Решение по дело №374/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 79
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20195610100374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 79                                                      05.03.2020 год.                 гр.Димитровград

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Димитровградският районен съд ............….……….....… колегия в публичното  заседание на двадесет и девети януари  ….……………………….….....................

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                            Районен съдия:  Андрей Андреев

                                                                  Съдебни заседатели:

                                                                                     Членове:

                                

при секретаря С.Д.  ……...............………..…….. и в присъствието на

прокурора ……………………………..….……….…като разгледа докладваното от съдия Андреев .....................................….….………    гр. д. № 374 по описа

за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството е за съдебна делба, във фаза във фазата по разглеждане на предявените от съделителите искания по сметки и по извършване на делбата.

                    ИЩЕЦЪТ - Н.П.Н. от гр.Димитровград с исковата молба отправя писмена покана и претенция за обезщетение за лишаването му от ползването на имотите – за неговата ½ ид.ч., тъй като ответникът ползвал двата имота и не му давал достъп  до тях и моли за осъждане на ответника да му заплаща обезщетение в размер на 100 лева за имот УПИ VІІІ-544 и в размер на 150 лева месечно за ПИ пл. № 568 в кв.64, ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба от ответника. Оспорва насрещната претенция по сметки, както по основание така и по размер. Заявява, че посочените подобрения не са направени по посочените цени. Счита, че същите са направени през 2015 г., поради прави възражение за погасяването им по давност. Счита, че същите са направени от собственика в качеството му на недобросъвестен владелец, поради което се дължи по-малката стойност. Моли за извършване на делбата чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, тъй като тегленето на жребии ще е неудобно, поради което моли за поставяне в него дял на УПИ VІІІ-544, ведно с постройките, като уравнението да бъде извършено с пари от другия съделител, който ще получи по-големия имот. Моли за уважаване на претенцията по сметки в пълен размер.

                   ОТВЕТНИКЪТ – Т.Т.И. *** също предявява претенции по сметките с искане за заплащане на сумата от 1 390 лева, представляващи половината от стойността на извършените от нея в съсобствените имоти подобрения на обща стойност 2780 лева, необходими за запазване на общите вещи през 2015 г., подробно посочени по пера в отговора на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на отговора – 08.04.2019 г. В съдебното заседание на 29.01.2020 г. е допуснато намаление на иска до размер от 1166 лева, от които за имот пл. № 544 – 65 лева и за подобренията в имот пл.568 – 1101 лева. Моли за извършване на делбата чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, тъй като тегленето на жребии ще е неудобно, поради което моли за поставяне в нейн дял на ПИ пл. № 568, доколкото по отношение на него има учредено право на ползване на нейната майка.  

                   Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                   С решение № 253/14.06.2019 г. по настоящото гр.д. № 374/19 г. по описа на съда е била допусната съдебна делба между Н.  П.Н. от гр.Димитровград и Т.Т.И. *** при равни квоти по ½ ид.ч. на следните недвижими имоти:

                   - УПИ VІІІ-544 в кв.64 по КРП на гр.Меричлери с площ от 482,74 кв.м., ведно с построените в имота Жилищна сграда, Лятна кухня и Навес;

                   - ПИ с пл.№ 568 в кв64 по КРП на гр.Меричлери, с площ по н.а. 1008 кв. м., ведно с построените в него Жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, като върху имота има запазено право на ползване на Тотю Генов Тодоров, Т.Г.Т., заедно със съпругите си С.С.Т. и Т.Д.Т..                      

За доказване на претенцията по сметки по искане на ищеца бяха допуснати и разпитани свидетелите ф.ф., и.с. и С.С.. От показанията на свид. Филипов се установява, че през м.ноември 2018 г.  ищецът поискал от свидетеля да ползва автомобила му за да занесе багаж в гр.Меричлери. Споделил че искал да влезе в имота, но съпруга на ответницата и още двама човека не го допуснали и започнали да го блъскат. След около две седмици отново предоставил автомобила си на ищеца. Имотите били с общ двор и от една врата се влизало.

