№ 19470
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110125926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******* е предявило против В. С. А. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2155.66лв., представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. за топлоснабден имот в *******, ведно със законната лихва от 14.02.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 302.13лв. мораторна лихва от 15.09.2022г. до
29.01.2024г., 68.63лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 14.02.2024г. до изплащане на вземането, както и
12.71лв. мораторна лихва от 16.07.2021г. до 29.01.2024г., за които суми има издадена заповед
№ 6254 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.02.2024г. по ч.гр.д. №
9062/2024г. по описа на СРС, 27 състав. Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на
собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по см. на чл.153, ал.1 ЗЕ, като
ищецът е доставил ТЕ остойностена в размер на 2155.66лв. за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. за имот в *******, като ответникът е ползвал енергията, но не е погасил
задължението си. Така и била предоставена услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., за която се дължала сумата от 68.63лв. Поради неплащане в срок
на задълженията били начислени мораторни лихви.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
намира иска за неоснователен и недоказан по размер, вкл. оспорва размера на лихвите.
1
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - ********
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 9062/2024г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано въз основа на заявление вх.№ 49272/14.02.2024г., въз основа на което е издадена
заповед № 6254 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.02.2024г. по
ч.гр.д. № 9062/2024г. по описа на СРС, 27 състав, с която е разпоредено: В. С. А. с ЕГН:
********** и адрес: ******** (столица) да заплати на заявител ******** с ЕИК: *********
и адрес: ************, сумите 2 155,66 лева (двe хиляди сто петдесет и пет лева и 66
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**********, ведно със законна лихва за период от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 302,13 лева (триста и два лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 29.01.2024 г., 68,63лева (шестдесет и осем лева и 63 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 12,71 лева (дванадесет лева и 71 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 29.01.2024 г., както и държавна такса в размер
на 50,78 лева (петдесет лева и 78 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева (петдесет лева). Длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, поради което с
разпореждане № 58545/19.04.2024г. съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в
изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ******* на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
Прието по делото е заявление – декларация от ответника (л.15 и сл) , с което желае
разкриване на партида за имота в ***********, вкл. е приет н.а. за продажба на недвижим
имот № 69, том1, рег.№ 1512, дело № 58/2006г. от 24.02.2006г., по силата на който
ответникът е закупил процесния недвижим имот.
По делото е приет Договор от 12.08.2002г. между ТЛП и Етажната собственост за
присъединяване на сградата – ЕС в ***********; Протокол от ОС на ЕС а сключване на
договор за ДР с ТЛП; Договор от 03.06.2020г. между ищеца и ТЛП за извършване услугата
ДР. Приети са по делото от ТЛП индивидуални справки за ползвана ТЕ.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период е
разходвана ТЕ в размер на 2233,98лв. с ДДС след изравняване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
2
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл.153 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е.
следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител
на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да
докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект,
че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния
период. Спорът се концентрира по доставеното количество ТЕ, както и размера на
дължимите лихви.
От приетата по делото заявление-декларация се установява, че ответникът е поискал
разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното
предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо
лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното
предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова
съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената
енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
период (с оглед последващото разкриване на партида за трето за делото лице).
По доставеното количество ТЕ:
Съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установява, че за процесния
период до топлоснабдения имот е доставена ТЕ остойностена на сумата от 2233,98лв. с
ДДС.
По акцесорния иск за мораторна лихва върху топлинна енергия:
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в
3
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. Следователно искът за мораторна лихва е изцяло основателен за
сумата от 302.13лв. за периода от 15.09.2022г. до 29.01.2024г.
По главницата за дялово разпределение:
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача (ищеца)
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в
случая ТЛП), като с оглед приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални
справки за използвана ТЕ за процесния период, съдът прие за доказано, че е осъществявана
услугата в размер на 68,63лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в
чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по
делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение
преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва в размер на 12,71лв. за периода
от 16.07.2021г. до 29.01.2024г. върху главницата за дялово разпределение е неоснователен
(така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни, като ответникът не е
претендирал разноски. Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на
е бил представляван от особен представител, поради което такива следва да се
присъдят само в полза на ищеца, който е доказал сторени разноски за исковото и
заповедното в общ размер на 648,31лв., с оглед частичната основателност има право на
разноски в общ размер на 645,06лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от *******, с
ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление *********, положителни
установителни искове с правно основание чл.153 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. С. А. с ЕГН: ********** и адрес: ***********, дължи
сумите 2 155,66 лева (двe хиляди сто петдесет и пет лева и 66 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, ведно със законна
лихва за период от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 302,13 лева (триста и два
лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
29.01.2024 г., 68,63лева (шестдесет и осем лева и 63 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
4
г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми има издадена заповед № 6254 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
26.02.2024г. по ч.гр.д. № 9062/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва в размер на 12,71лв. за периода от 16.07.2021г. до 29.01.2024г върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. С. А. с ЕГН: ********** и адрес:
***********, да заплати на *******, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление *********, разноски по делото в общ размер на 645,06лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – ********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5