Разпореждане по дело №611/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 21,ал.4,т.1 във вр. ал.3 от СК.

От Л. В. К. от Г. е постъпила искова молба, в която твърди, че с ответника В. П. били съпрузи до 29.04.2011 г. , когато бракът им бил прекратен. След развода недвижимия имот- 500 кв.м ид.част от нива , цялата с площ от 4000 кв.м, съгласно НА № 134,т.V, дело № 1731/1997 г. на НРС , състоящ се от имот № 031011, масив 13 по плана за земеразделяне на местността „Юрта-Балкана”, в землището на Г., Бургаска обл., при граници имот № 031010, имот № 031008, имот № 031009, имот № 031012 и улица, ведно с изградената в източната част на този имот жилищна сграда- близнак, състояща се от : източен близнак със застроена площ 81.17 кв.м, състоящ се от : сутерен, партерен , два жилищни и тавански етажи,и западен близнак със застроена площ 81.17 кв.м, състоящ се от сутеренен, партерен и тавански етажи останал в съсобственост с ответника. По правилата на съпружеската имуществена общност, която била прекратена, с ответника били собственици на по ½ от имота. Такива били юридическите последици на бракоразводното решение, но в õействителност приживе баща й В.М.К. закупил земята и построил къщата и в случая не се касае за съпружеска общност, а за имот придобит с лични средства, получени от родителите й като дарение. За това с настоящия иск желае да обори презумпцията за съвместен принос и да бъде признато , че е собственик и на другата ½ ид.ч. от имота. Тъй като разводът им е факт , неоправдано било и съпругът й да се ползва от имота, построен лично от баща й. Счита, че се касае за лични, а не за семейни средства. Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик и на другата ½ ид.ч. от описания по-горе имот на основание лична трансформация. В подкрепа на иска си представя писмени доказателства. В съдебно заседание поддържа иска, заявява, че 13 години с ответника са живели като семейство в Германия, а през това време баща й В.М.К. построил недвижимия имот, който е предмет на делото, с лични средства и труд , без участието на ответника.

В писмения отговор на исковата молба ответника В. А. П. от С., К-а обл. твърди, че не оспорва фактите и доказателствата, представени с исковата молба. По време на строежа на процесната сграда – 1997 г. със съпругата и децата си живеели в Германия и неговото желание било трайно да се установят там. Родителите на бившата му съпруга са се надявали тя да се завърне в България и закупили парцел, на който построили и финансирали строежа на къщата, като освен финансирането и чисто физически целия строеж бил изпълнен от нейния баща. Заявява, че изложеното в исковата молба е вярно и не представя доказателства.В писмения отговор ответника не прави възражения за неподсъдност на делото.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, бракът им е прекратен с влязло в сила решение № 65/29.04.2011 г. по гр.д. № 197/2011 г. по описа на МРС, по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК. С посоченото решение районния съд е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, съгласно което на ищеца Л. В. К. е предоставено ползването на семейното жилище, представляващо жилищна сграда- близнак, съставляващо източен близнак със застроена площ от 81.17 кв.м, състоящ се от сутерен, партерен, два жилищни етажа и западен близнак със застроена площ от 81.17 кв.м, състоящ се от сутерен, партерен, два жилищни и тавански етажи, ведно с недвижимия имот, в който е изградено, представляващо 500 кв.м ид.ч. от нива, цялата с площ от 4000 кв.м, съставляващо имот № 031011, масив 13 по плана на земеразделяне на местността „Юрта-Балкана”, в землището на г.Н, обл.Бургас, при граници: имот с № 031010, имот с № 031008, имот с № 031012 и улица. Описания имот е предмет на НА № 167,том VІІІ, рег. № 5714, дело № 1455/18.12.2003 г. на Нотариус М.Б.а с рег. № 110 , с който страните по делото, като съпрузи, са признати за собственици на описания по-горе недвижим имот, придобит по време на брака при условията на СИО. От НА за дарение на недвижим имот № 134,том V, дело № 1734/1997 г. на РС-Несебър се установява, че ответника В. А. П. е собственик на 500 кв.м ид.ч. от нива в землището на г.Несебър , местността „Юрта” , цялата с площ от 4000 кв.м, като дареният ще ползва реално източната част от имота. Описания с нотариалните актове имот е деклариран по реда на ДОПК. По делото е представено удостоверение за наследници , от което се установява, че В.М.К. е починал на 07.06.2003 г. и ищцата е негова дъщеря. Представен е договор от 10.01.1997 г. и разписка от 25.10.1997 г. , от които се установява, че В.М.К. от гр.А. е възложил на Д.Т.Т. от гр.К. изграждането на сграда в имот, находящ се в землището на г.Н. , местността ”Юрта-Балкана”, по одобрен архитектурен проект и е уговорено възнаграждение за строителството й.

