№ 75
гр. Враца, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:М. Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20231400500623 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба вх. №
6637/29.08.2023 г. на "Фератум България" ЕООД, чрез пълномощниците му адв. И. Ч. и
И. Т. против Решение № 386/24.07.2023 г. на Районен съд - Козлодуй, постановено по
гр. дело № 1616/2022 г., с което е прогласена нищожността на договор за предоставяне
на потребителски кредит № ***/01.03.2022 г., сключен между В. В. Ф. и "Фератум
България" ЕООД, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК. Със същия съдебен акт на основание чл.78, ал.1 от ГПК "Фератум
България" ЕООД е осъдено да заплати на В. В. Ф., сума в размер на 335.00 лв.,
представляваща сторените по делото разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице. На основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА "Фератум България" ЕООД е осъдено
да заплати на адв.М. В. М.–АК-Пловдив, сума в размер на 637.50лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено както в нарушение на материалния закон, така и в
противоречие със събраните по делото доказателства и трайно установената съдебна
практика.
На първо място въззивникът посочва, че първоинстанционният съд е
констатирал обстоятелството на валиден договор от 01.03.2022 г., сключен между
1
"Фератум България" ЕООД и В. В. Ф. за предоставяне на потребителски кредит. Сочи,
че съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ задължението на кредитополучателя да заплаща лихва по
сключения договор за кредит е един от съществените елементи на този вид сделка, а
процесната клауза, залегнала в договора за кредит не противоречи на закона. Същата
не води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Сочи се още, че в случая не са налице нарушение на предвидените в чл.22 ЗПК
разпоредби, като в тази връзка въззивникът твърди, че с процесния договор са спазени
всички условия за форма и съдържание, като изразява несъгласие с изводите на
районния съд, че са нарушени разпоредбите на чл.11, т.1, т.9-11 и чл.19, ал.4 ЗПК.
На следващо място в жалбата се излагат подробни съображения във връзка с
клаузите на процесния договор. Твърди се, че в същия липсват неясноти, доколкото е
сключен за конкретна сума и срок при фиксирана лихва, приложима за целия срок на
договора и се усвоява еднократно при сключването му. Излагат се доводи, че в
процесния договор се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя,
вкл. размер, брой, периодичност и датите на погасителните вноски и общата сума,
която следва да се плати, като тези данни са намерили отражение в договора за кредит
и погасителния план към него, с оглед на което въззивникът настоява, че не е налице
нарушение на разпоредбите на чл.11, т.1, т.9-11 ЗПК. Посочва се, че съгласно тези
разпоредби се изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от
потребителя сума към момента на сключване на договора, каквото изискване е спазено
и написано в договора за потребителски кредит: ГПР - 49,66 % и обща дължима сума -
3 375 лв. Сочи се, че в процесния договор е посочен фиксиран ГЛП - 23,33 %, а при
положение, че лихвеният процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, не
може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т.9 ЗПК, както и липсва
задължение за информацията по чл.11, т.1, т.11 ЗПК относно погасителен план. Сочи
се още, че в настоящия случай въззиваемата е избрала обезпечение на процесния
договор, предоставено от Гарант, под формата на договор за поръчителство, но същият
е отделно и самостоятелно облигационно правоотношение, по което "Фератум
България" ЕООД не е страна. Излагат се аргументи, че въззиваемата е била запозната
преди сключването на договора за потребителски кредит, с обстоятелствата, че може
да избере да сключи договор за гаранция с Гарант (поръчител), предложен от
Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, както и че сключването на
договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договора за
потребителски кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за
отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора
условия. Според жалбоподателя договорът за гаранция представлява допълнителна
възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора, и поради това
разходите по гаранцията не следва да се включват в ГПР по договора за потребителски
кредит, тъй като те не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1.1 ЗПК, доколкото
2
касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на
кредита. Сочи се, че всички разходи с отпускането и използването на финансовия
ресурс представляват граждански плод (възнаградителна лихва), а в чл.19, ал.3 ЗПК са
