Решение по дело №534/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 65
Дата: 8 април 2022 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20215610200534
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. гр. Димитровград, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200534 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Р. Н. Р. с адрес гр.Димитровград, ул.“Простор“19, вх.А, ет.1, ап.3,
ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №21-0254-
000018/08.02.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което
за това, че на 08.01.2021г. в 11:20 часа в гр.Димитровград, на ул.“Груди Кирков“- до номер 6
управлява лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ******** – „не е нейна собственост, 398985
като при проверката отказва да бъде тествана за употреба на наркотични вещества или
техните анализи с другтест5ООО. Издаден талон за мед. изледване номер 082857“, с което за
виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложено адм.наказание „Глоба” в размер на 2000(две хиляди) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Изложил е доводи за незаконосъобразност и необоснованост на същото, като моли да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си, иска отмяна на наказателното
постановление.
Упълномощения процесуален представител също поддържа жалбата, представя
допълнителни гласни доказателства- чрез воден свидетел, счита, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, неустановеност на времето и мястото на
извършване на описаното нарушение, излага доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на издаденото наказателно постановление, пледира за отмяната му.
1

ОТВЕТНИКА- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО- Димитровград- също редовно призовани, не
изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 08.01.2021г. полицейските служители В.В. и М.М., изпълнявали служебните си
задължения. Преди обяд същият ден от служители при Криминална полиция била получена
информация и нареждане към св.М.М., да спре конкретен лек автомобил. Около 11,20ч.
св.М. забелязал движещият се по ул.“Груди Кирков“- до №6 в гр.Димитровград лек
автомобил„Форд Фокус“ с рег.№ ******** и спрял същия. При извършената проверка
установил, че автомобилът се управлява от настоящият жалбоподател Р.Р.. Същата била
отведена до сградата на РУ-МВР-Димитровград, където бил извикан за съдействие св.В.В..
Същият предложил на водача Р. да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, като Р. отказала. Така бил съставен АУАН №311436/08.01.2021г.,
който акт бил връчен на водача срещу подпис. Последният не описал възражения.
След което бил издаден талон за изследване №082857, в който било описано, че в 11,40ч. до
11,50ч., Р.Р. отказва да бъде изпробвана с техническо средство „Drug test 5000“. Този талон
бил връчен на водача Р. в 12,30ч., като й бил предоставен срок от „0,30“ минути за
посещение в ЦСМП-Димитровград, където да даде кръв за медицинско изследване.
Водачът Р. се явила в ЦСМП-Димитровград в предоставеното й време, където бил попълнен
протокол за медицинско изследване, в който е описано от медицинско лице, че изследването
не е проведено поради отказ на жалб.Р.Р..
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било
издадено и предметното на делото наказателно постановление №21-0254-
000018/08.02.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което
на жалбопод.Р.Р. за това, че на 08.01.2021г. в 11:20 часа в гр.Димитровград, на ул.“Груди
Кирков“- до номер 6 управлява лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ******** – „не е нейна
собственост, 398985 като при проверката отказва да бъде тествана за употреба на
наркотични вещества или техните анализи с другтест5ООО. Издаден талон за мед.
изледване номер 082857“, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложено адм.наказание „Глоба”
в размер на 2000(две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 27.09.2021г., видно от неразделна
разписка към него, а жалбата против него е получена от адм-наказващия орган на
29.09.2021г. – т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
2
№311436/08.01.2021г., наказателно постановление №21-0254-000018/08.02.2021г. на
Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, показанията на актосъставителя
В.В., на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта М.М., на
водения от процес.представител на жалбоподателя свидетел Д.В., които са еднопосочни и
взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани
от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което
съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение
№311436/08.01.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, изключвайки
следното допуснато процесуално нарушение: - не е отразена длъжността на нарушителя.
Това нарушение на закона не се явява съществено, досежно констатациите в акта.
Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение са описани правилно извършените от водача Р. нарушения-
съответстващи в тяхната текстова и цифрово изписана част.
При издаването на обжалваното наказателно постановление като цяло са спазени
процесуалните правила, като правилно е приложен и материалния закон.
Не са налице допуснати нарушения при описването на времето и мястото на нарушението.
Съгласно показанията на св.М.М., водачът Р. е била спряна за проверка, управлявайки
гореописаният лек автомобил по ул.“Груди Кирков“ в гр.Димитровград. Тестването на един
водач за евентуална употреба на наркотични вещества обаче няма забрана да се осъществи в
сградата на полицейското управление. Показанията на св.В.В. са в тази насока-
осъществяване на тест за употреба на наркотични вещества в сградата на полицейското
управление, поради обема на апаратурата, с която се извършва изследването и изискването
това да става при стайна температура. В случая липсва нарушение на времето и мястото на
установеното нарушение. Липсва нарушение и относно времетраенето на престоя в
полицейското управление, до връчването на талона за медицинско изследване, доколкото не
са нарушени законови разпоредби в тази насока.
Съществено е обаче да се отбележи, че в случая е допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съчетаваща в себе си нарушена материална норма и
санкционна такава, въз основа на която се налага адм.наказание, регламентира
алтернативно две групи основания за реализиране на административно-наказателна
3
отговорност на водачите на МПС, а именно: 1. отказ от извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или 2.
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта. След отказ за извършване на проверка с техническо средство, само точното
изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да заличи обществено-
опасните последици на отказа и водачът не следва да бъде наказван за отказ, а дали ще бъде
ангажирана отговорността му за управление на МПС след употреба на наркотични вещества
зависи от валидността на изследването и резултатите от него. В случая водачът Р. е отказала
да бъде тествана с техническо средство, като й е бил издаден талон за медицинско
изследване. Въпреки посещението в ЦСМП-Димитровград и съставения на място протокол,
същата отново е отказала да даде кръв за медицинско изследване.
Т.е. налице са и двете отделни хипотези на адм.нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В АУАН
и в НП обаче, текстово е описана само първата хипотеза- отказ на водача Р. да бъде тествана
с техническо средство. В наказателното постановление като основание за налагане на
административно нарушение е описано: „чл.174, ал.3, пр.2“. Предложение второ обаче,
предвижда налагане на адм.наказание за неизпълнение на предписание за медицинско
изследване.
Адм.-наказващият орган има право да прецени коя от двете хипотези на едно адм.нарушение
е осъществена и да прецени за кое от установените нарушения да наложи наказание. Но това
следва да стане при съответствие на установена фактическа обстановка с разпоредбата на
нарушена материална норма и отнесени към правилната санкционна норма. В случая
доколкото са предвидени две хипотези на това нарушение, се е получило описание на
едното адм.нарушение, а адм.наказание е наложено на основание извършено друго
адм.нарушение.
Конкретизирането на „предложение 2“ като основание за налагане на адм.наказание е
довело до разминаване на тези обстоятелства, което е довело до съществено нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е бил лишен от възможността да
разбере срещу какво по-конкретно и ясно административно обвинение се защитава. Налице
е разминаване на нарушена правна норма със санкционната такава, доколкото въпреки, че са
в един и същи текст, са две отделни хипотези при условията на алтернативност- т.е. всяка
една от двете хипотези би могла да бъде осъществена и без наличието на другата, а могат и
двете едновременно да бъдат осъществени. В случая въпреки, че е налице осъществяване и
на двете отделни хипотези, адм.-наказващият орган е възприел като адм.нарушение и
текстово описал първата хипотеза, а е наложил адм.наказание на основание втората
хипотеза. Получило се е недопустимо отнасяне на нарушена материална норма към
санкционна такава. Поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното
наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно
адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, съобразно мотивите по-горе
4
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на
чл.63д от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера
на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана
сумата от 600 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на
жалбоподателя от административно-наказващият орган.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0254-000018/08.02.2021г. на Началник
Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на водача Р. Н. Р. с адрес
гр.Димитровград, ул.“Простор“19, вх.А, ет.1, ап.3, ЕГН **********, за това, че на
08.01.2021г. в 11:20 часа в гр.Димитровград, на ул.“Груди Кирков“- до номер 6 управлява
лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ******** – „не е нейна собственост, 398985 като при
проверката отказва да бъде тествана за употреба на наркотични вещества или техните
анализи с другтест5ООО. Издаден талон за мед. изледване номер 082857“, с което за
виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложено адм.наказание „Глоба” в размер на 2000(две хиляди) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца – като незаконосъобразно.


