Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 269
21.04.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Петър Мидов при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1188 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална
Дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален
представител, против Решение №98 от 20.09.2021
г., постановено по АНД № 577 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.,
в частта му, с която е изменено Наказателно постановление №568/2021 от
02.06.2021г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“, в частта му по
т.II.
В касационната жалба против решението на районния съд
в изменителната му част се твърди, че същото се обжалва на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, вр. чл.348 ал.1 т.1 от НПК, с искане за отмяната му в тази част и
потвърждаване на Наказателно
постановление №568/2021 от 02.06.2021г. Решението в тази част било неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. За да постанови същото, съдът неправилно
приел за меродавна относно стойността на предмета на нарушение фактурата, която
била представена от жалбоподателя на много по-късен етап, а именно в първото
съдебно заседание. Сочи се, че ако жалбоподателят разполагал с фактура към
датата на извършване на нарушението – 19.02.2021г., би следвало да декларира
стоките и да представи фактурата пред митническите служители към момента на
извършване на митническата проверка. Също така лице, което разполага с фактура
за стоките – предмет на нарушението, не би ги укрил по тялото и дрехите си. В
личното си обяснение лицето Р.С.П. сочела, че процесните телефони ги закупила
от Сливен, а от представената фактура в първото съдебно заседание ставало ясно,
че са закупени от Унгария. В решението си съдът посочвал, че представената
фактура не била оспорена от страна на АНО, поради което съдът бил длъжен да се
съобрази с данните, съдържащи се във фактурата, което не кореспондирало с
истината, което можело да се провери от протокола от съдебното заседание,
проведено на 13.09.2021г. Съдът с цел да обоснове решението стъпвал на тезата,
че при сключване на договора с мобилния оператор цената би могла да е нулева,
но в случая страна по сделката не била мобилен оператор, нито пък ставало
въпрос за единична бройка телефон. Касационният жалбоподател счита, че
събраните по делото доказателства са преценени превратно от решаващия състав.
Съдът не разкрил обективната истина, не изяснил релевантни за спорното право
факти и доказателства, както и превратно тълкувал тези, които поставил на
обсъждане и базирал решението си на предположения. От всичко гореизложено се
установявало, че съдът не съобразил обстоятелството, че цената била определена
правилно от нарочно определена комисия. В тази връзка съдът постановил
решението си, като основал мотивите си
единствено и само на представената едва в съдебно заседание фактура за
закупуване на процесните стоки, игнорирайки всички обстоятелства и факти, имащи
отношение към спора. Към момента на установяване на нарушението и в хода на
административнонаказателното производство не били представени никакви
документи, а едва във фазата на съдебното производство, които съдът кредитирал,
без да постави на обсъждане всички други факти и обстоятелства по случая. Моли
се за потвърждаване на Наказателно постановление №568/2021 от 02.06.2021г. в
частта по т.II.
В допълнително подадени чрез процесуален представител
писмени бележки се сочи, че се поддържа касационната жалба. Моли се за отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се
потвърди наказателното постановление в частта по т.II. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.
Ответникът, в представен чрез пълномощник писмен
отговор на касационната жалба оспорва същата. Моли да бъде потвърдено решението
на районния съд. Претендира присъждане на разноските, направени пред настоящата
инстанция.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и
подадена частна жалба от Р.С.П., чрез пълномощник, срещу Определение №246 от
22.10.2021г. по АНД №577 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.,
постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК, с което се оставя без уважение молба с вх. рег. № 6107/07.10.2021г.,
подадена от адв. Г.Г. – процесуален представител на Р.С.П., за допълване на
постановеното по делото решение в частта на разноските.
В частната жалба против Определение №246 от
22.10.2021г. по АНД №577 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г. се сочи, че били неправилни изводите на съда,
с които аргументирал отказа си да уважи молбата с липсата на направено искане
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя П. до приключване на делото.
