Решение по адм. дело №2573/2025 на Административен съд - Варна

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 46а, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба от Г. Г., гражданин на Украйна, подадена чрез адв. А. Р. и адв. Б. Ж., против Заповед № 365з-7348 от 02.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с която е разпоредено принудително настаняване на оспорващия в С. при Дирекция „Миграция“ – МВР до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се настоява, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни доводи за липсата на посочени факти и мотиви, които да обосновават наложената мярка, като се сочи и че не е разгледана възможността за налагане на други по-леки обезпечителни мерки, с които да се постигне обезпечаване изпълнението на заповедта за експулсиране. Изтъква се, че оспорващият има сключен договор за наем на апартамент в гр. Варна от 24.07.2025 г., който е негов постоянен и настоящ адрес, а и е налице сключен трудов договор от 19.03.2024 г. между оспорващия и работодателя „Гео Сървис“ ЕООД, като оспорващият е назначен на длъжност „сервитьор“ с месторабота „Морски дракон“. Сочи се, че не са налице данни за действия на оспорващия, с които може да се постави в опасност сигурността на българската държава. С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В хода на устните състезания процесуалните представители на оспорващия поддържат искането за отмяна на оспорената заповед, като изтъкват и следното: Не са ангажирани доказателства от ответника във връзка с издадената заповед, въпреки указанията на съда, а същевременно твърденията, изложени в жалбата са доказани; Липсва опасност лицето да се укрие или осуети по някакъв начин изпълнението на заповедта, доколкото лицето действително живее на „този адрес“, че е установен, заедно с неговото семейство на територията на Република България, притежава адрес, бил е в трудови правоотношения; Липсват доказателства за реална опасност лицето да се укрие от органите на полицията или да осуети издадената от Директора на ДАНС заповед за експулсиране, като основанието за тази заповед е лишаването на оспорващия от възможност да осъществи ефективно правото си на защита по другото дело, което е срещу заповедта на Директора на ДАНС; Липсват мотиви и доказателства за възможност за укриване и с какво може хипотетично или реално да осуети оспорващият евентуалното изпълнение на заповедта за експулсиране; Липсват доказателства, от които да се установява, че е осъществен опит оспорващият да бъде установен, да бъде търсен на адреса.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Варна, чрез юриск. Г. Г., отправя искане за отхвърляне на жалбата, предвид правилността и законосъобразността на оспорената заповед, която се сочи, че в достатъчна степен е мотивирана и са налице материалноправните предпоставки. Изтъква се, че органът е направил опит да открие лицето, а според събраните доказателства лицето не живее на декларирания от него адрес, предвид заявените от него два адреса в хода на делото – първоначално заявеният, и по представения договор за наем, поради което лицето е обявено за издирване, като лицето е установено при спиране за проверка на МПС. Според ответника следва да се кредитират показанията на втория свидетел като ясни и относими, но не и показанията на първия свидетел, т.к. са налице разминаване в показанията и представените документи. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Изтъква се, че става въпрос не за едно лице, като органът е направил специализирана полицейска операция, т.к. посочените в заповедта на ДАНС основания за експулсиране на лицето говори за определени характеристики на тези лица, поради което е било необходимо бързо да бъдат издирени, да им се връчи заповедта и да се предприемат действия, респ. няма как в тази ситуация органът в продължение на месеци или години да търси лицето на адреса.

Участващият в съдебното производство прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и са налице материалноправните предпоставки в хипотезата на опасност от укриване по ал. 6 на чл. 44 ЗЧРБ, за което ответната страна е ангажирала доказателства, съдържащи се в административната преписка, за издаване на заповед за експулсиране на 20.08.2025 г. по отношение на оспорващия, в началото на септември е бил потърсен за връчване и не е намерен, на 03.09.2025 г. е обявен за общодържавно издирване и на 13.10.2025 г. е задържан при извършване на рутинна полицейска проверка. Според прокурора от доказателствата, основно гласни, ангажирани от пълномощниците на оспорващия, се доказва единствено и само, че оспорващият е много добър човек, който в период от 3 години, в който пребивава в страната, няма легални доходи, демонстрира сравнително добро материално състояние, поради което жалбата е неоснователна.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1.На 20.08.2025 г. Председателя на държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) издава Заповед № 3-2359, с която налага принудителни административни мерки „експулсиране“, което да бъде изпълнено в Република Украйна, като отнема правото на пребиваване в РБ и налага забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от 5 години на чужденеца Г. Г., гражданин на Украйна, роден на [дата]. в [населено място], Украйна, [ЛНЧ], притежаващ регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила № 82595785, издадена от Регионален център за временна закрила към ДАБ МС на 28.03.2025 г., валидна до 04.03.2026 г.

Посочената заповед е издадена на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 24, § 1, буква „а“, във вр. с § 2, б. 3 он Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006.

Според посочените фактически и правни основания за постановяване на Заповед № 3-2359 от 20.08.2025 г. на Председателя на ДАНС, експулсирането на оспорващия, отнемането на правото му на пребиваване в Република България и забраната му за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз са наложени с оглед мотивите в доклад рег. № ВН-6-7669/2025 г. и с оглед това, че с действията си чужденецът може да постави в опасност сигурността на българската държава.

Процесната заповед подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл. 44, ал. 4, т. 3 ЗЧРБ. ,

2. С писмо, получено от Директора на ОД на МВР Варна на 02.09.2025 г., Директорът на ТДНС – Варна при ДАНС изпраща 5 бр. заповеди за налагане на ПАМ, издадени от Председателя на ДАНС, сред които заповеди е и горепосочената Заповед № 3-2359 от 20.08.2025 г. по отношение на оспорващия. От писмото на Директора на ТДНС – Варна (л. 5 от адм. пр.) се установява, че преди изпращане на въпросните заповеди, по-рано, на 02.09.2025 г. е осъществена координация и е обсъдено взаимодействие между ръководството на ТДНС – Варна и ОД на МВР – Варна по изпълнение на заповедите за прилагане на ПАМ на чужди граждани.

3. Със Заповед № 365з-7352 от 02.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР Варна (л. 41 от делото) е разпоредено за времето от 03.09.2025 г. до 04.09.2025 г. на територията на област Варна да се проведе специализирана полицейска операция (СПО) по линия на незаконно пребиваване на лица в страната с участието на състав от Сектор „Специални тактически действия“, Сектор „Специални полицейски сили“, сектор „Миграция“ и Пето РУ, чрез осъществяване на проверки за спазване на ЗЧРБ.

Според утвърдения на 02.09.2025 г. план за провеждане на СПО, процесната операция е във връзка именно с изпратените от Директора на ТДНС – Варна 5 бр. заповеди с писмо рег. № ВН-31-4181/02.09.2025 г., постъпило в ОД на МВР Варна с УРИ 365000-62058/02.09.2025 г. с цел установяване и задържане на лицата, като поставените задачи са: извършване на проверки на места за установяване на лица, незаконно пребиваващи в страната; при установяване на лица, задържане и извършване на действия съгласно ЗЧРБ; след установяване, извършване на транспортиране и предаване на лицата в С. – дирекция „Миграция“ МВР.

4. Последвало е издаване на оспорената Заповед № 365з-7348 от 02.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Варна. Посочените от органа фактически и правни обстоятелства са следните: чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба Із-1201 от 01.07.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци; издадената от Председателя на ДАНС Заповед за експулсиране № З-2359 от 20.08.2025 г. на Г. Г.; обстоятелството, че за лицето е налице опасност от укриване, а също и с цел организиране на експулсирането.

