№ 14371
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110114410 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС от И. З. З.,ЕГН
**********,с постоянен адрес гр.С************,против И. Х. Ф.,ЕГН
**********,с адрес гр.С************,с искане да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 3915 лева ( след допуснато увеличение на иска по размер по
реда на чл.214 от ГПК ), представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на ателие,находящо се в гр.С************,за периода от 23.03.2021
г. до 17.03.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Исковата претенция се основава на твърдения,че страните са придобили
в режим на съсобственост недвижим имот – ателие с площ от 64,63
кв.м.,находящо се в гр.С************,преди брака си. Сочи се,че бракът
между страните е прекратен с влязло в сила решение. Ищцата З. твърди,че са
й предоставени родителските права,както и за местожителство на детето е
посочен процесният недвижим имот,но ответникът еднолично реализира
фактическа власт върху имота. Ищцата сочи,че ответникът я уведомил за
смяна на заключващия патрон и паролите за СОТ. В исковата молба се
поддържа,че ищцата е отправила искане до ответника да й предостави
ползване върху имота или да заплаща обезщетение за това,че я лишава от
ползването на имота. Ищцата претендира сумата от 3915 лева,претендирана
частично от 5867 лева и моли съда да уважи предявената искова претенция.
Ответникът И. Х. Ф. оспорва исковата претенция по основание и по
размер като сочи,че ответницата не е претендирала да ползва имота,а е искала
единствено да й бъде предоставен ключ от същия,формулирано е възражение
за прекомерност на исковата претенция по размер. Ответникът не оспорва
факта,че за процесния период е ползвал имота. Моли съда да отхвърли
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С нотариален акт от 13.08.2008 г. И. З. З. и И. Х. Ф. се легитимират като
собственици на недвижим имот – ателие ************
С нотариална покана И. З. З. претендира от И. Х. Ф. предаване на ключ
от апартамент в ************както и на пароли за СОТ аларма,а в противен
случай претендира обезщетение в размер на по 500 лева месечно.
Нотариалната покана е връчена на 23.03.2021 г.
Според констативен протокол от 26.03.2021 г. нито И. Х. Ф.,нито негов
представител са се явили в нотариална кантора за предаване на ключове от
съсобствен имот.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-оценителна
експертиза и от уточненията,направени от вещото лице в открито съдебно
заседание се установява,че средната пазарна наемна цена за процесния
период възлиза на 7792,25 лева,съответно за ½ идеална част средната пазарна
наемна цена възлиза на 3896,12 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката ************ се установява,че познава И. от 13 години,а с И.
се запознала няколко месеца по-късно. Според свидетелката ************ с
И. е контактувала ежедневно и дъщерите им са приятелки,И. и И. се
разделили преди около три и половина години и в апартамента останал да
живее И.. През м.февруари 2021 г. И. се обадила на свидетелката,за да я пита
дали си е вкъщи,тъй като е извикала полиция,за да получи достъп до
жилището като обяснила на свидетелката,че не може да си отключи с ключа.
Според показанията на свидетелката ************ полицаите дошли на
място,но не било възможно да се влезе в жилището,а в същото време И.
излязъл от апартамента. Свидетелката ************ е казала,че И. не е дал
ключ и на своята дъщеря и казал,че може да посещава жилището само в
негово присъствие. От показанията на свидетелката ************ се
установява,че не и видяла от кого е сменена ключалката,но от И. знае,че по
имейл е уведомена,че е сменен ключът,а през м.02.2021 г. свидетелката лично
видял как И. излиза от жилището,когато И. не успяла да влезе в същото.
Свидетелката ************ е депозирала показания,че през 2022 г. пред
училището,където учат децата,видяла И. да разговаря с дъщеря си,която
изразила несъгласие,че нейният баща не я допуска до жилището. Разпитан в
съдебно заседание,свидетелят ************ е казал,че познава страните по
делото от около 10-12 години,защото децата им са ходили в една и съща
група в детската градина,свидетелят знае,че страните са се развели през 2018
г.,след развода И. останал в жилището,но И. имала ключ и посещавала
апартамента,когато пожелае. Свидетелят ************ е казал,че знае,че И. е
сменил ключа на входната врата и е отказал достъп на И. до имота като
причина за това била новата връзка на И. с жена,която И. не одобрявала и не
била съгласна тази жена да посещава жилището. Според показанията на
свидетеля ************ И. не се нуждае от ползването на имота,защото
живее на друго място с новия си мъж. От показанията на свидетеля
************ се установява,че през м.01.2021 г. И. предложил да освободи
една от стаите,но страните не са постигнали съгласие дали единият да изкупи
2
дела на другия и било заведено дело по съдебна делба. От показанията на
свидетеля ************ се установява,че след като И. сменил ключа от
жилището възникнали проблеми в отношенията на И. с дъщеря му,която не
искала да посещава жилището,от което майка й няма ключ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС е обусловено
от провеждането на доказване,че съществува съсобственост,а съсобственият
имот се ползва еднолично от някой от съсобствениците,при което лишеният
от ползване на имота съсобственик има право да претендира обезщетение за
периода,за който е лишен от право на ползване. Законът поставя изискване,за
да може съсобственикът да претендира обезщетение да е отправил покана и
обезщетение може да бъде присъдено само за периода след отправянето на
покана. Това означава,че страната ищец следва да проведе доказване,че
съществува съсобственост,да установи,че ответникът лично ползва имота,да
докаже,че е отправена покана. Страните не спорят,а и от представеният по
делото нотариален акт се установява,че ищцата и ответникът са придобили
право на собственост при равни дялове върху ателие в ************не е
спорно и обстоятелството,че със споразумението по бракоразводното
решение страните не са разрешавали въпроса за семейното жилище. С оглед
това,че имотът е съсобствен на страните,придобит при равни дялове ( не е
спорно,че имотът е придобит преди сключване на брака ),ищцата З. е
доказала,че притежава право на собственост върху ½ идеална част от
недвижимия имот. Софийският районен съд приема,че е изпълнена и друга
изискуема от закона материалноправна предпоставка за уважаване на иска –
от представената към исковата молба покана се установява,че ищцата е
отправила искане за изплащане на обезщетение,а поканата е връчена на
23.03.2021 г. Анализирайки събраните в хода на производството
доказателства,съдът счита,че може да бъде възприето,че ответникът Ф.
