Р Е
Ш Е Н
И Е
№192/21.10.2019г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският
районен съд, в публично съдебно заседание на 21.10.2019г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1342/2019
г. по описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.4 ал.1 ЗЗДН вр. чл.3, т.2 ит.10 от ЗЗДН.
Съдът
е сезиран с молба от С.Д.С.,ЕГН **********, против Н.Р.А. с ЕГН ********** /
ЕГН –то на ответника е изписано
съгласно
представено по делото пълномощно за проц. представител /.
Излага
се, че С.Д.С. е живяла в условията на фактическо съпружеско съжителство с
ответника, от което имат родени три деца, които не са припознати от ответника.
Твърди, че ответника от години упражнява всяка вечер спрямо нея в присъствие на
децата физически, психически и емоционален тормоз. Твърди, че на 14.09.2019г.
около 21,30 – 22,00 часа ответникът упражнил физически и психически
тормоз спрямо нея и дъщеря й Д. в
присъствието и на дъщерята на молителката А., като я нарекъл “ .. курва. На
целия *** яде хуищата “ и я ударил през лицето с юмрук, а после ударил и дъщеря
й Д.. Твърди, че на 18.09.2019г. в неуточнено време / преди обяд/ ответникът
упражнил физически и емоционален тормоз спрямо нея в присъствие на детето П., което се събудило и започнало да плаче, като
искал да я “ гласи “ и я ударил по лявото ухо, а по - късно на същия ден /
вечерта / упражнил спрямо молителката вербален тормоз, като й казал, че ще
направи с нея беля, ако му се случи нещо, отново я обвинявал, че ходи с други
мъже и че била курва..
Моли
съдът, да бъде издадена заповед за защита, като на ответника бъдат наложени
следните мерки за защита -задължаване на ответника да се
въздържа от домашно насилие и забрана да прибилжава жилището, което обитава
молителката с децата, местата за отдих и развлечение и училището, в което учат
децата
В
хода на делото са конституирани като страни в производството малолетните деца Д.С.С.,
р. на ***г., А.С.С., р. на ***г. и П.С.С., р. на ***г., действащи чрез своя
родител и законен представител С.Д.С.,
ЕГН **********, на осн. чл. 9, ал.2, вр. чл. 8, т.2, вр. чл. 2, ал.2 ЗЗДН.
С
Определение №2093/20.09.2019 г. на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН съдът съобразно
изложените от молителката данни за системност на описаното поведение,
изразяващо се във физическо и вербално насилие от страна на лицето, спрямо
което се иска мярка за защита, е стигнал до извода, че е налице пряка или
непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, като е
издал Заповед за незабавна защита №7/20.09.2019 г., с която по отношение на
ответника Н.Р.А. са наложени мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1 и т.
3 от ЗЗДН.
Молителката
представя писмени доказателства. Изслушано е при условията на чл.15 ЗЗДт детето
Д.С.С..
В
съдебно заседание ответникът се явява лично и с проц. представител адв. Я.,
оспорва обстоятелствата, така като са описани в исковата молба. Ангажира гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел.
Редовно
уведомена ДСП – ***, не изразява становище по съществото на делото, представя
изготвен социален доклад.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съдът
приема молбата за допустима, доколкото молителката С.Д.С. и ответника Н.Р.А. са
живели в условията на фактическо съпружеско съжителство, което обстоятелство не
се оспорва от страните. Следователно молбата е
подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на
нормата на чл. 3, т.10 от ЗЗДН , като в същата се излагат факти, осъществили се
в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Видно
от изготвения социален доклад от ДСП гр. ***отношенията между страните са
конфликтни, като по подаден сигнал през. м.10.2016г. са били предприети мерки за
закрила в семейна среда спрямо трите
деца Д., А., П. и тяхната майка чрез настаняване в Кризисен център в гр. ***с цел извеждането им от обичайната
среда. След настаняването в Кризисния център майката променила поведението си спрямо социалните
работници и не желаела да остава по -дълго време на това място с децата. Същата
се свързала с ответника по телефона, молела го периодично, да й изпрати пари в центъра,
започнала да планува отново живота си заедно с него. След екипната работа на
институциите в лицето на Кмета на с. *** и ОЗД, Общностен център, личен лекар,
се достигнало до общото решение майката и децата да се върнат в обичайната
семейна среда в с. ***на 11.11.2016г. Впоследствие майката споделила, че отново
не се разбира с бащата на децата и решила, да се разделят, като тя и децата се нанесли в наследствена съща в с. ***,
където живеят и до настоящия момент. Споделила, че ответника / биологичен баща
на трите деца / често идва в дома й, като носи храна на децата, но създава ежедневни
конфликти, тъй като я ревнува, не желае неговата помощ и срещи с него. Детето Д.
е ученичка пети клас в ***“ в с. ***., детето А. е ученичка във втори клас в ***“ в с. ***., най- малкото дете П. е 3
–годишно и не посещава учебно заведение.
Децата Д. и А. редовно посещават учебни занятия, справят се добре с поставените
задачи. Между тях и родителите има изградена емоционална връзка, но не се
отчита стабилност във взаимоотношенията между родителите, което се отразява и
на децата. Социалните работници опитали да разговарят с децата, но те били притеснени
и недоверчиви, като на някои въпроси дори не отговаряли, не споделили мнение за
ситуациите, когато баща им е посещавал дома в с. ***. В останалата част
социалният доклад съдържа обстоятелства, които не са в предмета на това
производство - относно жилищни условия и
среда за децата, трудово време, заетост и доходи на родителя, роднини и
приятелски кръг на семейството.
В
своето изложение пред съда свидетелят П. Г. Д.излага, че ответникът Н.Р.А.
работи при него като говедар. Свидетелят твърди, че отношенията между ответника
и молителката Седа Д.С. са конфликтни, карали се за нищо, за глупости. Твърди,
че Н. давал всичките си пари и се ограничавал заради децата, а молителката била
все недоволна. Твърди, че ответникът я ревнува, веднъж я заварил с друг мъж и
лежал в затвора заради интригите й. Излага, че не знае, ответникът да е удрял
молителката.
При
своето изслушване от съда по реда на чл.15 ЗЗДт детето Д.С.С. излага, че майка
й и баща
й много се карали. Твърди, че ответникът обвинявал майка й, че ходи
с други мъже и я е удрял пред нея на два пъти в с. ***. Излага, че на
14.09.2019г. баща й дошъл в дома им в с.
***, дал й телефона си, да гледа филми, влязъл в къщата и започнал да се кара с
майка й, след това излезли навън –майка й, сестра й А. и баща й, като навън Н.
ударил първо майка й и после нея отляво на лицето.
Други
доказателства от значение за делото не са представени.
След преценката и анализа на събраните по
делото доказателства, за съда се налага извод за основателност на молбата по
ЗЗДН относно твърденията за упражнено насилие предимно
вербално от ответника Н.Р.А. против молителката С.Д.С.
в присъствието на децата. Доказателствената тежест за установяване на
упражненото домашно насилие лежи върху
молителката, като представената от нея декларация по чл.9 от ЗЗДН се явява
доказателствено средство и има предвиденото в чл.13 от ЗЗДН
доказателствено значение. Доказателственото значение на същата обаче не следва
да бъде надценявано с оглед липсата на посочени други доказателства от
молителката относно твърденията й, че ответникът е склонен към системна
физическа
агресия в тесен семеен кръг, като чупи и поврежда всички врати на
къщата и й нанася пред децата тежки
побои с греда с гвоздеи, взета от джамакена, замерване с тухли, удари с
дървената част на мотиката и други,наведени с исковата молба, за които няма
представени никакви доказателства. От
друга страна твърденията в исковата молба относно тези обстоятелства се различават
с твърденията на детето Д. – последната заяви при изслушването си пред съда, че
ответникът само на два пъти е удрял майка й откакто живеят в с. ***. Без изслушана СПЕ, каквато по делото не е
поискана от никоя от страните, не би могло да бъдат анализирани в пълнота
изявленията на детето Д., доколкото общоизвестно е, че при раздяла на
родителите децата се приспособяват според конкретната ситуация, като лавират
между тях. Разпитаният по делото свидетел П. Д.не е присъствал лично
в дома на молителката в с. *** на 14.09.2019г. и на 18.09.2019г., но неговите показания относно отношенията между
молителката и ответника не са в противоречие с твърденията на молителката за
чести скандали между нея и ответника по причина на ревност от страна на
ответника. С оглед така изложеното съдът приема, че отношенията между молителката С.Д.С. и ответника Н.Р.А. са силно
обтегнати, като са налице почти ежедневни караници, при които той я
е обиждал, като на всичко това са присъствали децата. Отправянето на обидни
реплики е вид форма на словесна агресия, която засяга достойнството на човека
спрямо когото са отправени. От друга страна дори и с оглед показанията на свидетеля
П. Д.да се приеме, че ревността на
ответника не е съвсем безпочвена, то начина по който се изразява и поведението
на ответника спрямо молителката и в присъствие на децата съставлява акт на домашно насилие,
който е обществено неприемлив. Децата Д., А. и П. живеейки в подобна среда, са въвличани в
конфликтите между страните и са също обект на домашно насилие. Видяното и чутото от тях е вредно за тяхното
развитие и следва да им се даде защита с цел запазване и възстановяване на
емоционалното и психичното им състояние.