Свид. и.с. установи, че знае от ищеца, че имал наследствени имоти, които не можел да ползва и не бил допускан. Бил минавал с ищеца покрай имотите. През м. ноември 2018 г. ищецът показал червенина по ръката си и обяснил, че когато отишъл да носи сак с багаж, съпруга на ответницата и още двама мъже го посрещнали и му изхвърлили сака с багажа. Ищецът споделил, че е ходил до полицейския инспектор отговарящ за гр.Меричлери, но последният казал, че при липсата на свидетели не е уместно да подава жалба. Втори път ходил, но отново не бил допуснат.

Свид. Светослав С. установи, че преди конфликта се срещал с И.– съпруга на ответницата, който заявил, че с него се е свързал Н., който е отправил претенции към наследството на покойния му син и споделил, че очаква да има неприятности. След известно време отново се обадил и казал, че имат уговорена среща с Н., на която последният да изрази своите претенции. Срещата се състояла и И.споделил, че претенциите на Н. били абсурдни, не се е стигало до физическа саморазправа, след което Н. си тръгнал. Претенциите на Н. били относно две къщи – или да живее в едната къща или да му се плаща наем. Ищецът бил дошъл в РУ и споделил за конфликт, видимо нямал наранявания, имало спречкване.

По искане на ответника бяха разпитани свидетели В.П. и Д.Б.. Първият установи, че през лятото на 2015 г. бил помолен от ответницата да помогне за ремонт на къщата, тъй като имало течове. Започнали първо с тръбопровода, наложило се изкопаване и подмяна на тръбата от водомера до къщата и външната чешма с пвц тръба, бил закупен дървен материал, челната дъска била боядисана, керемидите били пренаредени, подменени греди и летви. Покрива частично бил направен, били закупени и керемиди. В къщата било шпакловано и боядисано – две стаи частично шпакловани и коридор, боядисано нацяло. Поставил ламинат в едната стая и коридора.Имало проблеми с външното стълбище на къщата, като замазката била напукана и влизала вода между стъпалата. Лятната кухня била направена по същия начин. Били сменени дъски и керемиди на покрива, били поставени плочки в коридора пред тоалетната и бил освежен. В другата къща също били сменени тръбите преди шахтата за водомера шахтата. При ремонта били боядисани улуците, частично сменени, били монтирани и два прозореца на лятната кухня. В едната къща живеела майката на ответницата,  а самата ответница живеела в друга къща в центъра. Т. заплатила за ремонта около 2500-3000 лева, от които за труд 1200 лева. Свидетелят не е виждал къщата да е била заключена.

От показанията на свид. Д.Б. се установи, че в момента в имотите живее майката на Т., къщите се водили на два адреса. Знае, че са правени ремонти, които започнали от лятото на 2015 г. и продължили до есента, като на горната къща покрива течал, имало проблем с питейната вода, мазилката била опадала в две от стаите. Т. заплащала ремонта. Свид. Б.присъствала при част от заплащанията, била сменена дограмата, пред банята бил поставен теракот. Разбрала, че ищецът имал претенции за къщата. Т. нямала ключ за имотите, защото майка й била там. 

За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно –оценителна експертиза. От заключението на същата се установи, че пазарната стойност на дворно място  - парцел ІХ, пл. № 568, кв.64, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка е  12 100 лева, в т.ч. земя 1008 кв.м. – 4 000 лева и сгради 272 кв.м. – 8 100 лева, на дворно място парцел VІІІ, пл. № 544, кв.64, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и навес е 4500 лева, в т.ч. земя -  2 300 лева и сгради 2 200 лева. Имотите са неподеляеми съгласно определените квоти. Според вещото лице може да се предостави по един имот на всеки от наследниците, като разликата в стойностите се изравни със съответно доплащане. Пазарната стойност на наема за една година е в размер на 1239 лева или 103 лева на месец – за имот пл. № 568 и 280 лева за година или 23 лева месечно за имот пл. № 544. Според вещото лице стойността на строително монтажните работи в имот VІІІ-568 – материали и труд възлиза на  2 202 лева, а на СМР в имот 544 възлиза на 130 лева. Стойността на имотите се е повишила със стойността на подобренията.       