посочени изключенията, т.е. разходите, които не са включени в ГПР. Излагат се
аргументи, че самият договор за поръчителство не се оспорва като недействителен от
ищцата, а задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство именно от
него, и дори да се приеме, че клаузата за обезпечение по договора за кредит е
недействителна, то по този начин не би отпаднало съществуването на договора за
поръчителство и поетите задължения по него. Сочи се още, че в настоящия случай не е
налице хипотезата на неоснователно обогатяване, тъй като кредиторът "Фератум
България" ЕООД не е получил нищо без основание и не дължи връщане на каквито и
да е суми, а таксата за банкова гаранция не се осчетоводява във "Фератум България"
ЕООД, а се превежда директно по сметка на гаранта "Фератум Банк" АД, който е
отделно юридическо лице. Изразява несъгласие с извода на съда, че двата договора - за
потребителски кредит и за банкова гаранция следва да се разглеждат като едно цяло,
тъй като "Фератум България"ЕООД е българско юридическо лице /с едноличен
собственик на капитала Фератум Ой финландия, понастоящем, считано от
31.08.2021г.-Мултитют СЕ,Финландия/, а "Фератум Банк"АД е регистрирано в Малта
/понастоящем, считано от 30.09.2022г. - с едноличен собственик на капитала -
Мюлтитют Банк, Малта/.
На последно място в жалбата се изразява становище за неправилност на
крайния извод на съда, че е налице нищожен договор за потребителски кредит на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19, ал.4 ЗПК като в тази
насока въззивникът излага подробни правни съображения. Развиват се доводи, че
когато договорът е недействителен на основание чл.23 ЗПК, потребителят дължи
връщане на чистата стойност на кредита, макар да не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Иска се отмяна на обжалваното решение в неговата цялост и отхвърляне на
предявените искове, а в условията на евентуалност- ако съдът приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл.23 ЗПК да осъди въззиваемата да върне само чистата
стойност на кредита.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Евентуално, в случай на
отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението, моли за намаляване
размера на присъдените разноски за възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 8125/30.10.2023 г. от
адв. М. М. – АК-Пловдив като пълномощник на В. В. Ф., с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Развиват се доводи, че в сключения договор за
предоставяне на потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР,
като липсва ясно разписана методика за неговото формиране и включените
3
компоненти. Поддържа се също, че в сключения договор за предоставяне на
потребителски кредит няма погасителен план, който да отговаря на изискванията по
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като договорната лихва не е разграничена от таксата
поръчителство. Развиват се и доводи, че посоченият в договора ГПР не е действително
прилагания, предвид липсата на възможността да се разбере какво включва тя, поради
което той се явява сключен както в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр. чл.19, ал.4
ЗПК и при заобикаляне на закона, като се излагат изчерпателни аргументи, целящи да
оборят всяко едно от твърденията на въззивника.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно с присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства и не
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен
интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
Производството пред Районен съд - Козлодуй е образувано въз основа на
искова молба, подадена от В. В. Ф., чрез пълномощника й адв.М. М., срещу "Фератум
България" ЕООД, ЕИК ***, гр.София, за признаване за установено по отношение на
ответника, че договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 02.03.2022г., е
нищожен, на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, между ищцата и „Фератум България“ЕООД е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/02.03.2022 г.,
съгласно който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в
размер на 2500 лв., а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно
условията и срока на сключения договор – 18 месечни погасителни вноски. Кредитът е
отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,11 %, като в
договора е посочено, че ищцата следва да върне по кредита сума в общ размер на 3375
лв.
Съгласно чл. 5 от сключения договор за кредит ищцата е сключила договор за
гаранция (поръчителсво) с „Фератум Банк“ за обезпечаване на вземането на кредитора
ответник и следва да заплати за това сумата от 2475 лв., разпределена на 18 месечни
вноски, включени към месечните вноски по договора за кредит.
Сочи се също, че Договор за предоставяне на потребителски кредит
№***/02.03.2022г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност – че клаузата на чл.5 от същия договор, е нищожна на осн.чл.26, ал.1
ЗЗД, вр.с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Основният аргумент за твърдяната нищожност, който се изтъква от ищцата, е
невключването в годишния процент на разходите (ГПР) по кредита на
4
възнаграждението по сключения договор за гаранция, респ. в условията на
евентуалност - че е нарушен принципът за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговски правоотношения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Фератум
България“ ЕООД, действащо чрез адвокати Ч. и Толев, с който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. В отногова се поддържа, че в тежест на ищцата е да докаже
твърденията си за сключен договор за потребителски кредит и твърденията си за
неговата нищожност. Поддържа също, че договорът за гаранция е сключен от ищцата с
трето лице и не обвързва ответника, поради което той не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявеният иск.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от
районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от
районния съд мотиви, довели до извода за недействителност на договора за кредит на
основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и намира, че решението е
постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото, при което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
В отговор на наведените във въззивната жалба на ответното дружество
оплаквания, съдът намира за необходимо да изложи допълнително следните
фактически и правни съображения:
По делото е представено копие от договор за предоставяне на потребителски
кредит №***/02.03.2022г., по силата който "Фератум България" ЕООД, като кредитор,
е предоставил на В. В. Ф., като кредитополучател, сумата 2 500 лв., която последната
се задължава да върне на 18 месечни вноски, с първа падежна вноска - 01.04.2022г. и
последна падежна вноска - 24.08.2023 г., съгласно погасителен план, който е
неразделна част от договора.
Договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради
което същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по смисъла на чл.6 ЗПФУР.
Видно от договора, кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 35%, а
дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва е в размер на 875 лв.
Посочено е, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне на
кредитора общо 3375 лв., както и че общият разход по кредита е 875 лв. и включва
посочената възнаградителна лихва, а годишният процент на разходите е 49,66%,
изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по
кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В чл.5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
5
предоставено от "Фератум Банк" в полза на кредитора. Посочено е, че със сключването
на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам
и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи
както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да
бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора
поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателят да получи кредит при едни
и същи търговски условия.
Както това се установява от представените по делото преддоговорна
информация (Стандартен европейски формат) и онлайн справка от личния профил на
кредитополучателя в сайта на ищеца, поръчителството на гаранта „Фератум банк“ било
свързано с допълнителни разходи, невключени в ГПР по кредита, които са в размер на
2475 лв., представляващи такса за банкова гаранция към фирма-партньор.
По делото е представено копие и от договора за гаранция, сключен между
ищцата и „Фератум банк“, от който е видно, че за предоставеното от „Фератум банк“
поръчителство по договора за потребителски кредит, ищцата е следвало да заплати на
гаранта сумата от 2475 лв.такса, платима на 18 равни месечни вноски с краен срок на
издължаване 23.08.2023г.
Въззивният съд намира, че сключеният договор №***/02.03.2022г., който е
предмет на спора, по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят предвижда строги
изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на
ЗПК. Според разпоредбата на чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. Въззивният съд споделя
изводите на районния съд за нарушаването на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК по
съображения, че посоченият в договора ГПР от 49,66% не съответства на
действителния такъв.
Съгласно императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. Самият ГПР, както и общата сума, дължима от
потребителя намират своята легална дефиниция в разпоредбите на чл.19, ал.1 ЗПК и
§1, т.2 от ДР на ЗПК, според които "ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
6
размер на предоставения кредит", а общата сума, дължима от потребителя е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Общите
разходи по кредита също са легално дефинирани посредством разпоредбата на §1, т.1
от ДР на ЗПК, според която това са "всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия".
Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението за гарант /поръчител/,
което се дължи в случая, безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл.19, ал. 1
ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е пряко свързано с договора за кредит,
съставлява задължителна услуга и е предварително известно на кредитора, доколкото
гарантът е предложен от него.
