Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.10.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: М.А.
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова КАНД номер
№20237250600060 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от Ч.Г.Т. ***, срещу Решение №53/02.05.2023г.,
постановено по АНД № 20233510200003/2023г. по описа на РС – Омуртаг, с което е потвърден
Електронен фиш серия К, № 6402271, издаден от ОДМВР Търговище, с който на Ч.Г.Т.
за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП било наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 100.00 лева. Изложените в жалбата доводи попадат в обхвата на касационното
основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК - допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в това, че районният съд не се
произнесъл по всички наведени от жалбоподателя обстоятелства и сочени
доказателства. С оглед изложеното моли за цялостна отмяна на съдебното решение на
РСТ, вкл. и в частта на присъдените разноски. Претендира присъждане на разноски
за двете инстанции, включително направени пътни такива. Настоява да не се
присъждат, независимо от решението на съда, разноски в полза на ответната
страна. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Търговище, не е депозирал отговор на касационната
жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност
на жалбата и счита, че оспореното със същата съдебно решение следва да бъде
оставено в сила като законосъобразно, тъй като е мотивирано и съобразено с
установената по делото фактическа обстановка.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване е Решение №53/02.05.2023г.,
постановено по АНД № 20233510200003/2023г. по описа на РС – Омуртаг, с което е
потвърден Електронен фиш серия К, № 6402271, издаден от ОДМВР Търговище, с
който на Ч.Г.Т. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100.00 лева. Според отразеното в обжалвания ЕФ и прието от
съда нарушението се изразява в следното: на 16.09.2022г., в 10:26 часа, в с.
Кьосевци, общ. Антоново, обл. Търговище, ПП I-4 до бензиностанция „Шелф“, населено място, с МПС - лек автомобил марка „****“
с peг. *****, собственост на Ч.Г.Т., с адрес: ***, е извършено нарушение,
квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S 1, като при разрешена скорост 50 км/ч,
установената такава била 80 км/ч, съответно превишаването на разрешената
скорост било с 30 км/ч, като бил отчетен толеранс от 3 км/ч. В решението е
направен обстоен анализ на събраните писмени доказателства и снимки, които са
веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП. От
наличните по АНПреписка документи съдът е стигнал до извода, че за заснемане на
нарушението е ползвано технически изправно АТСС, преминало през първоначална и
периодична проверка в БИМ. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на АНПроизводство, предвид спазването на
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата на движение по пътищата, в т.ч. и изготвеният по смисъла на чл. 10
ал.1 от тази наредба протокол е оформен съобразно законовите изисквания. Обсъден
е факта, че с АТСС в случая е работил полицейски служител, преминал съответното
обучение. Преглеждайки съдържанието на оспорения ЕФ, въззивният съд е
констатирал, че същият отговаря на изискванията на чл. 189 ал.4 ЗДвП. Въззивният
съд е обсъдил и възраженията на жалбоподателя относно това, че пътят, на който
е заснето нарушението, не преминавал през населено място, както и за това, че АТСС
била разположена непосредствено след знака, обозначаващ населено място без да
има поставен допълнителен знак за ограничението на скоростта. В този аспект
съдът е изложил напълно ясни и достатъчни мотиви, като е приел, че поставеният
пътен знак Д-11 ясно е обозначавал началото на населено място и предвид липсата
на други обозначения за ограничаване на скоростта, то разрешената скорост
съгласно закона е била 50 км/ч. Изложени са мотиви и относно това, че като
собственик на заснетото МПС, който не е подал в законовия срок декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят се явява лицето, което понася
АНОтговорност за нарушението по издадения ЕФ. Съдът е приел, че нарушението е
квалифицирано и санкционирано в пълно съответствие със закона. След като е
потвърдил обжалвания ЕФ, съдът се е произнесъл и по претенцията за разноски на
жалбоподателя, определяйки я за неоснователна поради неоснователността на
жалбата съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК
касационни основания, прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри пороци, които да
водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от
районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен
контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането
ѝ не е допуснал нарушения на процесуалните правила.
При проверката за допуснато от
районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК
във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени обжалваното решение като
правилно и законосъобразно по следните съображения:
Направената от районния съд
констатация за липса на допуснати в хода на АНПроизводство съществени нарушения
на процесуалните правила се споделя от настоящия състав. Обжалваният електронен
фиш съдържа всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП реквизити и поради това
е редовен. В ЕФ ясно е посочено и ползваното АТСС, което е модел ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743с4. Същото представлява преносима система за контрол на скоростта на
МПС, която се позиционира на определено място, във връзка с което се изготвя и
протокол по чл. 10 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. на МВР. Изготвеният протокол за използване на АТСС по
смисъла на чл. 10 от наредбата доказва, че на посочената дата и място е
ползвано АТСС ARH CAM S1 №11743с4, като същият съдържа пълната необходима
информация за извършеното позициониране на АТСС, за посоката му на задействане,
за направените статични изображения, сред номерата на които попада и номера на
направената по случая снимка, и е подписан от лицето, работило с АТСС през този
времеви интервал. Налице са надлежни доказателства, че използваното в случая
автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 №11743с4 е преминало
през първоначална и последваща проверки по смисъла на чл. 4 от наредбата и към
датата на установяване на нарушението същото е било технически годно. В случая
за нуждите на съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16 ал.3 от наредбата
по делото е представено и статично изображение във вид на снимков материал с
уникален идентификационен номер, като в последния е интегриран и фабричния
номер на ползваното АТСС - 11743с4. Налице са доказателства за спазване на
изискванията за работа с ползваното АТСС, с което е работило обучено длъжностно
лице, като липсват данни за неспазване на процедурата предвид отразеното в
протокола по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР. Безспорен е
факта, че към датата на нарушението жалбоподателят е бил собственик на
заснетото от АТСС МПС. Разпоредбата на чл. 188 ал.1 ЗДвП съдържа принципното
правило относно субекта на АНОтговорност по ЗДвП, а именно: собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Конкретно проявление на този принцип по отношение
на електронните фишове е регламентацията на чл. 189 ал.5 ЗДвП/в редакцията му
към 16.09.2022г./, съгласно която в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В случая няма твърдения и данни жалбоподателят да е подавал
такава декларация, което води до извода, че той е надлежния субект на
АНОтговорност за констатираното нарушение. Районният съд се е произнесъл по
направените от жалбоподателя възражения като мотивирано е дал отговор на същите,
включително и досежно това, че поставеният пътен знак Д-11, обозначаващ начало
на населено място, е ясна индикация за прилагане на правилото на чл. 21 ал.1 ЗДвП, съгласно което за ППС от категория В разрешената скорост при навлизане в
населено място е 50 км/ч. Засечените координати на мястото на нарушението
попадат в рамките на населеното място с. Кьосевци, общ. Антоново, което
задейства прилагане на правилото на чл. 21 ал.1 ЗДвП без да е нужно поставяне
на друг пътен знак, обозначаващ разрешената скорост. Правилно и в съответствие
със закона районният съд се произнесъл и по отговорността за разноските,
направени във въззивното производство. Произнасяйки се по наведените оплаквания
в жалбата и обсъждайки всички събрани доказателства, въз основа на които е
направил логически правилни правни изводи, въззивният съд е постановил
законосъобразно от гледна точка на процесуалния и материалния закон съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила като на основание чл. 221 ал.2
изр.2 от АПК настоящият състав препраща към мотивите му.
По отговорността за разноски – в случая делото е разрешено в
полза на ответната страна и доколкото от същата не е направена претенция за
присъждане на разноски, съдът не следва да присъжда такива. Доколкото жалбата
се явява неоснователна и е потвърдено обжалваното със същата решение, не следва
да се присъждат претендираните от касатора разноски, за каквито няма и
депозирани доказателства, а посочените пътни разходи на страна нямат характера
на подлежащи на присъждане съдебни разноски.
Поради изложените съображения и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК
във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №53/02.05.2023г., постановено по АНД №
20233510200003/2023г. по описа на РС – Омуртаг, с което е потвърден Електронен
фиш серия К, № 6402271, издаден от ОДМВР Търговище.
Решението е окончателно съгласно
чл. 223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.