5. За извършена специална полицейска операция на 03.09.2025 г. е изготвена от ПИ в Сектор „Миграция“ до Началника на Сектор „Миграция“ Докладна записка рег. № 12556р-1752/03.09.2025 г., от която се установява по отношение на оспорващия, че е посетен известният адрес на Г. Г. – гр. Варна, [улица], ап. 1, но не е установен никой в кооперацията, отбелязано е, че може звънците да не работят, както и че на ет. 1 не са установени отворени прозорци или движение на лица, а на входа на кооперацията е имало стара призовка до лице с имена А. Г. да се яви в бюро „Призовки“ на Районен съд – Варна на дата 25.08-29.08.2025 г.

6. На 05.09.2025 г., Началник сектор „Миграция“ депозира до Директора на ОД на МВР Варна Докладна записка рег. № 365р-49362, относно резултатите от проведената полицейска операция по Заповед за СПО № 365з-7352/02.09.2025 г. и утвърдения план за операцията. Посочената докладна записка съдържа отчитане, че при проведената на 03.09.2025 г. операция са посетени четири частни адреса и един ресторант, като е установено едно лице от списъка, което е задържано в Пето РУ – Варна и се съпровожда до С. – Любимец, съгласно издадена заповед за настаняване, а лицата, които не са установени, ще бъдат обявени за общодържавно издирване.

7. На 09.09.2025 г., Началникът на Сектор „Миграция“ отправя искане до Началника на отдел „Криминална полиция“ и сектор „Престъпления, свързани с незаконно пребиваване или преминаване на чужденци в страната и издирване“ при ОД на МВР Варна, за обявяване на общодържавно издирване лицето Г. Г..

8. На 11.09.2025 г., с писмо рег. № 365р-50166 Началникът на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Варна уведомява Началника на сектор „Миграция“, че във връзка с издадените Заповед № 3-2359/20.08.2025 г. на ИФ Председател на ДАНС и Заповед № 366з-7348/02.09.2025 г. на Сектор „Миграция“ на общодържавно издирване с телеграма № 20913/09.09.2025 г. на ГДНП, с мярка „Задържане“ и последващо принудително отвеждане, е обявен Г. Г., като от направените справки в масивите на МВР е установено, че издирваният няма официално регистрирано излизане от страната.

9. На 13.10.2025 г., според докладна записка на служител на Пето РУ – Варна (л. 60, гръб от делото), около 17:50 часа, е спрян за проверка автомобил Порше с водач Г. Г., констатирано е, че лицето е обявено за общодържавно издирване и е задържано и отведено в Пето РУ – Варна.

10. Със Заповед за задържане № 460зз-306/13.10.2025 г., издадена от служител на Пето РУ – Варна, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е задържан за срок от 24 часа обявеният за общодържавно издирване с телеграма № 20913/09.09.2025 г. Г. Г., като впоследствие е предаден от Пето РУ – Варна на Първо РУ – Варна в деня на задържането му – 13.10.2025 г., предвид Разписка от 13.10.2025 г., л. 14 от адм. пр.

11. На 14.10.2025 г., във връзка с молба от Началника на сектор „Миграция“ за снемане от общодържавно издирване (л. 10 от адм. пр.), лицето Г. Г. е снет от общодържавно издирване с телеграма № 14735-14.10.2025 г. на ГДНП (л. 8 от адм. пр.)

12. На 14.10.2025 г. Г. Г. е приет в С. към дирекция „Миграция“ – Приемо-предавателен протокол УРИ 125560-5626/14.10.2025 г., л. 9 от адм. пр.

13. Г. Г. е украински гражданин с предоставена временна закрила, с дата на първа регистрация 10.05.2022 г., с отбелязан настоящ адрес в Регистрационна карта на чужденец № *********, важаща до 04.03.2026 г.: гр. Варна, [улица], ап. 1 – л. 11-12 от адм. пр.

Към жалбата до съда оспорващият прилага Договор за наем на недвижим имота от 24.07.2025 г., с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя – Г. Г., ползването на недвижим имот: апартамент № 9, находящ се в гр. Варна, кк Чайка, [улица],  за срок от 12 месеца, считано от 24.07.2025 г., с месечен наем 400 евро. Представеният договор за наем съдържа подпис на наемодателя, но не и на наемателя. Представеният Трудов договор № 401/19.03.2025 г. (л. 15 от делото - А. Г., а не Г. Г.) е по отношение на лице, различно от оспорващия. От справка от НАП с изх. № 03388243051436/03.05.2024 г. се установява наличието на подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за сключен договор на Г. Г. – общ работник с работодателя „Гео Сървис“, [ЕИК]. Не са налице приобщени доказателства към август и септември 2025 г. дали оспорващия е в трудово правоотношение.

В подкрепа на твърдението на оспорващата страна, че Г. Г. е намиран на адреса си в гр. Варна, [улица], [адрес], процесуалните представители на оспорващия представят пощенски плик, адресиран до Г. Г., с подател Държавна агенция за бежанците при МС с пощенско клеймо от София, с дата 11.07.2025 г. и с пощенско клеймо от Варна от дата 14.07.2025 г., като твърдят и че лицето се е явило на интервю в Държавна агенция за бежанците при МС. Пликът има и посочен баркод, т.е. пратката е била изпратена с обратна разписка, като не се установя безспорно кой, къде и по какъв начин е получил въпросната пратка.

По искане на оспорващата страна съдът допусна разпит на двама свидетели за установяване факта дали оспорващият се е укривал и присъствието му на адреса, заявен като адрес на пребиваване.

Свидетелят Г. П. Н. – управител в търговските дружества „Гео Сървис“ и „Гео Тур“, стопанисващи съответно ресторант „Морски дракон“ и ресторант „Капитан бийч“, заявява следното: Познава оспорващия откакто са дошли в България – може би от около 3 години; Жената и детето на оспорващия са работили при свидетеля, съответно 2 години – жената, и 5-6 месеца – синът; И оспорващият е започнал работа при свидетеля, но изчакали 2-3 месеца за договор за плажа и свидетелят освободил оспорващия, пуснал го в неплатен отпуск и той отишъл да работи на друго място; Ресторант „Морски дракон“ и „Кабакум плаза“, където живее оспорващият са почти в един двор, като след извършена продажба на „Кабакум плаза“, новите собственици вдигнали много наемите и Г. не е можел да плаща, дори свидетелят е давал пари да си доплащат квартирата; Свидетелят не може точно да каже докога оспорващият е бил наемател на апартамент в „Кабакум плаза“, като казва, че може би е било е септември или октомври, в края на лятото, оспорващият е поискал колата, за да си прави ремонт; Знае, че оспорващият си е намерил квартира, обаче не можел да влезе вътре; След като напуснал работата при свидетеля, оспорващият е работел в туроператорска компания, защото идвал с дадена му някаква служебна кола; Не знае някой да е издирвал оспорващия; Там, където е живеел оспорващият имало денонощно пазач, който го познава лично и всеки ден е там и ако някой го е бил търсил, е щял да го намери, като пазачът е бил и при руснаците (предните собственици), и при новите собственици си е останал; Свидетелят и оспорващият са се виждали сутрин всеки ден, пиели са кафе и свидетелят бил учуден, че го няма в района от поне месец; Последно, когато е ходил при свидетеля, оспорващият не е работел в туроператорската фирма, като са говорили, че трябва да прави нещо; В Украйна те са имали делфинариум и оспорващият разбирал от басейни; Последно, когато оспорващият е ходил да пие кафе, свидетелят не може точно да каже дали вече оспорващият си е сменил квартирата, знае, че е правил ремонт на една квартира, защото не е могъл да плаща старата, която е била 1200 евро; Като си отвори свидетелят вратата вижда на балкона апартамента на оспорващия; Свидетелят не може да каже адреса, улицата, номера, на които се намира Комплекса Плаза, като посочва, че горната улица, главната е „Боян Бъчваров“, а тази долната – не може да каже; Били говорили оспорващият да е управител на плажа пред ресторант „Капитан Бийч“, но оспорващият се е водил един месец на работа при свидетеля; До преди месец-два почти всеки ден оспорващият е ходил да пие кафе със свидетеля; Знае, че оспорващият си търси работа и тъй като са имали делфинариум, се занимава с техническата част на басейните.

Вторият свидетел – В. К., украински гражданин, постоянно пребиваващ в България от 1995 г., представител на фирма „Бони оборот“, занимаващ се с продажба на хранителни стоки, заявява пред съда следното: Познава оспорващия от преди една година, оспорващият е имал въпроси за асимилиране на българското общество, показвал е интелигентност, загриженост и отдалеченост от политически проблеми и въпроси, интересувал се е за начина да си намери работа, как да се легализира, да се установи тук; Оспорващият разполага с един и с втори адрес, като свидетелят му е казал, че е добре да се установи само на един адрес, а оспорващият е казал, че след като завърши ремонтните дейности ще се премести и ще се пререгистрира задължително в полицията; Срещали се с оспорващия по работните обекти, той- оспорващият консултира хората за създаване на басейни; На въпрос на съда каква връзка имат басейните с дейността на дружество на свидетеля, къде работи свидетеля и по какъв повод са се срещали с оспорващият, свидетелят казва, че обича дайвинга и се гмурка и винаги му е интересен водният свят; С оспорващия се виждали понякога два пъти на седмица, понякога – един път; Приятелски са им отношенията и когато оспорващият е минавал покрай района, където е офисът на свидетеля - в Западна промишлена зона, е идвал да се поздравят, да изпият по едно кафе; Не знае дали оспорващият е със съпругата си в България; Познава сина на оспорващия – над [възраст] е; Свидетелят е занесъл дрехите на оспорващия в Любимец, като знае за ситуацията от полицията, където е бил извикан за преводач; Последно са се видели няколко дни преди тази ситуация; Оспорващият е казал на свидетеля, че са му връчили призовка за събеседване в София и не проумява защо го викат, а свидетелят го е посъветвал задължително да отиде и оспорващият отишъл в София и когато се върнал, казал на свидетеля, че са му провели събеседване и чака отговор; Не знае къде се е установил оспорващият към него момент, последно го е вземал от „Журналист“, там се срещнали, но знае, че той там прави някакъв ремонт във връзка с преместване; Не знае къде по принцип живее оспорващият, в кой район на Варна; Звъннал е по телефона на оспорващия да го пита къде е, защото е можело да говорят със строителя на Кабакум и тогава оспорващият е казал, че прави подготовка за преместване и дошъл; На въпрос на съда къде е това „на Кабакум“, свидетелят казва: „Журналист, в лявата страна, втората пресечка. В апартамента аз не съм влизал.“

Съдът намира, че не са налице основания да не кредитира показанията на двамата свидетели.

Разгледани поотделно и в съвкупност доказателства по делото обуславят следните изводи: Г. Г. е заявил пред Държавната агенция за бежанците при МС като настоящ адрес: гр. Варна, [улица], ап. 1. Показанията на свидетеля Г. П. Н. са, че оспорващият е живеел в „Кабакум плаза“, в непосредствена близост до ресторант „Морски дракон“. Показанията и на двамата свидетели са, че оспорващият е подготвял преместване, като не сочат категорично къде точно живее оспорващия към началото на месец септември. На 24.07.2025 г. е сключен договор за наем между Р. М. Р. и Г. Г. и оспорващият е наемател на апартамент, находящ се в гр. Варна, кк Чайка, [улица], като договорът е със срок от 12 месеца, считано от 24.07.2025 г.

Няма данни дали и какво работи оспорващия в периода месец август-септември 2025 г. Няма данни за средствата за издръжка на оспорващия, но свидетелят Г. П. Н. заявява, че именно е помагал при заплащане на наемната цена за апартамента в „Кабакум плаза“ и защото оспорващият не е можел да плаща за квартирата в „Кабакум плаза“ (свидетелят мисли, че наемът е бил 1200 евро) е правел ремонт на друга квартира „по-нагоре“.

