Решение по дело №15481/2019 на Софийски градски съд

          Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е    № .…

                                                           Гр. София, 07.01.2021 г.

                                

 

     В       И  М  Е  Т  О      Н  А       Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                    Мл. съдия : Мария Малоселска

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 15481 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 158364/04.07.2019 г. по гр. д. № 56131/2018 г. на СРС, 65 с - в, е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, че „А.О.“ ЕООД, ЕИК :   ******дължи на „Т.С.“ ЕАД, ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 1 363, 97 лв. представляваща цена на ползвана топлинна енергия за абонатен № 443373 за периода 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г., сумата от 164, 51 лв. представляваща лихва за забава в плащането на цената за периода 01.05.2015 г. – 12.04.2018 г., за сумата от 52, 50 лв. - цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г. и сумата от 11, 02 лв. - лихва за забава за периода 01.05.2015 г. - 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението (19.04.2018 г.) до плащането. Ответникът е осъден за заплащане на разноски.

Решението се обжалва изцяло от ответника „А.О.“ ЕООД, чрез представителя му с доводи, че е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Според ответника, както е приел СРС,  дружеството действително не е представило доказателства за плащане на процесните суми, но това се дължи на обективни пречки. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на размерите на претенциите, понеже искът се основава на едностранно изготвени от негова страна документи. Поддържа се още, че съдът е следвало да определи размерите на задълженията като назначи експертиза. Като не е сторил това, СРС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят. 

 Въззиваемата страна - ищецът „Т.С.” ЕАД, чрез представителя си е оспорил жалбата, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е съобразено със събраните доказателства. В доклада по делото на СРС е прието, че ответникът не оспорва исковете по размер, нито прави доказателствени искания, поради което основателно СРС не е допуснал експертиза. При липса на оспорване на размерите на претенциите, допускането на експертиза не е необходимо за изясняване на спора. Единственото възражение на ответника в първоинстанционното производство е било за плащане на дължимите суми. Оспорване на размера не е направено нито в отговора на исковата молба, нито до първото заседание пред СРС, поради което оплакването съдържащо се едва във въззивната жалба е преклудирано. Искът е основан както на доказателства, изходящи от ищеца, така и на такива, изходящи от ФДР, а ответникът не ги е оспорвал в рамките на производството. Поддържа се, че потребителят не е ангажирал никакви доказателства във връзка с оспорванията си през цялото производство и те са останали недоказани. Моли да остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение изцяло. Претендира разноски пред въззивната инстанция, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна за адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач „Б.Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са били обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца за доставена ТЕ за определен период и лихви за забава върху него. 

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Относно законосъобразността на решението и като съобрази изложеното в жалбата, въззивният състав намира следното:

С разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е ответното дружество, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма.

Настоящият състав констатира, че в първото по делото съдебно заседание пред СРС 07.03.2019 г. са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че между страните е налице облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата който ищецът е престирал и респективно за ответника е възникнало задължение за заплащане на цената на ТЕ ведно с тази на предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер в исковата молба размер.

Освен това, въззивният състав констатира, че приетите за безспорни обстоятелства се подкрепят и от събраните пред СРС писмени доказателства, в това число : договор № 23967/443373/19.12.2014 г. между ищеца и ответното дружество относно доставката на ТЕ в имота, ателие № 3, находящо се в гр. София, на ул. „*******, нот. акт № 145, т. І, вх. рег. № 239, дело № 128/24.08.2011 г. за учредяване право на строеж.

Съдът констатира, че в отговора на исковата молба ответникът е оспорвал исковете единствено с довод, че всички претендирани в производството задължения са заплатени. Той не е оспорвал исковете по основание и размер.

Само за пълнота следва да се посочи, че процесната сграда безспорно е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия. Съгласно действащото законодателство, чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Б.Б.“ ООД.

В заключение въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал СРС, че по делото е установено, че за процесния период в имота е ползвана топлинна енергия в претендирания размер, която не е заплатена от ответника. Последният не е ангажирал никакви доказателства в производството във връзка с твърденията си в отговора на исковата молба за погасяване на задълженията, както обосновано е приел и СРС.

Настоящият състав не намира основание за промяна на решаващите изводи на СРС, че предявените искове за установяване на вземания за доставена топлинна енергия и предоставена услуга дялово разпределение следва да бъдат уважени в предявените размери за исковия период.

По претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземания за лихви за забава, в жалбата не са изложени никакви конкретни доводи, поради което съдът не намира основание за промяна на изводите на СРС и в тази част, а именно че срещу ответника е възникнало и  вземане за лихва за забава върху главните вземания в претендирания размер и за процесния период. Следва да се съобрази обстоятелството, че този факт също е отделен като безспорен пред СРС. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на лихвата за забава върху главните вземания, поради което исковете за установяване на задължения за лихви основателно са уважени.

Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди изцяло, както е постановено. Този извод се отнася и до частта по разноските присъдени в тежест на ответника, което са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски от ищеца в производствата.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна – ищеца - „Т.С.“ ЕАД. Като съобрази предприетите от ищеца процесуални действия във въззивното производство единствено по подаване на отговор на жалбата, съдът намира че в негова следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с ЗПП.

По горните съображения въззивният съд

                                                      

          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 158364/04.07.2019 г. по гр. д. № 56131/2018 г. на СРС, 65 с - в.

 

ОСЪЖДА „А.О.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ***, юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с ЗПП.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД, като трето лице помагач на ищеца.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                          

 

 

 

 

 

             2.