№ 14983
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110164790 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети май две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 64790 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. **************************, с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори П.П. И М.Ц., исковата молба подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител, против И. Н. Й., с ЕГН **********, от гр.
**********************************. Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди, че на 16.05.2024 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника за сумата от общо 6 507,93 лв., от която: сумата от 5 698,48 лв.
– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 734,83 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2023 г. до 03.04.2024 г., сумата от 61,81 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 12,81 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г., както
и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова
претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – ап****, находящ се в гр. ******************************, с
абонатен № ***** за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., но е останал
задължен за дължимата цена за посочения период за сумата от 6 507,93 лв. Излага
твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.С.С. за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на И. Н. Й., че ответникът дължи на
„Т.С. – гр. София сумата от общо 6 507,93 лв., от която: сумата от 5 698,48 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г.
до месец април 2023 г., сумата от 734,83 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до
03.04.2024 г., сумата от 61,81 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 12,81 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника И. Н. Й..
В съдебно заседание ответникът оспорва исковите претенции, както и издадените
общи фактури. Прави възражение за погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни и недоказани, както и да възложи разноските в тежест на
ищеца.
С определение от 09.01.2025 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 29034/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
31.05.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която И. Н. Й. е осъден да заплати на „Т.С. сумата от 5 698.48 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. **********************************, абонатен № ***** за периода от
месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 734,83 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2023 г. до 03.04.2024 г., сумата от 61,81 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 12,81 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, а
също и сумата от 180,16 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 130,16 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № **** от 27.06.2016 г.
на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Т.С.С., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
3
От представения и приет като доказателство по делото протокол от 12.03.2009 г. от
проведено общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. ***********************,
се установява, че е било взето решение за възлагане на услугата дялово разпределение на
„Т.С.С.. Като доказателства по делото са приети и представените от третото лице помагач
отчети за дялово разпределение на етажната собственост за процесния период.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за
продажба на недвижим имот на низходящ № **************** дело № 842 от 19.05.2008 г.
на нотариус с рег. ***** действащ в района на СРС, се установява, че И. Н. Й. е придобил
чрез покупко-продажба собствеността върху ап****, находящ се в гр.
***********************, ****.
Представените от ответника писмени доказателства – издадени от ищеца фактури и
платежни документи са неотносими към процесния период, поради което не следва да бъдат
кредитирани.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.С.С. са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 6 001,08 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 5 7410,76 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 290,32 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 20.08.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № *****, за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. са в размер на
5 698,48 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и отразени последващи корекции
и 734,83 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя
изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени
плащания на сумите, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
4
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван
недвижим имот – ап***, находящ се на адрес: гр. ***********************, ****, на който
адрес е открита партида на абонатен № *****. По делото не се спори, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот по силата на сделка покупко-продажба. Спори се
за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
5
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 6 001,08 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 5 7410,76 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 290,32 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 5 698,48 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност в
първото по делото съдебно заседание, съдът намира следното: Съдът намира, че направеното
възражение за погасителна давност, макар и правопогасително, е преклудирано, тъй като
срокът е изтекъл с изтичане на срока за отговор на исковата молба, какъвто не е бил подаден
от ответника. Само за пълнота следва да се отбележи, че дори да беше своевременно
направено възражението, то към задълженията на ответника, които са периодични
плащания, приложение щеше да намери тригодишния давностен срок, който към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.05.2024 г. не е изтекъл нито за главницата,
нито за претендираната лихва за забава.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният
акцесорен иск. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за процесния период задължението за лихва за забава възлиза
на 734,83 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло
уважена.
Относно претендираната главница в размер на 61,81 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „Т.С.С.. Липсват доказателства за възлагане събирането
на тази сума от „Т.С.С. в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 12,81 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2021 г. до
03.04.2024 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
6
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
178,09 лв. от общо направените разноски в размер на 180,16 лв., от които: сумата от 130,16
лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 038,21 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 050,25 лв., от които: сумата от 150,25 лв. – платена държавна такса,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************************************, представлявано от изпълнителните
директори П.П. И М.Ц., против И. Н. Й., с ЕГН **********, от гр.
**********************************, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. Н. Й. дължи на
„Т.С. сумата от 5 698,48 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и
осем стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 734,83 лв. /седемстотин
тридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ - лихва за забава за периода от
15.09.2023 г. до 03.04.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 61,81 лв. /шестдесет и един лева и осемдесет и
една стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец
април 2023 г., сумата от 12,81 лв. /дванадесет лева и осемдесет и една стотинки/ – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Н. Й., с ЕГН **********, от гр. **********************************,
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************************************, представлявано от изпълнителните
директори П.П. И М.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 038,21 лв.
/хиляда тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА И. Н. Й., с ЕГН **********, от гр. **********************************,
7
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************************************, представлявано от изпълнителните
директори П.П. И М.Ц., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 178,09 лв. /сто седемдесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 16330 от 31.05.2024 г. по гр.д. № 29034/2024 г. по описа на
СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *************************************************, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова, в качеството му на трето лице
помагач на страната на „Т.С., с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8