П
Р О Т О К О Л
21.01.2020 година град Карлово
Карловският
районен съд І наказателен състав
на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година
в публично
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С.К. - П. 2. Д.И.
Секретар:
Маргарита Тянчева
Прокурор: Свилен Братоев
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 645 по
описа за 2019 година
На именно повикване в 10.15 часа се явиха:
Районна прокуратура – Карлово, редовно призована,
явява се прокурор Свилен Братоев.
Подсъдимият
П.Г.Б., редовно призован, явява се лично и с адв. Н., упълномощена от
досъдебното производство.
Ощетеното юридическо лице Ж.с.П. редовно призовани, не
изпращат представител.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Н.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ П.Г.Б.- ******, роден на ***г. в гр. П., ***,
***, със *** образование, *****, ****р във „***“ гр. З., живущ ***, осъждан,
ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимия правото
му да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното
заседание, както и правата по чл. 55 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си.
ПРОКУРОРЪТ:Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм
уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
Адв. Н.: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм
уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание и разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите
по чл. 248, ал. 1 НПК, преди повече от 7 дни. Получил съм препис от
обвинителния акт преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното
заседание правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и
съдебния секретар.
Прокурорът - Нямам искания за отводи.
адв. Н.- Нямам искания за отводи.
Подсъдимият- Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
4. налице ли са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила;
5. разглеждането на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална
принуда;
7. искания за събиране на нови
доказателства;
8. насрочването на съдебното
заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема г-жо
Председател, уважаеми съдебни заседатели, отговорът ми на въпросите по чл. 248
от НПК е следния : Делото е подсъдно на
съда, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, няма допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на
обвиняемия, на пострадалия – в случая ощетеното юридическо лице. Няма основание за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, нито за
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Няма основания за
изменяне на взетата мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимия, следва да
бъде потвърдена. Нямам искания за събиране на доказателства. Според позицията
на защитата, вероятно ще се намери отговора за разглеждане на делото по
особените правила. Делото следва да се насрочи за разглеждане в съдебно
заседание с призоваване на всички лица по списъка на обвинителния акт.
Адв. Н.- Уважаема г-жо Председател,
уважаеми съдебни заседатели, делото е подсъдно на съда, не са налице основания
на този етап за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам
обаче, че на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели или могат да доведат в бъдеще в
съдебната фаза до ограничаване процесуалните права на обвиняемия. Считам, че
обвинителния акт е негоден по смисъла на чл. 246 от НПК , ТР
№ 2 / 2002 г., да постави рамките на
едно обвинение от фактическа страна по начин, че то да бъде разбираемо и
съответно да се осъществи защита, както по правото, така и по фактите. В
обвинителния акт липсва конкретизация на обвиненията и най вече на фактическите
действия, които са извършени от Б. и съответно на факт. действия, извършени от
В. и И., които се явяват съучастници. Излишно е да
преповтарям, че според цитираното от мен ТР № 2 /
2002 г., т.к. чрез обвинителния акт се развива в пълнота обвинителната теза и
главното му предназначение, да формулира обвинението, така че то да определи
предмета на доказване, в обстоятелствената част на обвинителния акт е
задължително прокурора да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието, специално участието на обвиняемия в него. Тук отварям
една скоба, че усложнява се задължението на прокурора и с това ,че по отношение
на останалите двама обвиняеми, производството е приключило със споразумение, но
т.к. става дума за съучастие, задължително трябва да бъде очертана в
обвинителния акт фактическата деятелност на всеки един от тях, включително на
тези, по отношение на които
производството вече е приключило. Това е общото генерално възражение.
На второ място, обвинителният акт
страда от липса на фактология такава, каквато
обвинението я схваща и я възприема. Забележете, че обвинителния акт започва с
преразказ на казаното от свидетели. На стр. 5 са преразказани обясненията на
обвиняемия И., който вече е осъдено лице,
на стр. 6 на Г.В., и при това с грешка в имената, но да речем, че това е
поправимо. От преразказа на показанията и обясненията, които на места си
противоречат, а те си противоречат двамата други съучастници,
които са помагачи, не става ясно кои са точно фактите, които прокурора
възприема по обвинението, единия говори едно, другия говори друго, разказани са
в обвинителния акт техните показания, но не и становището на обвинението. Така
например, на стр. 8 прокурорът е вписал, че двамата В. и И. са сключили
споразумение, но за това споразумение са посочени единствено правните
квалификации, не става ясно, кражбата, за която е сключено това споразумение,
дали е за същите релси, за които е
предаден на съд П.Б., дали това споразумение е само за една релса , ако е за
една, за коя от релсите, по нататък ще илюстрирам защо казвам това и за коя
релса става дума. Не е вписано в обвинителния акт какъв е предмета на
престъплението на сключеното споразумение, а е известно че възстановяването на
щетата е една от задължителните предпоставки такова споразумение да съществува,
така че ние не знаем какъв е предмета на престъплението, каква е неговата
стойност. В обвинителния акт изцяло
липсват данни дали е възстановена вредата. Казах, че споразумението
изисква непременно такова възстановяване, но тук не става ясно, след като е
неясен предмета на това споразумение, дали стойността на двете релси,
стойността само на едната релса е
възстановен или стойността на която и да е. Така на стр. 13 от обвинителния акт
, в т. 5 пише, че имуществените щети от престъплението на П.Б. са 428,68 лв.
