Определение по дело №2863/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2252
Дата: 7 септември 2016 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20165530102863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2016 г.

Съдържание на акта

                                                                                              

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                    Година   07.09.2016           Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми септември                                                                                     Година 2016 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2863 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с оглед пощенското клеймо, отговор, съдът намери, че искова молба е редовна, а предявените с нея искове допустими (чл. 140, ал. 1 ГПК).

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито до сега ответникът не е представял по делото.

Следва да се уважи искането на ищеца и задължи ответника да представи цялото му ЛТД (чл. 190 ГПК).

Следва да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно - икономическа експертиза, която да отговори на поставените от същия въпроси към същата в искова му молба, като и на въпросите: 1/. какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, както и изплатено ли е същото на ищеца изцяло или частично към датата на проверката на вещото лице; 2/. какъв е размера (брутен и нетен) на всяко едно от претендираните от ищеца трудови възнаграждения за всеки един от исковите месеци; и 3/. изплатени ли са му същите от ответника и на коя дата, както и има ли неплатени му трудови възнаграждения за някои от исковите месеци, за кои и в какъв размер (брутен и нетен) (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й не следва да се определя депозит и срок за внасянето му от ищеца, тъй като е освободен от разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), в който случай възнаграждението на вещото лице се поема първоначално от сумите, предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и вещото лице. Страните следва да се напътят към спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140, ал. 3 ГПК).

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че с ответникът сключил трудов договор № 3288 на 05.10.2012 г., като длъжността, която заемал съгласно същия и заповед № 468/15.04.2013 г. за изменението му, била „Р.". Мястото му на работа било в хипермаркет „К." в С.З.. Със заповед № 2645/21.03.2016 г. на  ответника, на основание подадено от него уведомително писмо по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, трудовото му правоотношение било прекратено. Съгласно трудовия договор, основното му месечно трудово възнаграждение било 1140 лева. Във връзка с извършеното от него прекратяване на трудовия му договор, констатирано в посочената заповед № 2645/21.03.2016 г., ответникът следвало да му плати: на основание чл. 221, ал. 1 КТ - парично обезщетение в размер на 1140 лева, както и неизплатените му заплати съответно за февруари 2016 г. в размер на 1140 лева и за част от март 2016 г., за времето от 01.03.2016 г. до 20.03.2016 г., в размер на 652 лева, които към настоящия момент не му били платени.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1140 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за февруари 2016 г., сумата от 652 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за март 2016 г., сумата от 1140 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и законна лихва върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото.

Правната квалификация на предявените от ищеца искове - на исковете за неплатени трудови възнаграждения – нормата на чл. 245, ал. 1 КТ, а на иска за неплатено обезщетение – нормата на чл. 221, ал. 1 КТ.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че не възразявал срещу допустимостта на иска, но го считал за неоснователен и го оспорвал по основание и размер. Претенциите на ищеца били напълно неоснователни и не били подкрепени с убедителни писмени доказателства, поради което ги оспорвал по размер и основание. След справка в отдел „човешки ресурси” относно задълженията му към ищеца се установило, че за февруари 2016 г. трудовото му възнаграждение възлизало на 1160.51 лева, като след направените удръжки за дължими данъци и осигуровки ищецът следвало да получи нето 909.72 лева, а през март 2016 г. начислил дължимите му: 683.01 лева брутно трудово възнаграждение за изработените през март 2016 г. дни и 1160.52 лева обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Общата брутна сума била в размер на 1843.53 лева, а след приспадането на дължими данъци и осигуровки, общата нетна сума била в размер на 1583.79 лева. Така определените суми били изплатени изцяло и ответникът не дължало нищо на ищеца. Възразявал и срещу предявената от него претенция за законна лихва за забава върху просрочената главница, тъй като главницата, посочена от ищеца, била доказано недължима, респективно и лихва върху същата не се дължала. Не дължал на ищеца описаните в исковата му молба суми, а твърденията му за противното били недоказани, неоснователни и противоречащи на обективната истина. Моли да се отхвърли исковата претенция за заплащане на сумата от 2932 лева, както и лихва върху същата и претендираните разноски, като изцяло неоснователна и недоказана, а исковата молба да се остави без уважение. Претендира за сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове, с изключение на добросъвестността при изпълнение на трудовите му задължения за исковите месеци, тъй като за същата съществува установено от закона предположение, а ответникът носи тежестта да докаже всички твърдени от него в отговора му горепосочени обстоятелства, тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността на предявените искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: трудов договор № 3288/05.10.2012 г.; заповед № 468/15.04.2013 г. към трудов договор № 3288/05.10.2012 г.; заповед № 2645/21.03.2016 г.; страници 1, 4-5 и 20-23 от трудова книжка серия „И” № 674501.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи цялото находящо се при него лично трудово досие на ищеца, като му указва, че непредставянето му в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

            НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при ответника, в съответното ТД на НАП, ТП на НОИ и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени от ищеца на тази експертиза в исковата му молба, както и на въпросите: 1/. какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, както и изплатено ли е същото на ищеца изцяло или частично към датата на проверката на вещото лице; 2/. какъв е размера (брутен и нетен) на всяко едно от претендираните от ищеца трудови възнаграждения за всеки един от исковите месеци; и 3/. изплатени ли са му същите от ответника и на коя дата, както и има ли неплатени му трудови възнаграждения за някои от исковите месеци, за кои и в какъв размер (брутен и нетен).

 

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 05.10.2016 г. от 11.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице за изготвяне на заключението. 

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: