Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 879/21.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на четиринадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА и в присъствието на прокурор Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Ингилизов адм. дело № 539/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС и
е образувано по искова молба от Д.Г.А.,***, против ГД “Изпълнение на
наказанията“ София. Искът е в размер на 10 000 лева отнасящ се за
периодите 31.05.2021 – 03.06.2021 г., 05.07.2021 – 07.07.2021 г., 01.11.2021 –
03.11.2021 г., 29.11.2021 – 01.12.2021 г., 13.12.2021 – 15.12.2021 г.,
02.03.2022 – 09.03.2022 г., 18.04.2022 – 20.04.2022 г., 09.05.2022 – 11.05.2022
г., през които е бил конвоиран от
Затвора Пазарджик в Затвора Пловдив във връзка с участието му във ВНОХД
№167/2021 г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив. Твърди се в исковата молба,
че при настаняването му в килия „чужда делегация“ бил настаняван в лоши битови
условия – изобилстват хлебарки и дървеници, боклука не се изхвърля с дни, на
пода зеят дупки и няма настилка, често някой от настанените остава без дюшек, а
самите дюшеци се разпадат и се налага да се спи на рамката на леглото. Твърди
се, че не му се предоставя храна съобразно неговата религия. Аргументира се, че
с тези действия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване
на физическо страдание – болка, безсъние, глад и психични страдания – чувство
на малоценност, безпомощност, страх и унижения. В уточняващата молба се сочи, че горепосочените периоди
са само част от тези, в които ищецът е бил конвоиран в Затвора гр.Пловдив и
настаняван в килия „Чужда делегация“. Моли се да се изиска справка за всички
дати, на които е бил конвоиран.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Предявена е от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, която придобива статута на
самостоятелен правен субект с приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в
сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2, във вр. с чл.
16, ал. 1
от него, във вр. с чл.
205 от АПК.
„Юридическото лице, което следва да
отговаря за вредите от пребиваването на частния жалбоподател в следствения
арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".” В този смисъл: Определение № 7188 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6482/2018 г., VIII о.; Определение № 15489 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14543/2018 г., I о.; Определение № 8260 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
7093/2018 г., IV о.; Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
2280/2018 г., I о. и др. ГД “Изпълнение на наказанията“ отговаря и за вреди
причинени в съответния затвор.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован сe явява лично, като сочи защо счита, че следва да бъде
уважен искът му и излага подробни аргументи затова.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Р., който излага аргументи в приложен писмен отговор и в съдебно
заседание, защо се явява неоснователен и недоказан искът. Иска да бъде
отхвърлен подаденият иск. Представя и писмени бележки в срок.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик -
прокурор Димитрова, намира, че искът следва да бъде уважен частично в частта
относно условията в килия „Чужда делегация“ в Затвора гр.Пловдив, като счита че
размерът на претендираното обезщетение е завишен, поради което моли да се
присъди по справедливост размер на обезщетението.
Като редовна и допустима исковата претенция следва да се
разгледа по същество.
Фактологията, относима към спора, се изразява в следното:
Ищецът Д.А. е осъден по невлязла в сила присъда на
Окръжен съд гр.Пазарджик на 20 години лишаване от свобода, която обжалва пред
Апелативен съд гр.Пловдив и по жалбата му е образувано ВНОХД № 167/2021 г. по
описа на Апелативен съд гр.Пловдив. Видно от справка предоставена от Затвора
гр.Пазарджик, с оглед на участието му в делото същият е конвоиран в исковия
период от Затвора Пазарджик до Затвора гр.Пловдив както следва : от 28.05.2021
г. до 02.06.2021 г., от 30.06.2021 г. до 02.07.2021 г., от 29.07.2021 г. до
02.08.2021 г., от 30.11.2021 г. до 01.12.2021 г., от 14.12.2021 г. до
16.12.2021 г., от 04.01.2022 г. до 06.01.2022 г., от 17.01.2022 г. до 19.01.2022
г., от 16.02.2022 г. до 22.02.2022 г., от 07.03.2022 г. до 09.03.2022 г., от
18.04.2022 г. до 20.04.2022 г., от 10.05.2022 г. до 11.05.2022 г. Исковата
молба е предявена на 18.05.2022 г. Извън исковият период е имало конвоиране за
следните периоди : 14.06.2022 – 15.06.2022 г., 05.07.2022 г. – 08.07.2022 г.,
02.08.2022 г. – 04.08.2022 г., 09.08.2022 – 11.08.2022, 16.08.2022 г. –
17.08.2022 г., 20.09.2022 – 21.09.2022 г. Във всички тези периоди ищецът е бил
настанен в килия „Чужда делегация Изключение са датите 08.03.2022 г. и
09.03.2022 г., на които е бил настанен съответно в килия „ОП-2“ и „ОП-3“.
