Решение по дело №1947/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 300
Дата: 16 април 2025 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20251100201947
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора С. Хр. Д.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно дело №
20251100201947 по описа за 2025 година
Въз основа на доказателствата по делото и закона:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 30, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
РЕШЕНИЕ № BG-GS/03/246000243180/24 от 13.11.2024г., издадено от
несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия, влязло в
сила на 03.12.2024 г. за налагане на финансова санкция на Л. К. П., роден на
*******г., български гражданин, адрес гр.София, ж.к. „******* ЕГН
**********, с което на същия е наложена финансова санкция в размер на 75,
00 /седемдесет и пет/ евро за нарушение на разпоредби за движението по
пътищата, а именно деяние, извършено на 26.09.2024г. 14:30 в Buckneudorf,
управление на превозно средство с рег. №******* с превишение на
максимално разрешената скорост от 50 км.ч. с 18 км.ч. и съставляващо
нарушение на § 20, Abs. 2 Strasenverkehrsordnung 1960 – StVO 1960, BGBI. Nr.
59/1960 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 52/2005, § 99 Abs. 3 lit. a
Strasenverkehrsordnung 1960 – StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960 zuletzt geandert
durch BGBI. I Nr. 90/2023, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към
датата на влизане в сила на решението - 146, 68 лв. /сто четиридесет и шест
1
лева и шестдесет и осем стотинки / лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7– дневен срок от днес.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати на НАП София
за изпълнение.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по решение от 14.04.2025г. по ЧН дело №1947/2025г. по опис на Софийски градски
съд, 32 състав, наказателно отделение

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, ал. 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е въз основа на Решение № BG-GS/03/246000243180/24 от
13.11.2024г., издадено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Gussing,
Република Австрия, влязло в сила на 03.12.2024 г., с което по отношение на
българския гражданин Л.К.П. е наложена финансова санкция.
Въз основа на решението е издадено удостоверение по чл. 4 от РР
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции /удостоверението/.
С решението е наложена финансова санкция на засегнатото лице Петров в
размер на 75, 00 /седемдесет и пет/ лева.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
иска съдът да признае решението и да изпрати същото за изпълнение.
Засегнатото лице не се е явило в съдебно заседание и не е взело лично
отношение по въпроса за признаване на финансовата санкция.
Служебният защитник намира искането за признаване на решението за
налагане на финансова санкция за неоснователно. Счита, че удостоверението
не съдържа съществени реквизити, а именно относно езиците, които владее
лицето, наличието на имущество и местонахождението му и посочва, че
обичайното местопребиваване на лицето на територията на страната не било
изяснено. Не били посочени източниците на доходи на лицето. Не ставало
ясно на какъв език подзащитният му бил уведомен за решението и за правото
му да го обжалва.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
С посоченото решение за налагане на финансова санкция на несъдебен
орган на Република Австрия по отношение на българския гражданин Л.К.П. е
била наложена финансова санкция в посочения размер за извършено
нарушение на разпоредбите на § 20, Abs. 2 Strasenverkehrsordnung 1960 –
StVO 1960, BGBI. Nr. 59/1960 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 52/2005, § 99
Abs. 3 lit. a Strasenverkehrsordnung 1960 – StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960
zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 90/2023.
Посочено е в изпратеното удостоверението, че финансовата санкция е
наложена на засегнатото лице за нарушение на разпоредби за движението по
пътищата, а именно деяние, извършено на 26.09.2024г. 14:30 в Buckneudofr
Zentrum при управление на превозно средство с рег. №******* с превишение
на максимално разрешената скорост от 50 км.ч. с 18 км.ч.
1
В удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на
03.12.2024 г., както и че съответното лице е уведомено, съгласно
законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен
според националния закон представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
Посочено е също в удостоверението, че решението е на несъдебен орган в
решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален
закон. Не са налице твърдения или доказателства в изпълняващата държава да
е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и за наличие
на решение, което да е изпълнено в държава, различна от решаващата или
изпълняващата държава.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото доказателства: Решение № BG-GS/03/246000243180/24 от 13.11.2024г.,
издадено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република
Австрия, издаденото въз основа на удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции на съответния компетентен орган на Република Австрия,
регистрационни данни от Централна база за собственост на пътни превозни
средства и справки от Търговски регистър и Имотен регистър към Агенция по
вписванията.
При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Изпратеното с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция
по РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции решение за налагане на финансова санкция
на несъдебен орган на Република Австрия е постановено на 13.11.2024г. и е
влязло в сила на 03.12.2024 г., като представлява влязъл в сила акт по чл. 3, ал.
1, т. 1 от ЗЗПИИАКОРНФС, издаден от несъдебен орган на държава членка на
Европейския съюз, с който на засегнатото лице е наложена на финансова
санкция в административно производство. Той подлежи на разглеждане по
реда на ЗЗПИИАКОРНФС, съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗЗПИИАКОРНФС.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от ЗЗПИИАКОРНФС, копие
от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец, съгласно приложение № 2 от
същия закон. Удостоверението съдържа предвидените реквизити в
ЗЗПИИАКОРНФС, преведено е на български език, а неговото съдържание е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава, като отговаря на
формалните изисквания на закона. Не се установиха несъответствия между
удостоверението и решението.
