Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
...............2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесети и втори февруари
две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Валентина Батешкова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5329 по описа за
2017 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С.С. ЕГН ********** ***
от 01.11.2017год. на началника на РДНСК – Североизточен район, с което за
нарушаване нормите на чл.38, ал.1 от ЗУТ, чл.40, ал.1 от ЗУТ и чл. 110, ал.1
чл. 112, ал.1 и чл. 114, ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003год. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
(ПНУОВТУЗ) и чл. 33, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба №4 от 21.05.2001год. за обхвата
и съдържанието на инвестиционните проекти при одобряване на изготвен
инвестиционен проект за строеж „Промяна предназначението на склад с
идентификатор 07598.216.46.2.7, находящ се на кота
-2,80м. от жилищна сграда ,,ФОРТУНА КЕЙП 5” в апартамент с РЗП - 30.17кв.м., находящ се в „Жилищна сграда “ФОРТУНА КЕЙП 5” с идентификатор
07589.216.46.2, разположена в УПИ XIII - 84018. 216001. 216002. кв.150 /ПИ №
07598.216.46/ по плана местност „Глико”, гр. Бяла.
община Бяла, област Варна
му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.232, ал.1, т.2, пр.2 от ЗУТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процесуалният представител на
въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в
акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен довод за
допуснати съществени нарушения на процес. правила – НП било издадено от лице
неразполагащо с адм. наказателна компетентност, АУАН не бил съставен в
присъствието на въззивника, а му бил връчен по-късно и освен това в случая се
касаело за деяние, което можело да се приеме за маловажен случай.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпило уведомително писмо вх.№
РС-БЛ-359-01-797/22.03.2017г. РО НСК-Варна при РДНСК-Североизточен район по реда
на чл.149, ал.5 от ЗУТ за издадено от Главния архитект на Община Бяла,
Разрешение за строеж № 7/20.03.2017г. на 28.03.2017год. св. Г. *** при РДНС
Североизточен район извършил служебна проверка по реда на чл. 156, ал.1 от ЗУТ.
По представените от Община Бяла документи по съгласуване на инвестиционните
проекти и издаване на разрешението за строеж
св. Г. констатирал следното:
За УПИ XIII -84018, 216001, 216002, кв.150 /ПИ №
07598.216.46/ по плана на местност „Глико“, гр. Бяла, община Бяла, област Варна
има влязъл в сила ПУП-ПР на местност „Глико“, гр.Бяла, община Бяла, област
Варна, одобрен със решение №30-409/25.05.2005г. на Общински съвет - гр.Бяла,
изменен със заповед №РД 07 00-567/11.09.2012г. на кмета на община Бяла, област
Варна и схема №15-613641-12.12.2016г. с виза от 14.12.2016г. по чл.140 от ЗУТ
издадена от главния архитект на община Бяла (препис от който е изискан от съда
и приложен към писмените материали по делото).
Със съгласувания и одобрен от главния архитект на община
Бяла технически инвестиционен проект е предвидено да бъде променено предназначението
на помещение „склад”, разположено на кота -2,80м. в съществуваща жилищна сграда
/находяща се в УПИ XIII - 84018, 216001, 216002, кв.150 по плана местност
„Глико”, гр. Бяла, община Бяла, област Варна/ в „апартамент”.
Видно от обяснителната записка по част „Архитектура”,
както и от изготвения комплексен доклад за оценка съответствието на
инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, постигнатите показатели
на строежа са: плътност на застрояване 23.33%, Кинт 1.11, озеленяване 53%.
Видно от резултатите от проведената проверка на
законосъобразността на издаденото от главния архитект на община Бяла разрешение
за строеж №7/20.03.2017г. е установено, че:
- помещението,
чиято промяна на предназначението е разрешена се намира на кота -2,80 м. - в
подземен етаж по смисъла на §5, т.48 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на
Закона за устройство на територията /ЗУТ/, което е в нарушение на чл.38, ал.1
от ЗУТ;
- помещението
е с изложение изцяло на север-североизток, което противоречи на изискванията за
разполагане на жилища, съгласно чл.114, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и
устройствени зони /ПНУОВТУЗ/;
- в
жилището или извън него няма предвидено складово помещение, в нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗУТ /аналогично чл.110, ал.1 от Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ/;
- в
жилището няма предвидени или съществуващи комини, което е в нарушение на
чл.112, ал.1 от Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ;
- инвестиционния
проект не отговаря на разпоредбите на чл.33, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба
№4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти /ОСИП/,
съгласно които в част архитектурна на техническия проект се представя в
следните чертежи: ситуационно решение, в което се посочват точното
местоположение на обекта, постигнатите показатели на застрояване /чл.33, ал.1,
т.1 от Наредба №4/2001г./, както и напречните и надлъжни вертикални разрези,
изясняващи височините, нивата, вертикалната комуникация в сградата, подовите
конструкции и настилки /чл.33, ал.1, т.4 от Наредба№4/2001г./.