И свидетелят В. К. заявява, че оспорващият разполага с два адреса.

При извършване на справка в Google Maps се установява, че действително „Кабакум плаза“ е в непосредствена близост до ресторант „Морски дракон“, но е на административен адрес: гр. Варна, ****т.е. на адрес, различен от посочения в регистрационната карта на оспорващия – *********. От друга страна, съдът намира за ненамиращо опора в житейската логика в това оспорващият да има задължения и да поддържа два действащи договора за наем на два апартамента, предвид и същевременно заявеното и от двамата свидетели, че оспорващия търси какво да работи (да прави), т.е. не генерира доходи. Освен това изрично свидетелят Г. П. Н. заявява, че се е наложило оспорващият да си смени квартирата, т.к. наемът в „Кабакум Плаза“ е 1200 евро и не може да ги плаща. Договорът за наем от 24.07.2025 г. не съдържа подпис на наемателя – Г. Г., (независимо че същият е представен от страна именно на оспорващия), поради което следва да се приеме, че същият не е годно доказателствено средство. Същевременно с представянето от оспорващата страна на договор за наем на апартамент, находящ се на адрес, различен от посочения в регистрационната карта на оспорващия, и изрично заявеното в жалбата, че именно адресът на този нает апартамент е постоянен и настоящ на оспорващия, се признава неизгоден за оспорващия факт - оспорващият пребивава на адрес, различен от обявения пред Държавната агенция за бежанците и вписан в регистрационната му карта.

Съдът, съобразявайки некатегорично заявеното от свидетелите къде, на кой адрес на двете квартири пребивава оспорващият, както и соченото от свидетеля Г. П. Н., че оспорващият се затруднявал да заплаща наемът за апартамента в „Кабакум плаза“, приема, че края на месец август и началото на месец септември оспорващият не е пребивавал в апартамента в „Кабакум плаза“. Същевременно предвид категорично заявено от свидетеля Г. П. Н., че оспорващият е живял назад във времето в апартамент в „Кабакум плаза“ (с административен адрес на ул. „Владимир Райчев“ № 6), то следва да се приеме, че оспорващият невярно е обявил в Държавната агенция за бежанците, че пребивава на адреса, отбелязан в регистрационната карта на оспорващия – **********.

Така установената фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт – арг. чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ. Подадената на 28.10.2025 г. жалба чрез административния орган, издал оспорения акт е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ, считано от съобщаването на акта на 14.10.2025 г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата заповед.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган - Директора на ОД на МВР Варна, доколкото директорите на областните дирекции са сред лицата изброени с разпоредбата на чл. 44, ал 1 ЗЧРБ, които могат да налагат със заповеди принудителни административни мерки.

Спазени са процесуалните изисквания за форма и съдържание, включително и изискванията на чл. 44, ал. 10 ЗЧРБ – посочена е необходимостта и законното основание за принудителното настаняване на чужденеца в С. – наличието на опасност от укриване на лицето, спрямо което следва да се организира и обезпечи изпълнението на наложената на Г. Г. ПАМ – Заповед № З-2359 от 20.08.2025 г. на Председател на ДАНС по чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ.

Неоснователни са възраженията за липса на мотиви както относно фактическите основания за издаване на заповедта, така и относно приложението на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ предоставя възможност на органите по ал. 1, при наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЧРБ и опасност от укриване, да обезпечат процеса по експулсиране с временно принудително настаняване на чужденеца в специален дом за чужденци за периода, който е необходим за организиране на експулсирането. Нормата кореспондира с правото на държавите, регламентирано с чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, да задържат чужди граждани в специализирани центрове, когато спрямо тях е започната процедура по връщане, при съблюдаване на максималните срокове, когато не е налице възможност за ефективно прилагане на по-леки обезпечителни мерки от вида на посочените в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. Целта на ограничението предпоставя кратки срокове на прилагане, които са лимитирани, съгласно разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО с две алтернативни хипотези: 1. последващо отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ, или 2. установяване на данни, че не съществува разумна възможност за изпълнение на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ поради технически, правни или други съображения.

С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане, и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие." Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" (която възпроизвежда и допълва с обективни фактически критерии нормата на т. 7 на чл. 3 от Директива 2008/115/ЕО). Според националното законодателство такава опасност е налице, когато: С оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други.

Оспорената в случая заповед съдържа изрично посочване на първата материалноправна предпоставка за прилагане на обжалваната принудителна административна мярка, която се установява, че в случая е и налице – наложени спрямо Г. Г. принудителни административни мерки „експулсиране“ и „отнемане на правото на пребиваване в Република България“. С оглед препращането към Заповед № 3-2359 от 20.08.2025 г., издадена от Председател на ДАНС, следва при преценката за обосноваността на оспорената в настоящото производство заповед да се съобрази основанието за постановеното експулсиране – с действията си чужденецът може да постави в опасност сигурността на българската държава.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че заповедта за експулсиране и отнемане правото на пребиваване в РБ подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл. 44, ал. 4, т. 3 ЗЧРБ, както е и посочено изрично в заповедта. Тоест самият законодателят изисква незабавно предприемане на действия по изпълнението на тази най-тежка мярка спрямо чужденците, което предполага незабавно организиране на експулсирането. Прилагането на тази най-тежка мярка е предпоставено от тежестта на противоправно поведение на чужденеца, с което е възможно да се постави в опасност сигурността на държавата, в която пребивава. Фактът, че чужденецът е допуснал такова противоправно поведение обуславя извод, че може да се направи обосновано предположение, че този чужденец ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената принудителна мярка.

Предвид последно изложеното и цитираната по-горе легална дефиниция на понятието „опасност да се укрие чужденецът …“, следва да се приеме, че оспорената заповед съдържа и изискуемото съгласно чл. 44, ал. 10 ЗЧРБ посочване на необходимостта, представляваща и законово основание, да се издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в С., а именно наличието на опасност от укриване. Тоест установява се в случая наличието на изискуемите фактически данни и наличието на втората предпоставка за постановяване на оспорената обезпечителна мярка, предвид и обстоятелството, че са налице предходни неправомерни действия при несъобразяване на правната регламентация на обществените ред и нрави.

Данните за проведената специална полицейска операция, неустановяването и непребиваването на лицето на обявения от него адрес, обявяването на лицето за общодържавно издирване и обстоятелствата във връзка със задържането му и основанието за прилагане на принудителната административна мярка – експулсиране, са в подкрепа на направения извод за правилна преценка на органа за наличие на необходимост от налагане на оспорената обезпечителна мярка.

Недоказани безспорно и категорично по делото са твърденията на оспорващата страна, че оспорващият е можело да бъде намерен на обявения от него адрес на пребиваване и че не е представил невярна информация за адреса си на пребиваване. Същевременно, предвид изрично заявеното с жалбата, че настоящият и постоянен адрес на оспорващия е на *********, а обявеният от оспорващия адрес, който е вписан в регистрационната карта на чужденеца е *********, като същевременно е пребивавал в „Кабакум плаза“ на адрес ул. „Владимир Райчев“ № 6, безспорно се установява, че лицето е предоставило невярна информация за адреса си на пребиваване и няма как да бъде намерен на обявения от него и посочен в регистрационната карта адрес.

Именно тежестта на противоправното поведение, обусловило издаването на заповедта за експулсиране и станалите известни в производството по издаването й характеристични данни на оспорващия и на останалите 4-ри лица, спрямо които са издадени заповедите, изпратени от ДАНС на ОД на МВР – Варна, са провокирали осъществената координация и обсъденото взаимодействие между ДАНС и ОД на МВР – Варна на 02.09.2025 г. във връзка с изпълнението на заповедите за прилагане на ПАМ спрямо 5-те чужди граждани и реализирането на специална полицейска операция по установяване на чуждите граждани и привеждането в изпълнение на заповедите, с които се приложени спрямо чужденците ПАМ. Данните за наличието на визираната осъществена координация и обсъдено взаимодействие преди издаване на оспорената заповед се съдържат в административната преписка и сочат на наличие на обосновано предположение и правилна преценка на ответника, че оспорващият е възможно да се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. (В подкрепа на последното е и фактът, че според докладните записки, представени от ответника се установява, че само едно лице от останалите 4-ма чужди граждани е открито при специалната полицейска операция, а останалите очевидно се укриват и биват укривани).

