Решение по дело №57/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на С.Й.Д. *** против Решение № 1040-05-34/21.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-688-3/13.11.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателката, че е неправилен изводът на административния орган, че компетентната държава, която следва да изплати парично обезщетение за безработица след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение е Италия. Сочи се, че тези изводи са неправилни и в противоречие с правото на ЕС, конкретно с Регламент ЕО №883/2004г. на Европейския парламенти и на Съвета и Регламент № 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета. Сочи, че съгласно чл.11,§.1 във вр. с §.2 от Регламент /ЕО/№987/2009 на Европейския парламент и на Съвета решаващо значение за определяне на действителното място на обичайно пребиваване на гражданин на ЕС има намерението на лицето , особено причините за преместването му. Сочи , че в случая връзката ѝ със семейството, необходимостта да полага грижи за майка си, жилищното ѝ положение са основания, които потвърждават намерението ѝ да се установи трайно в България. Сочи , че не оспорва приетото от органа, че обичайното ѝ пребиваване е било в Италия до прекратяване на трудовия ѝ договор, но след завръщането ѝ в България обичайното ѝ местопребиваване е родната ѝ страна, която е компетентната държава да ѝ отпусне дължащото се парично обезщетение за безработица.

Иска се от съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при което да ѝ се отпусне обезщетението за безработица. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е подала заявление с вх.№ 051-00-688/03.07.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. Към заявлението си е приложила заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, както и декларация за определяне на местопребиваване, в която е декларирала последния си период на заетост в чужбина от 07.07.2002г. до 23.06.2023г., семейно положение-без съпруг, деца и преобладаваща част от родните-в България , собствено жилище в България, преобладаваща част от социалните ѝ контакти-в България, намерение да се установи трайно-в България. С разпореждане № 051-00-688-1 от 14.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Италия. Видно от получения отговор на искане на информация за пребиваване СЕД Н006, в същия се съдържа информация „държава на пребиваване“-Италия и адрес. Друга информация формулярът на съдържа. С разпореждане от 13.11.2023г. производството е възобновено поради получаване на СЕД Н006.

С разпореждане № 051-00-688-3 от 13.11.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по съображения , че в получен структуриран електронен документ Н006 компетентната институция на Италия потвърждава пребиваване на Д. в Италия по време на последната трудова заетост, поради което и Италия е компетентната институция.

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане. Приел е, че по време на последната заетост на жалбоподателката спрямо нея се е прилагало законодателството на Италия, която до м.юни 2023г. е и държавата на пребиваване на жалбоподателката, в резултат на което именно Италия се явява компетентната държава-членка съгласно разпоредбата на чл.65,§.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004. Приел е, че предвид издадения от компетентната институция на Италия структуриран електронен документ 006 /отговор на искане относно пребиваване/, то компетентната институция, която следва да извърши преценка на правото на обезщетение е Италия, тъй като повече от 20 години жалбоподателката е осъществявала трудова дейност в Италия , което сочи на трайно установяване в тази държава до м.юни 2023г., след което същата се е завърнала дълготрайно в България. Приел е , че жалбоподателката не попада в обхвата на чл.65,§.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004.

По делото са събрани гласни доказателства , от които се установява по безспорен начин , че жалбоподателката е пребивала в Италия с цел трудова заетост, като поради влошено здравословно състояние на майка ѝ се е установила трайно в България след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение в Италия. Установява се по безспорен начин, както от гласните доказателства, така и от писмените, приложени по делото, намерението ѝ за трайно установяване в България.

Видно от представените писмени доказателства жалбоподателката е упражнявала дейност като заето лице/домашна помощница/ в Италия по договор за неопределен срок с дата на назначаване 10.06.2002г. , който е прекратен на 17.05.2023г., като дейността е упражнявана при един работодател. По делото е представено и извлечение от социално осигурителна сметка на лицето , издадена от Национален институт за социално осигуряване – Италия , съдържаща данни за осигуряване на лицето : от 07.07.2002г. до 31.03.2017г.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган , в предписаната от закона форма, в производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила , правилно е приложен и материалният закон.

Спорно по делото е коя е компетентната държава-членка за изплащане на обезщетението за безработица на жалбоподателката след като последният период на трудова заетост е бил в държава-членка , различна от държавата–членка, която е сезирана със заявление за изплащане на обезщетението.

Жалбоподателката е лице-български гражданин, а България е страна членка на ЕС, и е лице , което е упражнявало трудова дейност в друга държава-членка, поради което жалбоподателката попада в персоналния обхват на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване /Регламента/, съгласно чл.2,§.1 от същия. Съгласно чл.3,§.1,б."з" от Регламента, законодателствата по отношение обезщетенията за безработица попадат в материалния му обхват.