докато той е предаден на съд за 622,20
лв. Може ли да се защитава той по обвинение, в която фактологията
в обстоятелствената част и в петитума се различават и
съответно стойностите.
На трето място, поначало липсват всякакви
факти в обвинителния акт относно втората релса. Твърди се, че тази втора релса
се намира на 150 метра от първата, но няма описани фактически действия, които
да свързват Б. с тази релса, има твърдение за обективна находка , а именно, че
там на мястото имало следи от влачене, но следите от влачене са един резултат,
няма данни какво е отношението на Б. към това влачене , още повече , че са анализирани вече следите от гуми и те
не съвпадат със следите от джипа, с който се твърди той да е отишъл на
местопрестъплението. За да бъде повдигнато и предявено, и да бъде внесен
обвинителен за обвинение за тази втора релса, за която само имаме данни, че е влачена, трябва да бъде описано в обвинителния акт
какво е действието, извършено от страна на Б. по отношение на тази втора релса
и кога е извършено това действие, при
каква конфигурация с останалите двама помагачи и то след като имаме яснота тези
помагачи дали са сключили споразумение за тази втора релса или не. По отношение на това аз считам за неизяснени следните
въпроси, както казах за тази втора релса – фактическите действия на Б. за тази
релса, защо тя се свързва с него, а не с В. или с И., трето, дали е включена в
споразумението на В. и И., четвърто, какви са помагаческите
действия на В. и И. по отношение на тази втора релса, защото такава е
конструкцията на обвинението по отношение на П.Б.. Според решение №
227/23.10.2019 г. на ПОС по нак.
дело № 1383/2019 г. на ПОС, задължително е обвиняемия
да знае въз основа на кои активни действия е осъществен от него състава на престъплението.
Такава яснота в обвинителния акт няма.
Четвърто, обвинението по чл. 216 от НК е
напълно лишено от фактология. На първо място, така
както е формулирано обвинението, не е ясно обекта на посегателство по
обвинението по чл. 196 и чл. 216 от НК дали е един и същ, ако е различен, фактологията е задължителна за 216 и трябва да е много.
подробна. Ако е един и същ обаче, е много важно да бъде посочено как е
разположено по време унищожаването на релсата, тоест действията по унищожаване
дали предхождат действията по отнемане, по чл. 196, първо е унищожена и е
направен опит за отнемане или първо е направен опит за отнемане и после е
унищожена. Това е така, тъй като според ТР №
54/16.09.1989 г. на Общото събрание на наказателната колегия, само предмет със
стойност може да бъде предмет на кражба. Ако е напълно унищожена тази вещ, тази
релса и вече е предмет без стойност, тогава тя не боже да бъде обект на кражба.
Тук изобщо не засягам онези чисто, как да кажа логически неясноти на
обвинителния акт по отношение на тази релса, пример за което се намира във
фразата, намираща се на стр. 6 от обвинителния акт, когато разказва действията
на Б. на тази стр. 6, обвинението пише по отношение на, преразказвайки
показанията на И., пише – тогава той- И.
и обв. Б. видели намираща се там жп релса, която П.Б.
му предложил да вземат, защото му трябвало за нещо. Релсите извлекли
последователно една по една, като от мястото, където ги заварили, ги закрепвали
с въже.“ Е там на това место една релса
ли е имало или две релси, на едно и също место ли са били двете релси, едната
ли е извлечена, двете ли са извлечени, това е факт в подкрепа на доводите ни, че няма фактология по
отношение на тази втора релса.
На пето място, обвинението на П.Б. е
само за извършителство, негови помагачи са били В. и
И., в такъв случай трябва да бъде
очертано времето на формиране на умисъла
за съвместна престъпна дейност и съответно, кой каква роля в този съвместен общ
умисъл има, каква е била помагаческата дейност на И.
и каква е била помагаческата
дейности на В.. Без да цитирам подробно, искам да посоча номерата на редица
решения, които посочват че фундаментално в наказателния процес е изискването в
обстоятелствената част прокурора да уточни фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в него. Това всичко е относимо
към фактическото съдържание на обвинителния акт и необходимостта прокурора да
очертае фактическите действия по отношение на всяко едно обвинение, а там
където има и съучастие, фактическите действия и на съучастниците,
както и начинът на формиране на общия им
умисъл. В този смисъл е Решение №
21/12.08.2019 г. по нак. дело 1136/2018 г., 3 нак. отд. на ВКС , решение№ 207/11.02.2019 по нак. дело №940/2018 г. на 3 нак.
отделение, решение № 31/28.05.2018 по нак. дело
№24/2018 на 1 нак. отделение, решение №19/28.03.2018
по нак. дело №1230/2017 г. на 3 н.о.и № 51/14.03.2018 по н.д. №1221/2017 г. на 1
н.о. на ВКС, в това последно решение ВКС посочва, че в обстоятелствената част
на обвинителния акт следва да намерят място всички факти и обстоятелства, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му, време, място и начин на извършване на
престъплението. Неяснотата в настоящия обвинителен акт противоречи на тази
практика, част от която е задължителна
и сериозно накърнява правото на
обвиняемия да разбере в какво е обвинен и организира защитата си. Останалите
въпроси в чл. 248 , считам, че не могат да бъдат на лице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, при положение,че фактите в обвинителния акт са частично неясни, частично неверни, в този
смисъл не могат да бъдат предмет на признание от страна на моя доверител, що се отнася евентуално до споразумение,
прокурорът предложи условия, които категорично не са приемливи с оглед
участието на подзащитния ми и несъответствието между
условията на споразумението, което беше предложено и великодушието, проявено от обвинението по
отношение на останалите двама съучастници, на които по начало се дължи според чл. 20
същото наказание, каквото и на моя доверител,
при отчитане участието и приноса на всеки един от тях. Очевидно е, че в този обвинителния акт
приносът на останалите двама, на помагачите, изобщо не е очертан, съответно,
съществува според мене , преднамерено насочване на вниманието единствено към
П.Б., едва ли не като главен инициатор и извършител на това деяние и точно за това, защото такава
една изначална идея на обвинението, не съответства на събраните по делото
доказателства, затова и те са интерпретирани
по този противоречив начин в
обвинителния акт, който не може да сложи границите, рамката на едно фактическо
обвинение.
Съответно няма основание за
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, нито за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация. Няма основания за изменяне на взетата мярка за процесуална принуда,
на този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ – Поддържам казаното от
защитника ми, нямам какво да добавя.
Прокурорът /реплика/: Аз имам своите
възражения, ще започна отзад напред, ако става въпрос за различно процесуално
отношение на обвинението към вече двамата осъдени В. и И. и Б., по отношение на тях обвинението подходи как да
кажа, тук не е точната дума дали формално , дали зачитайки всички онези защитени социални ценности, свързани със
здравето, без да се изискат експертизи, се отиде на една сравнително
благоприятна мярка „Домашен арест“, всички искания, свързани с необходими
медицински манипулации или срещи с адвоката, бяха удовлетворявани,
естествено, рискувайки едно процесуално
поведение, което ще възприеме формата, така познатата неотричане на факта, но
смекчаване или почти отричане на неговите последици. Учуден съм, че се сочат
такива пороци в обвинителния акт, след като изискванията относно неговото
написване са спазени в максимална
степен. Сега, подходът , който е
цитиран, източник на фактите са доказателствените
средства и няма друг начин измислен от това, да се позовем на тези
доказателства. Не съм съгласен с това
искане на защитата. Относно престъплението по чл. 216 от НК, именно от внимателния анализ на фактите,
които са изложени в обвинителния акт,
дава основание за последователността , извлича се релсата, след което
започва нейното разрязване, за да се унищожи ,но парадоксът, е че самият
подсъдим е човекът, който е заловен непосредствено да унищожава релсата. Подсъдимият е лицето, което е заварено и тези
факти са изложени. Даже са изложени данни за неговата яростна борба, невинният
човек, както иска колежката да го изкара, той е заловен и всички тези факти са
изложени. Другите неща, свързани с правната квалификация на споразумението,
това е един стабилен съдебен акт, в него е казано за кои престъпления са
предадени на съд, това, че нямало фактология, в
производството вече по същество, могат да се направят тези анализи. Според мене
обвинителния акт отговаря на изискванията, така както закона ги поставя.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание СЪДЪТ, след
като взе предвид становищата на страните и като съобрази въпросите, предвидени
в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на съда по
правилата на местната и родова подсъдност;
Няма основание за прекратяване, нито
за спиране на наказателното производство;
Допуснати са отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и при
изготвяне на обвинителния акт, които са ограничили процесуалните права на подсъдимия
и понеслия щети от престъплението правен субект.
Съдът намира, че посочения като ОЮЛ субект, а именно ЖП- секция Пловдив не е самостоятелно
юридическо лице и няма правомощията на такова във връзка със защита правата на
ощетеното юридическо лице. Ж.с.П. е част от организационната структура на НКЖИ и не разполага със собствена правосубектност,
за да осъществява правата на ощетено от престъпленията юридическо лице. В този
смисъл НКЖИ като ощетено юридическо лице не е
уведомено за престъпленията, предмет на делото.
Съдът намира, че е налице неяснота в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно обстоятелството къде
прокурора приема, че са извършени деянията, предмет на обвинението. В диспозитивната част е прието и двете деяния да са извършени
в землището на с. Анево, а в обстоятелствената част се сочат различни места- ЖП
гара Сопот, участъка между гара Сопот и с. Анево, включващ и участъка до с.
Розино, където се твърди да са съхранявани вещите предмет на престъплението,
без да става ясно от къде е направен опит за отнемане на релсите, предмет на
обвинението по чл.196 от НК и къде е била нарязана релсата, предмет на
обвинението по чл.216 от НК.
На следващо място липсва в
обстоятелствената част на обвинителния акт описание на вещите, предмет на двете
престъпления по индивидуализиращи белези и стойност, така както е описано в диспозитивната част, а именно-„ 1 бр. ж.п. релса тип 49 с
дължина 25 м. и тегло 1224,800кг на стойност 428,68 и
1 бр. ж.п. релса тип 49 с дължина 12,70 и тегло 622,200 кг. на стойност 217, 77
лв., всичко на стойност 646, 45 лв.“.
Съдът намира, че не е ясно описана
деятелността на подсъдимия по отношение на престъпленията по чл.196 и чл.216 от НК. Липсват изложени обстоятелства с кои точно действия на подсъдимия е
осъществен състава на престъплението по чл.196 от НК и с кои точно действия е
осъществен състава на престъплението по чл.216 от НК, предвид, че предмет и на
двете престъпленията са едни и същи вещи. Твърди се в диспозитивната
част на обвинителния акт, че деянията са извършени от Б. в съучастие с
осъдените вече лица В. и И., като Б. е посочен като извършител, а В. и И. като
помагачи, без в обстоятелствената част да са посочени действията, с които
осъдените вече лица са подпомогнали Б. при извършване на деянията. Липсват
обстоятелства и относно формирания общ умисъл за извършване на деянията.
Извършеният преразказ на обясненията на осъдените лица Н. И. и Г. /посочен като
Н. в обстоятелствената част на обвинителния акт/ В., както и на свидетелите
М.Ц.и К.М.не изпълнява условието за излагане в обстоятелствената част на
обвинителния акт на фактите, които прокурора е приел за установени и твърди
като осъществени на база на посочените доказателства.
Прецизно предявените в обвинителния
акт обстоятелства определят, от една страна, предмета на доказване, а от друга-
дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора
факти. Правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или
противоречие в обстоятелствената част, касаещи описание на съществените
обективни признаци на деянието, или ако въобще липсва описание на съществени
обективни признаци на деянието, обосновали правната му квалификация, каквито са
изложените по- горе. Тъй като гореизложените съществени нарушения на
процесуалните правила са отстраними, то съдебното
производство следва да бъде прекратено на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248,
ал.1, т.3 от НПК, а делото върнато на прокурора за
отстраняването им.
Липсват основания за изменение на
действащата понастоящем мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия
„Парична гаранция в размер на 2000 лева”, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
Мотивиран
от горното и на основание чл.249, ал.1, във вр. с
чл.248, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК,
Така мотивиран, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 645/2019 г. по описа
на КрлС.
ВРЪЩА
ДЕЛОТО на Районна прокуратура - Карлово за отстраняване на посочените
съществени процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на
подсъдимия П.Г.Б. мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на
2000 лева”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес по реда на Глава 22 от
НПК пред Окръжен съд – Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно заседание
Заседанието се закри в 11,20 часа
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1…………………..
2…………………..
СЕКРЕТАР:
МТ