Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 243 от 30.10.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 305 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано след като с Решение № 10146/23.07.2020 г., постановено по
административно дело № 3511/2020 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), е
отменено Решение № 18/23.01.2020 г., постановено по административно дело
№500/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, образувано по жалба от
И.А.М., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/06/1/0/00553/3/01/04/01, заведен с изх.
№ 01-013-6500/354/21.08.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД)
на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) – Благоевград, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. С процесния АУПДВ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2, 8 и 9 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 3
от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 14/28.05.2015 г.) е отказано изплащането на
финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане
по Договор №10/06/1/0/00553/25.04.2016
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., и на М.
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
24 447,50 лева, ведно с начислената лихва от 01.10.2018 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на процесния АУПДВ на основанията по чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК. Иска се
отмяна на акта.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния
представител по пълномощие на И.М. адвокат П. П.. Претендират се направените
разноски по административно дело № 500/2019
г. по описа на Административен съд – Кюстендил и административно
дело № 3511/2020 г. по описа на ВАС.
Ответникът
– директорът на ОД на ДФЗ – Благоевград,
чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. Г., оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на по 200,00 лева за всяко от трите производства (по
административно дело № 500/2019
г. по описа на Административен съд – Кюстендил, административно
дело № 3511/2020 г. по описа на ВАС и настоящото
дело).
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
И.М.
е земеделски стопанин по смисъла на §
1, т. 23 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗПЗП във вр. с чл. 4, § 1, б. „а”
от Регламент (ЕС) №1307/2013, регистрирана
с уникален регистрационен номер 656164 в
Интегрираната система за администриране и контрол на ДФЗ. Тя
е подала заявление за подпомагане по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани”
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. с идентификационен номер 10/06/1/0/00553.
На 25.04.2016
г. между ДФЗ и И.М. е сключен Договор № 10/06/1/0/00553
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от договора ползвателят на помощта се задължава да
изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на
договора до 30.09.2018
г. (ал. 1), като започне реалното изпълнение на бизнес плана в срок не по-дълъг
от 9 месеца от сключването на договора (ал. 2). Стандартният
производствен обем (СПО) на стопанството на М. при кандидатстване (стопанската 2014/2015 г.) е равен на
17 500,00 лева и е формиран от отглеждането на 500 броя пъдпъдъци. Съгласно
Приложение 1 към договора – „Списък на критериите за подбор, по които
ползвателят е получил приоритет”, М. е
получила приоритет с оглед на следните
критерии: „проекти в дейности, насочени към сектор „Животновъдство” и/или сектор „Плодове и зеленчуци”: СПО на
земеделското стопанство на ползвателя към момента на кандидатстване включва
животни и/или култури от сектор „Плодове и/или зеленчуци” – за което са получени 11,18 точки, и планираното увеличение на СПО на
стопанството е изцяло с отглеждане на животни и/или култури от сектор
„Животновъдство” и/или сектор „Плодове и
зеленчуци” – за което са получени 6 точки; „проекти, подадени от кандидати, чиито
стопанства са в процес на преход към биологично производство или са преминали
към биологично производство на земеделски продукти и храни”: СПО на земеделското стопанство на ползвателя към момента на
кандидатстване не включва култури и/или животин, отглеждани по биологичен начин
или в преход към такъв, а планираното увеличение на СПО на стопанството е
изцяло с култури и/или животни, отглеждани по този начин – за което са получени
6 точки; и „проекти, които водят до създаване на нови работни места и заетост в
рамките на земеделското стопанство” (т. 4.1. от Критериите за подбор в Приложение № 1 към договора): съгласно
приложения бизнес план кандидатът предвижда създаване на две работни места
през годините на изпълнение на бизнес плана, за което са получени 11 точки. В бизнес плана е
заложено кандидатът да продължи развитието на дейността в сектор
„Животновъдство”. В част IV „Производствена програма на земеделското стопанство”, т. 2 „Животновъдство”, съставляваща
Таблица 10 от бизнес плана, е заложен по години броят на пъдпъдъците, които
кандидадът ще отглежда. На 27.04.2017 г. М. е подала искане/уведомление за
промяна на бизнес плана с вх. № 02-011-6500/281 – за добавяне към бизнес плана
на 19 броя овце – млечни, и 3 броя кози – майки. Искането е одобрено от ДФЗ, за
което е изпратено Уведомително писмо с изх. № 01-100-6500/177/16.05.2017 г. На
01.10.2018 г. М. е подала искане/уведомление за промяна на бизнес плана с вх. №
02-100-6500-2711 – за добавяне към бизнес плана на 1,066 дка естествена ливада.
