Решение по дело №344/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „М.“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя В. М. М., подадена чрез адв. Т. П., срещу Решение № 518 от 17.04.2024 г. по АНД № 308/2024 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-2300891 от 03.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, като е намален размерът на наложената на касатора „имуществена санкция“ от 3000 лева на 1500 лева.

С жалбата се настоява, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при погрешен анализ на доказателствата, необосновано и явно несправедливо. Сочи се, че неправилно районният съд приема, че срещу акта за установяване на административното нарушение (АУАН) не е направено възражение, като подаденото такова на 18.09.2023 г., не е взето предвид от административнонаказващия орган (АНО), който не е изпълнил задължението си да извърши проверка за установяване на нарушението. Твърди се, че посоченият в НП работник е назначен по трудов договор от 14.08.2023 г. в „Монолит 20“ ООД, което дружество е подизпълнител съгласно договор за изпълнение на СМР и възлагателно писмо от 08.05.2023 г. Според касатора неправилно въззивната инстанция приема „системен и траен характер на правоотношенията“. Сочи се, че не е доказана причината за проведения на 02.05.2023 г. начален инструктаж на заварения работник, а същевременно е налице задължение за всеки посетител на работната площадка да се провежда инструктаж, като се твърди, че работникът е посетил обекта за запознаване с работата и бъдещото ангажиране на дружеството подизпълнител. Изтъква се, че работник на дружеството касатор потвърждава, че заявил пред проверяващите, че завареното да работи лице е работник, назначен от „Монолит 20“ ООД. Според касатора, не е констатирано в колко часа е извършена проверката и дали са изискани документ, не е обсъдено рамковото споразумение между касатора и подизпълнителя. Прилагат се към жалбата Трудов договор № 093/14.08.2023 г. и уведомление по чл. 62,ал. 5 от Кодекса на труда КТ). Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени НП. Претендира се присъждането на разноски.

В хода на устните състезания касаторът поддържат изложените в жалбата доводи, като се прави алтернативно искане да се отмени решението на РС – Варна и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът в касационното производство – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Варна, чрез юриск. Т. Х. поддържа становище за неоснователност на жалбата и отправя искане да се остави в сила решението на РС - Варна като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конкретно се възразява срещу твърдението на касатора, че завареното на 14.08.2023 г. да работи лице е било на обекта на 02.05.2023 г., за да се запознае с характера на работата. Изтъква се, че в графата длъжност, лицето е посочило „общ работник“ – работа, която и служителите са установили в деня на проверката, с което се потвърждава, че лицето е полагало системен труд при работодателя си. Сочи се, че сключеният договор за СМР, възлагателното писмо и допълнителното споразумение между касатора и „Монолит 20“ ООД не са представени по време на проверката по документи в ДИТ, а едва в съдебно заседание, а и в договора между страните не е описано за кой обект същият е сключен и „Монолит 20“ ООД не фигурира в книгата за проведен инструктаж като изпълнител, респ. работодател в проверявания обект, съответно не е имало и негови работници. На следващо място се изтъква, че от справката от НАП за регистрирани трудови договори е видно, че договорът е регистриран след извършената проверка от контролните органи, а и всички установени на обекта лица са декларирали, че са работници на дружеството-касатор. Ответникът се позовава и на липсата на изискуемото, съгласно договора между „Хидрострой“ ООД и касатора, писмено съгласие на възложителя за предложени подизпълнители от страна на касатора. Излагат се доводи за законосъобразно ангажиране на отговорността на касатора за безспорно установеното и доказано нарушение. Искането е и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение над законовия минимум.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна като постановено при неизяснена фактическа обстановка, респ. при съществено процесуално нарушение, и връщане на делото за ново разглеждане.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу НП № 03-2300891 от 03.10.2023 г., издадено от Директора на ДИТ Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на „М.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

Според НП при извършена проверка на 14.08.2023 г. в строителен обект „шоурум и автосервиз“, находящ се в гр. Варна, ПИ 10135.4027.50 е установено, че лицето Т. Д. П., с [ЕГН] престира труд в полза на „М.“ ООД, в качеството на работодател, изпълнявайки трудови функции на „общ работник“, с определено работно време от 12:00 ч. до 16:00 ч. и договорено трудово възнаграждение, декларирани от лицето, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 14.08.2023 г., в посочения строителен обект, където посоченото лице е установено да престира труд в полза на „М.“ ООД по време на проверката на работни места.

Като доказателство в НП е посочен констативен протокол от 14.08.2023 г., попълнен в обекта на контрол. За въпросното нарушение е съставен АУАН на 12.09.2023 г. Наказващият орган е обективирал в НП и извод, че нарушението не представлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на работна сила без сключен писмен трудов договор, с оглед защита на трудовите и социалните права на работниците и служителите, осигурителната и данъчна система.

За да измени НП, въззивният съд приема следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила - НП и АУАН изхождат от компетентни длъжностни лица, съобразени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, налице са минимално изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява.

Направен е извод, че към момента на извършване на проверката Т. П. е работел в обект на дружеството-жалбоподател, предоставяйки работната сила и поради това правоотношенията му с дружеството е трябвало да бъдат уредени като трудови такива, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ, доколкото лицето е работело при дружеството-жалбоподател с работно място, работно време, уговорено възнаграждение. Районният съд посочва, че фактът на съществуване на трудовото правоотношение следва категорично посредством събраната доказателствена съвкупност. Прието е, че не следва да се споделят възраженията в жалбата, че П. не работи за това дружество, доколкото в хода на производството се установява трайният и системен, а не инцидентен характер на правоотношението, съществувало помежду им, както и безспорното наличие на елементи, характеризиращи го като трудово. Въззивният съд се позовава на отразеното в книгата за инструктаж, че с работника е проведен начален инструктаж още на 02.05.2023 год., като в графата „длъжност“ е посочено „общ работник“ - работа, която и служителите на Д ИТ Варна са възприели, че извършва към момента на проверката, което е прието от съда, че подкрепя становището, че П. е полагал системно труд при този работодател и че елементите на трудово правоотношение - постоянен характер на извършваната работа, фиксирано работно време, работно място и трудово възнаграждение, както и йерархическа зависимост, към 14.08.2023г. са били налице. Посочените обстоятелства, районният съд приема, че недвусмислено навеждат на извода, че трудът, който е полагал П. е имал характера на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че е ирелевантно обстоятелството, че дружеството-жалбоподател не е било запознато с констативния протокол от 12.09.2023 г. Последният извод на съда е мотивиран с това, че дружеството-жалбоподател е било уведомено за предстоящото съставяне на АУАН, на което действие е присъствал представляващият дружеството-жалбоподател, който е имал възможност да направи възражения срещу твърдяното нарушение и констативния протокол. Въззивният съд е мотивирал неприложимостта на института „маловажен случай“ с нормата на чл. 415в, ал. 3 КТ.

Районният съд отчита липсата на посочени конкретни мотиви в НП за определения размер на имуществената санкция - 3000 лева. Въззивната инстанция приема, че наложената санкция е неоснователно завишена като размер, поради което с решението е намалена до минимално предвидения в закона размер от 1 500 лева, като отговарящ на характера и тежестта на извършеното нарушение.

Предвид изхода на спора, „М.“ ООД е осъдено да заплати на ДИТ – Варна сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на РС – Варна за правилно, като не се установява наличието на основанията по чл. 348 НПК за отмяната му.

Правилно РС - Варна приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и че се установява по делото извършването на вмененото с НП нарушение. Изводите на районния съд в този аспект се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми и не е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

Административният съд споделя тези изводи на РС – Варна и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.

Не са налице основания за отмяна на решението на въззивния съд поради сочените в касационната жалба допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, несъставомерност и недоказаност на вмененото деяние.

Действително в обжалвания съдебен акт не е налице обсъждане на подаденото от дружеството възражение срещу АУАН, като е прието, че такова не е направено. Настоящата инстанция констатира, от една страна, че въпросното възражение на дружеството не е приложено към изпратената от наказващия орган на съда административнонаказателна преписка. От друга страна, в хода на съдебното производство пред РС – Варна страните по делото не са проявили процесуална активност да бъде събрано възражението като доказателство по делото. Едва в хода на делото на касационната инстанция процесуалният представител на санкционираното дружество представя въпросното възражение, което е прието като доказателство. Едва с касационната жалба процесуалният представител на санкционираното дружество представя и Трудовия договор № 093/14.08.2023 г. между „Монолит 20“ ООД и Т. Д. П. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от НАП от 14.08.2023 г. Действително и районният съд не е проявил служебно дължимата процесуална активност за събиране на процесните писмени доказателства. Не се установява обаче наличието на основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства да не е достатъчно – арг. чл. 222, ал. 2 АПК.

Касационната инстанция намира за правилен изводът на РС – Варна за неоснователност на поддържаната от санкционираното дружество теза, че П. не работи за „М.“ ООД. Доказателствата, на които се позовава касаторът и изложените доводи не обуславят извод, различен от достигнатия от въззивната инстанция по фактите.

Правилно районният приема, че законосъобразно е прието, че е извършено вмененото с НП административно нарушение. Този извод се явява правилен и съответен на установяващото се от фактите, извлечени при анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, включително представените писмени доказателства в касационното производство, във връзка с касационните основания.

Извършването на проверката на строителния обект, находящ се в ПИ 10135.4027.50 в гр. Варна и установеното при проверката на 14.08.2023 г. е обективирано в съставения констативен протокол. Както контролният орган – служител на ДИТ – Варна, така и установените в обекта лица и представител на дружеството-касатор са удостоверили с подписите си и без забележки констатициите за следните обстоятелства: проверката е извършена в 13:45 ч. на 14.08.2023 г.; въпросният строителен обект е на фирма „М.“ ООД; Т. Д. П. е с посочените в протокола ЕГН, длъжност – общ., дата на наемане на работа – 1 раб., работно време 12:00 ч. – 16:00 ч., 5-дневна работна седмица, трудово възнаграждение – „да“, трудов договор „да“.

Според справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, Трудовият договор № 093/14.08.2023 г. между „Монолит 20“ ООД и Т. Д. П. е регистриран на 14.08.2023 г., 14:37:03 часа, т.е. след извършената в 13:45 часа проверка от служителите на ДИТ - Варна в строителния обект.

Настоящата инстанция възприема като несъстоятелна и защитна на касатора тезата, че установеното на изпълнявания от дружеството-касатор строителния обект лице е работник на друго дружество.

Договорът за строителство между възложителя „Хидрострой“ АД и изпълнителя „М.“ ООД е от 16.12.2022 г. Същевременно Договор за изпълнение на СМР между „М.“ ООД и „Монолит 20“ ООД (работник на което второ посочено дружество касаторът твърди, че е Т. П. към момента на проверката) е сключен на 04.01.2021 г., т.е. на дата, предшестваща възлагането на процесния обект от „Хидрострой“ АД на касатора. Освен това в договора от 04.01.2021 г. не е налице посочен конкретен обект и конкретни СМР на конкретен обект, а е уговорено задължение на „Монолит 20“ ООД, да изпълни възложените СМР с Възлагателни писма за всеки конкретен обект. Възлагателното писмо № 15/08.05.2023 г. е частен свидетелстващ документ, чиято доказателствена стойност следва да се разглежда в съвкупност с останалите доказателства, а съвкупният анализ на доказателствата (трудовият договор на Т. П., регистриран в НАП след часа на извършената проверка, липсата на възражения от представителя на „М.“ ООД за установеното при проверката, обективирано в констативния протокол, липсата на отразено възражение на касатора към момента на съставяне на АУАН, наличието на отразяване в книгата за проведен начален инструктаж за въпросния строителен обект на проведен инструктаж на Т. П. на 02.05.2023 г.) не обуславя извод за несъмнено установяващ се по делото факт на полагане на труд на процесния обект от Т. П. за „Монолит 20“ ООД, а не за касатора „М.“ ООД. Следва само да се посочи, че доказването на причината за провеждане на посочения по-горе инструктаж на Т. П. на 02.05.2023 г. е в тежест на санкционираното дружество. Твърдението, че на посочената дата обектът е посетен от Т. П. за запознаване с работата и бъдещото ангажиране на дружеството-подизпълнител, се явява единствено твърдение, което не е подкрепено с доказателства.

Освен това, районният съд се позовава и на свидетелските показания на актосъставителя, а последният изрично заявява, че техническият ръководител на обекта, който е работник на „Хидрострой“ е посочил, че работниците на обекта са на „М.“, а и в телефонен разговор с г-н М., актосъставителят е бил насочен към бригадира, с когото да контактува, името на който бригадир е посочено в призовката – Р. П.. Тоест към момента на проверката няма данни нито Р. П. (който е представлявал дружеството-касатор при проверката на 14.08.2023 г.), нито г-н М. да се посочили и заявили наличието на обекта на работници и на други дружества.

От обективна страна, за съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ е необходимо да се установи липсата на сключен трудов договор в писмена форма. Изискваната от законодателя форма на трудовия договор е предпоставена от наличието на трудово правоотношение, което да изисква сключването на договора в писмена форма. Съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ е предпоставена от обосноваване наличието на трудово правоотношение, т.е., че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като процесното трудово правоотношение не е закрепено с писмена форма на трудовия договор.

Както се посочи, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите по фактите и по правото, направени от въззивния съд.

Случаят правилно РС - Варна приема, че не следва да бъде квалифициран като маловажен както по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. Правилно въззивният съд редуцира размера на наложената имуществена санкция от 3 000 лв. на законовия минимум – 1 500 лв., който размер се явява и според касационната инстанция съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигане на целите на ЗАНН.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед изхода на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДИТ - Варна разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 518 от 17.04.2024 г. по АНД № 308/2024 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ПЗ Планова, № 926А, представлявано от управителя В. М. М., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.