РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Велико Търново, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110102358 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че през есента на 2017г. ищецът придружавал
баща си И. М., който провел няколко срещи с П. П. в качеството му на адвокат. Сочи се, че
на*****ищецът превел по банкова сметка на П. П., посочена в исковата молба на два пъти
сума по 7000лв. или общо 14000лв., като в преводното нареждане било посочено основание
„разноски за водене на ИД и иск в процес“. Ищецът заявява, че той не е възлагал на
ответника П. П. да води изпълнително дело и да предявява иск и последният не е извършвал
такива действия. Ищецът заявява, че на 12.07.2022г. изпратил до ответника препоръчана
пощенска пратка, като го поканил в тридневен срок от получаването й да му върне сумата
14000лв., получена от ответника чрез банков превод по негова сметка през месец септември
2017г. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 14 000лв.,
получена от него без основание през месец септември 2017г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция. Счита, че искът е предявен след изтичане на пет годишната
давност, която твърди, че е започнала да тече на 12.09.2017г./датата на сключен договор за
правна защита и съдействие между бащата на ищеца и ответника/, а исковата молба е
подадена на 21.09.2022г. На следващо място ответникът твърди, че ищецът е представил два
броя платежни нареждания, в които той е посочил основание за извършения превод.
Ответникът заявява, че ищецът е знаел за водените от баща му дела, по които ответникът в
1
качеството адвокат е бил пълномощник на бащата на ищеца. Ответникът твърди, че на
12.09.2017г. в присъствието на ищеца, адв. С М, ответникът и бащата на ищеца е сключен
договор за правна защита и съдействие с изрично адвокатско пълномощно ответникът да
защитава бащата на ищеца по изп.дело *******, по което изпълнително дело ответникът
твърди, че е извършвал редица правни действия за защита на клиента си. Ответникът
твърди, че е бил адвокат на бащата на ищеца и по друго изпълнително дело, както и
пред*****. Твърди, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си като адвокат по
посочените дела. Сочи, че било уговорено, след сключване на договора за правна защита от
12.09.2017г., И. М. или неговия син да заплатят по адвокатската сметка на адв. П. сумата
14000лв., необходима за заплащане на държавни такси, възнаграждения за вещи лица и
адвокатски хонорари, съгласувани по Наредба №1. Ответникът твърди, че И. М. не му е
заплатил нищо, като плащането било извършено от неговия син на основание чл.73 от ЗЗД,
като ищецът бил с ясното съзнание и защо са заплатени тези суми и е посочил основанието
в платежните нареждания. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С протоколно определение от 12.05.2023г. съдът, по искане на ищеца е конституирал
в настоящото производство в качеството на трето лице помагач И. Г. М. на страната на
ищеца Г. И. М.. Третото лице-помагач излага становище на основателност на иска. Твърди,
че не е договарял с ответника ищецът Г. М. да заплаща на ответника такси и хонорари във
връзка с извършени адвокатски услуги. Твърди, че не е сключвал с ответника договор за
правна защита и съдействие на стойност 14000лв., за производствата, за които го е
упълномощил да го представлява.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено платежно нареждане от ******по които наредител е
ищецът, а получател е ответника. В двете платежни нареждания е посочено като основание
„разноски за водене на ИД и иск в процес“.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от **** сключен
между И. Г. М. като клиент и адвокат П. П. относно процесуално представителство и
защита по ************, както и пълномощно от същата дата, с упълномощител И. Г. М..
Представена е покана от ищеца до ответника за връщане на сумата общо 14000лв.,
преведени по банкова сметка на ответника на 20.09.2017г и на 21.09.2017г., която се
претендира като получена без основание.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения:
Неоснователното обогатяване е институт на гражданското право, регламентиран в чл.
55 и сл. ЗЗД и изхожда от основния принцип за недопускането на неоснователно
разместване на имуществени блага. В чл.55, ал.1 ЗЗД са правно регламентирани три
2
специални хипотези на неоснователно обогатяване, а именно: получено без основание или с
оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл.55 и в трите хипотези изисква предаване, съответно
получаване на нещо, като в първата хипотеза изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
За успешното провеждане на исковата защита в тежест на ищеца бе да установи при
условията на пълното и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав
на цитираната правна норма – предаване от ищеца, респ. получаване от ответника на
заявената с исковата молба сума, а ответникът следва да докаже, че е налице основание за
получването й.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът
е извършил на посочените две съседни дати два банкови превода в полза на ответника,
всеки от тях за сумата по 7000лв. или общо 14000лв., като в преводните нареждания е
посочено основание за превода „разноски по изп.дело и водене на иск в процес“.
По делото не е спорно, че ответникът, който е адвокат, е бил упълномощен от
бащата на ищеца, участващ в настоящото производство като трето лице помагач, да
представлява лицето И. Г. в производство по изпълнително дело, както и че на 12.09.2017г.
е бил сключен между И. Г. и адвокат П. П. договор за правна защита и съдействие.
Действително, ответникът не е осъществявал процесуално представителство на ищеца, но не
е спорно възникването на договорното правоотношение между бащата на ищеца и ответника
на основание сключения между тях договор за правна защита и съдействие.
Спорният момент е дали по договора за правна защита и съдействие е било
договорено заплащането на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение. Твърдението на
ищеца и на третото лице-помагач, че след като в договора не е вписана сума за адвокатско
възнаграждение той е безвъзмезден съдът приема на недоказано, предвид на това, че
няколко дни след сключване на договора синът на И. М. превежда по сметка на адвокат П.
парични суми с основание „разноски по изпълнително дело и иск в процес“. Приетите по
делото писмени доказателства- договор за правна защита и съдействие от 12.09.2017г и
платежни нареждания от 20.09.2017г и 21.09.2017г., разгледани съвкупно сочат на
възникнало облигационно правоотношение, като договорът предхожда с няколко дни
банковите преводи и посочения в договора предмет съвпада с основанието посочено в
платежните нареждания. Този извод не се променя от обстоятелството, че в договора за
правна помощ не е вписано договорено и платено адвокатско възнаграждение, тъй като
напълно възможно е било уговорката между страните за адвокатското възнаграждение и
начина на неговото плащане да е устна, предвид на това и че по правило договорът за
поръчка, какъвто характер има договора за правна помощ, е неформален. Действително
ищецът и ответника не са били обвързани от договорно правоотношение, но няма пречка
ищецът да изпълни чуждо задължение, ако има интерес, като такава възможност е
предвидена в чл.73 от ЗЗД. В случая, възложителят по договора за правна помощ е баща на
3
ищеца, извършил банковите преводи по сметка на адвоката за разноски за възложеното
процесуално представителство, т.е. налице е близка родствена връзка между ищеца и лицето
И. М., която обяснява и наличието на интерес ищецът да изпълни задължение на своя баща
по заплащане на разноски за водене на дела.
При преценка на събраните доказателства, съдът намира, че ищецът, с твърдението
си, че процесната сума от 14000лв. е дадена без основание, се домогва да опровергае
собственото си изявление обективирано в платежните нареждания от 20.09.2017г и
21.09.1017г., в които е посочил основание. Представените преводни нареждания са частни
документи. Когато се опровергава съдържанието на частен документ, лицето не оспорва, че
обективираните в документа изявления са били осъществени от външна страна от него, но се
твърди, че същите не отразяват действителната му воля. Отразеното в преводните
нареждания основание е писмено изявление на ищеца и на практика представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за него факт относно основанието за плащане на
сумата, посочена в платежните нареждания. Извънсъдебното признание на неизгоден за
страната факт се ползва с материална доказателствена сила, която съдът счита, че не беше
оборена в настоящото производство. Съдът намира, че паричните суми, предмет на исковата
претенция не са дадени без основание, както твърди ищецът в исковата молба, а са дадени
на основанието, посочено от ищеца в преводните нареждания, като следва да се добави, че
ищецът не твърди да е допуснал грешка при извършване на банковите преводи в полза на
ответника.
С оглед изложеното съдът намира иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователен и
недоказан, и подлежи на отхвърляне.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1660лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. М. с ЕГН **********, с адрес ****срещу П. Ц. П. с
ЕГН **********, с адрес **** иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата общо 14000лв./четиринадесет хиляди лева/, получена
без основание през месец септември 2017г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. И. М. с ЕГН **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц. П. с
ЕГН **********, с адрес ***** сумата 1660лв./хиляда шестстотин и шестдесет лева/,
4
представляваща направени по делото от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на И. Г. М. с ЕГН ********** с адрес *****, в
качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца Г. И. М. с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице-помагач.
Препис от решението да се връчи на страните и на третото лице-помагач.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5