Искането не е одобрено от ДФЗ, за което е изпратено Уведомително писмо с изх. №
02-100-6500/2711#1/13.11.2018 г.
Страните
не спорят, че на 28.04.2016 г. М. е получила
първо плащане в размер на 24 447,50 лева, след
подадено заявление за плащане. На 01.10.2018
г. тя е подала
заявка за второ плащане, към което е приложила
документи съгласно Приложение № 7. На 20.11.2018 г. е извършено
посещение на място в стопанството на М., при което е установено отглеждането на
770 броя пъдпъдъци, 9 броя овце – млечни, 2 броя кози – майки и 8 броя овце без
ушни марки, и поддържане на естествена ливада от 1,066 дка, както и
изпълнението на инвестицията съгласно Приложение № 2 към договора. С
Уведомително писмо за нередовности с изх. № 01-013-6500/1094/03.12.2018
г. и Уведомително писмо за нередовности с
изх. № 01-013-6500/87/18.01.2019
г. по описа на ОД на ДФЗ – Благоевград М. е
уведомена за липси на документи, като е указана
необходимостта от отстраняването им. В изпълнение на указаното с придружителни
писма с вх. № 01-013-6500/1094#1/19.12.2018
г. и вх. № 01-013-6500/87#1/11.02.2019
г. тя е представила в ОД на ДФЗ –
Благоевград част от изисканите документи. След административната проверка на всички представени документи е
установено, че към датата на заявката за второ плащане в стопанството работят
две лица – М. И. А. и И. Н. М., като от месец октомври 2017 г. до месец април
2018 г. те работят на 6-часов трудов договор, което се равнява на 0,75
коефициент към еквивалент на пълна заетост (ЕПЗ), а от месец май 2018 г. до месец септември 2018 г. работят на 8-часов
работен ден, което се равнява на 1 коефициент към ЕПЗ. На 19-09-2018 г.
трудовият договор с И. М. е прекратен и на същата дата е сключен трудов договор
със С. Ф. К. при 8-часов работен ден. Установено е неспазване на чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 9,
ал. 1, т. 9 от Договор №10/06/1/0/00553/25.04.2016
г. и чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 5 от Наредба № 14/28.05.2015 г., доколкото към
момента на изпълнение на бизнес плана и подаване на заявката за второ плащане средният
списъчен брой на персонала (ССБП) в стопанството е
1,708333, вместо 3 единици (към момента на
кандидатстване ССБП в стопанството е равен на 1 (единица), а заложеното в бизнес плана увеличение е с 2 (две) единици). Установено е и неспазване на чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8
от Договор
№10/06/1/0/00553/25.04.2016 г. и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба №14/28.05.2015
г., доколкото от приложения към Договор с прот. № 13081800035, номер BGL7200609 от 13.08.2018 г., сключен с „Космосерт” АД – биосертифицирана компания, План за първично производство, е видно, че
в стопанството на ползвателя се отглеждат три кози майки и 19 броя овце, и се
поддържа естествена ливада от 1,066 дка, в преход към биологично производство, и
750 броя пъдпъдъци се отглеждат конвенционално, т.е. не е изпълнена
специфичната цел „Преминаване към биологично производство”, залегнала в Приложение № 3 към договора и не се поддържа критерий за
подбор за отглеждане на животни по биологичен начин или в преход към такъв, за
което е получено предимство от 6 точки пред другите кандидати.