В тази връзка е установено, че в част „Архитектура”, на
одобрения на 20.03.2017г. инвестиционен проект, са изработени два чертежа - „Разпределение
на кота -2,80 съществуващо положение” и „Разпределение на кота -2,80 промяна”.
Липсват
ситуационна скица с указано точното местоположение на обекта в сградата, както
и вертикален напречен и надлъжен разрез, който да изясни височината на помещението.
По тази причина, не е изяснено съответствието на проекта
с нормативните изисквания за светла височина на жилище, а именно 2,60 м.,
съгласно изискването на чл.72, ал.З от Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ.
С оглед изложеното, АНО е приел, че главният архитект на
община Бяла незаконосъобразно е одобрил инвестиционните проекти за строеж - промяна
предназначение на склад с идентификатор 07598.216.46.2.7, находящ се на кота
-2,80м. от жилищна сграда „ФОРТУНА КЕЙП 5” в апартамент”, с РЗП = 30.17кв.м., находящ се в жилищна сграда „ ФОРТУНА КЕЙП 5" с
идентификатор 07589.216.46.2, разположена в УПИ XIII - 84018, 216001, 216002,
кв.150 /ПИ № 07598.216.46/ по плана местност „Глико”, гр. Бяла, община Бяла,
област Варна.
Прието било, че нарушението е извършено от главния
архитект на работното му място в община Бяла на 20.03.2017г. - датата на
съгласуване на инвестиционните проекти, и е установено на 28.03.2017г. в
гр.Бяла при извършената служебна проверка, извършена от служител на РО НСК
Варна при РДНСК-Североизточен район, на основание 156, ал.1 от ЗУТ.
За констатираното нарушение на разпоредбите на ЗУТ, със
заповед № ДК-11-В-07/05.04.2017г. на началник РО НСК - Варна при
РДНСК-Североизточен район, разрешение за строеж №7/20.03.2017г., ведно със
съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, било отменено като
незаконосъобразно издадено.
На главния архитект бил съставен акт по ЗАНН
№В-16/05.05.2017г. в негово присъствие, след изпратена покана с изх.№
РС-БЛ-359-00-387/19.04.2017г. Същата, видно от известие за доставяне
№6100015619319 е получена на 26.04.2017г.
В законоустановения 3-дневен срок, срещу съставения акт
по ЗАНН №В-16/05.05.2017г. е постъпило писмено възражение с вх.
№РС-БЛ-359.01-618/09.05.2017г. в деловодството на РО НСК-Варна при
РДНСК-Североизточен район.
Възражението е разгледано от наказващия орган и не е
уважено поради подробно изложени в текста на НП доводи.
В случая наказаващият орган приел, че не са установени,
доказателства, че са налице смекчаващи обстоятелства, които да доведат до
необходимостта от прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение с
нищо не се различава от обикновените случаи от същия вид.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по ясен и
категоричен начин от
показанията на св. А. Г. –
актосъставител, който в показанията си
възпроизвежда констатациите в акта, както и от всички налични по
преписката писмени доказателства, в това число и изискания и приложен по делото
ПУП, като всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства съдът
кредитира изцяло.
При
така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна следното:
Жалбата, предмет на
разглеждане в настоящото производство изхожда от легитимно лице и е подадена в
законоустановените за това срокове.
При извършената служебна проверка на представените по
делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление съдът прие, че същите, противно на заявеното от процесуалния
представител на жалбоподателя са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, както и
обстоятелствата при които същото е било извършено, като са посочени дата и
място на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми като е
налице пълно единство между фактическото и юридическото обвинение.
