№ 138
гр. София , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
в присъствието на прокурора Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от ОС-Благоевград, по жалби на
защитниците адв. П. М. и а.Н. и по жалба на повереника а.Р. срещу присъда от
03.08.2020 г. по н.о.х.д. №129/2019 на Окръжен съд Благоевград.
С присъдата подс. С. Г. И. - ел. монтьор при "ЧЕЗ - Разпределение" ЕАД - гр.
Гоце Делчев, е признат за виновен в това, че на 05.08.2016 година, в с. Буково, община
Гоце Делчев, като „издаващ наряд“ и „отговорен ръководител“, съгласно Работна
карта № 050508/05.08.2016г. и Наряд № 11/05.08.2016г., поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
- монтаж на ново електромерно табло на уличен стълб № 36 в с. Буково, в нарушение
на чл. 55, ал. 2, чл. 140, т. 1 и т. 3, чл. 144, ал. 2, чл. 274, изр. 2, чл. 273, ал. 1 и чл. 273,
ал. 2 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи
/ПБЗРЕУЕТЦЕМ/, по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с
подс. И.К., е причинил смъртта на Е. Б. П., поради което и на основание чл. 123, ал. 1,
пр. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено по реда на член 66 от НК с изпитателен срок от три години,
като на основание член 304 от НПК е оправдан за вмененото му нарушение на
правилото по член 63, ал. 1, табл. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
1
Със същата присъда подс. И. М. К. - ел. монтьор при "ЧЕЗ -
Електроразпределение" ЕАД - гр. Гоце Делчев, е признат за виновен в това, че на
горната дата и място, като „член на бригада", съгласно Работна карта
№050508/05.08.2016г. и Наряд №11/05.08.2016г., поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
монтаж на ново електромерно табло на уличен стълб № 36 в с. Буково, в нарушение
на член 61, ал. 2, т. 4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, по непредпазливост и в условията на
независимо съпричиняване с подс. И.К., е причинил смъртта на Е. Б. П., поради което
и на основание чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на две години
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на член 66 от НК с
изпитателен срок от три години.
С протеста се изразява недоволство от оправдателната част на присъдата.
Твърди се, че подс. С.И. е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 1, табл. 2 от
ПБЗРЕУЕТЦЕМ и това нарушение е в причинно следствена връзка със смъртта на
пострадалия Е. П.. Моли се първоинстанционната присъда да бъде изменена и подс. И.
да бъде осъден и за това нарушение.
Адвокат Цвета Р. - повереник на частните обвинители И.П., Д.П. и И.П.,
определя присъдата като незаконосъобразна по отношение на наказанието. Смята, че
институтът на условното осъждане няма да изпълни целите по член 36 от НК.
Мотивира се с тежкия резултат, с множеството нарушения на правилата за безопасност
при работа с електрическа мрежа и с отговорната длъжност, която двамата подсъдими
са заемали. С жалбата е поискано приложението на член 66 от НК да бъде отменено
или наказанието лишаване от свобода да бъде завишено до три години, като бъде
завишен и изпитателният срок на пет години.
Защитниците на двамата подсъдими - адв. П. М. и а.Н. (вторият защитник
само на подс. С.И.), във въззивните си жалби излагат идентични доводи за отмяна на
присъдата. Първият от тях е свързан с процесуални нарушения при изготвянето на
обвинителния акт. Твърди се, че описаните от прокуратурата факти не очертават
качествено годно обвинение, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената
и диспозитивна част на обвинителния акт, в последния хаотично са посочени твърде
много нарушения на правилата, свързани с безопасност при работа с електрически
уредби, като не е ясна връзката на посочените разпоредби със смъртта на Е. П..
Следващият релевиран от защитниците довод е свързан с непълнота на
доказателствата, като е въведено твърдението, че съдът без основание е отказал да
допусне комплексна експертиза, която да установи причините за смъртта на
пострадалия. Смята се, че това е било наложително, тъй като наличната по делото
лекарска експертиза не съответства на резултатите от хистологичното изследване, при
изготвянето й не се обсъдени други възможни причини за смъртта на пострадалия,
нито пък са изследвани неговите дрехи. Като основано на догадки и предположения по
отношение на механизма на злополуката защитата определя и заключението на
електро-техническата експертиза. Твърди също така, че обвинението не е доказало, че
посочените за нарушени норми за безопасност са довели до смъртта на П., а съдът без
основание е отказал да приложи привилегирования състав на член 123, ал. 4 от НК. По
изложените причини се иска присъдата да бъде отменена и делото да се върне на
прокурора. Отправено е алтернативното искане подсъдимите да бъдат оправдани за
престъплението, за което са предадени на съд.
В жалбите на двамата защитници е поискано назначаването на комплексна
медицинска и техническа експертиза, която да даде отговор за причините за смъртта на
2
Е. П., като се изследват хистологичните проби и се вземат предвид данните от личния
лекар на пострадалия за здравословното му състояние и се зачетат всички останали
обстоятелства от значение за делото.
Въззивният съд е преценил, че сезиращите горната инстанция протест и жалби
са процесуално допустими, но вярното решаване на делото не предполага събирането
на доказателства (поискани от страните) или други служебно допуснати от съда.
В допълнение към въззивните жалби адвокати М. и Н. релевират допълнителни
съображения за отмяна на присъдата. Обосноват ги с порок в мотивите, в които
липсвал доказателствен анализ на свидетелските показания и нямало отговор на
възраженията на защитата по отношение на съдебно медицинската и технически
експертизи. Отделно от това защитниците акцентират върху множеството нарушения
на правилата за безопасност, допуснати от самия пострадал, върху това, че токът,
протичащ по мрежата е възможно да е бил с източник, различен от приетия от съда, и
върху това, че констатацията на съда, че подс. К. не е настоял пострадалият да постави
преносимия заземител на мястото на работа няма никаква фактическа обосновка.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът от САП не поддържа
протеста. Основавайки се на свидетелските показания и на заключението на
техническата и медицинска експертизи, приема, че нарушението на чл. 63, ал. 1,
таблица 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ не се намира в причинно следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. В този смисъл определя присъдата като правилна и пледира за
цялостното й потвърждаване
Повереникът а.Р. пледира за явна несправедливост на наказанието на
подсъдимите. Иска условната санкция да бъде отменена или наказанията увеличени с
прилагане на максимален изпитателен срок.
Пред въззивната инстанция защитниците на подсъдимите - адв. М. и адв. Н.,
поддържат въззивните си жалби и допълнението към тях. Отправеното искане е за
отмяна на атакуваната присъда и за издаване на нова, с която подсъдимите да бъдат
оправдани, или алтернативно за връщане на делото на първия съд.
В лична защита двамата подсъдими изразяват съгласие с позицията на своите
защитници.
В последната си дума подсъдимият С.И. моли да бъде оправдан.
Такава е последната дума и на подсъдимия И.К..
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на атакувания акт, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намери за установено следното :
И без наведени оплаквания (в случая такива има в допълнението към въззивната
жалба, подадено от защитниците), съдът, обвързан от принципа на служебното начало,
бидейки длъжен да извърши пълна проверка на присъдата, не може да игнорира
3
констатираните в рамките на извършения контрол допуснати процесуални нарушения.
Те са съществени, доколкото окръжният съд :
- първо - е постановил съдебния си акт при липса на мотиви и
- второ - не е констатирал допуснатите при изготвяне на обвинителния акт
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимите.
І. По отношение на мотивите
Проверката на атакувания съдебен акт показа, че при изготвяне на мотивите са
били нарушени изискванията на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК досежно
обсъждането и оценката на доказателствените материали.
Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но
подлежи на контрол като вид логическа дейност, която следва да се основава на
обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.
Необходимостта от аналитична оценка на доказателствения материал и от излагане на
изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е свързана с
възможността да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически
грешки при осъществяването на дейността по решаване на делото. В конкретния
случай - освен, че е елиминирал и оставил без отговор значителна част от залегналите в
пледоарията на защитата твърдения, първоинстанционният съд не е обсъдил събраните
доказателства - поединично или при съпоставката им с другите такива.
Окръжният съд се е придържал напълно към фактическата обстановка от
обвинителния акт, която е пренесена в мотивите напълно буквално, с използвания от
прокурора словоред и пунктуация. Обсъждането на показанията на свидетелите
представлява преразказ на изложението им в съдебно заседание, без да е ясно дали и в
каква степен казаното от тях изяснява фактологията по делото и защо се кредитира от
съда. Като особено съществен пропуск се преценява и това, че в мотивите окръжният
съд не е коментирал обясненията на двамата подсъдими, които дори не е описал при
изброяване на доказателствените материали.
От мотивите не става ясно в какво се изразява едно от най-важните вменени на
подс. И. нарушения - това, че е монтирал преносимия заземител, или това, че не е
проконтролирал неговото поставяне в мястото на работа по въздушната линия. Съдът
не е взел отношение и по въпроса допустимо ли е било съвместяване на функцията на
отговорен ръководител (какъвто е бил подсъдимият И.) и изпълнител на работата и
допускащ (какъвто е бил пострадалият П.) и ако да - твърдения в тази посока са
изложени в показанията на св. Г. П. на л. 76 от съдебното дело - кой от двамата в
процесния ден е следвало да извърши задължителната последователност от предпазни
мерки, установени в чл. 140, т. 1-4 от Правилника за безопасност и здраве при работа в
електрическите уреди и топлофикационни централи по електрически мрежи
(ПБЗРЕУЕТЦЕМ).
В мотивите не е взето никакво отношение по твърденията на подсъдимия И., че
е извадил високомощните предпазители от гнездата, в които са се намирали, а също и
това, че след обаждане по телефона от подс. К. той отново е проверил дали по мрежата
4
протича ток. Анализ на тази част от обясненията е следвало да бъде извършен,
включително и заради позицията на защитата, според която, ако предпазителите не са
били извадени от гнездата, пострадалият П. не би могъл да осъществи
присъединяването на нулевия проводник на втората фаза.
Неясно остава от мотивите въз основа на какво съдът е извел фактическата си
констатация, че подсъдимият К. не е настоявал пострадалия Е. П. да преустанови
работата си при стълб № 36. Тези изводи несъмнено са от значение за обосновка на
обвинителната теза, която съдът е споделил и в тази й част с факта на осъждане на К.,
тъй като вмененото му нарушение на правилата за безопасност е едно (по чл. 273, ал. 2
от ПБЗРЕУЕТЦЕМ) и се изразява в това, че този подсъдим не се е погрижил за
безопасността на К. и не е настоял пред него да постави преносим заземител на
работното място на групата - стълб 36, кл. "А" от ТП 1"Буково".
На следващо място, първият съд е посочил, че кредитира заключението на
лекарската експертиза по делото, но не е отговорил на възражението на защитата,
която е поддържала, че причината за смъртта не е свързана с електротравма, а се дължи
на заболяване на пострадалия, което е било вписано и в първоначалното съобщение за
смърт. При изричен довод в тази насока, при различно вписана диагноза за причината
за смъртта в медицинските документи, при представени множество документи от НОИ,
при водено и приключило административно дело №1565/2018г. на АССГ по реда на
член 118 и сл. от Кодекса за социално осигуряване, съдът е следвало да вземе
категорично отношение по въпроса какво е естеството на злополуката с покойния Е.
П., каква е причината за неговата смърт и дали в крайна сметка тя се дължи на действие
на техническо нисковолтово електричество.
В мотивите си съдът не е извел констатации за това откъде точно е протичал ток
по електрическата мрежа и дали той не се е дължал на външен източник (генератор).
Доказателства в тази посока са били събрани, включително и по служебна инициатива
на съда (л. 94 от с.д.), но те не са коментирани нито при общото им изброяване в
мотивите, нито при задължителния доказателствен анализ. Една от основните тези на
защитата е била, че подсъдимият И. е спазил последователността от действия за
безопасност при работа с електрическа мрежа, но външен източник би могъл да бъде
причината за протичане на ток по мрежата и за смъртта на пострадалия вследствие на
това. Поради това и този довод е следвало да бъде задължително обсъден.
Съдът не е взел никакво отношение и по следващия релевиран в хода на
пренията довод на защитата, свързан с преквалификация на деянието и неговото
субсумиране под привилегирования състав на член 123, ал. 4 от НК, а именно
причиняване на смърт по непредпазливост, при която деецът е направил всичко
възможно за оказване помощ на пострадалия. За да е налице намаляващо
отговорността обстоятелство по смисъла на този текст, съдът е следвало да даде
положителен отговор (при нужда след използване на специалните знания на експерт)
на два въпроса - първо, била ли е помощта необходима, т.е. оказана ли е на жив човек,
и насочена ли е била тя обективно и субективно към спасяване живота и запазване
здравето на пострадалия и второ - деецът направил ли е всичко зависещо от него за
оказване на тази помощ, с оглед възможностите му, обстановката и характера на
действията, които е извършил сам или с други лица.
В мотивите липсват съображения по индивидуализация на наказанието.
Смекчаващите обстоятелства по отношение на подсъдимите на л. 19 от мотивите са
посочени общо, но няма обосновка кое е наложило спрямо двамата да бъде приложена
5
една и съща по вид и размер санкция, въпреки че подсъдимият И. е бил отговорен
ръководител в конкретния екип и според съда е извършил седем нарушения на
правилата за безопасност, за разлика от К., който е бил член на бригадата и е
осъществил само едно нарушение.
Правото на творчески и индивидуален подход при изготвяне на мотивите към
съдебния акт от конкретния съдия не само, че не оспорва от този състав, а и отчетливо
се толерира. Наред със собствения стил и последователност в изложението обаче
мотивите на съдебния акт не трябва да се отклоняват от изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК. Те най-общо е необходимо да следват утвърдената и стандартизирана
структура: факти-доказателство-право. Освен че е установено в чл. 121, ал. 4 от
Конституцията, мотивирането на съдебните актове по този начин, е основна гаранция
за правото на справедлив процес по чл. 6 КПЧОС. То създава и ясната външна
убедителност пред страните, че съдът е имал сериозна професионална ангажираност
към техния казус, че ефективно е оценил фактите, които са му поднесли, че правилно е
приложил законовите правила и в крайна сметка, че правилно е решил делото.
Обсъдените неиздържаности на мотивите се приравняват на липса на мотиви
изобщо. Този порок е от категорията на абсолютните съществени процесуални
нарушения, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК, чието
допускане има за последица отмяна на атакувания съдебен акт.
ІІ. По доводите на защитата за съществени процесуални нарушения
Въззивният съд обсъди и доводите на защитата, че обвинителният акт не
отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, не формулира годно обвинението по
отношение на подсъдимите и в този смисъл накърнява съществено техните права по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Освен че е бил поддържан в пренията и във
въззивните жалби, този довод е релевиран и в разпоредителното заседание, проведено
на 10.04.2019г., където неоснователно е бил отхвърлен.
Въззивният съд на свой ред констатира, че в предсъдебната фаза действително
са били допуснати нарушения от категорията на съществените, които са процесуални и
отстраними, и са в следните посоки:
Както и по - горе бе посочено, по отношение на двамата подсъдими е
повдигнато на досъдебното производство и впоследствие внесено в съда обвинение за
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Разпоредбата е с бланкетна диспозиция и
относно нарушените правила за електробезопасност, довели по процесното дело до
смъртта на пострадалия Е. П., препраща към разпоредби извън Наказателния кодекс.
По волята на обвинението едно от тези посочени и нарушени от подсъдимия С.
