Решение по дело №6557/2016 на Районен съд - Русе

                                  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 823

                                                 гр.Русе, 03.07.2017 г.

 

                                           В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

Русенски районен съд IV граждански състав

на 28 юни 2017 г.

в публично заседание в състав :

 

                                                       Председател : Виржиния Караджова

            

при секретаря Василена Жекова

в присъствието на прокурора ............................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 6557 по описа за 2016 г.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245, чл.221 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ.

Ищцата В.А.Г. твърди, че била в трудово правоотношение с  ответното дружество от 25.11.2010 г. на длъжност “Служител хипермаркет”, с място на работа в гр.Русе, хипермаркет “Карфур”, при последно уговорена брутна работна заплата от 584,01 лв.Със Заповед № 2903/ 25.05.2016 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от същата дата.Твърди, че работодателят останал задължен към нея с част от трудовите й възнаграждения за м.април и м.май 2016 г., в размери съответно на 264,84 лв. и на 381,40 лв., обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ от 525,60 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 44,22 лв. Иска ответникът да бъде осъден да й заплати тези суми, ведно със законната лихва от завеждане на делото, както и разноски за производството.

Ответникът ”КМБ БЪЛГАРИЯ” ЕАД-с.Горна Малина, (в несъстоятелност), не вземат становище по исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от Трудов договор № 2269/ 25.11.2010 г. страните са били в трудово правоотношение, считано от 29.11.2010 г., със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, като ищцата заемала длъжността ”Служител хипермаркет”, с място на работа в гр.Русе, при последно уговорен размер на брутна работна заплата от 584,01 лв. от 01.04.2013 г.Със Заповед № 2903/ 25.05.2016 г. контрактът бил прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от същата дата.В документа е посочено, че на работничката се следват обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за три дни неизползван платен годишен отпуск. Представено е Уведомително писмо № 168/ 22.08.2016 г., изходящо от представител на дружеството, със справка относно дължимите по трудовото правоотношение на ищцата суми към него момент.Размерите на търсените работни заплати и обезщетения са така, както са заявени по исковата молба.      

          При тази фактическа обстановка, съдът прави следните  правни изводи:

           По делото безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на 25.05.2016 г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ-поради забава на работодателя в изплащането на трудовото възнаграждение.При тази хипотеза дружеството дължи на ищцата обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие.Признание обстоятелство се съдържа в заповедта за прекратяване на трудовия договор.Срокът на предизвестие е определен по трудовия договор на 1 месец.Дължимият остатък от работните заплати и стойността на вземането за обезщетение, са визирани в справка, изходяща от ответника.Съгласно чл.245 ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, на работника или служителя се дължи заплащане на договореното трудово възнаграждение.По делото не се спори, че ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. При това положение работодателят следва да бъде осъден да изплати на лицето непогасената част от работните заплати.По делото няма спор, че към момента на прекратяване на трудовия договор, работничката има и три дни неизползван платен годишен отпуск.При това положение, съгласно чл.224 ал.1 от КТ, работодателят следва да заплати обезщетение, определено по размер съобразно изходящата от дружеството справка на база уговорен размер на брутна работна заплата.Претенциите следва да се уважат така, както са предявени.Сумите се дължат със законната лихва от завеждане на делото.

          Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника са разноските за  производството.

          По изложените съображения, съдът

 

                                      Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “КМБ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, ( в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление: с.Горна Малина, общ.Горна Малина, обл.София, ул.”21” № 107, представлявано от синдик М.Ш., гр.София, район Триадица, бул.”Витоша” № 19, ет.4, ап.14, да заплати на В.А.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Е.М. ***, на основание чл.245, чл.221 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ сумата от 1 216,06 лв.,  включваща неизплатен остатък от трудови възнаграждения за 2016 г., както следва: м.април-264,84 лв. и м.май-381,40 лв., обезщетение за неспазен срок да предизвестие в размер на 525,60 лв. и обезщетение за три дни неизползван платен годишен отпуск от 44,22 лв., със законната лихва върху тях, считано от 21.11.2016 г. до окончателното плащане, както и 300 лева-разноски по делото.

ОСЪЖДА “КМБ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, ( в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление: с.Горна Малина, общ.Горна Малина, обл.София, ул.”21” № 107, представлявано от синдик М.Ш., гр.София, район Триадица, бул.”Витоша” № 19, ет.4, ап.14, да заплати по с/ка на РРС сумата от 150 лв.–държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                  

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ  : /п/