Съгласно чл.11,§.1 от Регламент (EО) № 883/2004, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял от регламента-дял II. Освен общите правила , специални правила по отношение на обезщетението за безработица са разписани в Глава 6 от Регламента.

Спорно по делото е коя е компетентната институция за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката , съответно за преценка на правото ѝ на такова, и дали са налице предпоставките за приложение на специалните правила, в случая чл.65,§.2 от Регламент (EО) № 883/2004, във вр. с чл.65,§.5, б. "а" от Регламента. Същата визира правото на безработното лице на обезщетение в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, която е различна от компетентната държава-членка-държавата , където е осъществена дейността.

Съобразно чл.1,б.“т“ от Регламент (EО) № 883/2004 „компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция.

Съгласно чл.1,б.р от Регламент (EО) № 883/2004 "компетентна институция" е: i) институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията; или iii) институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или iv) в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с обезщетенията, определени в член 3, параграф 1 - или съответния работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от компетентния орган на съответната държава-членка.

В случая, съобразно горната разпоредба, компетентна институция може да бъде както институцията в държавата, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; така и институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията,т.е или държавата по последното осигуряване, или държавата, в която лицето пребивава.

Безспорно държавата, в която лицето е било заето лице и евентуално осигурено, е Италия, която е компетентната държава за изплащане на обезщетение за безработица като държава , в която е осъществена дейността.

От съществено значение по делото е определяне на държавата, в която лицето пребивава. Обстоятелствата, които определят пребиваването, са регламентирани в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Съгласно чл. 11, §.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. В получения СЕД Н006 – отговор на искане за информация за пребиваване, изброените в чл.11,§.1,б."а" и б."б" от Регламента елементи не се съдържат, поради което същите са преценени от ответника по делото при определяне на държавата на пребиваване, който отчитайки горните обстоятелства е направил правилен извод за определяне на Италия –държавата на последната заетост , като такава и на обичайно пребиваване. Направените от органа изводи следва да бъдат споделени с оглед изложените в Регламента критерии , а именно жалбоподателката е била наета на безсрочен трудов договор , времето на заетост – повече от 20 години , която в никакъв случай не може да се приеме като такава с временен характер, семейно положение–разведена , пребиваване в Италия и с оглед целите на данъчното облагане. Всички тези обстоятелства определят като център на интересите на жалбоподателката по време на трудовата ѝ заетост , съответно като държава на пребиваване, именно Италия, независимо от наличието на собствено жилище в България и запазените връзки на жалбоподателката с близките ѝ.

Действително, безспорно се установява по делото от събраните доказателства, че след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение същата се е завърнала в държавата си по произход и че след прекратяване на заетостта ѝ като наето лице в Италия същата пребивава в България, където се установява и центърът на жизнените ѝ интереси понастоящем.

Съгласно чл.65,§.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, обаче , напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Видно от разпоредбата на чл.65,§.2 от Регламента, същата визира различна от настоящата хипотеза. Жалбоподателката не се е завърнала в държава-членка по пребиваване, каквато следва да е била тази държава и по време на дейността й като заето лице, а се е установила в държавата си по произход, която не е била държавата ѝ на прибиваване по време на дейността й като заето лице, поради което чл.65,§.2 от Регламента във вр. с чл.65,§.5,б.“а“ от Регламента е неприложим по отношение на жалбоподателката. В този смисъл е и Определение на Съда на ЕС (седми състав) от 24 март 2023 година по дело C-30/22 (DV срещу Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт — Велико Търново), съобразно което „член 65, параграф 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава-членка, в която не е завършило периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период“.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Претенциите си за право на обезщетение за безработица жалбоподателката е следвало да предяви пред компетентната институция в Италия-институцията, в която заинтересованото лице е осъществило изцяло дейността си като заето лице и евентуално е осигурено към момента на искането за обезщетение, като за същата е съществувала правната възможност , предоставена от разпоредбите на чл.64 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., разписващи условията за запазване на придобито право на обезщетение от компетентната държава-членка при преместване в друга държава-членка. Имено чл.64 от Регламента е приложим в случая, но жалбоподателката не се е възползвала от тази правна възможност.

В случая жалбоподателката няма завършени осигурителни периоди в България и по отношение на същата чл.65,§.5,б.“а“, във вр. с чл.65,§.2 от Регламент № 883/2004 е неприложим.

Административният орган е направил правилна преценка на събраните доказателства и приложимите разпоредби , въз основа на които е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни, като липсват основания за тяхната отмяна по чл.146 от АПК.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Й.Д. *** против Решение № 1040-05-34/21.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-688-3/13.11.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: