№ 6408
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110101980 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 420 от ГПК.
Образувано е по молба на длъжниците А. Г. В., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН
********** за спиране на незабавното изпълнение, допуснато със Заповед № 2086 от
18.01.2023 г., с която е разпоредено длъжниците да заплатят на заявителя М. М. З. – М.
сумата 40 000,00 лева, представляваща главница по договор за заем с нотариално
удостоверяване на подписите с рег. № 13022 от 12.11.2021 г. за период от 12.11.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
935,78 лева, представляваща договорна лихва за период от 12.11.2021 г. до 12.01.2023
г., както и държавна такса в размер на 818,72 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 2 690,54 лева.
В молбата се излагат твърдения, че падежа на вземането по договора за заем е до
две години, считано от датата на получаване на заемната сума – 02.11.2021 г., който
към мента не е настъпил, изпратена покана за плащане не променя падежа, уговорен в
договора.
Съдът като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства намира същата за неоснователна по следните съображения:
На 18.01.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
извлечение от сметка (чл. 417, т. 3 ГПК) и изпълнителен лист в полза на заявителя
срещу А.С.В. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано Изпълнително
дело № 20238480400044 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ. На 14.02.2023 г. е
подадена частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и писмени
възражения от по смисъла на чл. 414 ГПК и искане за спиране на изпълнението, като
видно от приложените покани за доброволно изпълнение едномесечният срок за
възражение е спазен.
Възраженията в настоящия случай са подадено срещу заповед за изпълнение,
издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК (договор с нотариална заверка на
подписите), поради което няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо
изпълнението на издадените заповеди.
Съгласно разпоредбата на 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9 ГПК,
1
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и 181 ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени
доказателства.
В ал. 2 пък е предвидено, че съдът, постановил незабавното изпълнение, може да
го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2.
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3.
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая молителите не представят, нито твърдят във връзка с искането за
спиране на изпълнението на заповедта, да са учредили обезпечение пред съд - ипотека,
чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот,
или залог на парична сума, поради което спирането на посоченото по – горе основание
не е настъпило, следователно съдът дължи преценка за наличието на предпоставките
на чл. 420, ал. 2 ГПК.
Съдът не споделя доводите, че не е настъпил падежът на вземането по договора
за заем с нотариална заверка на подписите, доколкото в случая срокът е уговорен в
полза на кредитора. Така в чл. 1, ал. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят
се задължава да върне заемната сума заедно с уговореното под формата на лихва
възнаграждение в срок до 2 години, считано от датата на получаване на заемната сума.
Същевременно в чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено право на заемодателя след
изтичане на 12 месеца от подписване на договора по негова преценка и без писмено
съгласие на заемателя да получи заемната сума в пълен размер, заедно с уговореното
под формата на лихва възнаграждение. При тълкуването на двете норми може да се
заключи, че от една страна падежът не е уговорен на определен ден – в срок до 2
години, и от друга страна е уговорен в полза на кредитора с оглед предвидената
възможност същият да иска връщането на заемната сума и преди изтичането на 2
годишния срок по чл. 1, ал. 4 от договора. В случая правилото, че срокът е уговорен в
полза на длъжника (правилото, че вземането е изпълняемо, ако не е уговорено друго
(чл. 70, ал. 1 ЗЗД)) е дерогирано от уговорката, че срокът е в полза на кредитора, т.е. че
вземането е изискуемо от възникването си, респ. от изтичането на едногодишния срок,
след който кредиторът може да иска изпълнение. Поради това кредиторът има право
едностранно да измени срока на плащане. С изпратената до длъжниците покана за
плащане кредиторът е упражнил именно това свое право като е изменил падежа – 5
дневен срок от получаването на поканата, или с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, в случай, че покана не е изпратена. В този случай
предварителното изпращане покана има значение единствено за поставянето на
длъжника в забава.
Уговарянето на мораторна неустойка при забава на плащането не изключва
възможността кредиторът да претендира обезщетение за забава.
С оглед на изложеното, искането за спиране на принудителното изпълнение е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на длъжниците А. Г. В., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН
********** за спиране на незабавното изпълнение, допуснато със Заповед № 2086 от
2
18.01.2023 г., с която е разпоредено длъжниците да заплатят на заявителя М. М. З. – М.
сумата 40 000,00 лева, представляваща главница по договор за заем с нотариално
удостоверяване на подписите с рег. № 13022 от 12.11.2021 г. за период от 12.11.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
935,78 лева, представляваща договорна лихва за период от 12.11.2021 г. до 12.01.2023
г., както и държавна такса в размер на 818,72 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 2 690,54 лева..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на длъжниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3