            При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

            Допуснатите до делба недвижими имоти не са поделяеми, но са налични два имота, които могат да се разпределят между страните. В случая приложима е разпоредбата на чл.353 ГПК за извършване на делбата, като се разпределят имотите между съделителите, без да се тегли жребий, тъй като в случая съставяне на дялове и теглене на жребий се оказва много неудобно, тъй като по отношение на единия  имот има запазено право на ползване на други лица, включително и за майката на ответницата. Именно поради това следва имот с пл. № 568, в кв.64, съдържащ се в УПИ ІХ-568, ведно с построените в него сгради да се постави в дял на съделителя Т.Т.И., а в дял на съделителя Н.П.Н. се постави УПИ VІІІ-544. За изравняване на дяловете съделителят Т.И. следва да заплати на съделителя Н.Н. сумата в размер на 3 800 лева.    

            Претенцията на ищеца Н.Н. за заплащане на обезщетение за ползването на съответната част от недвижимия имот – собствената му ½ ид.ч. от имотите, допуснати до делба, се явява частично основателна. За да се породи претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС следва да е налице обща вещ, тя да се ползва само от някой от съсобствениците, да е налице писмена покана от неползващия собственик до ползващия такъв и в крайна сметка съсобственика да не е допуснат да ползва вещта въпреки това. В случая претенцията  за обезщетение за лишаването от ползване на имота се предявява с исковата молба, която е връчена на ответника на 12.03.2019 г.

            По отношение на имот с пл. № 568 претенцията се явява изцяло неоснователна, доколкото върху имота е учредено право на ползване в полза на друго лице. По отношение ползването на имот с пл. № 544 претенцията се явява основателна, но до размер от ½ от 23 лева месечно или 11,50 лева месечно, а за процесния период от 12 месеца обезщетението за ползването възлиза на 138 лева. В тази връзка съдът прие, че ищецът не е бил допускан до ползването на имота още преди завеждане на делото в каквато връзка са и показанията на разпитаните свидетели в това число и свид. С.. И след получаване на исковата молба ответникът не допуснал ищеца да ползва имота към момента.

            По отношение на претенцията на ответника за заплащане на подобрения в общ размер на 1166 лева, съдът намери следното:

            Твърденията са извършени подобрения, представляващи необходими такива за запазване на общата вещ.                                  

            Правоотношенията между съсобствениците във връзка с извършени подобрения в общата вещ следва да се решават, като се държи сметка за вътрешните отношения между тях. Съгласно разясненията, дадени с ППВС 6/1974 г., в случая следва да намери приложение чл.30, ал.3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, а ако липсва съгласие по правилата на водене на чужда работа без пълномощия чл. 60 ЗЗД.

            В случая съдът приема, че ищецът не е знаел за подобренията към момента на осъществяването им.

            Необходими разноски – това са разноските, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Тази разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно с частта си.

            Полезни разноски са онези разноски, които водят до увеличение на стойността на вещта. За разлика от необходимите, полезните разноски не са наложителни, запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното извършване, но ако са направени те имат за последица обективното увеличение на стойността на общата вещ.

            В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД доколкото работата е била предприета и в собствен интерес, като заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. В случая безспорно по делото се установи, че е била извършена подмяна на водопровод в двата имота, частична подмяна на дървена обшивка на стреха, частична подмяна на улуци, пренареждане на керемиди, ремонт на парапет и стъпала на стълбище, шпакловка на стени, които представляват необходими разноски. По отношение на останалите извършени СМР в т.ч. и доставка на ПВЦ прозорци, поставяне на ламинат, доставка и монтаж на теракот следва да се приеме, че представляват полезни разноски, които водят до увеличение на стойността на вещта. Искът се явява изцяло основателен за сумата в размер на 1166 лева.    

            Възражението на ищеца за изтекла погасителна давност е неоснователно. Давността е пет години от момента на извършване на разноските – в случая лятото на 2015 г., която не е изтекла към момента.

            Страните следва да заплатят държавна такса съобразно дяловете или по 332,00 лева. Всяка от страните следва да заплати ДТ в размер на 50,00 лева за претенците по чл.346 ГПК. В полза на ищеца се следва  адвокатско възнаграждение в размер на 17,30 лева съобразно уважената част от претенцията по сметки, в полза на ответника се следват 250,00 лева или след компенсация в полза на ответника следва да се присъдят 232,70 лева деловодни разноски.    

                        Водим от горното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОСТАВЯ в дял на Н.П.Н. ***, ЕГН ********** следния недвижим имот:

                         УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІІ-544 в кв.64 по кадастралния и регулационнен план на ********************** общ.Димитровград, обл.Хасково, одобрен със Заповед № 183/1993 г., с площ от 482,74 кв.м. по оцифрения план, а по н.а. 574 кв.м., с адрес ***************, трайно предназначение: урбанизирани територии, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ и НАВЕС, при граници: УПИ ІХ-568, УПИ-875 и улица.

                        Пазарната стойност на имота възлиза на 4 500 лева.

 

            ПОСТАВЯ в дял на Т.Т.И. ***, ЕГН ********** следния недвижим имот:

            ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 568, в кв.64 по кадастралния и регулационнен план на ********************** общ.Димитровград, обл.Хасково, одобрен със Заповед № 183/1993 г., Имот пл.№ 568 се съдържа в УПИ ІХ-568 с площ от 1211,19 кв.м. по оцифрения план, а по н.а. 1008 кв.м., с адрес: ***********, трайно предназначение: урбанизирани територии, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, при граници: УПИ Х-878, УПИ-ХХІІІ – отреден за „Зеленина“, УПИ VІІ-875, УПИ VІІІ-544 и улица.

                        Забележки по скицата: Скицата се издава при непроведена процедура по §8, ал.2 от ПР на ЗУТ! Регулационни и имотни граници не съвпадат!

                        ВЪРХУ имота има запазено право на ползване за Тотю Генов Тодоров, ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, заедно със съпругите си С.С.Т. и Т.Д.Т..  

            Пазарната стойност на имота възлиза на 12 100 лева.

 

                        ОСЪЖДА Т.Т.И. ***, ЕГН ********** да заплати на Н.П.Н. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 3 800 лева – (три хиляди и осемстотин лв.) – за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението.

 

                        ОСЪЖДА Т.Т.И. ***, ЕГН ********** да заплати на Н.П.Н. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 138,00 лева  (сто тридесет и осем лв.) - обезщетение за ползване на имот  УПИ VІІІ-544 за периода от 12.03.2019 г. до момента или по 11,50 лева месечно за ½ ид.ч., ведно със законната лихва върху месечната сума, считано от 12.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска по чл.346 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС в останалата част до пълния размер от 250 лева месечно ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.  

                        ОСЪЖДА Н.П.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на Т.Т.И. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 1166,00 лева  (хиляда сто шестдесет и осем лв.)  СМР и извършени подобрения в имотите през 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2019 г. до окончателното й изплащане.    

                        ОСЪЖДА Н.П.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на Т.Т.И. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 232,70 лева деловодни разноски.

 

                        ОСЪЖДА Н.П.Н. ***, ЕГН ********** да заплати КРИСТИЯН ГОЧЕВ ГЕНЕВ от гр.Димитровград, ул.”Ем.С.” 7-Б-8, ЕГН ********** да заплати ДТ в размер на 382.00 лева (триста осемдесет и два лв.), която сума да внесе по сметка на Районен съд – Димитровград.

                         ОСЪЖДА Т.Т.И. ***, ЕГН ********** да заплати ДТ в размер на  382,00 лева (триста осемдесет и два лв.), която сума да внесе по сметка на Районен съд – Димитровград.

                       

                     Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Хасково с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му на страните. 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: