpus/, то доказването на намерение /animus/ у тях е безпредметно.
Според теорията и съдебната
практика, спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се
поддържа с насилие – решение №376/12.03.2013 г. по гр.д.№ 260/2012 г. на ВКС, І
ГО. Правните действия, извън изброените в чл.116 ЗЗД, не могат да смутят
владението и да прекъснат придобивната давност. /така
решение № 216/28.10.2016 г. по дело № 2182/2016г. на ВКС, I ГО/.
До настоящия спор, страните или
техните праводатели, не са водили спорове за имота,
ответниците не са предприемали действия по принудително изпълнение, и не е
налице признание на ищците за владение или собственост у ответната страна. Следователно
давността на ищците не е била прекъсвана.
Давностното владение на П.Ц.Р.
и П.Б.Р., което се зачита, е осъществявано за периода от 19.01.2005г. /датата
на влизане в сила на Заповед №2010/31.12.2004г. на основание §4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ/. До 19.01.2015г. е изтекъл изискуемия от закона десетгодишен давностен срок .
Съгласно т. 2 от ТР 4/2012г. Позоваването
не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. При
наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се
зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите
на фактическия състав на придобивното основание по
чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
Доколкото е налице позоваване на
давността, извършено чрез предявяване на настоящите искове, П.Ц.Р. и П.Б.Р.са
станали собственици на имота по давност към 19.01.2015г. След смъртта на П.Б.Р.починал
на 02.02.2017г., и осъщественото наследствено
правоприемство собствеността върху имота се разпределя при следните квоти: 4/6
ид.ч. за П.Ц.Р.; 1/6 ид.ч. за Б.П.Б.; 1/6 ид.ч. за Д.П.Б.. Следователно
исковете на ищците се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Ответната страна претендира
установяване на собствеността си въз основа на правна сделка – договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***,
том *, н.д.№ ***/19.07.2017г. на нотариус О.С., №*** на НК.
Доколкото от 19.01.2015г.
собственици на имота се явяват П.Ц.Р. и П.Б.Р., то Б.Х.ва В. не е могъл да
прехвърли валидно правото на собственост върху имота на В.К.Н.. Сделката се
явява действителна, но без вещно-прехвърлителен
ефект, доколкото праводателят на отетницата
Б.Х.ва В. вече не е бил собственик на имота, изгубвайки собствеността към момента,
в който същата е била придобита от други лица - П.Ц.Р. и П.Б.Р.на оригинерно придобивно основнаие – давност, съгласно чл. 99 от ЗС.
Доколкото договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***,
том *, н.д.№ ***/19.07.2017г. на нотариус О.С., №*** на НК, няма вещно-прехвърлителен ефект В.К.Н. не се явява собственик на
имота на соченото основание и исковете й следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора, на ищците се следват разноските, сторени
в производството. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, са включени
разноски, които не са съдебно-деловодни /заплатени по сметка на съда/ и
следователно не се обезщетяват по облекчения ред на чл. 78 ал.1 от ГПК, а по
общия ред. По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищците, направено от ответницата, съдът намира, че
същото е неоснователно. По делото са предявени три главни и три насрещни искове. Минималните
размери на адвокатското възнаграждение се определят според правилата на чл. 2
ал. 5 във вр. с чл. 7 ал. 5 от Наредба № 1/2004г. на ВАК, или не по-малко от
сумата от 600лв. за всеки иск, т.е. 1800лв. за главните и още толкова за
насрещните искове. По делото са
представени доказателства за заплатени две адвокатски възнаграждения – от
2000лв. и от 1200лв. С оглед на това и предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото, съдът счита възражението за прекомерност за
неоснователно. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата
от 4383лв.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искoвете на П.Ц.Р., ЕГН:**********,
адрес: ***, Б.П.Б., ЕГН:**********, адрес: *** и Д.П.Б., ЕГН:**********, адрес:
***, против В.К.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, че ИЩЦИТЕ СА собственици на
недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ****, съгласно
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със
Заповед №КД-14-03-639/0б.03.2012г. на Началник на СГКК Варна с адрес на имота:
гр.****с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план ****, с площ от 781
кв.м., а съгласно кадастрална скица с площ 780 кв.м. при съседи на имота по
кадастрална скица: ****, ****, ****, ****, ****, ****. ведно с находящите се в
него временна постройка и трайни насаждения, придобит на основание давностно
владение, осъществено за периода от 19.01.2005 г. до 19.01.2015г. от П.Ц.Р. и П.Б.Р.и наследствено
правоприемство /след смъртта на П.Б.Р./, при следните квоти: 4/6 ид.ч. за П.Ц.Р.;
1/6 ид.ч. за Б.П.Б.; 1/6 ид.ч. за Д.П.Б., на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на В.К.Н.,
ЕГН: **********, адрес: *** против П.Ц.Р., ЕГН:**********, адрес: ***, Б.П.Б.,
ЕГН:**********, адрес: *** и Д.П.Б., ЕГН:**********, адрес: *** за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ИЩЦАТА
Е собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ****,
съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменени със Заповед №КД-14-03-639/0б.03.2012г. на Началник на СГКК Варна с
адрес на имота: гр.****с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план ****, с
площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица с площ 780 кв.м. при съседи на
имота по кадастрална скица: ****, ****, ****, ****, ****, ****. ведно с
находящите се в него временна постройка и трайни насаждения, придобит чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № ***, том *, н.д.№ ***/****.2017г.
на нотариус О.С., №*** на НК, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.К.Н., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.Р., ЕГН:**********,
адрес: ***, Б.П.Б., ЕГН:**********, адрес: *** и Д.П.Б., ЕГН:**********, адрес:
***, сумата от 4383 /четири хиляди триста осемдесет и три лева/, представляващи съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.2**, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: