№ 18126
гр. С., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110172212 по описа за 2021 година
М. П. Ф. е предявила срещу Б. М. К. обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от
1 600 лв., представляваща неизплатена сума по договор за заем
/споразумението/ от 17.12.2018 г., сключен между страните и иск с правно
основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД за сумите от: 245,55 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинната енергия в използван от
ответника апартамент по договор за наем, собственост на ищцата с адрес гр.
С., ж.к. „З. парк“, бл. 101, вх. 1, ап. 11 за периода от м.01.2020 до м.03.2020 г.;
366,93 лева, представляваща стойност на потребена топлинната енергия в
използван от ответника апартамент по договор за наем, находящ се в гр. С.,
ж.к. „З. парк“, бл. 101, вх. 1, ап. 11 за периода от м.04.2020 до м.07.2020 г.
Ищцата поддържа, че е сключила с ответника договор за наем, по силата
на който е предоставила на ответника за възмездно ползване помещения в
апартамент с адрес: гр. С., ж.к. „З. парк“, бл. 101, вх. 1, ап. 11, срещу което
ответника се е съгласил да плаща месечен наем в размер от 250 лева, както и
1
разходите за консумативи, в това число топлинна енергия. Поддържа, че
поради неиздължени от страна на ответника суми към Т., била осъдена от „Т.
С.“ АД за сумата от 3 021,94 лв., за която и бил наложен запор върху пенсията.
Твърди, че със споразумение от 17.12.2018 г. страните се съгласили сумата от
3 021,94 лева да бъде разсрочена под формата на заем, като ответникът се
съгласил да изплати на 30 равни месечни вноски от 100 лв. всяка, заедно със
задължението си за наем от 250 лв., както и да погасява редовно сметките за
консумативи в наетия от него апартамент. Твърди, че до 2020 г. ответникът
изплатил сумата от 1 400 лв., но към момента на исковата молба останала
непогасена сумата от 1 600 лв., както и нови натрупани задължения към Т.
съответно за периода м.01.2020 г. до м. 03.2020 г. в размер на 245,55 лв., която
ищцата заплатила на 07.05.2020 г. и сума в размер на 366,93 лв. за периода от
м. 04.2020 г. до м. 07.2020 г., която ищцата сочи, че е заплатила на 22.12.2020
г.. Твърди, че след като наемателят е освободил жилището описаните суми са
останали непогасени. Твърди, че сумата от 1600 лева са неплатени вноски по
споразумението за периода от м.03.2020 до м.07.2021.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. М.а К., чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове както по основание, така и по размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност .
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено споразумение между Б. М. К. и М. П. Ф. от
17.12.2018, с което страните се съгласяват сумата от 3021.94 лева, за която М.
П. Ф. е осъдена да заплати на „Т. С.”ЕАД да бъде считана като дадена в заем
на Б. М. К. и да бъде връщана на вноски от по 100 лева всеки месец с начало
на плащанията 01.01.2019г..
По делото е представено писмо от 23.11.2018 от НОИ до М. Ф., че се
налага удръжка на М. Ф. по изпълнително дело №1141/2018 в размер на
138.25 лева месечно в полза на „Т. С.”ЕАД считано от 1.12.2018.
По делото са представени разписки–извлечения от Изи Пей за суми за
наем и парно, наредени от Б. М. К. с получател М. П. Ф..
По делото са представени фактури, издадени от „Т. С.”ЕАД за периода от
2
м.01.2020 до м.07.2020.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на споразумение от 17.12.2018 Б. М. К. и М. П. Ф. са се съгласили
сумата от 3021.94 лева, за която М. П. Ф. е осъдена да заплати на „Т. С.”ЕАД
да бъде считана като дадена в заем на Б. М. К. и да бъде връщана на вноски от
по 100 лева всеки месец, с начало на плащанията 01.01.2019г.
В този смисъл с подписване на споразумението ответникът се е съгласил, че
сумата от 3021.94 лева я дължи като заем при вноски от по 100 лева месечно.С
подписване на споразумението ответникът е признал задължението си към
ищцата.В случая със споразумението е извършена новация на задължението и
същото се дължи като заем.С оглед на което задълженията на ответника
произтичат от споразумението като заем, а не от предходни наемни
правоотношения или от съдебно решение.
Ищцата потвърждава и представя доказателства за това, че по
споразумението ответникът е заплатил сумата от 1400 лева, като са останали
дължими 1600 лева- заемни вноски..
Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на сумата от 1600
лева по споразумението за заем.
С оглед на което съдът приема, че сумата в размер от 1600 лева-заемни
вноски е дължима от ответника.
По възражението за давност
Неоснователно е възражението, че вземанията се погасяват с 3-годишната
давност. В случая задължението за заплащане на топлинна енергия е новирано
в задължение за заем.Заплащаенто на сумата от 1600 лева произтича от
споразумението за заем, а не представлява задължение за топлинна
енергия.По отношение на задължението за заем не е приложима 3-годишната,
а 5- годишната давност.Сумата от 1600 лева представлява неплатени заемни
вноски за периода от м.03.2020 до м.07.2021.В случая искът е предявен на
16.12.2021, поради което вземанията за заем не са погасени по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 79 ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на задълженията за топлинна енергия
3
Със споразумението страните се съгласяват и потвърждават съществуването
на договорни отношения при същите условия-отдаване на хол, кухня и
тоалетна –баня срещу 250 лева наем и ангажимент да се обслужват сметките
за консумативи.В този смисъл договорът за наем е обективиран и в
споразумението.Неоснователно е възражението на ответника, че не е посочен
имота, който е отдаден под наем.В споразумението е предвидено, че то се
сключва от ищцата Мариана Ф. в качеството на наемодател на апартамент-
адрес, жк. „З. парк”, бл.101, вх.1, ап.11.
С оглед на което съдът приема, че е постигнато съгласие между страните
относно наетия имот и относно наемната цена, както и задължението за
заплащане на консумативи.Предвид изложеното съдът приема, че миналите
задължения в размер на 3021.94 лева са новирани в договор за заем и
същевременно споразумението от 17.12.2018 обективира и договора за наем с
неговите основни компоненти и задължения.
Предвид изложеното по силата на споразумението ответникът дължи и
разходи за топлинна енергия занапред като консумативи за наетия имот.
В случая се претендират задължения за топлинна енергия за периода от
м.01.2020 до м.03.2020 и за периода от м.04.2020 до м.07.2020.
Видно от представените извлечения ответникът е плащал наем за месеците
от 01.01.2019 до м.02.2020 /включително/.С оглед на което съдът приема, че
след като ответникът е плащал наем, същият е признал извънсъдебно, че
ползва имота като наемател.С оглед на което съдът приема, че ответникът е
ползвал имота като наемател.
Съгласно споразумението от 17.12.2018 тези отношения могат да се
приключат с едномесечно предизвестие.По делото не са ангажирани
доказателства за предизвестие и прекратяване на договора.С оглед на което
съдът приема, че договорът за наем е бил в сила и за периода от м.01.2020 до
м.07.2020.С оглед на което съдът намира, че ответникът дължи консумативи за
топлинна енергия за периода от м.01.2020-м.03.2020 и за периода от м.04.2020
до м.07.2020.
Видно от разписката –извлечение от 07.05.2020 за периода от м.01.2020 до
м.03.2020 са начислени на М. П. Ф. за имот:в гр.С., жк. „З. парк”, бл.101, вх.1,
ап.11, суми в размер от 245.55 лева за топлинна енергия.
Видно от разписката – извлечение от 22.12.2020 за периода от м..04.2020
4
до м.07.2020 са начислени суми в размер от 366.93 лева.
Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил процесните суми.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на ищцата за топлинна
енергия е основателна.
Задълженията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишната давност.
Исковата молба е подадена на 16.12.2021, с оглед на което погасени по
давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
16.12.2018г. В случая задълженията са за периода от м.01.2020-м.03.2020 и за
периода от м.04.2020-м.07.2020, поради което същите не са погасени по
давност.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 232, ал.2
от ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 612.48 лева, от
която 245,55 лв., топлинна енергия за периода от м.01.2020 до м.03.2020 г. и за
сумата от 366,93 лева, топлинна енергия за периода от м.04.2020 до м.07.2020.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата .Ищцата е реализирала разноски в размер от 688.49 лева , от които
88.49 лева – държавна такса, 300 лева –депозит за особен представител и 300
лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. М. К., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., бул.
„Б.”№49А, ет.2, офис 13, чрез адв. С.-особен представител, да заплати на М. П.
Ф., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „М.”2, блок 213, вх.1, ет.10, ап.73, със
съдебен адрес:гр.С., ул.”Х. К.”№7, ет.3, ап.9, чрез адв. П., на основание чл.240
5
ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД сумата от 1600 лева, представляваща неизплатени
вноски по договор за заем, обективиран в споразумение от 17.12.2018.
ОСЪЖДА Б. М. К., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., бул.
„Б.”№49А, ет.2, офис 13, чрез адв. С.-особен представител, да заплати на М. П.
Ф., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „М.”2, блок 213, вх.1, ет.10, ап.73, със
съдебен адрес:гр.С., ул.”Х. К.”№7, ет.3, ап.9, чрез адв. П., на основание чл.
232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 612.48 лева, от която 245,55 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинната енергия в използван от
ответника апартамент по договор за наем, с адрес гр. С., ж.к. „З. парк“, бл.
101, вх. 1, ап. 11 за периода от м.01.2020 до м.03.2020 г. и сумата от 366,93
лева, представляваща стойност на потребена топлинната енергия в използван
от ответника апартамент по договор за наем, находящ се в гр. С., ж.к. „З.
парк“, бл. 101, вх. 1, ап. 11 за периода от м.04.2020 до м.07.2020 г.
ОСЪЖДА Б. М. К., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., бул.
„Б.”№49А, ет.2, офис 13, да заплати на М. П. Ф., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „М.”2, блок 213, вх.1, ет.10, ап.73, със съдебен адрес:гр.С.,
ул.”Х. К.”№7, ет.3, ап.9, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 688.49
лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6