По същото ВНОХД подсъдим е и свидетелят В.А., който е бил
настаняван заедно с ищеца в килия „Чужда делегация“ освен на дати 08.03.2022 и
09.03.2022 г. /настанен в килия „ОП-3“/, както и в килия „Транзит“ на дати
19.04.2022 г., 20.04.2022 г. и 30.06.2022 г. /последната дата извън исковия
период/.
Св.А. заявява, че стаята била изключително мръсна, не им
се предоставяли препарати за почистване, имало дни в които в килията имало
чували с боклук не изхвърляни със седмици. Твърди, че не им се предоставяли
възглавници,чаршафи и одеала, макар да искали. Твърди, че дюшеците били толкова
мръсни и изтърбушени , че не могло да се спи върху тях, имало хлебарки и
дървеници. По отношение на дюшеците сочи, че е имало случаи, при които са
вкарвали найлонови чували пълни с черни чували и с парцали, за да се сложат
вместо дюшек. Заявява, че в стаята имало тоалетна, но вратата и била счупена по
средата, като имало отвор в средата на вратата. Имало чешма само със студена
вода, но тя била счупена и при миене на ръцете водата изтичала върху краката на
човек. Знаел, че ищецът А. е непушач и, че искал да бъде в килия с непушачи, но
бил поставян в килията за „чужда делегация“ където имало и пушачи. Сочи, че на
ищецът му е отказвана храна за мюсюлмани, която е искал в столовата. Твърди, че
не знае дали ищецът е подавал молба за специална храна до Началника на Затвора
Пловдив или друго лице.
Св.О. също твърди, че познава ищецът А., бил е в килия
„външна делегация“, която била в изключително лошо състояние.Била много мръсна,
не са им давали чаршафи, одеала и възглавница. Имало много дървеници и
хлебарки.В килията имало тоалетна, имало в тоалетната чешма, но същата била
счупена и водата течала върху краката им. На вратата на тоалетната имало
огромна дупка –около 30 на 40 см, през която се виждало кой е вътре. В килията се пушело.
Свидетелят Х. сочи, че дюшеците в килия „Чужда делегация“
в Затвора гр.Пловдив са разкъсани и не може да се лежи върху тях, пушело се в
килията, нямало препарати за чистене, метли и лопати. Сочи, че той е пушач и е пушел в
килията.
Свидетелят Н. сочи, че е бил настаняван заедно с ищеца в
килия „Чужда делегация“ поне 4 пъти, твърди че с него са искали да бъдат
настанени при непушачи, но им е отказвано. Сочи, че в килията е мизерия,
минавало се през вратата на тоалетната, водата тече отвътре.
В Затвора Пловдив се извършвала дератизация – два пъти
годишно и дезинсекция – осем пъти годишно. Представени са справки за
извършените дератизации и дезинсекции, както и сключеният договор за това.
Представени са и справки относно
капацитета на помещенията, в които е настаняван ищецът, както и оборудването в
тях.
По отношение на храната в справка от
Затвора Пловдив се сочи, че специална такава за изповядващи друга религия се
предоставя по списък, в който включването става след молба на лишения от
свобода. За ищецът се сочи, че липсва такава депозирана молба.
В справка от Затвора Пазарджик се сочи,
че ищецът е включен в два списъка за специализириано меню – диетично меню,
свързано с установен здравословен проблем и специализирано меню, свързано с
принадлежност към друга религиозна общност /по молба на ищецът, копие от която
е приложена към справката/.
Изпратена е и медицинска справка от
Затвора Пазарджик, в която се сочи че той многократно е посещавал медицинския
център по различни поводи – смущения в зрението, болки в опорно-двигателния
апарат, обриви, стомашно-чревни оплаквания.
