№ 125
гр. Търговище , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
Секретар:СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20203500500232 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от ответника „Лено“АД-гр.София против решение
№260020/08.07.2020г. по гр.д.№1952/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, с което е
прогласена нищожността на договор за потребителски кредит клиентски
№5901/17.04.2018г., сключен със ищците С. П. и С. С. С. , двете от гр.Търговище, поради
противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, т.9 и
т.10 от ЗПК, като „Лено“ АД-гр.София, ЕИК:********* е осъдено да им заплати сумите от
по 1240.37лв. на всеки от ищците, като получени без основание суми, ведно със законната
лихва, считано от 15.11.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн.чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и направените по делото разноски в размер на 1 348 лв., като
предявения при условията на евентуалност от „Лено“ АД-гр.София, ЕИК:*********
насрещен иск солидарно против С. П. и С. С. С. за заплащане основание чл.23 от ЗЗП или
чл.34 от ЗЗД на сумата от 740 евро, представляваща чистата стойност на предоставения
кредит по договора за заем кл.№ 5901, е отхвърлен.С доводи за нарушения на закона и
необоснованост въззивникът моли за отмяна на решението в частта му по чл.26, ал.1 от ЗЗД
и в осъдителната му част по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като се постанови друго решение по
съществото на спора, с което предявените първоначални искове да бъдат отхвърлени,
евентуално-да бъде отменено в отхвърлителната му част по чл.34 от ЗЗД и насрещният
осъдителен иск за сумата 740 евро да бъде уважен.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни оспорват
основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението в
1
обжалваната част.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, искането по чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски
кредит клиентски №5901/17.04.2018г., е обосновано с фактически твърдения за нарушения
на закона-чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, чл.12, ал.1, т.7-9 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и с
накърняване на добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
При така очертаната фактическа и правна рамка на спора, налице е първоначално
обективно съединяване на искове по почин на ищеца, изразяващо се в свързване на два иска
с различно основание за общо разглеждане и решаване в общото исково производство.А тъй
като основанията за нищожност взаимно се изключват, то съединяването е при условията на
евентуалност, като единият иск има положението на главен-нищожност по чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД, поради противоречие на договора със закона, а другият-на евентуален иск по чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД за нищожност но договора, поради противоречие с добрите нрави, чието
разглеждане се обуславя от изхода на делото по главния иск.
Макар по евентуалния иск съдът да е длъжен да извърши всички процесуални
действия, насочени към разглеждането му по същество, то пред съда се открива
процесуалната възможност да се произнесе по същия, едва при сбъдването на поставеното
от самия ищец вътрешно процесуално условие, а именно-отхвърлянето на главния иск.
В конкретния случай, без категоричен отговор в мотивите на въпроса сключеният
договор за кредит противоречи ли на императивните изисквания на закона или не, и без
произнасяне с отхвърлителен диспозитив по главния иск с право основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД, районният съд се е произнесъл по съществото на евентуалния иск по чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД за нищожност, поради противоречие с добрите нрави.С оглед на това, допуснато
е съществено процесуално нарушение, поради което така постановеното решение е
процесуално недопустимо, обуславящо неговото обезсилване и връщането му на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, чрез произнасяне по исковете
в поредността, в която са предявени и доколкото въззивният съд не може за първи път да
разгледа иск, по който първата инстанция не е постановила решение по съществото на
материалноправния спор, при което ново разглеждане следва да се разреши и въпросът за
разноските в настоящото производство.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260020/08.07.2020г., постановено по гр.д. №1952/2019г. по
описа на Районен съд-Търговище в обжалваната му част, като
2
ВРЪЩА делото на Районен съд-Търговище за ново разглеждане на друг състав, чрез
произнасяне по обективно съединените исковете в поредността, в която са предявени, на
осн.чл.270, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3