При тези данни съдът намира предявеният иск за основателен и доказан. В исковата молба са изложени твърдения , че недвижимия имот, предмет на делото, на основание нотариален акт, е в режим на семейна имуществена общност и ищцата иска да установи обема права, които има в сградата на основание прекратена съпружеска имуществена общност и вложени средства за построяването й. Правния интерес от установителния иск е налице предвид оспорването на претендирания обем права на ищцата за цялата сграда. Правния въпрос , на който съдът следва да отговори е при неоспорване на фактите по исковата молба от ответника, наÙичните доказателства оборват ли презумпцията на чл.21,ал.3 от СК. По делото не се спори по фактите, които се установяват от писмените доказателства и не са оспорени от ответника.Установява се , че страните са бивши съпрузи, по време на брака са придобили недвижим имот, който по силата на НА № 167/18.12.2003 г. е семейна имуществена общност, която е прекратена с влязло в сила решение. Установява се и обстоятелството, че сградата е построена с извънсемейни средства от бащата на ищцата. При безспорно установеното от писмените доказателства относно собствеността на терена и построената сграда с извънсемейни средства от бащата на ищцата, съдът приема , че презумпцията по чл.21,ал.3 от СК е оборена. По делото няма данни по време на брака страните да са вложили средства и не са имали съвместен принос със средства и труд в изграждане на сградата. Освен това по делото липсват данни какви са били намеренията на бащата на ищцата след построяването на сградата. При положение, че средствата за построяване на процесната сграда са предоставени изцяло от бащата на ищцата конкретно за сградата, липсва принос със средства и труд от страна на ответника, следва да се приеме, че ищцата е индивидуален собственик на претендирания имот. За определяне характера на собствеността меродавно е правилото, че правното положение на придобитата вещ следва правното положение на вложеното при придобиването й имущество, т.е. в случая е налице пряко преобръщане на лични средства от бащата на ищцата в определено имущество и възниква лична собственост съответна на идеална част от имота. При тези данни следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик и на другата ½ ид.ч. от описания в исковата молба имот.

Искане за присъждане на разноски не се прави по делото и такива не се присъждат.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. П. с ЕГН * , С., №, К-а обл., че Л. В. К. с ЕГН * от гр. Н., В. З." З." ,ул. "С."- В.с. "З." е собственик на ½ ид.ч. от имот, представляващ 500 кв.м ид.ч. от нива, цялата с площ от 4000 кв.м , съставляваща имот № 031011, масив 13 по плана на земеразделяне на местността „Юрта-Балкана” , в землището на г. Н., обл.Бургас, при граници: имот № 031010,имот № 031008, имот № 031009, имот с № 031012 и улица и жилищна сграда –близнак , състояща са от източен близнак със застроена площ 81.17 кв.м, състоящ се от сутеренен, партерен, два жилищни и тавански етажи, и западен близнак със застроена площ от 81.17 кв.м , състоящ се от сутерен, партерен , два жилищни и тавански етажи.

Решението може да се обжалва пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: