Р Е
Ш Е
Н И
Е №3093
гр. Пловдив, 20.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна
Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14975 по
описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба, подадена от Р.Н.Б. срещу Н.Л.Б., с която е предявен искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата в общ
размер на 5000 лева.
В исковата
молба се твърди, че на
*********г. в село ********ответникът,
направил опит за саморазправа със **** на страните
М. Н. Б., изразяващо се в няколко опита за
удар с лопата в тялото и главата на последния, придружени с множество обиди, при което ищцата
направила опит да го спре,
при което ответникът отправил закана към нея
и **** им, че ще им ****. За
този случай е подадена жалба в полицията в гр. ****. За тези действия
на ответника се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лева.
На
*****г. след узнаване от ответника за подадената
жалба в полицията, същият отново в село ********обидил ищцата като я нарекъл
„****“, „****“, „****“ и се заканил,
че ще я *****, *****, ще я *****. За тези прояви на ответника се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
1000 лева.
На
*****г. ответникът посегнал
физически на ищцата в село ****, като й нанесъл силни удари
през ръцете, като използвал за това юмруците
и дланите си, като знаел, че
ищцата има заболяване. За тези прояви на ответника се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
1000 лева.
На 21.02.2017 г. ответникът отново в село ********извършил физически и психически посегателства спрямо ищцата, като я нападнал на първия жилищен етаж от къщата на ул. ****, започнал да я обижда,
нарекъл я „****“, „****“, „****“, заканил
й се, че ще й **** и я ****. В едната си ръка държал
инструмент „*****“, с който
замахнал към главата й, докато била на земята,
при което тя започнала да
вика за помощ,
като й се притекъл **** им, като благодарение на него посегателството спрямо нея било
преустановено. За този случай била
издадена от съда заповед за защита
от домашно насилие, както и ответникът бил осъден по наказателно
от частен характер дело. За тези
прояви на ответника се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000 лева.
Твърди
се, че с всички тези свои
действия ответникът дълбоко и многократно накърнил честта и достойнството на ищцата, заканите му възбудили
у същата основателен страх. В резултат от тях се влошило
нейното психическо и емоционално състояние, ищцата живеела в непрекъснат страх от възможно посегателство от ответника, нарушено било спокойствието й, сънят, изпитвала страх да излиза
от къщата си вечер, защото ответникът
живеел в близост до нея. състоянието
й наложило да потърси консултации от психолог, както и приемала медикаменти.
В тази
връзка са предявени настоящите искове. Претендира се и законна лихва върху
главницата от 5000 лева, считано от 21.02.2017 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва искът по основание и размер. Счита, че изложените
в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното положение.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи вследствие
на противоправното поведение на ответника, да са
настъпили неимуществени вреди, какви точно, причинно-следствена връзка между
твърдените неимуществени вреди и твърдените инциденти, както и конкретния
размер на неимуществените вреди, изискуемост на претенцията. Ответникът следва
да проведе насрещно доказване по
посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземането, следва да докаже, че го е погасил.
За деянието на дата *********г.
Ищцата твърди, че на посочената
дата в село ********на ул. ****, ответникът,
тогава неин ****, е отправил закана към нея, че ще й ****, с което деяние на
ищцата са причинени неимуществени вреди тревожност, притеснение и страх,
оценени от нея в размер на 1000 лева.
Безспорно между страните е, че
същите са били в брак, който е прекратен през 2017 г., което се установява от
Решение на ПРС от ****/л.54/
От показанията на свидетеля М. Н.
Б. /протокол от о.с.з. от 17.04.2019 г. л.130/ - *** на страните, се
установява, че на дата *********г. той и *** – ищцата, отишли в къщата в село ****,
собственост на ***, където живеел ответника и която посещавала ***, при което
възникнал спор между свидетеля и *** – ответника по делото във връзка с
извършвани строителни работи по двора от последния. Спорът ескалирал, след
заявка на свидетеля, че щом ответникът не желае да премахне извършения строеж,
той сам ще го премахне, при което ответникът започнал да заплашва свидетеля и
се опитал да го удари с лопата. Ищцата дошла веднага, а ответникът започнал да
заплашва нея и свидетеля, че ще ги ***, ще им ****. По повод на това поведение
на ответника свидетелят и ищцата пуснали жалба в полицията.
Преценени по реда на чл.172 ГПК
съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел, като обективни и
достоверни, въпреки събраните доказателства за наличие на конфликт между него и
***. Същият дава сведения за обстоятелства, на които е присъствал, бил е
участник и лично и непосредствено е възприел.
Съдът приема, че в случая е
налице противоправно поведение от страна на
ответника, изразяващо се в отправяне на заплахи срещу живота на ищцата с
думите, отправени общо към нея и **** на страните, че ще им ****.
По делото не се установи в
резултат от това поведение на ответника да са причинени вреди на ищцата. Причинените
вреди следва да бъдат доказани конкретно. От показанията на разпитания свидетел
М. Б. не се установява в резултат конкретно на описания инцидент за ищцата да
са настъпили някакви вреди. Не се установява и не се твърди, че същата е
почувствала безпокойство за живота и здравето си. Не се установява и за какво е
подадена жалбата до полицията във връзка с описания инцидент, доколкото конфликта
е започнал между ответника и свидетеля Б.. Липсата на настъпили конкретни вреди
личи и от обстоятелството, по данни на свидетеля М. Б., а и от твърденията на
самата ищца, че същата се е върнала сама в къщата в село ****, където живее
ответникът, най-късно на *****г., тоест едва няколко дни след инцидента, което
води до извод, че липсва чувство на страх и притеснение у ищцата в резултат на
описания по-горе инцидент.
Предвид изложеното съдът счита,
че в случая не се установява за ищцата да са настъпили вреди от това деяние,
същото да е предизвикало у нея страх, притеснение, тревожност, предвид което
искът следва да бъде оставен без уважение, доколкото не беше установен пълния
фактически състав на разпоредбата на чл.45 ЗЗД.
За деянията на *****г. и на *****г.
Ищцата
твърди, че на *****г. в село ********на ул. **** ответникът й отправил обидни
за нея обръщения: „****“, „****“, „****“, както и се е заканил, че ще я „*****“,
„*****“ и че ще я „*****“, като за това деяние са й причинени неимуществени
вреди в размер на 1000 лева. Твърди се, че на *****г. отново в село ********на
ул. **** ответникът извършил физическо посегателство срещу ищцата, изразяващо
се в нанасяне на силни удари по ръцете на ищцата, като използвал за това
юмруците и дланите си, знаейки, че ищцата има много силни болки в *****, поради
заболяване, в резултат на което й причинил неимуществени вреди в размер, оценен
от ищцата на 1000 лева
По
делото липсват преки и непосредствени доказателства за извършване на така
описаните в исковата молба деяния и на двете дати.
Свидетелят
М. Б., заявява, че след пускане на жалбата за инцидента на *********г. на
ответникът бил съставен протокол за предупреждение от полицейски служител, след
което той се прибрал в къщата в ********и започнал да обижда ищцата и да я
заплашва. Ищцата била сама, позвънила на свидетеля и му разказала какво се е
случило, била притеснена и уплашена, но не пожелала да послуша свидетеля и да
се прибере в П., защото имала работа в село ********по гледане на *****. Отново
по данни на ищцата свидетелят заявява, че когато след няколко дни тръгнала да
си ходи от село ****, ответникът я видял, изтичал и я ударил през ръката, за да
й вземе ключа, като знаел, че има проблем с ръцете.
Съдът
счита, че по делото не се установява по един безспорен начин, че *****г.
ответникът е отправил срещу ищцата именно посочените обидни думи и заплахи.
Свидетелят М. Б. не е присъствал на инцидента, а и не възпроизвежда с какви
обидни думи е била наречена ищцата и какви заплахи са използвани спрямо нея от
ответника. Свидетелят не е присъствал и на твърдения инцидент на *****г. В тази
връзка липсват и медицински документи. Приложените по делото такива касаят
общото здравословно състояние на ищцата и заболяванията, които има. Описаните
деяния не се установиха и от показанията на свидетеля Д.К. /л.145/, който не е
присъствал на инцидентите, същият е представлявал ищцата по водени от нея срещу
ответника дела и преразказва това, което му е разказвала ищцата и **** й М. Б..
Описаните
обстоятелства за посочените дати съдът не може да приеме за установени и от
приложеното по делото Решение по гр.д. № 11226/2016 г. по описа на ПРС /л.6/, постановено
по молба от ищцата по реда на Закона за домашното насилие, което производство
касае именно деянията от дата *********г., *****г. и *****г.
Производството по реда на ЗЗДН е специално производство, постановеното по него
решение не се ползва със сила на присъдено нещо за извършените деяния. Въз
основа само на издадена по него заповед за защита съдът не може да приеме, че
действително са извършени деянията, така както са описани, доколкото в това
производство, достатъчно за уважаване на молбата на търсещия защита е
представяне на декларация от него за извършеното деяние.
В
настоящото производство ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, деянието, неговата противоправност, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и
вредите, умишлена вина, размер на вредите.
В случая
за конкретните дати *****г. и *****г. не се събраха достатъчно доказателства,
преки и непосредствени такива, че от страна на
ответника са извършени описаните деяния, поради което и исковете за
претендирано обезщетение за деянията от тези дати в размер на по 1000 лева за
всяко следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
За деянието на 21.02.2017 г.
Ищецът твърди, че на тази дата
около 10 часа в село ********на ул. **** ответникът е нанесъл обидни думи на
ищцата, като я нарекъл „****“, „****“, „****“, отправил й закана с
престъпление, че ще й ****, както и я блъснал, ищцата паднала на земята, докато
била на земята, ответникът, държейки в едната си ръка инструмент тип „*****“, замахнал към главата й в опит да я удари.
В влязла
в сила Присъда по ЧХНД № 115/2017 г. по описа на Панагюрския районен съд
/л.122/ ответникът е признат за виновен за това, че на 21.02.2017 г.в село ********е
казал нещо унизително за честта и достойнството на ищцата в нейно присъствие, като
я нарекъл „****“, „****“ и „****“.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Предвид
което в частта за отправените обидни думи съдът приема, че е извършено
деянието, че същото е противоправно и виновно.
От
показанията на свидетеля М. Б., чиито възприятия в случая са преки и
непосредствени, се установява, че на конкретната дата той и *** отишли в село ********след
сигнал от съсед, който чул вечерта шум от разбиване и къртене по къщата.
Свидетелят и *** заварили ответникът в имота имало следи от разбивани врати,
катинари, липсвали вещи. Попитали ответникът какво се е случило и той заявил,
че той е разбивал и е изнасял вещи. Свидетелят се обадил на полицията. Тръгнали
да влизат с *** в стаята на долния жилищен етаж, но междувременно свидетелят
позвънил на адвокат за случая, като се отдръпнал през вратата, за да разговаря.
След малко чул *** да вика „***“, свидетелят веднага се втурнал вътре и заварил
***** да лежи на пода, а *** се е надвесил над нея и я хванал с едната ръка, а
с другата ръка държи желязо, заплашвал я ще й ****, че ще я ***, че е ****.
Ответникът пуснал ищцата след като свидетеля се развикал.
Свидетелят
установява, че след инцидента *** цялата треперила, разплакала се, била
изплашена от това негово деяние, наложило се да пие успокоително. Свидетелят
установява, че след инцидента, *** имала тревожност, страх да излиза, нарушение
на съня, посещавала психиатър.
От
показанията на свидетеля Д. К./л.145/ се установява, че след инцидента от
февруари 2017 г. ищцата се притеснявала да ходи сама в село ****, било я страх
от ответника. Това наложило *** М. Б. да
монтира камери на къщата в село ****.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели. В обсъжданите им части,
свидетелите дават показания за обстоятелства, които лично са възприели.
Показанията им не са опровергани от другите доказателства по делото и от
разпита на свидетелите на ответника – А. А. /л.131/ и Л. Б. /л.132/. Посочените
свидетели не са присъствали на инцидента, нямат преки наблюдения от конкретната
дата. Действително свидетелите дават сведения за обтегнати отношения между
страните, включително и между **** и **** – свидетеля М. Б., но това не води до
извод за недостоверност или липса на обективност на показанията на свидетеля М.
Б..
Видно от
амбулаторен лист /л.20/, ищцата е консултирана с лекар с диагноза реакция на
тежък стрес и разстройства в адаптацията, предписана й е терапия с
антидепресанти, като причина е отразено, поведението на бившия ****. Съдът
приема, че това състояние на ищцата е предивикано именно от поведението на
ответника, доколкото преди това няма данни тя е изпадала в такива състояния.
