РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Карлово, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. П.
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело №
20215320101379 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал.1 от
ГПК вр. с член 79, ал.1 и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422
от ГПК.
Ищецът „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: град П., бул. „Ш.С.” ***, представлявано от С.Н., чрез
процесуалния си представител твърди, че за периода от 28.02.2017 г.–
28.09.2020 г. ответникът имал задължения към ищцовото дружество за
предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 881.43 лева
(осемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки), както и
мораторна лихва към главницата в размер на 143.89 лева (сто четиридесет и
три лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 30.04.2017 г. до 30.09.2020 г., за обект,
находящ се в град К., ул. „Х.П.“ ***. За потребените за посочения период
количества вода били издадени описаните в исковата молба фактури.
Съгласно чл. 33(2) и 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор гр.П., одобрени от КЕВР на дата
11.08.2014 г. и аналогичните разпоредби на предходно действащите общи
условия (съответно чл. 31, ал.2 и чл. 42), при неспазване на срока за плащане
(30 дневен след датата на фактуриране), потребителите дължат законна лихва
по реда на чл.86 ал.2 от ЗЗД, поради което на потребителя Р. Й. М. били
издадени фактури за лихви, тъй като потребителят не спазил срока за
заплащане на предоставените му ВиК услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги
1
на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ). Р. Й. М. имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла
на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ******. Към настоящия момент отношенията между
потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично
известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като
същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Ответникът имал качеството потребител на ВиК услуги като
собственик на водоснабдения имот, който представлявал къща, построена в
поземлен имот с идентификатор ******, като партидата за имота е била
заведена на името на наследодателя на ответника - Й.М.А., който починал на
******* г. Със заявление вх. № П- 49509/22.08.2019 г. лично ответникът
депозирал заявление за смяна на партида, като изрично изразил волята си
партидата за имота да бъде прехвърлена на негово име.
Отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23. ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014 г. - при условията на неизправно измервателно
устройство. Задължение на всеки един потребител, произтичащо пряко от
общите условия било да монтира в имота си годно измервателно устройство.
Именно поради това при условията на липсващо измервателно устройство
били начислявани количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на
ОУ се начислявала по 5 куб.м за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м за
топлофицирано жилище на всеки един обитател, като било предвидено
завишаването им с по 1 куб.м на човек на всяко тримесечие с оглед
изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното
устройство. Начислявано било количество вода за трима обитатели по 5 куб.м
на човек или общо 15 куб.м.
В подкрепа на обстоятелството, че имотът бил ползван и съответно
били потребени описаните в карнетата количества вода били приложените
към исковата молба редица покани за доброволно плащане, с които
дружеството уведомявало ответника за размера на дължимите суми към
съответната дата на издаване на поканата, както и за последствията от
неплащането на сумите, включително и възможността да се заведе съдебно
производство и да бъде спряно водоподаването. Поканите били връчвани
както при отказ, така и на снахата Ф.М.Б.. Отделно имало издадени и
заповеди за спиране на водоподаването, които обаче не били изпълнени, т.е.
водоподаването за имота не било спряно поради липса на достъп до имота,
което било отбелязано в самите заповеди.
Сключено било и споразумение за разсрочване на задълженията на
дата 17.10.2017 г., с което била призната дължимостта на сумите, предмет на
споразумението, като част от задълженията по настоящето попадали в
обхвата на споразумението.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите
„Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите
отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този
закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като
предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение
2
по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера
на задължението“, „В.И.К.” ЕООД - гр. П. подало заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Р. Й. М. за
натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били
заплатени.
Издадената в полза на „В.И.К.” ЕООД гр. П. заповед за изпълнение
на парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал.5 от ГПК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Р. Й. М. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: град К., ул.
„Х.П.“ *** дължи на „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: град П., бул. „Ш.С.“ ****, законен представител С.Л.Н.: сумата
от 881.43 лева (осемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и три
стотинки), представляваща главница, дължима за потребена питейна вода и
канализационни услуги през периода от 28.02.2017 г. до 28.09.2020 г.; сумата
143.89 лева (сто четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща остатък от представляваща обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва, дължима за период от 30.04.2017 г. до 30.09.2020
г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 05.11.2020 г. до изплащането на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 260217 от 06.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД №
1432/2020г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските по
настоящото и заповедното производство.
Ответникът Р. Й. М. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: град
К., ул. „Х.П.“ *** чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска.
Безспорно се установявало, че ответникът, със заявление от
22.08.2015г., отправено до ищеца изразил желанието си за смяната на
партидата на негово име, на имот, останал му в наследство и находящ се в гр.
К., ул. „Х.П.“ ***. И по този повод бил заведен като потребител в базата
данни на ВиК услуги. По делото били представени три покани за доброволно
изпълнение, отправени до него, както и три заповеди за прекъсване на
водозахранването, които не постигнали действието си, поради отсъствието на
абоната.
По делото било представено и споразумение № 17344 от
17.10.2017г., в което като длъжник било записано лицето Й.М.К.-666 с ЕГН
**********, като най-вероятно ставало дума за юридическо лице, предвид
изписаните цифри след името, но след извършена справка в търговския
регистър се установявало, че няма регистрирано такова юридическо лице.
Независимо изписания длъжник, като страна по споразумението, като поел
задължението се подписало лице - Х.В. М., който обаче не бил ответникът по
това производство. Моли също от споразумението да установи, че адресът,
посочен като адрес на длъжник по споразумението е гр. К., но ул. „Х.П.“ ***,
а не ***, който бил на ответника.
В този смисъл, счита, че ответникът по настоящото производство не
е поемал задължение за изплащане на дължимите суми, както се твърди в
3
исковата молба.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, като съобрази доводите и становищата на
страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеното удостоверение за наследници изх. № 1762 от
22.08.2019 г. на Община К. се установява, че Й.М.А. с ЕГН **********, бивш
жител на град К. е починал на ******* г. като е оставил наследници по закон
съпругата си В.А., починала на 13.10.2016 г. и двете си деца – Ш.Ю.А. и Р. Й.
М. (ответникът в процеса). Не се спори и се установява от представеното по
делото заявление за промяна (закриване) на партида от 22.08.2019 г., че
ответникът е декларирал право на собственост върху недвижим имот: къща с
двор, находящи се на адрес: град К., ул. „Х.П.“ ***. В заявлението е посочено,
че същият е собственик, посочено е, че представя удостоверение за
наследници № 1762 от 22.08.2019 г. и декларация.
Представена е декларация по чл. 59 ал.3/62 ал.2 от Общите условия,
подадена от ответника, в който същият е декларирал в качеството си на
наследник на абонат, титуляр на партида на посочения адрес: град К., ул.
„Х.П.“ ***, че останалите наследници на титуляря отсъстват и поради това, не
могат да сключат споразумение по чл. 62 ал.2 от Общите условия с ВиК
оператора. Поради това, заявява изричното си искане партида №
************ да бъде на негово име. Декларацията е от дата 22.08.2019 г.
Представено е предложение за проучване, в което е посочен водомерен номер
************. По делото са представени копия от карнети за процесния
период, в които е посочено, че водомер номер се води на собственик Й.М.К. с
ЕГН **********, а в последствие – на ответника. Адресът е идентичен с
посочения в исковата молба, а ЕГН на Й.М.К. и на наследодателя на
ответника е един и същ.
Съдът не обсъжда представените по делото споразумение за
разсрочване на задължение от 17.10.2017 г., сключено с Й.М.К. – 666, тъй
като по времето, когато е сключено, като съдът приема, че посоченото лице и
наследодателя на ищеца са едно и също лице, предвид единния граждански
номер, то наследодателят на ищеца е бил починал. Споразумението е
подписано от неустановено в производството лице, отделно от това, касае
друг адрес – град К., ул. Х.П. *** и не е посочен номер на водомер. Не се
спори, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като
в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с
абонатен номер ******. Съдът не обсъжда изпратените покани за доброволно
плащане, адресирани до починало лице, както и заповедите за прекъсване на
водозахранването, които не се отнасят до ответника.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че:
1) Липсват счетоводни данни за платени суми по партидата на Р. Й.
М., за периода от 28.02.2017 г. до 28.09.2020 г.
2) Задълженията - главница за обект гр.К., ул. „Х.П.“ ***, водомер
№ ************ партида на Р. Й. М., за периода от 28.02.2017 г. до
28.09.2020 г. са в общ размер на 881.43 лв. (таблица 1, колона 3)
4
Задълженията - лихва върху главница за обект гр.К., ул. „Х.П.“ ***,
водомер № ************ партида на Р. Й. М., за периода от 28.02.2017 г. до
28.09.2020 г. са в общ размер на 143.89 лв.
3) Съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 от Закон за счетоводството (в сила от
01.01.2016 г.), счетоводството на „В.И.К.“ ЕООД - гр. П. се води съгласно
изискванията на Закона за счетоводството за периода от 28.02.2017 г. до
30.09.2020 г.
На база записи направени в приложените копия на карнетките,
редовно са осчетоводявани задълженията на абоната за периода от 28.02.2017
г. до 30.09.2020 г.
Съгласно:
а) чл.21, ал.1, т.2, от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор гр.П., показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-
дълъг от 3 месеца за потребители по чл.3 т.1 (потребители за питейно-битови
нужди)
б) чл.21, ал.1, т.2, от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор гр. П., показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-
дълъг от 3 месеца за потребители по чл.3, т.1 (потребители за питейно-битови
нужди)
в) записи, направени в приложените копия на карнетите редовно са
осчетоводявани задълженията на абоната за периода от 28.02.2017 г. до
30.09.2020 г.
4) Сумите по процесните фактури са изчислени на база посочените
данни от приложените копия на карнетките.
При така установените факти, съдът намира исковете за основателни
и доказани в пълните им предявени размери. Съгласно разпоредбата на чл. 32
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи - услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е
и публично известната разпоредба на чл. 32, ал. 1 от публикуваните на
страницата на ищеца общи условия за предоставяне на услуги на
потребителите от П.ския В и К оператор, в сила от 11.08.2014 г., съгласно
която доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни
води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения. Съгласно чл. 23, ал.4 от Общите условия,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К
оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. През
процесния период ответникът не е подписвал карнета за отчетените показания
на водомера. Липсва и подпис на свидетел. Карнетът е частен
5
удостоверителен документ който, ако е подписан от потребителя,
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а
именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
Предвидено е отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подпис си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. Ищецът е представил по
делото карнет, по които е отчитан индивидуалния водомер на обекта на
ответницата. В същия липсват подписи на потребителя за почти всички
извършени отчети. Карнетния лист не е оспорен по надлежния ред, нито пък в
процесния период или в хода на съдебното производство е направено искане
за отчитане на водомера на място и установяване на основание за изравняване
на количествата в съответствие с реалното потребление, респективно не е
оспорено съответствието на отразеното в карнетите количество вода, със
записите по фактурите. Вещото лице е посочило, че счетоводството на ищеца
е водено редовно, а вземанията от ответника са отразявани към момента на
тяхното възникване и ежемесечно при спазване принципа на текущо
начисляване съгласно Закона за счетоводството. При горните изводи
предявеният иск се явява основателен и доказан по размер, поради което
искът за главницата следва да бъде уважен в пълния заявен размер.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава,
съдът приема същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са
ангажирани доказателства за плащане и начислената лихва касае главницата
по всяка фактура от датата на падежа до 30.09.2020 г., а размерът и е
установен от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
С оглед уважаване на иска, следва да се осъди ответника да заплати
на ищеца разноските в исковото производство, както следва: 100 лева за
възнаграждение на юрисконсулт, 75 лева за внесена държавна такса, 200 лева
за възнаграждение на вещо лице и 300 лева за възнаграждение на особен
представител. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца и разноските
в заповедното производство в общ размер на 75 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с
член 79, ал.1 и член 86, ал.1 от ЗЗД, че Р. Й. М. с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: град К., ул. „Х.П.“ *** дължи на „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление: град П., бул. „Ш.С.“ ****, законен
представител С.Л.Н.: сумата от 881.43 лева (осемстотин осемдесет и един
лева и четиридесет и три стотинки), представляваща главница, дължима за
потребена питейна вода и канализационни услуги през периода от 28.02.2017
г. до 28.09.2020 г.; сумата 143.89 лева (сто четиридесет и три лева и осемдесет
и девет стотинки), представляваща остатък от представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, дължима за период от
30.04.2017 г. до 30.09.2020 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 05.11.2020 г.
6
до изплащането на вземането, за които суми е издадена Заповед № 260217 от
06.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 1432/2020г. по описа на Районен съд Карлово.
ОСЪЖДА Р. Й. М. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: град К.,
ул. „Х.П.“ *** да заплати на „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: град П., бул. „Ш.С.“ ****, законен представител С.Л.Н.
деловодни разноски в исковото производство в общ размер на 675
(шестстотин седемдесет и пет) лева и разноски по ЧГрД № 1432/2020 г. по
описа на КрлРС в размер на 75 (седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7