ОСЪЖДА РУ-МВР- гр.Димитровград, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да заплати
на Р. Н. Р. с адрес гр.Димитровград, ул.“Простор“19, вх.А, ет.1, ап.3, ЕГН **********,
направените разноски по делото (АНД 534/2021г. по описа на РС-Димитровград) за
настоящата съдебна инстанция, в размер на 600 (шестстотин) лева– произтичащи от
адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Окръжен Съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Р. Н. Р. с адрес гр.Димитровград, ул.“Простор“19, вх.А, ет.1, ап.3,
ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №21-0254-
000018/08.02.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което
за това, че на 08.01.2021г. в 11:20 часа в гр.Димитровград, на ул.“Груди Кирков“- до номер 6
управлява лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ****** – „не е нейна собственост, 398985
като при проверката отказва да бъде тествана за употреба на наркотични вещества или
техните анализи с другтест5ООО. Издаден талон за мед. изледване номер 082857“, с което за
виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложено адм.наказание „Глоба” в размер на 2000(две хиляди) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Изложил е доводи за незаконосъобразност и необоснованост на същото, като моли да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си, иска отмяна на наказателното
постановление.
Упълномощения процесуален представител също поддържа жалбата, представя
допълнителни гласни доказателства- чрез воден свидетел, счита, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, неустановеност на времето и мястото на
извършване на описаното нарушение, излага доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на издаденото наказателно постановление, пледира за отмяната му.

ОТВЕТНИКА- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО- Димитровград- също редовно призовани, не
изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 08.01.2021г. полицейските служители В. В. и М. М., изпълнявали служебните си
задължения. Преди обяд същият ден от служители при Криминална полиция била получена
информация и нареждане към св.М. М., да спре конкретен лек автомобил. Около 11,20ч.
св.М. забелязал движещият се по ул.“Груди Кирков“- до №6 в гр.Димитровград лек
автомобил„Форд Фокус“ с рег.№ ****** и спрял същия. При извършената проверка
установил, че автомобилът се управлява от настоящият жалбоподател Р.Р.. Същата била
отведена до сградата на РУ-МВР-Димитровград, където бил извикан за съдействие св.В. В..
Същият предложил на водача Р. да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, като Р. отказала. Така бил съставен АУАН №311436/08.01.2021г.,
който акт бил връчен на водача срещу подпис. Последният не описал възражения.
След което бил издаден талон за изследване №082857, в който било описано, че в 11,40ч. до
11,50ч., Р.Р. отказва да бъде изпробвана с техническо средство „Drug test 5000“. Този талон
бил връчен на водача Р. в 12,30ч., като й бил предоставен срок от „0,30“ минути за
посещение в ЦСМП-Димитровград, където да даде кръв за медицинско изследване.
Водачът Р. се явила в ЦСМП-Димитровград в предоставеното й време, където бил попълнен
протокол за медицинско изследване, в който е описано от медицинско лице, че изследването
не е проведено поради отказ на жалб.Р.Р..
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било
1
издадено и предметното на делото наказателно постановление №21-0254-
000018/08.02.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което
на жалбопод.Р.Р. за това, че на 08.01.2021г. в 11:20 часа в гр.Димитровград, на ул.“Груди
Кирков“- до номер 6 управлява лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ****** – „не е нейна
собственост, 398985 като при проверката отказва да бъде тествана за употреба на
наркотични вещества или техните анализи с другтест5ООО. Издаден талон за мед.
изледване номер 082857“, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложено адм.наказание „Глоба”
в размер на 2000(две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 27.09.2021г., видно от неразделна
разписка към него, а жалбата против него е получена от адм-наказващия орган на
29.09.2021г. – т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
№311436/08.01.2021г., наказателно постановление №21-0254-000018/08.02.2021г. на
Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, показанията на актосъставителя
В. В., на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта М. М., на
водения от процес.представител на жалбоподателя свидетел Даниела Великова, които са
еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и
кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което
съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение
№311436/08.01.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, изключвайки
следното допуснато процесуално нарушение: - не е отразена длъжността на нарушителя.
Това нарушение на закона не се явява съществено, досежно констатациите в акта.
Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение са описани правилно извършените от водача Р. нарушения-
съответстващи в тяхната текстова и цифрово изписана част.
При издаването на обжалваното наказателно постановление като цяло са спазени
процесуалните правила, като правилно е приложен и материалния закон.
Не са налице допуснати нарушения при описването на времето и мястото на нарушението.
Съгласно показанията на св.М.М., водачът Р. е била спряна за проверка, управлявайки
гореописаният лек автомобил по ул.“Груди Кирков“ в гр.Димитровград. Тестването на един
водач за евентуална употреба на наркотични вещества обаче няма забрана да се осъществи в
сградата на полицейското управление. Показанията на св.В.В. са в тази насока-
осъществяване на тест за употреба на наркотични вещества в сградата на полицейското
управление, поради обема на апаратурата, с която се извършва изследването и изискването
това да става при стайна температура. В случая липсва нарушение на времето и мястото на
установеното нарушение. Липсва нарушение и относно времетраенето на престоя в
полицейското управление, до връчването на талона за медицинско изследване, доколкото не
са нарушени законови разпоредби в тази насока.
Съществено е обаче да се отбележи, че в случая е допуснато съществено процесуално
2
нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съчетаваща в себе си нарушена материална норма и
санкционна такава, въз основа на която се налага адм.наказание, регламентира
алтернативно две групи основания за реализиране на административно-наказателна
отговорност на водачите на МПС, а именно: 1. отказ от извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или 2.
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта. След отказ за извършване на проверка с техническо средство, само точното
изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да заличи обществено-
опасните последици на отказа и водачът не следва да бъде наказван за отказ, а дали ще бъде
ангажирана отговорността му за управление на МПС след употреба на наркотични вещества
зависи от валидността на изследването и резултатите от него. В случая водачът Р. е отказала
да бъде тествана с техническо средство, като й е бил издаден талон за медицинско
изследване. Въпреки посещението в ЦСМП-Димитровград и съставения на място протокол,
същата отново е отказала да даде кръв за медицинско изследване.
Т.е. налице са и двете отделни хипотези на адм.нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В АУАН
и в НП обаче, текстово е описана само първата хипотеза- отказ на водача Р. да бъде тествана
с техническо средство. В наказателното постановление като основание за налагане на
административно нарушение е описано: „чл.174, ал.3, пр.2“. Предложение второ обаче,
предвижда налагане на адм.наказание за неизпълнение на предписание за медицинско
изследване.
Адм.-наказващият орган има право да прецени коя от двете хипотези на едно адм.нарушение
е осъществена и да прецени за кое от установените нарушения да наложи наказание. Но това
следва да стане при съответствие на установена фактическа обстановка с разпоредбата на
нарушена материална норма и отнесени към правилната санкционна норма. В случая
доколкото са предвидени две хипотези на това нарушение, се е получило описание на
едното адм.нарушение, а адм.наказание е наложено на основание извършено друго
адм.нарушение.
Конкретизирането на „предложение 2“ като основание за налагане на адм.наказание е
довело до разминаване на тези обстоятелства, което е довело до съществено нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е бил лишен от възможността да
разбере срещу какво по-конкретно и ясно административно обвинение се защитава. Налице
е разминаване на нарушена правна норма със санкционната такава, доколкото въпреки, че са
в един и същи текст, са две отделни хипотези при условията на алтернативност- т.е. всяка
една от двете хипотези би могла да бъде осъществена и без наличието на другата, а могат и
двете едновременно да бъдат осъществени. В случая въпреки, че е налице осъществяване и
на двете отделни хипотези, адм.-наказващият орган е възприел като адм.нарушение и
текстово описал първата хипотеза, а е наложил адм.наказание на основание втората
хипотеза. Получило се е недопустимо отнасяне на нарушена материална норма към
санкционна такава. Поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното
наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно
адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, съобразно мотивите по-горе
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на
чл.63д от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера
на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана
сумата от 600 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на
жалбоподателя от административно-наказващият орган.
3

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

4