По възражението на оспорващата страна, че не е изследвана възможността за прилагане на друга/и по-леки мерки от предвидените в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, които могат да обезпечат процеса на извеждане от страната.

Както се посочи, легалната дефиниция на понятието "опасност от укриване" е дадена в т. 4в на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ, която възпроизвежда и допълва с обективни фактически критерии нормата на т. 7 на чл. 3 от Директива 2008/115/ЕО. Сред тях са: наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания, независимо от реабилитацията, ненапускане на страната в рамките на предоставен срок за доброволно напускане, притежаване на подправени документи или липса на валидно издадени документи, представяне на невярна информация.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че административният орган не е обсъдил и не е мотивирал защо налага най-тежката мярка. Спецификата на случая изключва приложението на обезпечителните мерки по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. От доказателствената съвкупност по делото не се установява по делото да съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната, както и да няма насрочени действия за предстоящото му експулсиране. От друга страна, индивидуалните обстоятелства и опасността от укриване и съответно осуетяване експулсирането не корелират и не обуславят приложимост в случая на предвидените от законодателя по-леки обезпечителни мерки. Несъстоятелно е да се приеме, че би била съответна спрямо лице, което с действията си може да постави в опасност сигурността на българската държава, мярката да се задължи лицето да се явява ежеседмично в ОД на МВР – Варна или да внася лично или чрез трето лице парична гаранция или да предаде във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина.

Заповедта по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е административен акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност. Следователно, законодателят е регламентирал една правна възможност, чрез която е предоставил на административния орган право да извърши преценка за всеки конкретен случай. Тази негова преценка в случая е израз на вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност да избере по-тежката мярка. В тази връзка, излагайки съображения за избраната мярка, е достатъчно да се приеме, че преценката му е мотивирана.

Оспорената заповед не противоречи и на легитимната цел, преследвана от закона – да осигури необходимия период за техническа подготовка, съпътстваща и изискваща незабавното изпълнение на наложената на жалбоподателя ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЧРБ. Ограничаването на правата на оспорващия за период, съобразен със стандартите на § 5 и § 6 на член 15 от Директива 2008/115/ЕО, при липса на основания за прилагане на алтернативните възможности по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, съответства на изискванията на чл. 6 от АПК, чл. 15, § 1, ал. 2 от Директивата. В конкретния казус правомерното ограничаване на правата на оспорващия, гарантирани от чл. 6 от Хартата за основните права на ЕС и разпоредбата на чл. 5 § 1, б. "f" от КЗПЧОС, е предпоставено от приложението на друг основен принцип при изпълнение на наложената ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЧРБ – върховенството на закона. Принудителното настаняване на оспорващия в С. е необходимо, за да се обезпечи успешното експулсиране на чужденеца при налични обективни данни за опасност от укриване и че с действията си чужденецът може да постави в опасност сигурността на българската държава.

Предвид изложеното, не се установява да са допуснати и твърдените нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили ефективното упражняване правото на защита на жалбоподателя. Оспорената заповед е съответна на материалния закон и на преследваната легитимна цел.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника, при този изход на спора, следва да бъде уважена, на основание чл. 143, ал. 3 АПК. В тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто /лева, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Г. Г., гражданин на Украйна, против Заповед № 365з-7348 от 02.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с която е разпоредено принудително настаняване на оспорващия в С. при Дирекция „Миграция“ – МВР до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Г. Г., гражданин на Украйна, роден на [дата]., да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за постановяването му.