Изводът, че възнаграждението за гарант /поръчител/ е пряко свързано с
договора за кредит и съставлява задължителна услуга, следва пряко както от
разпоредбата на чл.5 от договора, така и от предоставената на потребителя
преддоговорната информация и по-конкретно от част 2, т.8, където изрично е
посочено, че за този вид кредит се изисква предоставяне на обезпечение чрез договор
за поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В този смисъл и
сключването на договора за гаранция се явява задължително условие за сключване на
договора за кредит, след като е сключен от ищеца с посочено от ответника лице и при
условия, които ищецът не може да предоговори и измени. Възможността да се откаже
от т.нар. "услуга", при невъзможността да посочи личен гарант, би имала за последица
анулиране на заявката за кредит, а следователно и невъзможност да бъде сключен
договора за кредит. Именно затова сключването на договор за гаранция
(поръчителство) е пряко свързан с договора за кредит и съставлява задължителен
елемент в процедурата по сключването на договора за кредит.
На следващо място, от приложения СЕФ - част 3, т.4.3 е видно, че е посочен
размер на разход от 2475 лв. при сключване на договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора. Разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК не изключва
възможността някои от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор,
стига те да са пряко свързани с договора за кредит. Пряката свързаност в случая е
очевидна и не се нуждае от специално обосноваване, доколкото единствената цел на
гаранцията /поръчителството/ е да бъде отпуснат кредита, поради което и дължимата за
нея такса съставлява общ разход по кредита, който по силата на чл.19, ал.1 ЗПК
подлежи на задължително включване в ГПР. Обстоятелството, че кредитополучателят
7
не е посочил поръчител-физическо лице, а се е съгласил на поръчителство от
предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора да отрази таксата за
гаранта в ГПР по договора за кредит, още повече, че по смисъла на закона ГПР не е
бланкетен, а е индивидуален за всеки договор и изчисляването му се извършва в
зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за кредит се
сключва. Наведеното обстоятелство, че ищецът е избрал поръчителя си е без значение
в случая.
След като ищецът е избрал възмездното поръчителство от "Фератум Банк", то
ответникът е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР,
което обаче не е било сторено.
Следователно, при сключването на договора за кредит жалбоподателят-
ответник не само е знаел за договореното възнаграждение за поръчителство и неговият
размер, но и представянето на договора за поръчителство е съставлявало фактическо и
юридическо условие кредитът да бъде одобрен.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
възнаграждението за поръчител, което се дължи в случая, съставлява общ разход по
смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, вр. с § 1, т.1 от ДР на ЗПК и като такъв е следвало да бъде
включен в размера на ГПР.
От преддоговорната информация и от самия договор за потребителски кредит е
видно, че в отразения в договора ГПР от 49,66% е включена като разход единствено
договорената възнаградителна лихва, но не и заплатената сума за поръчителство. Като
не е включил размера на таксата за поръчителство в ГПР, кредиторът е заобиколил
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която ГПР не може да бъде по-
висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
С оглед изложеното въззивният съдебен състав намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит не са били спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът се явява изцяло
недействителен и в този случай намира приложение разпоредбата на чл.23 ЗПК,
съгласно която потребителят дължи само чистата стойност по кредита.
Достигайки също до извод за недействителност на договора за кредит и за
основателност на предявения иск, районният съд е постановил правилно решение,
което ще следва да се потвърди.
При този изход на делото в полза на адв.М. М., като пълномощник на
въззиваемата страна В. В. Ф., ще следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно действащата към
датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция редакция на
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за защита по
граждански дела при материален интерес от 3375 лв., както е в случая, е 637,50 лв.,
8
поради което жалбоподателят ще следва да бъде осъден да го заплати.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №386/24.07.2023г. на Районен съд - Козлодуй,
постановено по гр.дело №1616/2022г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК Пловдив, с адрес в ***,
сумата от 637,50 лв., представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2, вр.с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за осъществено
безплатно процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция на В. В.
Ф..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9