Твърди се, че с молба с вх. рег. 5327/13.09.2021г. процесуалният представител
на жалбоподателя П. посочил уважителни причини за неявяването си в съдебното
заседание и направил доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза по делото. Въпреки това, в съдебно заседание на
13.09.2021г. съдът оставил без уважение доказателственото искане на
процесуалния представител на жалбоподателя и обявил делото за решаване. По този
начин жалбоподателят бил лишен от възможността да формулира изрично искането си
за разноски и да представи списък на същите. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и да
се уважи подадената от Р.П. молба с вх. рег. №6107/07.10.2021г. за допълване на
Решение №98/20.09.2021г. по АНД №577/2021г. на РС – Свиленград в частта на
разноските, като се осъди Териториална Дирекция Митница Бургас да заплати на Р.П.
направените по АНД №577/2021г. на РС – Свиленград разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата.
Писмен отговор по реда и в срока по чл. 232 от АПК не
е постъпил от ответника по частната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С Решение №98 от 20.09.2021г. по АНД №577/2021г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление (НП) № 568/2021 от 02.06.2021г. на Началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване” – Централно митническо управление при Агенция
„Митници”, в частта, с която от Р.С.П., на основание чл.233, ал.6 от Закона за
митниците (ЗМ) били отнети в полза на Държавата 132 броя смарт телефони (пункт
І), изменил същото НП в частта, с която
на Р.С.П. за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ е било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 28 459.20 лева, като намалил размера на
наказанието от 28 459.20 лева на 15 082.27 лева (пункт II), и осъдил
на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН Р.С.П. да заплати на Агенция „Митници“ сумата
от 65 лв., представляваща част от направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №577/2021 година по
описа на Районен съд – Свиленград.
За да постанови решението си, районният съд приел, че
актът за установяване на административно нарушение и НП са законосъобразни от
формална и процесуалноправна страна. Не
били допуснати процесуални нарушения в производството по издаването им, спазени
били изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването
на санкционния акт. Посочените актове били издадени от компетентни органи и при
спазени срокове по чл.34, ал.1, изр. второ и ал.3 от ЗАНН. Не били допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административно-наказателната процедура. На следващо място, НП било правилно и
обосновано, като от събраните по делото доказателства се доказало описаното в
него административно нарушение, което било и правилно правно квалифицирано.
Поради това основателно и правилно била ангажирана
административно-наказателната отговорност на лицето. Съдът изложил и мотиви
относно липсата на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
По отношение размера на наложеното наказание
въззивният съд приел, че същият следва да е в размер на 15 082.27 лева, а
не на 28 459.20 лева, тъй като
стойността следвало да се определи съгласно § 1, т.38 от ДР на ЗМ и по реда на
чл.70 – 73 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на
базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. В случая
следвало да се вземе предвид договорената и действително платената цена на
стоката, съгласно представената по делото фактура, чието съдържание не се
опровергало. Като база за определяне на стойността следвало да се вземе предвид
именно тази фактура, макар и да била с доста по-ниска единична стойност на
стоките. Посочил, че не кредитира Становището на митническите органи за
стойността на стоките, предмет на нарушението.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение в оспорената му част за неправилно.
Административно-наказателната отговорност на
касационния ответник е ангажирана на основание чл.233, ал.1 от ЗМ. Цитираната
норма предвижда наказване за митническа контрабанда на всяко административно-наказателно
отговорно лице, което пренесе или превози стоки през държавната граница или
направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, с налагане на наказание глоба от 100 до 200 на
сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на
стоките.
Не е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП
дата и място Р.С.П. е направила опит да пренесе през държавната граница на
Република България стоки - смарт телефони, без знанието и разрешението на
митническите органи. Съобразно правилно установената от съда фактическа
обстановка, телефоните с марка *** , общо 132
бр., са били установени в дамската чанта, в дрехите и облепени по тялото на
наказаното лице, при извършената
проверка на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ на път от
Република България за Република Турция, т.е. мобилните апарати са били предназначени за износ.