В друга медицинска справка от Затвора
Пазарджик се сочи, че А. има изразени дегенеративни изменения на
междупрешленните дискове – с няколко протрузии и дискова херния, както и на
коленните стави, като в нито един от случаите след връщането му от Затвора
Пловдив в Затвора Пазарджик не е регистрирано посещение на А. ***.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и
разпитаните свидетели. Съдът кредитира показанията на св.О.,св.А., св.Х. и св.Н.
тъй като същите са непротиворечиви и последователни, а в значителна степен се
подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства. Не се подкрепят от
писмени доказателства твърденията за отказ да се предостави на ищецът храна
съобразена с религията му, макар да е установено, че такава не е предоставяна.
Установи се, че администрацията на
Затвора Пловдив предприема мерки за унищожаване на хлебарките и дървениците,
дало това е довело до положителен резултат остава под въпрос. От показанията на
свидетелите се установява, че в килията имало много хлебарки и дървеници, както
и чували с боклук не изхвърлени със седмици.
Установи се, че има тоалетна, но тя е
със счупена врата – дупка по средата на вратата. Установи се, че килията е за
пушачи, като се установява през периоди, през които ищецът е пребивавал там, че е имало пушачи /за това свидетелства св.Х.,
който сочи, че е пушач и е пушил в
килията/. Не е спорен факта, че на ищецът не са му предоставяни чаршафи,
завивки и възглавница докато е пребивавал там, нито пък е бил предупреждаван да
си носи такива, още повече, че багажът, който могат да носят със себе си при
външна делегация е ограничен.
След преценка
на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните,
съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е допустима.
Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица в Затвора в гр.Пловдив, което с оглед
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по
същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За
основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са
незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от
които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди,
причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно
основание чл.284 и следващите от ЗИНЗС предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
администрацията на Затвора Пловдив при или по повод на изпълнение на
административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие
или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и
настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по
посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ,
бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1) Осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
(2) За нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът
обаче, съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение
за правилното решаване на спора.
От приетите по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели, че за
периодите през ,които ищецът е пребивавал в приемно отделение, стая „чужда
делегация“, не е имал на разположение чаршафи, одеало и възглавница , а му се е
налагало да спи само върху дюшек.Видно е, че част от периодите са зимни
периоди.От друга страна не влиза в задължението на лишените от свобода когато
са по делегация в друг съд да носят със себе си чаршафи, одеала и възглавници,
а също така не може да се носи обемен багаж и повече от 10 кг.
Установи се, а не се и спори от страна на затворническата администрация на
Затвора Пловдив, че в килиите има хлебарки и дървеници, но също така се
установи, че външна фирма извършва дератизация – два пъти годишно и дезинсекция
– осем пъти годишно, а заразените матраци се унищожават. Свидетелите са
категорични, че на пребиваващите по „външна делегация“ не се предоставят никакви
препарати за почистване, нито метла или парцал.Пребиваващите сами чистят, но
боклукът се съхранява в чували, които не се изнасят със седмици от
затворническата администрация. В действителност лишените от свобода отговарят
за почистването на килията, но на тях не им се предоставят никакви препарати и
помощни вещи за извършване на почистването.Затворническата администрация
предприема мерки за борба с вредителите – дървеници и хлебарки, които обаче не
са достатъчни – ако се предоставят препарати, метли и парцали би могло да се
поддържа по-добра чистота в килията , а от там и да няма хлебарки и дървеници.
Установи се от показанията на разпитаните свидетели и от приетите по делото
писмени доказателства, че в килията има тоалетна и мивка с течаща вода-
студена. Установява се, че мивката е била счупена и водата се изливала върху
краката на ползващият, а вратата на тоалетната била счупена по средата, като
имало дупка.
Относно твърдението, че ищецът е бил поставен в унижаваща и увреждаща
здравето му среда, тъй като е бил
непушач а килията била за пушачи, следва да се приеме за частично доказано, тъй
като са разпитани двама свидетели, които сочат че наред с ищеца са искали да
бъдат настанени при непушачи, но това не се е случило. От друга страна са
налични показанията и на свидетел, който сочи че е пушач и е пушил в килията.
Няма спор от доказателствата по делото, че свидетелят Х. е бил настаняван в
килия „Чужда делегация“ заедно с ищецът. Същевременно обаче няма конкретни
доказателства за това, в кои периоди, за които е предявен искът е имало
настанени пушачи в килията и дали в целия период, когато ищецът е бил настанен
в килията е било извършвано тютюнопушене. Доколкото производството е исково, в
тежест на ищецът е да проведе пълно доказване по отношение на всички
обстоятелства, включително и касателно точните периоди, в които се претендира
да са осъществени противоправните действия спрямо личността му. Доколкото
липсват конкретни доказателства за конкретните дати, на които е извършвано
пушене в килията искът в тази част е неоснователен. Следва изрично да се
посочи, че въз основа на предположения не може да се приеме, че това е било
налично по отношение на всеки един от периодите.
Поставянето в посочените по-горе условия – в килия с наличие на дървеници и
хлебарки, липса на почистване и почистващи препарати, липса на одеала особено
през зимните периоди, на чаршафи и възглавници, наличието на тоалетна която е с
дупка на вратата, както и поставянето в килия с пушачи, са условия които
определено представляват действия и бездействия на затворническата
администрация в нарушение на изискванията на чл.3 ЕКЗПЧОС, изразяващи се в
унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца.
Установи се от писмените доказателства – становище от инспектор пробация
към Затвора Пловдив, че за датите 08.03.2022 г. и 09.03.2022 г. ищецът не е
пребивавал в килия“чужда делегация“ а в килии „ОП-2“ и „ОП-3“. С оглед на това
и искът за сочените дати се явява неоснователен, тъй като няма предявена искова
претенция за тези помещения, а по делото не е доказано условията в тях да са
идентични с тези в килия „Чужда делегация“.
Неоснователен се явява и искът в частта относно непредоставяне на специална
храна с оглед изповядваната от ищецът религия. Няма спор по делото, че ищецът е
мюсюлманин, както и че с оглед на религията му може да получава различна по
съдържание храна без свински продукти. Установява се обаче, че ищецът в нито
един от случаите не е подал молба до Затвора гр.Пловдив, в която да изисква
предоставянето на такава храна. По отношение на престоя му в Затвора
гр.Пазарджик се установява, че молба е подадена, поради което и е включен в
списъка на лишени от свобода, за които се изготвя специално меню с оглед
принадлежността им към различна религия. Не може да се приеме, че са нарушени
правата на ищеца в Затвора гр.Пловдив, тъй като порциите се изготвят за
определен брой лица и при липсата на подадена молба от Д.А., затворническата
администрация няма задължението да му предоставя различна храна. В този смисъл
дори да са налични откази в столовата на Затвора гр.Пловдив за предоставяне на
такава храна на ищецът, то същите са законосъобразни и не са основание за
ангажиране на отговорност на затворническата администрация. Това е така, тъй
като ако предварително не е изготвена порция за съответното хранене за ищецът,
предоставянето на такава би увредило интересите на друг лишен от свобода, което
би било незаконосъобразно и основание за претендиране на обезщетение от това
друго лице. От друга страна са налични множество конвоирания от Затвора
гр.Пазарджик в Затвора гр.Пловдив, като неоснователни са възраженията, че
нямало време такава молба да бъде придвижена. С оглед множеството съдебни
заседания по ВНОХД №167/2021 г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив, в които
участието на ищецът е задължително е било ясно значително преди самото
осъществяване на конвоиранията, че такива предстоят. Това е давало възможност
във всеки момент да се подаде надлежна молба за включване в списъка на лица, за
които следва да се изготви различно меню с оглед на религиозните им убеждения.
Неподаването на такава молба не може да се вмени във вина на администрацията на
Затвора гр.Пловдив, поради което и няма как да се приеме за основателен искът в
тази му част.
Неоснователни са и претенциите за влошаване на здравословното състояние на
ищеца в следствие на лошите условия, при които е бил поставен при престоя си в
килия „Чужда делегация“ в Затвора гр.Пловдив. Действително се установяват
хронични здравословни проблеми на ищеца, които биха могли да се повлияят
негативно от условията в тази килия, но липсват категорични доказателства, че
са настъпили реални вреди за ищеца. Установява се, че липсват оплаквания пред
МЦ към Затвора гр.Пазарджик след което и да било посещение в Затвора
гр.Пловдив. Изнесените от свидетелите данни за изпитвани болки от ищеца могат
да се кредитират с доверие, но без да има налични доказателства за търсена
медицинска помощ, не може да се приеме за безспорно доказано, че тези болки са
със значително по-голям интензитет от обичайните такива за хроничните
заболявания на ищеца.