И. правила е установеното в чл. 273, ал. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, според който преносим
заземител се поставя в мястото на работа по въздушната линия, на фазовите
проводници на неутралния проводник на линията. В обвинителния акт обаче са
изложени противоречиви твърдения по отношение на това кому е лежало
задължението за поставяне на преносимия заземител и с кои точно свои действия или
бездействия подсъдимият И. е нарушил това правило за безопасност. От посоченото на
л. 3-4 и л. 9 от обвинителния акт е видно, че цялостната концепция на обвинението е,
6
че подсъдимият И. е съвместил задълженията на пострадалия като изпълнител на
работата и допускащ и е приел вместо него да извърши последователността от
действия по Наряд №11/05.08.2016г., представляващи технически мерки за
безопасност, едно от които свързано с поставянето на преносим заземител на
работното място на групата - стълб № 36. Едновременно с това обаче на л. 5, параграф
3 от обвинителния акт е посочено, че именно пострадалият П. не е изпълнил това
предписание за безопасност, а на л. 12 и в самия диспозитив е отбелязано, че
подсъдимият И. не е проконтролирал поставянето на преносимия заземител.
Противоречието е очевидно - от една страна се твърди, че подсъдимият не е
осъществил контрол върху поставянето на преносимия заземител на работното място
при стълб № 36, а от друга страна е твърдяно нарушение на чл. 273, ал. 2 от
ПБЗРЕУЕТЦЕМ, което пряко е свързано с такава дейност, а не с нейния контрол.
Коментираният пропуск не е формален, доколкото неизпълнение на
задължението по чл. 273, ал. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ стои в основата на обвинението и
срещу втория подсъдим И.К.. За него се твърди, че нарушил чл. 61, ал. 2, т. 4 от
Правилника, тъй като не е настоял пострадалият да изпълни мярката за безопасност и
да продължи работа по наряда едва след като постави преносимия заземител.
Противоречие в обвинителния акт има и в друга насока. В него по отношение на
подсъдимия С. И. се твърди, че е нарушил разпоредбите на член. 140, т. 1 - 4 от
ПБЗРЕУЕТЦЕМ, включително като не е поставил предпазни табели, указващи, че се
работи под напрежение, а на л. 4 от обвинителния акт е отбелязано точно обратното.
Пропуски при формулиране на обвинението по обвинителен акт има и в един от
актовете по чл. 219 от НПК. От приложеното на т. 1, л. 52 и сл. постановление за
привличане по отношение на С. И. е видно, че вменените му нарушения на правилата
за електробезопасност са свързани с текстовете на член 55, ал. 2, член 63, ал. 1, табл. 2,
член 140, т. 1 и т. 3, чл. 144, ал. 1 (отпаднала в обвинителния акт), чл. 144, ал. 2, член
274, изр. 2, член 273, ал. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. В акта по чл. 219 от НПК обаче липсва
цифрово описание на коментираното по-горе нарушение на член 273, ал. 2 от
ПБЗРЕУЕТЦЕМ, което в обвинителния акт стои в основата на обвиненията срещу
подсъдимите И. и К..
Прецизирането на обсъжданите обстоятелства е от значение за пълното
фактическо формулиране на обвинението и цели гарантиране правото на защита на
подсъдимите. Касае се за съществени процесуални пороци от посочените в чл. 249, ал.
4, т. 1 от НПК, които поради възможността да бъдат отстранени, следва да бъде
поправени в обвинителния акт и в постановлението по член 219 от НПК.
В принципен план обсъдените по – горе нарушения са от такова естество, че е
безпредметно обсъждането на доводите в протеста и жалбите и тези в съдебно
заседание, касаещи съществото на обвинението. Пороците са основание присъдата да
бъде отменена и върната на първата инстанция. Етапът, от който следва да стане това е
разпоредително заседание, където коментираните нарушения бъдат констатирани и
производството върнато на прокурора за тяхното отстраняване и внасяне на
обвинителен акт, отговарящ на изискванията на закона.
Така мотивиран и на основание член 334, т. 1, вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК,
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 03.08.2020г. по н.о.х.д.№129/2019г на Окръжен съд
Благоевград, като ВРЪЩА делото за разглеждането му от друг състав на същия съд от
разпоредително заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвяне на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8