В този случай, видно от съдържанието на цитираната
разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗМ, от значение за определяне размера на
наказанието е стойността на стоките. Легално определение на понятието “стойност на стоки при износ“ е дадено
в § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците
и това за целите на административно-наказателното производство е: 1. цената на
стоката при продажбата за износ франко българска граница или ако такава
продажба не е налице; 2. пазарната цена на стоката без данъка върху добавената
стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или
сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи
разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи,
пряко свързани с доставката до българска граница.
При цитираната законодателна уредба, според настоящия
съдебен състав неправилно въззивният съд е приел, че стойността на стоките е
посочената в представената в хода на съдебното производство Фактура №DF2021-217
от 12.01.2021г. от 7711.44 евро, равняващи се на 15 082.27 лева.
Нормите на чл.70-чл.73 от Регламент № 952/2013г. на
Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
митнически кодекс на съюза, в случая не са приложими. В същите са посочени
методите за определяне митническата стойност във връзка с прилагането на Общата
митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи
специфични области, отнасящи се до търговията със стоки. Митническата стойност
е относима към размера на налаганото наказание за осъществено административно
нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, само в случаите касаещи внос на стоки на
територията на Република България. В конкретния случай, безспорно е установено,
че това обстоятелство не е налице, като целта е била стоките да се изнесат от страната.
За да е налице първата хипотеза на § 1, т.38 от ДР на
ЗМ следователно е необходимо да са налице надлежни доказателства удостоверяващи
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ, т.е. цената която купувачът трябва действително да
плати в полза на продавача при износа, който в случая е с местоназначение извън
митническата територия на Европейският съюз.
Такива доказателства
по делото не са налице. Това е така, тъй като фактурата (в случай, че се
кредитира като годно писмено доказателство) е съставена за целите на вноса на
мобилните устройства в Република България, а не за целите на износа и не
удостоверява стойността на продажбата им за износ извън страната. При липса на
доказателства, удостоверяващи стойността на процесните телефони по реда на
хипотеза първа от § 1, т.38 от ДР на ЗМ (т.е продажба на стоките на лице,
находящо се извън територията на страна респ. и стойността на същата) е
следвало тази стойност да се определи по реда на хипотеза 2-ра от същата
разпоредба.
С оглед изложеното
за изясняване релевантните за спора факти е било необходимо районният
съд да допусне изготвяне на съдебно-икономическа експертиза по делото, по която
вещо лице да даде заключение, съобразно хипотезата на § 1, т.38 от ДР на ЗМ
относно пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи,
като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко
свързани с доставката до българска граница. Като не е предприел това
процесуално действие за установяване на действителната пазарната цена на
телефоните, въпреки стореното в тази насока искане от страна на жалбоподателя,
съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е
така, тъй като отговорът на въпроса каква е стойността на процесните вещи е от
изключително значение за правилното индивидуализиране на наложеното на
санкционираното лице наказание.
Предвид гореизложеното решението в обжалваната част
следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
районния съд при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.
По отношение на частната жалба, съдът съобрази
следното:
Основателността на касационната жалба води и до
основателност на частната жалба срещу Определение №246 от 22.10.2021г. по АНД №577
по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г. Това е така, защото
определението е последица от решението по съществото на спора. В този смисъл не
би могло да съществува самостоятелно определение, постановено по искане за
изменение на решение в частта му за разноските, ако самото решение е отменено.
Затова обжалваното с частна жалба определение също следва да бъде отменено,
като при новото разглеждане на спора районният съд следва да се произнесе и по
въпроса за разноските.
Разноски за настоящото производство не се присъждат
предвид изхода на спора и нормата на чл.226 ал.3 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 98/20.09.2021г., постановено по АНД № 577/2021г.
по описа на Районен съд – Свиленград, в частта му, с която е изменено
Наказателно постановление №568/2021 от 02.06.2021г. издадено от Началник отдел“ Митническо
разузнаване и разследване Южна Морска“, в частта му по пункт II.
ОТМЕНЯ Определение №246 от 22.10.2021г. по АНД №577 по описа
на Районен съд – Свиленград за 2021г.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград при съобразяване с
мотивите на настоящото решение.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.