Съдът
приема, че по делото се доказа извършването на деянието от дата 21.02.2017 г.,
така както е описано в исковата молба, същото е противоправно – с обидите се
засяга честта и достойнството на ищцата, а с физическите посегателства, нейната
телесна неприкосновенност, същите е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания, вредите са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, деянието е
извършено виновно от ответника със съзнанието, че причинява увреждане на
ищцата.
Размерът
на вредите съдът оценява по реда на чл.52 ЗЗД на сумата в размер на 2000 лева,
доколкото се касае, както до отправяне на обидни думи и квалификации спрямо
ищцата, за които има влязла в сила присъда, така и до изключително грубо и
агресивно отношение, изразяващо се в събаряне на ищцата на земята и замахване с
желязо в опит да я удари с него, като единствено намесата на свидетеля М. Б. е
препятствала настъпване на по-големи по размер вреди. Не без значение е
обстоятелство, ще ищцата от години е ****, страда от множество заболявания,
което се установява от приложената медицинска документация /л.11-л.19/ и
безпомощна срещу ответника. Установи се по делото, че този инцидент силно е
разтревожил ищцата, същата започнала да трепери, нужно било да пие успокоително,
довел е до разстройство на съня, тревожност, както и предизвикал страх у
ищцата, същата се притеснявала да ходи сама в село ****, да излиза навън, за да
не я срещне ответника. От амбулаторния лист се установява, че състоянието на
тревожност продължава и година след инцидента, предписана е терапия с
антидепресанти.
Предвид изложеното съдът намира,
че този иск се доказа и по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
На ищеца
следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на увреждането – 21.02.2017
г. до окончателното плащане, на основание чл.84, ал.3 ЗЗД.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат и за двете страни. Ищцата е направила своевременно искане за
присъждане на разноски, като доказа следните разноски – 202 лева, платена
държавна такса, 650 лева – адвокатско възнаграждение /л.143/, 7 лева, такса за
издаване на обезпечителна заповед и 15 лева – депозит за свидетел.
Предвид
обстоятелството, че с решението се уважава единствено претенцията за присъждане
на обезщетение за деянието от 21.02.2016 г., на ищеца следва да бъдат присъдени
следните разноски за държавна такса в размер на 50 лева – доколкото
съдът приема, че такава такса ищцата е платила за иска за обезвреда от деянието
от 21.02.2017 г., 300 лева - адвокатско възнаграждение, доколкото в договора за
правна помощ възнаграждението е разбито за всеки един от предявените искове, 6
лева – депозит за свидетел, съразмерно с уважената част от претенцията и 7 лева
– такса за обезпечителна заповед, доколкото обезпечението касае единствено
уважената претенция. Общо разноски за ищеца, които следва да му бъдат присъдени
са в размер на 363 лева.
Останалите претендирани разноски в размер на 10
лева – такси за вписване на възбрана и адвокатско възнаграждение за вписване на
възбраната в размер на 50 лева не следва да се присъждат. Това е така,
доколкото съгласно
разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този
изход и в защита на правните последици от решението. Цитираното тълкувателно
решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на
съдебното производство разноски по обезпечението на иска, докато в останалата
част по налагане на допуснатите обезпечителни мерки - вписване на възбрана,
таксата за това се събира от Служба вписвания, както и адвокатското
възнаграждение се дължи за действия, следващи обезпечаването на иска, а именно
вписването на възбрана, поради което не са разноски по обезпечаването на иска,
а по налагането на обезпечителната мярка и не се присъждат в исковото производство
/в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК, Определение № 336 от
21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./. Още повече по
делото не са представени доказателства за платена такса за вписване на
възбрана, както и въобще такава да е вписана.
Ответникът по делото не е направил разноски в
производството. Същият е представляван
от назначен от съда служебен защитник по реда на чл.95 ГПК, поради което и
разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Л.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на виновни,
противоправни деяния извършени от Н.Л.Б. ***, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 21.02.2017 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 363
лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над уважения размер от 2000 лева до пълния общо предявен
размер от 5000 лева, от които 1000 лева за деяния извършени на 23.07.2016г.,
1000 лева за деяния, извършени на *****г. и 1000 лева за деяния, извършени на *****г.,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Л.М.
Вярно с оригинала.
К.К.