Гореизложеното
води до извода, че на молителката и децата й следва да бъде предоставена
защита от извършените актове на домашно насилие. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с посочените мерки в
молбата, а постановява едни или други с оглед необходимостта за защита във
всяка конкретна ситуация. Наложените от съда временни мерки за незабавна
защита по реда на чл.19 от ЗЗДН съдът намира, че
продължават да са адекватни на нуждата от защита и следва да бъдат наложени в
същия вид като окончателни мерки, като ответникът бъде задължен и да не приближава жилището, в
което живее молителката заедно с трите деца в с. ***, общ. ***. По отношение на
срока, за който следва да бъдат наложени мерките за защита по ЗЗДН, съдът
намира, че същите следва да бъдат наложени за срок от пет месеца, считано
от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта, Настоящият
състав счита, че определеният срок за защита от пет месеца е
подходящ и съобразен със степента и интензитета на извършеното от ответника
насилие, а налагането на мерките за по-дълъг срок би отчуждило ответника от
децата, за които се твърди и от двете страни, той да е техен
биологичен родител и би прекъснало връзките му с тях, което не е в интерес на
децата. Останалите поискани мерки съдът намира за неподходящи, доколкото първо
не са конкретизирани – „ местата за отдих и развлечение, където ходим с децата„
/ цитата е от молба от 20.09.2019г./ и налагането на същите във вида, в който
са поискани с молбата, би довело да невъзможност ответника изобщо да да посещава
същото населено място, в което живеят молителката и децата, за срока на мярката на защита, а и
конкретизацията на същите е необходима с оглед определяне обема на забрана от
ответника и съблюдаване от органите на МВР за спазване на забраната, а забраната да
посещава училището, в което учат децата Д. и А., би лишила ответника
и от
каквато и да било възможност да участва в грижите по тяхното образование и възпитание.
Налагането
на парична глоба е в зависимост от
основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, поради на ответника следва да бъде наложена и такава
санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото
състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата е
минималния такъв от 200 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид
изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи
задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Девненският районен съд
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА
Н.Р.А. с ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
от извършване на домашно насилие срещу С.Д.С., ЕГН ********** и децата Д.С.С., ЕГН **********, А.С.С., ЕГН **********
и П.С.С., ЕГН **********
ЗАБРАНЯВА
за срок от 5 /пет/ месеца считано от
постановяване на решението и издаване на заповедта на Н.Р.А. с ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалите
лица С.Д.С., ЕГН ********** и децата Д.С.С.,
ЕГН **********, А.С.С., ЕГН ********** и П.С.С., ЕГН **********, на по – малко
от 50 метра, както и на същото разстояние жилището, в което живеят пострадалите
лица в с. ***, общ. ***, като ОТХВЪРЛЯ
молбата на С.Д.С., ЕГН **********
в останалата й част за издаване на заповед за защита за налагане за
забрана на извършителя Н.Р.А. с ЕГН **********
да приближава училището, в което учат децата – СУ “ В. Левски “ в гр. ***и
местата за отдих и развлечение, посещавани от пострадалите.
ОСЪЖДА
Н.Р.А. с ЕГН **********,*** дол, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня
глоба в размер на 200 /двеста лева/ лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА
Н.Р.А. с ЕГН **********,*** дол ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня,
държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН.
УКАЗВА
на Н.Р.А. с ЕГН **********,*** дол, че
при липса на представено доказателство за доброволно плащане на дължимата сума
в размер на 25 / двадесет и пет / лева
за държавна такса на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и на дължимата сума от 200
/двеста лева/ - глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН по сметка на РС- Девня
- BG22UBBS88883120431801 - Банкова
сметка *** (държавни такси за образуване на дело, свидетелство за съдимост,
съдебни удостоверения, преписи от решения и др.) в седемдневен
срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към
принудително изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителни листи,
включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените изпълнителни
листи, а при доброволно изпълнение в указания срок държавни такси за служебно
издадените изпълнителни листи няма да
бъдат присъждани.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ на молителите заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
Н.Р.А. с ЕГН **********,*** дол, за
последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата.
ПРЕПИС
от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16, ал.
3 от ЗЗДН.
УКАЗВА
на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок, считано от датата на връчване на
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ............................