Р Е Ш Е Н И Е
Номер 39 12.01.2022г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на шестнадесети декември две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като
разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2677 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Регионалната
дирекция по горите– гр.Бургас, против Решение № 675 от 20.10.2021г.,
постановено по НАХД № 2608 от 2021г. по описа на Районен съд – град Бургас, с
което е отменено наказателно постановление № 350 от 21.05.2021г.,
издадено от Директора на РДГ – Бургас.
Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е
постановил незаконо-съобразен съдебен акт, противоречащ на целите на материалния
закон и при превратно тълкуване и прилагане на процесуалния закон. Оспорва се
изводът на съда за невиновно поведение на наказаното лице. Позовава се на
чл.14б, ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии, според която товарните МПС транспортиращи дървесина трябва
да бъдат снабдени с изправни устройства за позиционирането и проследяването им,
а от извършена проверка в информационната система на ИАГ е установено, че за
времето от 01.03.2021г. до 19.04.2021г. са издадени 9 бр. превозни билети за
процесното товарно МПС, с общо количество 37 пл.куб.м. Осъществената проверка
относно монтираното устройство на товарния автомобил констатирала, че това
устройство не осигурява в реално време достъп до записите в момента на
транспортиране на дървесината. Необходимостта от контрол в реално време е
обоснована от възможността да се извършва проверка на количествата превозвана
дървесина, тъй като съществувала практика един превозен билет за конкретен курс
/маршрут/ да се използва за осъществяване на повече от един курс. Изразява се
становище, че санкционираното лице е задължен субект, съгласно цитираната
наредба, а задълженията му се изразяват именно в това да следи за изправността
и функционирането на GPS
устройството, като при констатирана неизправност своевременно да уведоми
фирмата, която го е монтирала, с оглед отстраняване на повредата. Иска се съдът
да отмени решението на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с
което да потвърди наказателното постановление.
Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК–
неправилно решение поради противоречие с материалния закон, както и съществено
нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание, касаторът редовно уведомен, не
изпраща представител.
Ответникът по касация – А.Г.Г.,
не се явява и не се представлява. В писмена молба преди съдебното заседание,
подадена чрез упълномощения процесуален представител иска да се даде ход на
делото. Изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната
жалба по изложени в отговора съображения. В резюме, изтъква се, че собственикът
на камиона не е имал задължение да предоставя данни на горските власти, тъй
като вече е изпълнил задължението си да монтира изискуемото устройство в
товарния автомобил, предал им е с протокол името и паролата за достъп, поради
което проверяващите служители са могли сами да направят съответните справки, но
не и да изискват от ответника други данни. Неотносимо било обстоятелството, че
за упоменатия период са издадени 9 броя превозни билети, а в случаят единствено
относимо било това, че двете „глим“ лампи на устройството светят, което
показвало, че устройството работи, но поради повреда в тракера било посочено
нереално неговото местонахождение, т.е. вместо на територията на Република
България /Странджа планина/, било отразено местонахождение на континента Африка
/Северна Африка/. В НП е посочено нарушение, което не било съставомерно. В този
смисъл, според ответника по касация е налице формална незаконосъобразност на
акта и на наказателното постановление, с оглед неправилната правна
квалификация, което накърнявало правото на защита на лицето. Наказващият орган
не преодолял нередовността на акта, по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и допуснал
пренасяне на нарушението в издаденото НП, което не отговаряло на изискването на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Счита, че съдът не може да санира така допуснатите в
хода на АНП нарушения и правилно било отменен санкционния акт. Иска се да бъде
оставено в сила оспореното съдебно решение и се претендират разноските пред
касационната инстанция, за което представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на съда да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
След като
прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по
смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество,
при което съдът намери следното:
Производството пред
Районен съд – Бургас е образувано по жалба на А.Г.Г., против наказателно постановление № 350 от 21.05.2021г., издадено от Директора на
РДГ –Бургас, с което за виновно извършено нарушение по чл.261,
ал.1, т.2 от Закона за горите, във връзка с
чл.14б, ал.2 от Наредба
№ 1 за контрол и опазване на горските територии /КОГТ/ на жалбоподателя Г. е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева. Санкцията е
наложена, на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ. Видно от обстоятелствената част
на НП същото е издадено въз основа на АУАН с № 0103804 от 17.05.2021г.
Действително, описанието на вмененото на водача нарушение се изразява в
следното:
На 27.04.21г.
в гр.Бургас в административната сграда на РДГ-Бургас, в качеството на
собственик на товарно МПС- „Прага“, с рег.№ А 8479 НВ не представя необходимите
данни на контролен орган РДГ Бургас, а именно записи на данните за
местоположението и маршрутите на товарното превозно средство, съответните дата
и час с възможност за последващо разглеждане на записите за последните 90 дни,
конкретно за периода от 01.03.2021г. до 19.04.2021г., които са изискани с
писмо, с изх.№ РДГ03-3084 от 19.04.2021г., в което е определен срок за
предоставянето им- 5 работни дни от получаване на писмото, т.е. до 26.04.2021г.
