Решение по дело №306/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Георги Тодоров Добрев
Дело: 20192130200306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3 / 9.1.2020 г.

гр. Карнобат

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД КАРНОБАТ                        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На единадесети декември                 две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав :                                                         

                          Районен съдия : Георги Добрев

при секретаря Галина Милкова

като разгледа докладваното от съдия Добрев  н.а.х.д. № 306 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от  О.В.Ч., чрез пълномощника си адв. Г. против НП № 19-0454-000165/21. 06. 2019 г. на Началник РУ Сунгурларе. С посоченото наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.  315, ал. 1, т. 2, вр. чл. 249, т. 1 от КЗ. По съображения изложени в жалбата е поискана отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не присъства процесуален представител.

В съдебно заседание процесуален представител на АНО не се явява.

Съдът установи, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Районен съд - Карнобат, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

 Обжалваното от жалбоподателят О.В.Ч. наказателно постановление № 19-0454-000165 / 21. 06. 2019 г. на Началник РУ Сунгурларе е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение   сер. Д № 907714  от 12. 01. 2019 година, с който АУАН е констатирано извършено административно нарушение от жалбоподателя в качеството му на управител на ОВ О. ЕООД изразяващо се в следното: На 12. 01. 2019 г. около 11. 05 часа в гр. Сунгурларе, на ул. „Гр. Г.“ до ЗХЕ „Младост“ е установено, че г-н О.В.Ч.  ЕГН ********** ***, в качеството си на управител на горепосочената фирма, с начина си на управление на л. а. БМВ Х 1 с рег. № Н 9362ВН собственост на горепосочената фирма не е изпълнил задължението си и не е сключил задължителен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите на горепосоченото МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Нарушава чл. 259, ал.1, т. 1, вр. чл. 249, т. 1 от КЗ.

В обжалваното наказателно постановление е записано, че АУАН сер. Д № 907714 / 12. 01. 2019 година е съставен против О.В.Ч., за това, че на 12. 01. 2019 г.  около 11, 05 часа в гр. Сунгурларе, на ул. Гроздьо Г., като водач на лек автомобил БМВ Х 1 с рег. № Н 9362ВН, държава България, при обстоятелства: до ЗХЕ „Младост“ е установено, че г-н О.В.Ч.  ЕГН ********** ***, в качеството си на собственик и  управител на фирмаОВ О.“ ЕООД  БУЛСТАТ *********, адрес на УПРАВЛЕНИЕ: гр. Шумен, ул. „Георги Кирков“ № 25,  с начина си на управление на л. а. БМВ Х 1 с рег. № Н9362ВН собственост на горепосочената фирма, не е изпълнил задължението си и не е сключил задължителен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите на горепосоченото МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Е извършил: 1) Юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е било спряно от движение,  не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 315, ал. 1, т. 2, вр. чл. 249, т. 1 от КЗ е наложена на О.В.Ч. глоба в размер на 2000 лева.

В съдебно заседание актосъставителя потвърждава съставяне на АУАН, като посочва, че на 12. 01. 2019 г. при извършена проверка на автомобил управляван от жалбоподателя е установил при направена справка чрез работна станция за отдалечен достъп, че автомобила е без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Автомобила се е водил на фирма и след направена справка в система „Сиела“ е установил, че водача е и собственик на фирмата, собственик на автомобила. Съставил е АУАН срещу фирмата, чиято собственост е автомобила. Запознал е водачът с АУАН, който го е разписал бе възражения и е получил копие от същия.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

Посочената като нарушена разпоредба в АУАН- чл. 259, ал. 1, т. 1, вр. чл. 249, т.1  от КЗ / обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 9.08.2016 г., изм. и доп., бр. 95 от 29.11.2016 г., доп., бр. 103 от 27.12.2016 г., бр. 8 от 24.01.2017 г., бр. 62 от 1.08.2017 г., изм. и доп., бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 4.08.2017 г., бр. 85 от 24.10.2017 г., доп., бр. 92 от 17.11.2017 г., в сила от 21.11.2017 г., изм. и доп., бр. 95 от 28.11.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 7 от 19.01.2018 г., изм. и доп., бр. 15 от 16.02.2018 г., в сила от 16.02.2018 г., изм., бр. 24 от 16.03.2018 г., бр. 27 от 27.03.2018 г., доп., бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. и доп., бр. 101 от 7.12.2018 г., в сила от 7.12.2018 г., изм. и доп., бр. 101 от 7.12.2018 г., в сила от 7.12.2018 г., бр. 17 от 26.02.2019 г., доп., бр. 42 от 28.05.2019 г., в сила от 28.05.2019 г.,който е бил в сила както към момента на извършване на  твърдяното нарушение, така и към момента на издаване на обжалваното наказателно постановление, гласи „За изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застраховател или презастраховател, който е дъщерно предприятие в група с централизирано управление на риска, се прилагат ал. 2 – 9, независимо от разпоредбите на чл. 252 и 253. „ , а чл. 249 от действащия тогава и сега КЗ няма точка 1 и регламентира изчисляване на платежоспособността на застраховател и презастраховател- нищо общо с изложеното в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

Като нарушена норма в НП е посочена същата, а именно чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, която не съответства в описанието на нарушението. В НП, като основание за налагане на наказанието е посочен чл. 315, ал. 1, т. 2, вр. чл. 249, т. 1 от КЗ. Нормата на чл. 315, ал. 1 от КЗ /няма т. 1/  гласи „Застрахователният агент може да посредничи за един застраховател, получил лиценз за извършване на дейност по застраховане, обхващащо класове застраховки по раздел I от приложение № 1, и за един застраховател, получил лиценз за извършване на дейност по застраховане, обхващащо класове застраховки по раздел II от приложение № 1. Това ограничение не се прилага, когато застрахователният агент работи за застрахователи, които са част от група.“, което отново не съответства на посочени обстоятелства на извършеното нарушение. Посоченото в текстовата част на НП  нарушение съответства на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съдът счита, че с несъответствието на посочените като нарушени законови разпоредби и описанието на нарушението е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същия не е могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и това е създало пречки при организиране на защитата му.

На следващо място е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН е бил съставен на „ОВ О.“ ЕООД, в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е посочено, че АУАН е съставен против жалбоподателя О.В.Ч., след което като нарушена норма се посочва в текстовата част, че ЮЛ, не е сключило  договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки посоченото в обстоятелствената част отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на физическо лице, а не в качеството му на управител на юридическо лице собственик на автомобила.  В качеството на физическо лице е наложено наказание „Глоба“  в размер на 2000 лева, като наказание от този вид и в този размер не е предвидено в санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1 от КЗ, който би следвало да бъде приложен при посоченото в обстоятелствената част нарушение, в случай, че същото е извършено от физическо лице. За физическите лица размера на глобата е фиксирана сума- 250 лева.  В чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е предвидена имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец, който не изпълни задълженията си  да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност, какъвто е и настоящия случай.

За да бъде приложен правилно административния закон е следвало АНО  да ангажира отговорността на жалбоподателя, като управител и собственик на ЮЛ и да определи вида на санкцията не като глоба, а като имуществена санкция в посочения в НП размер.

 Предвид изложеното и с оглед констатираните съществени процесуални нарушения  допуснати от АНО в хода на административно наказателното производство  на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ, наказателно постановление № 19-0454-000165 / 21. 06. 2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ  Сунгурларе, с което на О.В.Ч. ЕГН **********, с адрес ***  на основание чл. 315, ал. 1, т. 2, вр. чл. 249, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 2000 лева.  

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                    Районен съдия :