След като от справката с регистрационни данни от централна база за
собственост на пътни превозни средства се установи, че засегнатото лице е
актуален собственик с регистрации от 2023г. и 2024г. на три моторни превозни
2
средства със софийска регистрация, то съдът намери за доказано, че лицето
притежава имущество на територията на страната, като за изложеното е
ползвало адресната си регистрация в гр.София за регистриране на
придобитите автомобили. Установи се от справките в Търговския регистър, че
засегнатото лице притежава и четири броя ЕООД с регистрирани седалища и
адрес на управление на територията на гр.София. Изложените обстоятелства
са показателни за местоживеенето на засегнатото лице на територията на
гр.София, макар засегнатото лице да не е било намерено на известните адреси,
поради което настоящият съд намира, че представлява компетентен орган да
признае решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга
държава-членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 31, ал. 1 от
ЗЗПИИАКОРНФС.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по
отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България, тъй като са налице основанията на закона
за това, а именно: то е постановено от несъдебен орган в производство пред
несъдебен орган в държава-членка на Европейския съюз и се отнася до
деяние, което съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата –
неспазване на ограничението на скоростта за движение на моторните
превозни средства. По силата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗЗПИИАКОРНФС не се
изисква двойна наказуемост за признаването и изпълнението на финансовата
санкция, наложена за поведение, нарушаващо правилата за движение по
пътищата, поради което съдът намира за безпредметно обсъждането на
въпроса за двойната наказуемост на деянието.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция
по отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от ЗЗПИИАКОРНФС за отказ за признаване и
допускане на изпълнението на решението. Настоящото производство е по
преценка, дали са налице формалните основания на закона за признаване на
решението. Недопустимо е съд в изпълняващата държава да се произнася по
обосноваността на решението по аргумент от разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от
ЗЗПИИАКОРНФС, включително относно доказаността на извършеното
деяние, самоличността на неговия деец и превозното средство, послужило за
извършване на деянието.
Относно наведените от защитата възражения за непълнота на реквизитите
в б. „е“ от удостоверението „последен известен адрес“, „обичайно
пребиваване в изпълняващата държава“, „описание на имуществото на
лицето“, „място, където се намира имуществото на лицето“ съдът намира
същите за неоснователни. Действително, по делото се установи, че засегнатото
лице не пребивава на посочения в удостоверението адрес, но както съдът
отбеляза по-горе, същото се е ползвало за административни услуги от адреси
на територията на гр.София, от което според съда следва извод за
местоживеенето му в гр.София, макар да не е било открито за участие по
3
делото. ЗЗПИИАКОРНФС и РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа на взаимно признаване на финансови санкции не поставят
изисквания за установяване на конкретен адрес, на който живее засегнатото
лице, като условие за признаване на решението.
Не са налице изисквания в тези нормативни актове и за задължително
посочване на „описание на имуществото на лицето“ и „място, където се
намира имуществото на лицето“. Тези реквизити на удостоверението имат
факултативно, допълващо значение. По делото се установиха от
представените регистрационни данни множеството регистрации – 53 на брой,
на автомобили на името на засегнатото лице, от които може да се направи
извод, че са извършени въз основа на дейност, извършвана по занятие. Поради
изложеното следва извода и за притежаване от засегнатото лице на имущество
и източник на доходи на територията на страната, съгласно чл. 30, ал. 3 от
ЗЗПИИАКОРНФС.
Също така, посочването на езиците, които засегнатото лице разбира, в
случай че това не е известно, както изрично е отбелязано във формуляра на
удостоверението, не е представлява задължителен реквизит на
удостоверението.
В тази връзка възраженията на защитата за това, че вероятно
подзащитният му дори не е разбрал за характера, а и съдържанието на
решението на решаващата държава, а също и за правото му да обжалва
решението, също са неоснователни. Попълването на реквизита в раздел „з“, т.
2 „б“ от удостоверението, относно уведомяването на засегнатото лице,
съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото да
обжалва решението и сроковете за неговото обжалване, представлява
достатъчна гаранция за настоящия съдебен състав за изпълнението на
законодателството на решаващата държава относно връчването и
разясняването на правото на обжалване на решението на засегнатото лице или
негов представител.
По делото не са налице твърдения и доказателства, че срещу
санкционираното лице за същото деяние в Р.България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р. България, или
са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
4
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция е над 70 евро, доколкото е налице
наложена финансова санкция в размер на 75,00 евро.
Решението е постановено срещу физическо лице, за което критерият по чл.
35, т. 8 от ЗЗПИИАКОРНФС, касаещ възрастта, свързан с наказателната
отговорност на физическите лица, не е налице.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗЗПИИАКОРНФС,
тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична
сума, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове
по курса на БНБ за деня на постановяване на решението. С решението е била
наложена финансова санкция от 75, 00 евро, при което съгласно решението,
засегнатото лице следва да заплати левова равностойност 146, 68 лв. /сто
четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ лв.
Поради изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

5
Съобщи за изтекли лични данни