Приемайки, че е налице „неточно изпълнение” на
бизнес плана по арг. на § 1, т. 32а
от ДР на Наредба №
14/28.05.2015 г., което е основание
да бъде постановен отказ от получаване на второто плащане по чл. 10, т. 2 и
връщане на полученото по чл. 10, т. 1 от наредбата първо плащане, на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК ответникът е изпратил до М. Уведомително
писмо с изх. № 01-013-6500/228/21.03.2019 г. по описа на ОД на ДФЗ – Благоевград,
с което я е уведомил за откритото производство по издаване на АУПДВ, като ѝ е предоставил възможност в
14-дневен срок от получаването му да представи писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане, подкрепено с доказателства.
Писмото е връчено на М. с препоръчана пощенска пратка на 25.03.2019 г. и в
указания срок тя е представила възражение по фактическите установявания от
органа. Във възражението М. твърди, че при подаване на документите за
кандидатстване в стопанството няма лица, наети по трудово правоотношение, и с
оглед наетите впоследствие лица средният списъчен брой на персонала, нает в стопанството, изчислен за период от
една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане,
ще бъде 2. По отношение твърдяното неспазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 1
във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договор № 10/06/1/0/00553/25.04.2016 г. и чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредба №14/28.05.2015 г. същата заявява, че при подаване на
заявлението за кандидатстване в стопанството се отглеждат 500 броя пъдпъдъци по
конвенционален метод, но впоследствие установила, че пъдпъдъците не попадат в
хипотезите на Регламент (ЕО) 834/2007 г. и за тях не може
да се започне преход към биологично производство, а е възможно единствено
биологично отглеждане. Ответникът е приел за основателно възражението в частта
му по отношение на ССБП и за неоснователно в останалата му част и е издал
оспореният АУПДВ, отказвайки второ плащане и постановявайки връщане на сумата
по първото плащане. Приел е, че към датата на подаване на заявлението в
процесното стопанство не е имало лица, наети по трудово правоотношение, поради
което ССБП към датата на кандидатстване се е равнявал на 0 (нула), а не както е посочено в бизнес плана – на 1 (едно), и ССБП към датата на проверка изпълнението на
бизнес плана, при положение че е допусната техническа грешка в изготвянето и
одобрението му, трябва да е равен на 2 (две). Към датата на подаване на
заявката за второ плащане ССБП на стопанството се изчислява на 1,70 единици,
т.е. целта „създаване на работно място” е постигната и не е налице неспазване
на чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 9 от Договор №10/06/1/0/00553/25.04.2016
г. и чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 5 от Наредба № 14/28.05.2015 г. За неоснователно
обаче е приел възражението по отношение неспазването на чл. 13, ал. 1 във вр. с
чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договор № 10/06/1/0/00553/25.04.2016 г. и чл. 13, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г., доколкото не е изпълнена специфичната цел –
„Преминаване към биологично производство” на пъдпъдъци. При кандидатстване по
подмярката в процесния проект е заложена дейността на стопанството „отглеждане
на пъдпъдъци“, като е посочена и специфична цел – „Преминаване към биологично
производство“. На 13.08.2018 г. М. е сключила договор с „К.” АД, като в
описанието на стопанството, което ще е под наблюдение, са посочени само
пъдпъдъците, които се отглеждат конвенционално и ливада – в преход. Едва след
полученото уведомително писмо за нередовности и в отговор на същото е
представила План за първично производство към „К.” АД с включени кози и овце от
дата 19.12.2018 г. – два месеца след входиране на заявката за плащане. Процесният
АУПДВ е връчен на жалбоподателката с препоръчана пощенска пратка на 09.09.2019
г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Оспореният
акт е издаден от директора на ОД на ДФЗ – Благоевград в условията на делегация
на правомощия на изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция в полза
на директорите на областните дирекции с посочена конкретно компетентност, видно
от представената по делото Заповед № 03-РД/2700/24.07.2019
г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Правомощието на изпълнителния директор на
ДФЗ да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК е предвидено в чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП (ред. ДВ,
бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), а
възможността за делегиране на това правомощие – в ал. 6 на същата норма. В случая
изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция е определил с цитираната
заповед органи, компетентни да издават АУПДВ за вземания на фонда, произтичащи
от неспазване задължения на ползвателите на подпомагане по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. В обхвата на
компетентността на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград са посочени актове на
бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областни дирекции
Благоевград и Кюстендил. Съгласно чл.