Изрично следва да се посочи, че исковите периоди следва да се считат
допълнени с информацията предоставена от Затвора гр.Пазарджик за периодите, в
които ищецът е бил конвоиран в Затвора гр.Пловдив, а именно : от 28.05.2021 г. до 02.06.2021 г., от 30.06.2021 г. до 02.07.2021 г., от
29.07.2021 г. до 02.08.2021 г., от 30.11.2021 г. до 01.12.2021 г., от
14.12.2021 г. до 16.12.2021 г., от 04.01.2022 г. до 06.01.2022 г., от
17.01.2022 г. до 19.01.2022 г., от 16.02.2022 г. до 22.02.2022 г., от
07.03.2022 г. до 09.03.2022 г., от 18.04.2022 г. до 20.04.2022 г., от
10.05.2022 г. до 11.05.2022 г. , като единствено за периода 07.03.2022 –
09.03.2022 г. искът се явява изцяло неоснователен по сочените по-горе мотиви.
По отношение на
причинната връзка:
Доколкото в
настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4
от АПК бяха установени незаконосъобразни бездействия на ответника следва да
се изследва налична ли е причинна връзка между тези действия и здравословното
състояние на ищеца. Според настоящия съдебен състав такава е налице, тъй като
при наличните противоречиви данни за психическото състояние на лишения от
свобода е било забавено необосновано установяването на това дали е налице
психично заболяване или се симулира такова, а това в последствие е довело до
двукратно пребиваване на същия за лечение в психиатрично отделение при СБАЛЛС Затвора
Ловеч, което е било препоръчано още към м.април 2009 г. и не е било
осъществено.
При определяне
на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите
му не може да се реализира отговорността на ГД“ИН“, като в конкретния случай
следва да се приеме, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за
да бъде прието, че искът е частично основателен по отношение на условията в
килия „Чужда делегация“ в Затвора гр.Пловдив.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде уважен частично
като частично основателен и доказан по отношение на периодите от 28.05.2021 г.
до 02.06.2021 г., от 30.06.2021 г. до 02.07.2021 г., от 29.07.2021 г. до
02.08.2021 г., от 30.11.2021 г. до 01.12.2021 г., от 14.12.2021 г. до
16.12.2021 г., от 04.01.2022 г. до 06.01.2022 г., от 17.01.2022 г. до
19.01.2022 г., от 16.02.2022 г. до 22.02.2022 г., от 18.04.2022 г. до
20.04.2022 г., от 10.05.2022 г. до 11.05.2022 г. и касателно условията в килия
„Чужда делегация“. По отношение на останалите искове претенции същите са
неоснователни по сочените по-горе съображения.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав счита, че следва по
справедливост да се определи такова в размер на 2000 лева. За да приеме именно
такъв размер на обезщетението за справедлив съдът отчита, че понесените от
ищеца вреди са със сравнително нисък интензитет, като не е доказано наличието
на сериозно увреждане здравето на същия и негативното въздействие е в
определени периоди от време, които са сравнително непродължителни. Следва да се
отчита и недоказаност на значителна част от описаните в иска обстоятелства,
което също следва да намери отражение при преценката за размера на
обезщетението. С оглед на всичко посочено дотук, съдът счита че следва да уважи
частично предявения иск до сумата от 2000 лева, а над тази сума до първоначално
предявения размер от 10 000 лева, искът се явява недоказан и претенцията
неоснователна.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд
Пазарджик, ХІІІ -ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Д.Г.А.,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение за причинени от
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при Затвора гр. Пловдив за
периода от 28.05.2021 г. до 02.06.2021 г., от 30.06.2021 г. до 02.07.2021 г.,
от 29.07.2021 г. до 02.08.2021 г., от 30.11.2021 г. до 01.12.2021 г., от
14.12.2021 г. до 16.12.2021 г., от 04.01.2022 г. до 06.01.2022 г., от
17.01.2022 г. до 19.01.2022 г., от 16.02.2022 г. до 22.02.2022 г., от
18.04.2022 г. до 20.04.2022 г., от 10.05.2022 г. до 11.05.2022 г., неимуществени
вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан по размер предявения
иск на Д.Г.А. срещу ГД “Изпълнение на наказанията“ София над
присъдената сума до сумата от 10 000 лв., претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
тричленен състав на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ :/п/