Сочи се, че с това деяние /бездействие/ физическото лице- собственик на
процесното товарно МПС виновно нарушило посочените по-горе разпоредби.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – Бургас
отменил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел,
че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, респективно АУАН и НП отговарят на формалните изисквания
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са формално законосъобразни. На следващо място,
решаващият състав обосновал извод за липса на виновно извършено деяние, като се
позовал на приложените по делото писмени доказателства и по-конкретно на
представено удостоверение от фирма „Равена“ ООД, отговаряща за поддръжката на
проследяващото устройство. Като приел с доверие описаното в него обстоятелство,
че устройството е било в техническа неизправност до 24.04.2021г., обосновал
извод, че физическото лице- собственик на автомобила е било в невъзможност да
представи на проверяващите органи поисканите от тях данни, по чисто технически
/обективни/ причини, които не могат да се вменят във вина на наказаното лице.
При тези констатации, съдът намерил наложеното административно наказание за
незаконосъобразно, предвид изискването на чл.6 от ЗАНН за наличие на виновно
поведение, каквото според съда не е налице и като краен резултат с решението на
РС- гр.Бургас процесното НП е отменено изцяло. При този изход на спора, в полза
на жалбоподателя са присъдени направените пред първата инстанция разноски в
размер на 300 лева- платено адвокатско възнаграждение.
Настоящият касационен
състав счита, че решението на първоинстанционния съд е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
При постановяване на съдебното решение съдът е обсъдил въпроса за вината,
който действително е важен, с оглед съставомерността на деянието, като се е
позовал на установените факти, кога, кой, какви данни е изискал с писмо
изпратено на жалбоподателя. Цитирал е съдържанието на представено удостоверение
от обслужващата устройството фирма, както е отразеното в него досежно
неизправност на проследяващото устройство на процесния товарен автомобил, на е
направил необосновани изводи. Съдът погрешно е релевирал извод за липса на
виновно поведение, като е изместил фокуса от обстоятелствата, които са относими
към установяване на вината, респективно състава на вмененото на собственика
нарушение, обосновавайки констатацията си за липса на виновно поведение в
противоречие с приетите по делото доказателства и указаното в приложимите
материалноправни разпоредби.
Обжалваният съдебен акт на Районен съд– гр.Бургас е постановен при неправилно приложение на материалния закон,
касационно отменително основание, съгласно чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Това е
така, поради следното:
Настоящото
административнонаказателно производство е започнато със съставяне на акт за
установяване на нарушение, за това, че на посочената дата- 27.04.2021г. в
гр.Бургас, в административната сграда на РДГ-Бургас, собственикът на товарно
МПС- „Прага“, с рег.№ А 8479 НВ не представя необходимите данни на контролен
орган- РДГ-Бургас, а именно записите за местоположението и маршрутите на
товарното превозно средство, съответните дата и час с възможност за последващо
разглеждане на записите за последните 90 дни, конкретно за периода от
01.03.2021г. до 19.04.2021г. Изрично се сочи, че същите са изискани писмено от
собственика А.Г., като е отразено коректно е времето, което му е предоставено-
5 работни дни от получаването.
По делото не се спори, че
определеният срок от 5 работни дни е изтекъл на 26.04.2021г., което обстоятелство
е описано в акта и НП. Писмото е надлежно получено от адресата, за което
свидетелства и подаденото от него заявление от 27.04.2021г. /с вх.№РДГ03-3279 от 27.04.2021г./, и в
което сочи, че във връзка с това писмо, след преглед на записите от монтираното
устройство заедно с представител на фирмата, която го поддържа, установили, че
същото не работи коректно и не е подавало правилна информация относно
изминатото разстояние, местоположение, пробег и др. В заявлението се сочи, че
на 24.04.2021г. е извършена проверка на място с цел отстраняване на проблема.
Приложено е и цитираното удостоверение издадено от „Равена“ ООД на името на
жалбоподателя А. Г., видно от което проследяващото устройство на процесния
товарен автомобил, с рег.№ А 8479 НВ „не
е бил в изправност, причината е установена и отстранена“.В този документ се
сочи, че от 24.04.2021г. могат да се направят справки за изминалите маршрути, с
което само се потвърждава констатацията на актосъставителя и адм.наказващият
орган, че в периода 01.03.2021г.- 19.04.2021г. такива данни не са налице и
очевидно е налице невъзможност за последващо разглеждане на записите за
последните 90 дни, каквото изискване е вменено от нормативната уредба.
По отношение на констатираната от
предходния състав липса на виновно поведение, следва да се отбележи, че вината
на собственика на товарния автомобил не се изразява в това, че е било
повредено. С други думи, никой не е обвинил жалбоподателя, в качеството на
задължено лице, че умишлено е повредил техническото устройство, за да не може
да записва изискуемите данни. Макар, причината за неговата неизправност да не е
установена от цитираното удостоверение на поддържащата фирма, защото в този
документ всъщност не се сочи каква е точно причината, поради която уредът „не е
бил в изправност“, повдигнатото на собственика на товарното МПС
административнонаказателно обвинение се изразява в това, че същият не е
предоставил „данни“ на контролните
органи, каквото задължение за него е налице. Именно собственикът на товарното превозно
средство превозващо дървесина е задължен субект, по смисъла на чл.14б, ал.2 от
Наредба № 1 за КОГТ, с оглед осигуряване на непрекъснат запис на данните за
местоположението и маршрутите на товарните МПС, съответните дата и час, с
възможност за последващо разглеждане на записите, за период от 90 дни назад във
времето, т.е. последните 90 дни. Правилно изтъква ответника по касация, че е
предоставил копие от регистрационния талон, както и документ за монтирането на
устройството, съответно потребителско име и парола за достъп до информацията от
това проследяващо устройство, но той не е обвинен в извършване на нарушение по
чл.14б, ал.3 от наредбата, която го задължава да ги предостави. Точно
собственикът на товарния автомобил е субект на нарушение по чл.14б, ал.2 от
Наредба № 1 за КОГТ, т.е. негово е задължението „да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и
маршрутите на товарните превозни средства, съответните дата и час, с възможност
за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90
дни.“ Езиковото и логическото тълкуване на тази норма от приложимият
подзаконов нормативен акт ясно сочи, че задължението се изразява в това
съответното лице да следи дали се осигурява такъв запис за посочените
параметри, а фактът, че целта на това съхранение е последващото им разглеждане,
каквото ясно е записано в текста на наредбата, означава, че именно контролните
органи в изпълнение на правомощията им могат във всеки един момент да ги
изискат от това задължено лице, разбира се в рамките на периода, в който може
да се осъществява мониторинг /последните 90 дни/, а лицата са длъжни да ги
предоставят на тези органи. Ако се приеме тезата на жалбоподателя, че с
предоставянето на описаните документи по чл.14б, ал.3 от наредбата се изчерпват
неговите задължения в тази връзка, би било безсмислено съществуването на текста
на Ал.2, предвиждаща възможност за „последващо
разглеждане“. Именно това е целта на
закона, с оглед указаното задължение за съхранение в този период, а е
безспорно, че тези данни не са били предоставени след изтичане на указания срок
от страна на собственика на товарния автомобил. Доказателства за това дали
описаните в молбата на ответника „глим“ лампи са светели и в какво всъщност се
изразяват индикациите за работа на техническото устройство в хода на
производството не са ангажирани от жалбоподателя, поради което позоваването на
подобни обстоятелства е несъстоятелно. Освен това, нарушението на собственика
на автомобила, както вече бе изтъкнато многократно, не се изразява в описание
какви индикации е показвало конкретното устройство, а във факта, че задълженото
лице не е изпълнило указанието на контролните органи да им предостави в
посочения срок изискуемите записи.
Деянието е извършено виновно и се изразява в бездействие да се изпълнят
указанията на контролните органи за предоставяне на данни, по смисъла на
чл.14б, ал.2 от Наредба № 1 за КОГТ, за което правилно и напълно в съответствие
с приложимите материално правни разпоредби на физическото лице- собственик е наложено
наказание глоба в размер на 100 лева. Размерът съответства на тежестта на
нарушението, доколкото периода за който се отнася осъщественото бездействие е
повече от 1 месец, поради което така определеното административно наказание
напълно съответства на принципа за индивидуализация на санкцията и е наложено
справедливо.
Изцяло неоснователни са доводите на
ответника по касация описани в представена писмена молба преди проведеното
открито заседание по делото, по изложените по-горе съображения. В тази връзка,
както акта за установяване на нарушение, така и издаденото НП изцяло
съответстват на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както правилно е
изтъкнал в решението си РС-Бургас. В хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице, поради което аргументите на ответника в тази
насока също са неоснователни.
Неправилен е изводът на решаващият
състав за липса на виновно поведение, по така вмененото на собственика
административно нарушение, което той очевидно е извършил.
Обобщено, настоящият
касационен състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилния анализ на
доказателствата и приложимите материалноправни норми, с което съдът е допуснал нарушение
на материалния закон. Незаконосъобразният съдебен акт следва да бъде отменен, включително
в частта за разноските, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
уважена. Не се налага извършването на допълнителни процесуални действия за
събиране на други доказателства, т.е. не следва делото да се връща за ново
разглеждане, поради което следва да бъде постановено друго решение по
съществото на спора.
При
наличие на всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на собственика
на процесния товарен автомобил превозващ дървесина, с отмяна на постановеното
решение на РС-гр.Бургас следва наказателното постановление да бъде потвърдено
изцяло, с което да се приложи правилно и материалния закон.
Не
са налице и обстоятелства за прилагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото процесното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения с тази правна квалификация, а самият факт, че осъщественото бездействие
е за период повече от 1 месец е показателен за липсата на предпоставки за
окачествяване на нарушението като маловажно.
Разноски не се претендират от касатора в
подадената касационна жалба, поради което такива не следва се присъждат.
Мотивиран от горното, на
основание чл.222, ал.1,
вр. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд - гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 675 от 20.10.2021г., постановено по НАХД № 2608 от
2021г. по описа на Районен съд – град Бургас, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
350 от 21.05.2021г., издадено от Директора на РДГ – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.