Съдът, на свой ред, не констатира и допуснати съществени
нарушения на процесуаллните правила, допуснати в хода на проведеното адм.
наказателното производство.
Що се касае до наведеното във фазата по същество от
страна защитата възражение за това, че НП било издадено от лице не разполагащо
с адм. наказателна компетентност, тъй като в цитираната в постановлението
заповед № РД-13-178/11.08.2014год. от която издателя черпел правомощия да
издава НП не фигурирало делегиране на правомощия по издаване на НП касаещи
строежи от процесната категория то не се споделя от съда. Безспорно в
цитираната заповед не са делегирани изрични правомощия обвързани от категорията
на строежите. Видно от т.5 от заповедта обаче с нея началника на ДНСК делегира
правомощия на началниците на РДНС да издават НП за нарушения, подлежащи на
глоба по чл. 232, чл.233 и чл. 234 от ЗУТ, а в случая въззивника е санкциониран
именно на основание 232, ал.1, т.2, пр.2 от ЗУТ.
За пълнота следва да се отбележи и това, че в чл.222,
ал.1, т.15 от ЗУТ изрично е посочено, че началникът на Дирекцията за национален
строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага предвидените
в този закон глоби и имуществени санкции за всички категории строежи.
По същество, с процесното НП на
въззивникът е наложено наказание съобразно нормата на чл. 232, ал.1, т.2, пр.2
от ЗУТ.
Посочената разпоредба визира адм. наказание за длъжностно
лице, което одобри строителни книжа в нарушение на ЗУТ, актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и решения и предписания, основани на тях.
Разглежданта норма е бланкетна по своя характер като в
случая бланкетния състав е запълнен с нормите на чл. 38, ал.1 и чл. 40, ал.1 от ЗУТ, чл. 110, ал.1, чл. 112, ал.1, чл. 114, ал.2 от Наредба 7 от 22.12.2003год.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони (ПНУОВТУЗ), чл. 33, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба №4 от
21.05.2001год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ОСИП),
както и с нормата на чл. 145, ал.1, т.1 от ЗУТ съгласно която техническите или
работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект
на общината (района), която разпоредба всъчщост указва специалния субект,
носител на административно-наказателна отговорност.
Съгласно чл. 38, ал.1 от ЗУТ в надземните етажи на
жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за
индивидуална творческа дейност, а в първия етаж, в полуподземния етаж или в
подземния етаж - гаражи или места за паркиране, по изключение трафопостове,
както и други обекти и съоръжения на техническата инфраструктура при
съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически
изисквания и на нормите за безопасност.
Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс
и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или
извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с
изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Нормата е идентична с тази на чл. 110,
ал.1 от наредба №7 за ПНУОВТУЗ.
Съгласно чл. 112 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ в жилищата
задължително се предвиждат комини в дневните и кухните.
Съгласно чл. 114, ал.2 от наредба №7 не се допуска
жилището да бъде изложено изцяло на североизток, северозапад или север.
Съгласно чл. 33, ал.1, т.1 т.4 от наредба №4 от
21.05.2001год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти част
архитектурна на техническия проект се представя в следните чертежи:
1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2014 г., в сила от 12.12.2014
г.) ситуационно решение, изработено върху геодезично заснемане, комбинирана
скица от кадастралната карта (кадастралния план) и от действащия подробен
устройствен план или върху извадка от действащия ПУП, в което се посочват
точното местоположение на обекта, разстоянията до регулационните линии, между
сградите в имота и до съседните сгради, постигнатите показатели на застрояване,
площите за озеленяване, площите, осигуряващи необходимите места за паркиране на
открито, както и подходът към уличната мрежа;
4. напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи
височините, нивата, вертикалната комуникация в сградата, наклоните на
покривните равнини, изолациите, подовите конструкции и настилки;
В случая по делото не е спорно, че въззивникът е
длъжностно лице – главен архитект на община гр.Бяла, обл. Варна, т.е.
потенциален субект, който има възможност да бъде санкциониран по предвидения в
закона ред.
От друга страна по
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства бе установено, че
инвестиционния проект за строеж „Промяна
предназначение на помещение склад в
апартамент“ подробно описан в акта и НП който въззивникът е одобрил на
20.03.2017год. не е отговарял на редица нормативни изисквания също подробно
описани в акта и НП.
Всъщност спор по фактите, че съгласно одобрения от
въззивника инвестиционен проект обекта чието предназначение се сменя от склад в
апартамент се намира на кота -2,80м. , че е изложен изцяло на север-севеоизток,
че няма предвидено складово помещение, че няма предвидени или съществуващи
комини, както и че към него липсват ситуационна скица с указано точното
местоположение на обекта в сградата, както и вертикален напречен или надлъжен
разрез, който да изясни височината на помещението и съответствието с
нормативните изисквания за светла височина жилище няма, които факти безспорно
сочат на нарушение на изискванията на описаните по-горе норми от ЗУТ, наредба
№7 и Наредба №4, не е налице.
Спорен е въпросът дали изобщо строежът чийто
инвестиционен проект е одобрил въззивника изобщо е следвало да отговаря на
изискванията, предвидени в Наредба № 7. Във възражението си срещу акта
въззивникът е посочил, че в случая разрешението за строеж попадало в хипотезата
на чл. 95, ал.2 от Наредба №7, тъй като за община Бяла важали правилата за
курортно населено място, обектът се намирал в апартаментен комплекс за сезонно
ползване.
Съдът, подобно на АНО, намира това становище за
необосновано по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.2 от Наредба №7 правилата
и нормативите не се отнасят за жилищни сгради за временно обитаване -
общежития, хотели, мотели, пансионати, почивни сгради, казарми и други сгради,
които не са предназначени за постоянно обитаване.
В случая каквито и да било доказателства които да сочат
на това, че обектът се намира в жилищна сграда за временно обитаване по делото
не са налице, а и въззивникът който навежда това твърдение не ангажира такива.
От друга страна видно от приложените по делото Разрешение
за строеж № 7/20.03.2017г., касаещо именно сградата в
която се намира обекта, чието предназначение се сменя с одобрения от въззивника
инвестиционен проект същите са издадени за Жилищна сградата, а не за сграда за
временно обитаване – хотел, мотел, пансион, вила, апартаментен комплекс за сезонно
ползване и пр.
На следващо място във възражението си срещу акта
въззивникът е оспорил факта, че обекта чието предназначение се сменя се намира
в подземен етаж като изложил твърдения че сградата била изградена в терен с
голяма денивелация поради което и въпреки че обекта се намирал на кота -2,80
той бил изцяло над земята. Тези твърдения въззивника също не е скрепил с
каквито и да било доказателства, но липсата на ситуационна скица, както и
вертикален и напречен или надлъжен разрез (изискуеми съгласно чл. 33, ал.1, т.1
и т.4 от Наредба №4) навеждат на извода че
твърдението на въззивника в тази насока също е необосновано.
Именно последните биха дали ясна представа за
местоположението на обекта в сградата в това число височини, нива,
вертикална комуникация. По-важното обаче
е друго, а именно че дори и обекта да не се е намирал на подземен етаж, дори и
да се приеме, че обекта чието предназначение се сменя се намира в сграда за
временно обитаване, както твърди въззивника без да ангажира доказателства, то
нарушение от негова страна пак е налице доколкото към проекта – част
архитектурна липсват ситуационна скица – чертеж на ситуационното решение, както
и напречни и надлъжни вертикални разрези изясняващи височината на помещението,
което изискване е предвидено в чл. 33 от наредба №4 и не се влияе нито от вида на обекта (жилищна
сграда, сграда за временно обитаване) нито неговото местоположение в сградата –
на подземен етаж, в приземен такъв или надземен.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че одобрявайки
на 20.03.2017год. инвестиционен проект за строеж който не е отговарял на
правилата и нормативите изисквания
подробно описани по-горе въззивникът е осъществил състава на чл. 232,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗУТ и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и е наложил на въззивника следващата му се за него санкция която
определил в минималния предвиден в закона размер.
Предвид на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до исканията за приложението на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, съдът на свой ред намира същото за неоснователно, тъй като в
случая нито са налице, нито въззивникът е посочил основания, които да придат на
нарушението по-ниска степен на обществена опасност, която да прави дори
вероятно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, Варненският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-16-СИР-32 от
01.11.2017год. на началника на РДНСК – Североизточен район, с което на К.С.С. ЕГН ********** *** на основание чл.232, ал.1, т.2, пр.2
от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: