РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Сливница, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20241890200166 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на S. Z. срещу Наказателно постановление №
BG13102023/5800/Р8-1358 от 02.02.2024 г., издадено от Директора на Национално тол
управление към АПИ – гр. София, с което му се налага глоба в размер на 1800 лева, на
основание чл. 179, ал.3а ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него
Накaзателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са
допуснати съществени процесуaлни нарушения.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения
електронен фиш.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представеното по делото Наказателно постановление № BG13102023/5800/Р8-
1358 от 02.02.2024 г., издадено от Директора на Национално тол управление към АПИ – гр.
София се установява, че на S. Z. е наложено наказание глоба в размер на 1800 лева, за това,
че на 23.09.2023 г. в 02.52 ч. е управлявал МПС с рег. № 34SM4073, с обща техническа
допустима маса – над 12 тона на път 1 – 8, км.41+234 без да е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал.1, т. 2 ЗП, което нарушение е установено от контролните органи на 13.10.2023 г.
Нарушението е заснето с контролно устройство № 40671.
Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл.
1
189е, ал. 12 ЗДвП, съгласно Заповеди от 25.05.2023г. /л.34/ и Заповед от 07.06.2023 г. /л.35/
на Председателя на УС на АПИ.
Същото е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение от компетентен орган, по смисъла на чл.167а, ал. 2 ЗДвП, което не се оспорва от
жалбоподателя.
По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно от запис
по нарушението и снимков материал /л.37-39/, се установява, че процесният товарен
автомобил има характеристиките на ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно средства с
обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона.
От представено снимково изображение от контролно устройство № 40671 и от
доклада към него се установява още и движението на това ППС на 23.09.2023 г. в 02.52 ч. на
път 1 – 8, км.41+234, които се ползват доказателствена сила, като оборването им е в тежест
на нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.
Съдът приема, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в
списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние -
ТОЛ такса, което се установява и от прието от Министерски съвет Решение № 127 от
28.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, с
което съдът служебно се е запознал от сайта на МС, като тази информация е общодостъпна.
С оглед горното за преминаване през същия от процесното МПС се дължат таксите
по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на
база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за
ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.
Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически
допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава
право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
В разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП, приложима в случая, е предвидено задължение
на водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Водачът на МПС-то от процесната категория, съгласно чл. 179, ал.3а ЗДвП, носи
отговорност и се санкционира, когато управлява същото по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на ППС.
В тази връзка по делото липсват доказателства, че на процесната дата и час именно S.
Z. е управлявал посоченото по-горе МПС. Нито в АУАН, нито в Наказателното
постановление е отразено на база какви доказателства е установено, че именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, за да бъде санкциониран на основание чл.
179, ал.3а ЗДвП. Не са ангажирани такива доказателства и в настоящото производство, което
2
е в тежест на административно-наказващия орган.
Наред с това, доколкото жалбоподателят е турски гражданин, а в АУАН не е
удостоверено, че разбира говоримо и писмено български език, както и не е удостоверено, че
на същия е осигурен преводач и му е разяснено съдържанието на акта, съдът приема, че при
издаване на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение. В АУАН е следвало да
бъде отразено по какъв начин съдържанието на АУАН е разяснено на S. Z., бил ли е
осигурен преводач, като е следвало осигуряването на такъв, както и имената и подписа му
да бъдат част от съдържанието на АУАН, за да се прецени спазени ли са правилата по
издаването му и разбрал ли е действително жалбоподателя за какво нарушение му е издаден
съответният акт.
Съдът не е призовал до разпит актосъставителя и свидетеля на съставянето на акта,
доколкото същите не са били очевидци на самото нарушение, а са съставили АУАН по
доказателствени записи по нарушение и снимков материал, които писмени доказателства
съдът обсъди.
Наред с това показанията на свидетелите как са довели до знанието съдържанието на
АУАН на санкционираното лице не могат да санират липсата на отразяване в самия акт, че е
присъствал преводач.
Горното прави и издаденото Наказателно постановление, издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което ще бъде отменено като
незаконосъобразно само на това основание.
Отделно от горното съдът счита, че предвидения в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащане на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвиденото в
този член на Директивата изискване за пропорционалност не допуска система от наказания,
която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
Санкцията по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена и не предвижда
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението. Размерът на
наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице частично плащане или такова
въобще липсва, както и не се отчита каква е стойността на дължимата пътна такса, която не е
заплатена.
Още повече необходимостта от определяне на санкция в различни предели изхожда и
от промените в разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), съгласно които за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 ЗАНН, тоест
не се прави преценка на деянието като маловажен случай.
Наред с това следва да се посочи, че законодателят е предвидил способ държавния
бюджет да не бъде ощетен, а именно заплащането на таксата по чл.10б, ал.5 ЗП , която гласи,
че когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради
причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция
"Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че
съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят
заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 ЗП.
Тази такса в размер на 142 евро е заплатена от жалбоподателя, видно от отразеното в
АУАН и в НП, която такса надхвърля размера на дължимата пътна такса за процесния
сегмент. Тоест държавния бюджет не е ощетен и се явява прекомерна санкцията в размер на
1800 лева. Заплащането на тази такса не е равностойно на признание на обстоятелствата,
посочени в АУАН, а се налага за да продължат движението си водача и МПС-то.
3
Следва да се посочи, че тази такса е различна от компенсаторната такса по чл.10, ал.2
ЗП, при плащането на която нарушителят се освобождава от административно-наказателна
отговорност. Такава компенсаторна такса в случая не е заплащана.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който е
направил искане за присъждане на такива, като доказа разноски в размер на 720 лева с ДДС
за процесуално представителство в производството.
Административно- наказващия орган е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, което съдът счита че е основателно.
В Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2,
т.2, вр. с пар 2а ДР е предвидено като минимален размер на адвокатското възнаграждение за
представителство по делото с процесния интерес сума в размер на 528 лева с ДДС. Делото
не се отличава с правна и фактическа сложност, приключило е в едно съдебно заседание,
само на база на писмени доказателства, процесуалния представител на жалбоподателя не се
е явил в съдебно заседание, поради което и съдът счита, че справедливия размер на
адвокатското възнаграждение за жалбоподателя е в минималния размер, определен в
Наредбата, което ще се присъди. Повече от това съдът счита, че е прекомерно и не отговаря
на ниската правна и фактическа сложност на делото.
По отношение претендираното възнаграждение пред АССО по частната жалба в
размер на 650 лева, такова вече е присъдено с Определението на АСОО и настоящата
инстанция не дължи произнасяне по него.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските
следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в
чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Агенция "Пътна
инфраструктура", която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице
на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на регионалното развитие и благоустройване.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG13102023/5800/Р8-1358 от 02.02.2024 г.,
с което на S. Z. е наложена глоба в размер на 1800 лева, на основание чл. 179, ал.3а ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" ДА ЗАПЛАТИ НА S. Z., гражданин на
****************, с паспорт № *************** сумата в размер на 528 лева с ДДС –
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4