24, ал. 1 от Наредба №14/28.05.2015 г. заявления за
подпомагане се подават в областната дирекция на ДФЗ по местонахождение на
стопанството, което в случая се намира в с. Крайници, община Дупница,
област Кюстендил. Заявлението за подпомагане на жалбоподателя с идентификационен
номер на проекта 10/06/1/0/00553 е
подадено в ОД на ДФЗ – Кюстендил. Обжалваният
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган при упражняване и
в рамките на надлежно определените му правомощия. Актът е
издаден в предвидената в чл.
59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число фактическите и
правните основания за издаването му.
При
издаването на процесния АУПДВ не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Разпоредбата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК сочи, че
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Съгласно чл. 165 от ДОПК събирането на
държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон е установено друго. Според чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в
сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК. Настоящият случай
попада извън приложното поле на чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед нормата на §
12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД
на ЗПЗП (обн. ДВ,
бр. 2 от 2018 г.), съгласно която започналите производства по
издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането
на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г. и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. Производство е започнало по смисъла
на §
12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП (обн. ДВ,
бр. 2 от 2018 г.) при действието на издадената по силата на чл.
9а от ЗПЗП (в приложимата редакция – ДВ, бр.
12 от 2015 г.) от министъра на земеделието и храните Наредба
№ 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г., въз основа на подаденото от М.
заявление за подпомагане, одобрено за финансиране със Заповед № 03-100-РД/31/25.04.2016
г. на директора на ОД на ДФЗ – Кюстендил и сключен на същата дата Договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 10/06/1/0/00553,
като съгласно чл. 13, ал. 2 от последния периодът на мониторинг, в който
ползвателят е длъжен да предоставя на фонда
изискваните му данни, документи и/или информация, необходими за преценка
относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както
и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е пет години и шест
месеца, считано от сключването му (т. е. от 25.04.2016
г.). Периодът на мониторинг не е изтекъл към момента на подаване на заявката за
второ плащане (01.10.2018 г.) и образуване на производството
пред ДФЗ по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за
установяването на публични държавни вземания е приложим досегашният ред (вж. в т. см. Решение № 2367/13.02.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 9890/2019 г., I о., Решение № 5958/22.05.2020
г. на ВАС по адм. д. № 11596/2019 г., VIII о., Решение №5992 от 22.05.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 2528/2020 г., I о., Решение №1974/06.02.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 9817/2019 г., I о и Решение
№16532/04.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2019 г., VIII о.). Не е
необходимо издаването на изричен административен акт за отказ на второ плащане, за
неизпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ или за прекратяването
му, въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПДВ (вж. в т. см. Решение
№403/13.01.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 8314/ 2019 г., VIII о.).
Жалбоподателката е уведомена
за започване на административно производство в съответствие с изискването на чл.
26, ал. 1 от АПК с Уведомително писмо с изх. №
01-013-6500/118/31.01.2019 г. по описа на ОД на ДФЗ – Благоевград, като ѝ
е предоставена възможност в 14-дневен срок от
получаването му да представи писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане, подкрепено с доказателства.
