№ 63
гр. Костинброд, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20221850200204 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „Ю.“ ООД, ЕИК ***, подадена чрез упълномощен
представител - юрк П. Х., против Наказателно постановление № 42-0001393/20.05.2022 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. С., с
което на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за извършено
нарушение на чл. 10, ал. 2 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като твърди, че е
незаконосъобразно, а наказанието е несъразмерно и несправедливо. Изразява
предположение за конкретните нормативни актове, отразени в НП със съкращения. Твърди,
че НП не съдържа описание на доказателства за нарушението. Твърди, че надлежно е
инструктирал водачите и извършва редовни проверки за осигуряване изпълнение на
Регламент 3821/85, в каквато насока АНО не е поискал доказателства от жалбоподателя.
Посочва, че виновният водач е санкциониран с дисциплинарно наказание „забележка“.
Алтернативно иска приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира разноски.
В съдебно заседание се представлява от упълномощения представител, който иска
отмяна на НП.
Въззиваемата страна – Директор на РД С. при ИА „АА“, не изпраща представител в
проведеното заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е
подадена в законоустановения срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е
връчено е на жалбоподателя на 27.05.2022 г., което е видно от отбелязването в представен
оригинал на НП, докато жалбата е подадена на 02.06.2022 г. в регистратура на въззиваемата
страна.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН серия А-2012 № 322633, съставен
29.03.2022 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата при проверка в сградата на
АНО е установено следното нарушение: Превозвачът не е организирал работата на водача
В. Д., който е управлявал товарен автомобил ДАФ с рег. № ***, който е надвишил времето
за управление от 9-10 часа за управление на 25.10.2021 г., като е управлявал 11 часа и 45
минути.
Отбелязано е съставяне на АУАН в присъствие на упълномощен представител
/налице е пълномощно/ - С.И., на който е връчен екземпляр на датата на съставяне.
Нарушението е квалифицирано чл. 10, ал 2 от Реглам. 561/06.
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в
обжалваното наказателно постановление, като с него на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева.
След преценка на събраните доказателства – писмени и гласни, чрез приобщаване на
представените писмени такива, както и чрез разпит на свидетеля Б. Д. – актосъставител и
служител на ИА „АА“,10, съдът приема за установено, че на при осъществяване на превоз
от страна на жалбоподателя чрез работещия по трудово правоотношение при него работник
В. Д. е осъществил превоз на товари през м.октомври 2021 г., като на дата 25-ти от същия
месец е управлявал автомобила 11 часа и 45 минути.
Поради това от ИА „АА“ РД С. е извършена проверка в предприятието на
жалбоподателя, при което са проверени различни документи, в това число и данните от
дигиталните карти на водачите, при което е установено конкретното управление на
25.10.2021 г. от страна на водача В. Д..
За това нарушение жалбоподателя е санкционирал работника В. Д. Динко Д. с
дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед от 01.11.2021 г., връчена на същата дата
/приложена/.
Видно е от приложените разпечатки от дигиталната карта на водача на 25.10.2021 г.
В. Д. е управлявал посочения товарен автомобил в продължение на 11 часа, с което е
надвишил максимално разрешеното дневно работно време от 9 часа и по изключение е
възможно и управление от 10 часа, но това не следва да е повече от два пъти седмично.
Факта на това нарушение на водача не се оспорва от жалбоподателя, като е налице и
санкциониране по дисциплинарен ред на работника именно за това със заповед от
01.11.2021 г., връчена на същата дата.
При тези факти, установени без никакви противоречия от приложените писмени
2
доказателства и разпита на свидетеля съдът намира, че следва да потвърди обжалваното НП.
Налице е нарушение на правилата за работното време и почивките от работник в
предприятието на жалбоподателя, за което обаче и жалбоподателя носи отговорност, след
като разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от Регламент 561 изрично определя, че: „Транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия
регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
настоящия регламент.“
Няма съмнение, а и не се оспорва от жалбоподателя, че е налице нарушение,
извършено от неговия работник при управление на товарен автомобил на 25.10.2021 г.,
когатое управлявал автомобила 11 часа.
Доказателствата са наличните записи на данни от карта на водача, за което е
приложена разпечатката. Неоснователни са възраженията за липса на доказателства, след
като същите са несъмнени и безспорни.
Няма съмнение, че жалбоподателя е изпълнил задължението си по второто изречение
на чл. 10, ал. 2 от регламента, след като са представени доказателство за извършените
инструктажи, както и са налице доказателства за вменяване в задължение на водачите да
спазват изискванията на Регламент 561.
Отговорността обаче на жалбоподател е за бездействие при изричното задължение по
първото изречение, а именно да организират работата така, че водачите да спазват
изискванията на глава втора от същия регламент, която регламентира размер на почивките в
това число седмичните и цитираните отклонения – чл. 8.
Според съда законосъобразно и правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, след като е негова отговорност да осигури начина на работа по начин,
позволяващ спазването на изискванията за дневното работно време и почивки на водачите
при обществен превоз на товари.
Основание за този извод е на първо място изричното вменяване в тежест на
транспортните фирми на задължение да организират работата на водачите. Макар и без да
са посочени конкретните форми на такава организация, очевидно е оставено за преценка от
самите транспортни фирми да въведат такава система на работа и дори и предварително
изготвяне на маршрутни разписания, които да бъдат спазвани от водачите и съответно да
бъдат санкционирани за това. Без съмнение целта на посочената разпоредба е да бъдат
задължени транспортните фирми да въведат необходимата организация, а не както е и в
случая /чрез инструктажи/ да смята, че са изпълнени задълженията си по осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд на водачите при осъществяване на превози.
Основната цел е така също и осигуряване безопасността на всички пътуващи по пътищата,
без да е необходимо излагане на допълнителни доводи в такава насока.
Възможната организация /принципно налична в конкретното предприятие/ е да се
3
отчита в реално време действието на всеки един водач – движение или почивка, поради
което е в правомощие, а съгласно посочената разпоредба е и в отговорност на
транспортното предприятие да организира работната така, че да се спазват изискванията за
работно време и почивки на водачите.
В същата насока следва да се отбележи и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Регламент
561 определяща, че транспортното предприятие отговаря за нарушения, извършени от
водачи на предприятието, дори ако нарушението е било извършено на територията на друга
държава-членка или трета страна, което недвусмислено показва, че в тежест на
жалбоподателя е въведено задължението да организира работата на водачите в страната
извън нея, а конкретните мерки в тази насока са въпрос на избор.
Основание за извод, че следва да се потвърди обжалваното НП е така също и липсата
на нарушения при осъществяване на процедурата по ангажиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя. Липсват каквито е да е основания за извод, че
са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така
и обжалваното НП са съставени в необходимата форма, издадени са от лица, оправомощени
за тази дейност. Материалната компетентност на лицето издало обжалваното наказателно
постановление се определя от заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г., издадено от министъра
на транспорта, с която на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП е предоставено правомощие – т. 6
от заповедта, да издава наказателни постановления за извършени нарушения на Закона за
автомобилните превози.
Материалната компетентност на актосъставителя произтича от длъжностното му
качество – инспектор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” на
основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 от ЗАвП, определящо контролните правомощия на тези
служители.
Правилно е наложена и конкретната санкция след като чл. 104, ал. 1 от ЗАвП
предвижда, че: „Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари,
включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.“
По отношение на конкретното нарушение санкцията определена в точен размер от
съответните санкционни норми, което прави безпредметно обсъждането дали съответства на
извършеното нарушение. В тази насока следва да се отбележи неоснователност на
твърдението на жалбоподателя за малозначителност, след като става въпрос за нарушение на
разпоредби, отнасящи се до безопасни и здравословни условия на труд.
При извършената служебна проверка извън конкретните оплаквания на
жалбоподателя съдът не установи при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП
да са допуснати нарушения, които да са опорочили законосъобразният характер на
проведената процедура по ангажирани на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за извършените нарушения.
Поради това следва да бъде потвърдено обжалваното НП.
4
Поради липса на искания за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася
в такава насока.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0001393/20.05.2022 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. С., с
което на „Ю.“ ООД, ЕИК ***, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, е наложено административно наказание имуществена санкция“ в размер на 1
000 лева за извършено нарушение на чл. 10, ал. 2 от Регламент 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5