еднолично реализира фактическа власт върху имота,респективно предявената
искова претенция по чл.31,ал.2 от ЗС подлежи на уважаване. За да достигне
до този извод,съдът отчете,че свидетелските показания на свидетелите
************ и ************ еднозначно сочат,че след развода ответникът е
останал да живее в имота,както и че ответникът е сменил ключа от входната
врата. Предвид това,че за периода след отправяне на покана от ищцата З. до
ответника Ф. ответникът еднолично е реализирал фактическа власт върху
имота,както и при съобразяване на обстоятелството,че предприетото действие
по смяна ключа на входната врата обективно препятства достъпа на ищцата З.
до имота,съдът счита,че предявената искова претенция е доказана по
основание и подлежи на уважаване за сумата от 3896,12 лева,въприемайки
заключението по съдебно-оценителната експертиза относно средната пазарна
наемна цена за имот с характеристики,сходни с тези на процесния недвижим
имот,а за разликата до пълния претендиран размер от 3915 лева исковата
претенция подлежи на отхвърляне. В тази насока следва да бъде отчетено,че
според Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г.,постановено по тълк.дело №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС лично ползване е всяко действие на
съсобственик,което въпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ.Неоснователни са доводите на ответника Ф.,че не
3
дължи обезщетение,тъй като не е ограничавал достъпа на ищцата до имота.
Действително от събраните гласни доказателства се установява,че в
период,предхождащ процесния период ищцата З. е разполага с ключ и с
достъп до жилището,но преценката за наличието на предпоставки за
уважаване на иска съдът следва да извърши към процесния период,а за този
период съдът намира,че е доказано по категоричен начин,че ключът е бил
сменен от ответника Ф. и ищцата е била лишена от ползване на имота,в който
притежава ½ идеална част. Смяната на ключ от входна врата несъмнено
представлява действие,с което само лицето,което разполага с подменения
ключ може да реализира фактическа власт върху имота,поради което и искът
подлежи на уважаване. Изводът на съда,че исковата претенция е доказана по
основание,а по размер – за сумата от 3896,12 лева не се променя предвид
довода на ответника Ф.,че ищцата З. живее на друго място и не желае да
реализира фактическа власт върху имота. Съдът приема,че при наличието на
отправена покана от ищцата до ответника и предвид обстоятелството,че в
периода след отправяне на поканата достъп до имота е имал само ответникът
искът подлежи на уважаване,защото законът регламентира,че в този случай
съсобственикът,който реализира фактическа власт върху съсобствения имот
дължи обезщетение за лишаване от ползване на другия съсобственик.
При този изход на делото и като съобрази обстоятелството,че и двете
страни претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът
намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 802,71 лева като
предвид обстоятелството,че по делото са представени договор за правна
защита,съгласно който заплатеното възнаграждение за адвокат възлиза на 300
лева,съдът приема,че при съобразяване на приетото Тълкувателно решение от
06.11.2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при определяне
размера на разноските и на дължимото адвокатско възнаграждение следва да
бъде отчитано не уговореното възнаграждение в размер от 600 лева,а
заплатеното възнаграждение в размер от 300 лева. Съдът приема,че в полза на
ответника не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение,защото
според договора за правна защита е уговорено същото да бъде заплатено по
банков път,но доказателства,удостоверяващи плащането липсват.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Х. Ф.,ЕГН **********,с адрес гр.С************ да
заплати на основание чл.31,ал.2 от ЗС на И. З. З.,ЕГН **********,с постоянен
адрес гр.С************,сумата от 3896,12 лева ( три хиляди осемстотин
деветдесет и шест лева и дванадесет стотинки )- обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот за периода 23.03.2021 г. до 17.03.2022 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
18.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в
частта за разликата над 3896,12 лева до пълния претендиран размер от 3915
лева.
ОСЪЖДА И. Х. Ф.,ЕГН **********,с адрес гр.С************ да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. З. З.,ЕГН
4
**********,с постоянен адрес гр.С************,сумата от 802,71 лева (
осемстотин и два лева седемдесет и една стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5