Процесният АУПДВ акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Като участник – бенефициер на помощта, жалбоподателката има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013. Именно в това си качество е поела задължения като страна по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ. Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. са уредени в Наредба № 14/28.05.2015 г. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба №14/28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Легално определение на „точно изпълнение на бизнес плана” е дадено в т. 32 на § 1 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. и то е точно изпълнение (в количествено, качествено и времево отношение) на всяка една от следните дейности: а) изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати, посочени в таблици №7 (колони Б и В) и № 8 (колона Г) на бизнес плана; б) изпълнение най-късно до крайната дата на периода на проверка изпълнението на бизнес плана на всички дейности и инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в таблица № 8 (колони А, Б и В) на бизнес плана; в) придобиване на професионални умения и компетентности съгласно буква А. на раздел III „Програма за развитие на стопанството” на бизнес плана; г) придобиване на знания по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор съгласно буква Б. на раздел III „Програма за развитие на стопанството” на бизнес плана; д) изпълнение на производствената програма на стопанството към крайната дата на периода на проверка изпълнението на бизнес плана по отношение на заложените култури и животни в таблици № 9 и № 10 на бизнес плана. Проектът на жалбоподателката е одобрен по критериите за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 (проекти, подадени от кандидати, чиито стопанства са в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ L 189/1 от 20 юли 2007 г.) (Регламент (ЕО) № 834/2007) и т. 4 (проекти, при изпълнението на които се създават заетост и нови работни места), поради което това са критериите за оценка изпълнението на бизнес плана. В случая е налице неизпълнение на бизнес плана по отношение на критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3.
Не е
спорно, че М. не е представила със заявката за второ плащане копие от договор
за контрол по чл.
18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски
продукти на Европейския съюз с
контролиращо лице по отношение на отглеждане на пъдпъдъци по биологичен начин
или в преход към такъв, както и че не е изпълнила частта от бизнес плана за
отглеждането им по биологичен начин, което от друга страна е и критерият за
подбор по смисъла на чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015
г.,
по който е получен приоритет при сключване на договора. На първо място,
представянето на този договор е задължение на ползвателя на помощта, установено
с чл.
34, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. във вр. с Приложение № 7 от нея (частта „Специфични
документи” от приложението). По бизнес плана на М. отглеждането на пъдпъдъци
през стопанската 2016-2017 г. е следвало да се извърши по биологичен начин. В
таблица 7 от бизнес плана към процесния договор с ДФЗ е включена специфична цел
„Преминаване към биологично производство”, съответно в Таблица 8 от същия
бизнес план е посочена дейност, която ще бъде извършена в рамките на периода за
проверка изпълнението му „получаване на сертификат за биологично производство”, която дейност е насочена към
целта по т. 9 от колона А на Таблица 7, а именно – посоченото преминаване към
биологично оглеждане на животните, и М. е получила приоритет по критериите във
връзка с планирано увеличение на стандартния производствен обем на стопанството
изцяло с култури и/или животни отглеждани по биологичен начин /т. 3. 1 от
Приложение № 1 към процесния договор/. Непредставянето на съпътстващ заявката
за второ плащане документ, посочен в Приложение
№ 7,
конкретно в случая на сключен договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на
пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с
контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице,
удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като
биологичен/биологични по смисъла на Регламент
(ЕО) № 834/2007, е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, а и т. 8 от Наредба №14/28.05.2015 г.
правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за
задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане заедно със
законната лихва. По идентичен начин неизпълнението на бизнес плана, респ.
неподдържането на критериите за подбор, при които е оценен проектът на кандидата
(в случая
неизпълнение на задължението за преминаване през стопанската 2016-2017 г. към
отглеждане на пъдпъдъците по биологичен начин),
съставлява юридически факт, който съгласно чл.
38, ал. 1, т. 2 и 9 във вр.
с чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредба №14/28.05.2015
г. също
изключва правото на второ плащане и поражда задължение за връщане на полученото
първо такова. Отделно от това изложеното съставлява и неизпълнение на нормативни
и договорни задължения (последните конкретно визираните такива от административния
орган по чл. 9, т. 8 от Договор №10/06/1/0/00553/25.04.2016
г.), с настъпването, на които юридически
факти се свързва проявлението на правната последица, формулирана в чл. 24, ал.
2 от договора, а именно– правомощието за едностранното му прекратяване
от страна на ДФЗ.
Причините
за неизпълнението на посочените задължения на ползвателя са ирелевантни, освен
ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Не се твърди
и не се установява съществуването на такива обстоятелства (липсва уведомление
по чл.
38, ал. 5 от Наредба № 14/28.05.2015
г.),
а и наличието им не преодолява ограничението за второ плащане (чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г.), освен ако
неизпълнението при тези обстоятелства не следва извършването на второто плащане
(чл. 38, ал. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г.). Грешката в
правото на търсещия финансова помощ заради ограничения обхват на
сертифицирането на биологичното производство при заявеното с бизнес плана
намерение да отглежда пъдпъдъци по биологичен начин не е извинителна и
не е от категорията на „неочевидните” грешки
по чл.
7 § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на
Комисията, чието наличие да изключи задължението за възстановяване на
полученото от бенефициера неправомерно плащане по чл.
7 § 1 от Регламента. Проектът на М. е оценяван и е получил
предимство по критерия за подбор по чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015
г. при
заявено намерение за преминаване към изцяло биологично производство до
посочената крайна дата на изпълнение на договора, в която връзка е поет
ангажимент за сертифицирането на производителя по реда на Регламент
№ 834/2007. Действително, в
случая видът
на дейността на кандидата изключва сертифицирането на произведените от него
продукти като биологични по смисъла на посочения Регламент
(ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 2092/91, тъй като макар
и пъдпъдъците като „живи животни”, да попадат в обхвата му съобразно чл. 1 § 2, за тяхното „биологично
производство” по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено
с чл.
2 б. „а” от
същия регламент, не са разписани подробни правила в Регламент
(ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008
година, а и липсват визираните в чл.
42 от Регламент (ЕО) № 834/2007 национални
правила или частни стандарти, приети или признати от държавите-членки,
конкретно от Република България. Това
обстоятелство обаче е било известно на получателя на помощта още към момента на
подаване на заявлението за подпомагане, респ. изготвянето на бизнес плана, и
макар очевидно и дейността на администрацията да търпи известни критики във
връзка с оценяването и одобрението на такива проекти, не може да се приеме, че е
налице „грешка на компетентния орган или друг орган, която не е била очевидна
за бенефициера” по смисъла на цитирания по-горе чл.
7 § 3 от Регламент № 809/2014 на
Комисията (вж. в т. см. Решение № 4641/21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №
12518/2019 г., I о., Решение
№ 14973/06.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 7079/2019 г., I о.
и Решение № 1773/04.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9864/2019 г., I о.).
По
изложените съображения правилно административният орган е приел, че ползвателят на
помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на
полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ в размер на 24 447,50 лева. Както бе
посочено по-горе, разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. предвижда лихва върху размера на
подлежащото на връщане първо плащане на подпомагането по мярката, изчислена за
период, посочен в договора. В чл. 17, ал. 1 от процесния договор е уговорено,
че ползвателят дължи обезщетение в размер на полученото по договора първо плащане,
заедно с неустойка в размер на законната лихва върху сумата, дължима от датата
на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена – от датата на
установяване на неизпълнението. Органът е приел, че началната дата за
изчисление на дължимата неустойка в размер на законната лихва върху сумата е 01.10.2018 г., тъй
като срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на 30.09.2018 г. И в тази част
актът е издаден в съответствие с материалния закон.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореният АУПДВ е законосъобразен,
поради което жалбата против същия е неоснователн.и
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход н.спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящото дело, както и
за производствата по административно дело № 500/2019 г. по описа на Административен
съд – Кюстендил и административно дело № 3511/2020 г. по
описа на ВАС. Предвид липсата на изрична уредба в АПК
и с оглед нормата на чл. 144 от АПК
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.
78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира,
че в случая дължимото юрисконсултско възнаграждение за всяко от горепосочените производства следва да бъде
определено в размер на 100,00 лева, или общо – 300,00
лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.А.М.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 10/06/1/0/00553/3/01/04/01, заведен с изх. № 01-013-6500/354/21.08.2019
г., издаден от д.на О.д.на Д. фонд „З.” – Б.
ОСЪЖДА И.А.М., с ЕГН **********
и постоянен адрес:***, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие” юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
(триста) лева.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: