Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 447/17.09.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 396 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №232 от 28.06.2018 г. по АНД № 779 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № К - 0026271 от
27.04.2018год. издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Видин,
Монтана и Враца със седалище гр.Монтана към Главна дирекция ,,Контрол на
пазара" при Комисия за защита на потребителите. С наказателното постановление на „М***
” ЕАД с Е*** /сега с наименование „А1 България” ЕАД/ представлявано от
управителите – А*** В*** Д*** и М*** М*** , е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 2000.00 лева /две хиляди/, за извършено административно нарушение по
чл.230а от Закона за защита на потребителите.
Касационният жалбоподател „А1 България” ЕАД с Е*** ,
представлявано от пълномощника си юрисконсулт П.П. редовно призовани, не се
явяват, в
жалбата навежда доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението.
Ответника по касационната жалба Директор на
Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция
,,Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се
от юрисконсулт П*** , която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното
съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното
нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната
отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е
приел от фактическа страна, че Ц*** З*** Г*** била абонат на „М*** ” ЕАД, като заедно със
съпруг си посетили офиса на дружеството, тъй като желаели стационарният им
телефон да бъде свързан към мобилния оператор и да закупят два мобилни апарата.
Представители на оператора предложили на двамата да бъдат вписани в един общ
договор, на което и двамата се противопоставили и не подписали такъв, при което
от служителите на дружеството им било поискано заплащането на такса в размер на
десет лева, която същите заплатили. След известно време мобилният оператор
преустановил услугите към всички телефони на семейство Г*** , което провокирало
Ц*** Г*** да подаде жалба до Комисия за защита на потребителите на
28.12.2017год., както и до самия оператор. След извършена проверка от старши
инспектор в КЗП – РД – гр.Монтана В*** Ц*** и младши специалист при КЗП – РД –
гр.Монтана в офис на ,,М*** ” находящ се на бул. ,*** Т*** м***”
в гр. Монтана на 12.02.2018год. било установено, че търговецът не е представил
документи, изискани по време на проверка, извършена на 04.01.2018год.,
обективирана с Констативен протокол № К – 2647664 и на 29.01.2018год. с
Констативен протокол № К 2647694, които е следвало да бъдат предоставени в
офиса на комисията. По време на проверката от 04.01.2018г. било установено, че
в системата на оператора фигурира налична информация за партида на
потребителката Ц*** З*** Г*** по Договор № ***,
с предоставени номера – фиксиран телефонен номер ***
и мобилен телефонен номер ***. Договорът не бил
представен на служителите, поради което е изискано същият да бъде подаден в
офиса на комисията в гр.Монтана на 15.01.2018год. Тъй като договорът не бил
представен на 29.01.2018год. е съставен АУАН № К 0026271 от 12.02.2018год. и
издадено обжалваното наказателно постановление.
При установената фактическа обстановка,
въззивният съд е приел, че съставения АУАН и издаденото НП са съставени от
компетентни длъжностни лица, в съответствие с изискванията на ЗАНН, със съответното
съдържание и в законоустановените срокове, като при издаването на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
налагащи отмяна. Приел е за безспорно установено, че касаторът е възпрепятствал
длъжностните лица на КЗП при осъществяване на правомощията им по чл. 192а, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП във вр. чл.192,т.2 от ЗЗП, като не е представил
изисканите от него документи – а именно договор сключен с потребителката с
№50072554 в хода на проверката, с което е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 230а от ЗЗП.
Настоящият касационен състав счита, че
въззивният съд е спазил служебното начало като за изясняване на фактическата
обстановка по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства,
които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Решението не е постановено
върху предположения. В тази връзка са несъстоятелни възраженията на касатора,
че не е изяснена фактическата обстановка по случая. Издаденото наказателно
постановление е мотивирано, в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното дружество. Наказателното постановление и
съставения АУАН са издадени от компетентни длъжностни лица в законоустановения
срок, като са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН – посочване на място, време, характер и индивидуализиращи
белези на вмененото административно нарушение. Предвид което издаденото
наказателно постановление не страда от пороци, касаещи неговата валидност и
редовност.
Настоящата инстанция намира за правилен
извода на въззивния съд, че както в АУАН, така и в НП е описано коректно
извършеното нарушение по чл. 230а от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 192а,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП, длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 от
същия закон имат право да изискват необходимите документи, както и
да дават разпореждания към проверяваните лица за представяне на изискани
доказателства по отношение на проверка за извършено нарушение и във връзка с
осъществявания от тях контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 230а от ЗЗП за
възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на техните правомощия по
чл. 192 и чл. 192а от ЗЗП на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000 лв.
Основанието за носене на административно наказателна отговорност е за
непредставяне на част от изисканите документи на длъжностни лица при
осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а от ЗЗП. След като са
предприети действия по установяване на факти, по които се извършва проверката,
касаторът с бездействието е препятствал дейността на контролните органи.
Следователно, според цитираната разпоредба,
извършеното нарушение по чл. 230а от ЗЗП е налице, респективно е съставомерно,
когато от страна на санкционираното лице са извършени действия, които да
възпрепятстват контролните органи да упражнят законовите си правомощия.
От събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че при изискване на документи – а именно
договор сключен с потребителката с №50072554, въз основа на които са и
съответните приложения към него е достатъчно добре конкретизиран по обем и
съдържание и същият е бил относим към предмета на извършената проверка.
При тези факти настоящата инстанция намира,
че в конкретния случай се касае за възпрепятстване на извършваната проверка от
страна на „М*** ” ЕАД
с Е*** /сега с наименование „А1 България” ЕАД/, в този смисъл ограничаване
възможността на длъжностните лица да осъществят правомощията си. С
бездействието си, изразяващо се в това, че не представил на контролните органи
изисканите документи – в случая сключения договор №50072554, към когото
впоследствие са налице две приложения явяващи се неразделна част от този
договор, видно и от изписването на Приложенията, необходими за извършване на
проверка по депозираната жалба, санкционираният търговец е осъществил
административно нарушение по смисъла на чл. 230а от ЗЗП, тъй като проверяващите
длъжностни лица са били възпрепятствани да изпълнят правомощията си връзка с
осъществявания от тях контрол по постъпила жалба.
Настоящият касационен състав не споделя
възраженията на касатора, че същият не съхранявал договора с потребителя, тъй
като видно от представените Приложения №1 върху тях е отразено, че същите са
към договор №50072554. Наред с това индивидуалните договори са носители и на
информация изискуема по чл.43, ал.2 от общите изисквания при осъществяване на
обществени електронни съобщения.
По изложените съображения, настоящата
инстанция намира, че безспорно е установено извършеното от страна на „М*** ” ЕАД с Е*** /сега с
наименование „А*** Б***” ЕАД/ нарушение, за което
правилно и законосъобразно дружеството е било санкционирано с оспореното НП.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №232
от 28.06.2018 г. по АНД № 779 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е потвърдено наказателно постановление № К - 0026271 от 27.04.2018год.
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца
със седалище гр.Монтана към Главна дирекция ,,Контрол на пазара" при
Комисия за защита на потребителите.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: