РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Търговище, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря С. Ст. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530101183 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.237 от ГПК.
Постъпила е искова молба от С. И. С. с ЕГН-********** със съдебен адрес
гр.Търговище, х-л Мизия, ет.*, офис ***, чрез адв.Й. В. К. АК-Търговище, против М. Д. М. с
ЕГН-********** от гр.Търговище, кв.Запад, бл. **, ет. **, ап. **, за заплащане на сумата от
3987.53лв., представляваща изплатено изцяло солидрано задължение от него, на осн.чл.127,
ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с влязло в законна сила Решение № 242/22.Х.2019 год.,
постановено по АНД № 845/2019 год., по описа на ТРС, потвърдено с Решение №
23/17.03.2020 год., постановено по ВАНД № 233/2019 год., по описа на ТОС, ищеца и
ответник са признати за виновни в това, че на 17.07.2018 год., в гр. Търговище, в съучастие
като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили на Н. Д. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Търговище, кв. З. , бл. **, ет. **, ап. **, лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като на
оси. чл. 78а, ал. НК, са били освободени от наказателна отговорност за извършеното от тях
престъпление по чл. 131, ал. I, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. II, вр. с чл. 20, ал. II НК, с налагане
на административно наказание на всеки от тях.
С влязло в законна сила Решение № 48/08.02.2023 год., постановено по гр. дело
№908/2022 год., по описа на ТРС, потвърдено с Решение № 61/23.06.2023 год., постановено
по в. гр. д.№ 89/2023год., по описа на ОС - Търговище, ищеца и ответника са осъдени да
заплатят солидарно на Н. П., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
1
увреждане от нанесен побой на 17.07.2018 год., в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева),
ведно със за-конната лихва от 17.07.2018 год., до окончателното изплащане на
задължението, като иска за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 7 000
лв., е отхвърлен като неоснователен, на осн. 45, ал.1от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
С решението на първата инстанция, ищеца и ответника са осъдени да заплатят на Н.
П., разноски по делото в размер общо на 392.66 лв. или по 196.33 лв. всеки, определени по
съразмерност и след компенсация.
С решението на въззивната инстанция, ищеца е осъден да заплати на Н. П.,
направените във въззивната инстанция разноски, в размер на 340 лв.
Впоследствие, между ищеца и пострадалия Н. Д. П., на 10.08.2023 год., в гр.
Търговище, с цел не да бъдат извършвани допълнителни разходи, свързани с образуване на
изпълнително производство и принудително събирани на дължимите суми, се стига до
подписване на споразумение, в което са уговорени условията, при които ще бъде изплатена
дължимата на П. сума, общо в размер на 8 315.07, която включва присъденото обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лв. (пет хиляди лева), лихва за забава в размер
на 2 582.41 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и два лева и четиридесет и една стотинки)
и присъдени разноски в производствата пред двете съдебни инстанции, общо в размер на
732.66 лв. (седемстотин тридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки). Преди
подписване на споразумението, ищеца е провел няколко срещи и разговори с ответника, при
които го е запознал с условията на споразумението и му е предложил и той да стане страна
по него, да го подпише, за да изплати неговата половина от общо дължимата от тях
солидарно и присъдена като обезщетение за неимуществени вреди пострадалия Н. П. сума,
съответно и дължимите му от всеки един от тях разноски. Ответникът категорично отказал,
като заявил, че не работел, пък и да работел, никой не можел да му вземе нищо.
Ищецът изпълнил условията на споразумението и изплатил напълно, по банков път
на пострадалия Н. П., общо дължимата от него и от ответника сума, в размер на 8 315.07 лв.,
която следва да бъде намалена със сумата от 340 лв., представляваща лично дължимите и
заплатени от ищеца на Н. П., разноски във въззивната инстанция.
Моли съда да постанови решение, с което да уважите изцяло предявения регресен иск
и на основание чл. 127, ал. II ЗЗД, като осъди ответника, М. Д. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Търговище, кв. „ З. бл. **, ет. **, ап. ** да заплати на ищеца, С. И. С.
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, бул. „Ц. П. № **, вх. **, ет. **, ап. **,
сумата от 3987.53 лв., представляваща разликата (половината), поради изпълнение в повече
от неговата част, а именно изплатеното в пълен размер само от ищеца на кредитора Н. Д. П.,
солидарно парично задължение в общ размер на 7975.06лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В
съдебно заседание редовно призован се явява и признава иска.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото доказателства, на
основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени преписи от исковата молба и
приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземе становище по иска и да
сочи доказателства. Указани са му и последиците от неизпълнение на тези задължения
съгласно чл.133 от ГПК.
С признаване на иска от ответника и с оглед направено искане от ищеца за
постановяване на решение при признаване на иска и съгласно чл.237, ал.1 от ГПК,
съдебното дирене по делото е прекратено.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска, като съдът не следва да мотивира
решението по същество. Предявеният главен иск е вероятно основателен с оглед събраните
доказателства и признанието от страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изводите на съда и признаване на иска от стана на ответника, разноски се
дължат на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 859.50лв., включващи внесена
държавна такса от 159.50лв. и 700лв. реално изплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, кв. „ З. бл.
**, ет. **, ап. ** да заплати на С. И. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище,
бул. „Ц. П. № **, вх. **, ет. **, ап. **, сумата от 3987.53 лв.(три хиляди деветстотин
осемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща (половината),от
изплатеното в пълен размер само от нега на кредитора Н. Д. П., солидарно парично
задължение в общ размер на 7975.06лв., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и,
сумата от 859.50 лева /осемстотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки/,
представляваща направени разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3