Решение по дело №2891/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 220
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040702891
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:220                                 22.02.2022г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и седми януари,                     две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: Й. Б.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 2891 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Н.Д.Н., ЕГН-**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, срещу решение № 745/02.11.2021г., постановено по НАХД № 20212120203330 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0769-000268/01.04.2021г., издадено от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са й наложени административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца.

В касационната жалба Н. счита оспорения съдебен акт за неправилен, поради което моли да бъде отменен, с отмяна и на издаденото срещу нея НП. Счита, че районният съд не се е произнесъл по нейното възражение за допуснато нарушение на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Възразява също, че оспореното решение противоречи на особените мнения на съдии при постановяването на тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, касаещо характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Намира, че районният съд неправилно не е приел оплакванията й за нарушение на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Не ставало ясно дали актосъставителят е установил нарушението. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) не е подписан от свидетелите и той не може да бъде издаден на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН – въз основа на официални документи, както неправилно смята първата инстанция. В АУАН не са посочени нейната възраст, точен адрес и месторабота, които са задължителни реквизити по чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН, в редакцията към момента на издаването му. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства и не прави искания.

Ответникът – сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 21-0769-000268/01.04.2021г. на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора Н. са наложени административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Установено е, че са спазени нормативно предвидените изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е приета за установена чрез ангажираните по делото доказателства. Възраженията на жалбоподателя Н. са намерени за неоснователни след обсъждане им във връзка с предмета на доказване, поради което атакуваното наказателно постановление е потвърдено като законосъобразно. Районният съд не е възприел доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като след собствен анализ на алинеите на чл.40 е достигнал до извод, че отсъствието на свидетели по акта не накърнява съществено правото на защита на нарушителя, предвид ал.4 от този член. Що се касае до непосочването в акта на възраст и месторабота на нарушителя, първостепенният съд е намерил това за ирелевантно за ангажиране на отговорността, тъй като те не са елементи от фактическия състав на нарушението, а самоличността на извършителя е индивидуализирана в достатъчна степен.

Наказанието на Н. е наложено за това, че на 30.10.2020г., в 15.33 часа, в гр.Бургас, на Първокласен път № І-9, км.249+100, в посока от Пътен възел Юг към КПП-3, управлявала лек автомобил Хонда Сивик, рег.№ А2864ММ, с наказуема скорост 102 км./ч., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 50 км./ч. Нарушението е установено и заснето под клип №16341, снимка № 71432 от АТСС ARH CAM S1, с фабр.№ 11743d1, с отчетен толеранс на измерваната скорост от -3%. Снимковият материал с параметрите е показан на водача. Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП на 13.01.2021г.

За установеното нарушение бил съставен АУАН № 21-0769-000268, бл.№ 29964 от 13.01.2021г. против касатора Н.. Актът бил предявен и подписан от нея без възражения. Той е съставен в присъствието на двама свидетели с посочена самоличност, като е подписан от единия от тях. Въз основа на акта в последствие в сроковете по чл.34 от ЗАНН е издадено оспореното пред районния съд НП № 21-0769-000268/01.04.2021г.

 

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Оспореният съдебен акт съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в него констатации, както и тези по АУАН и НП, свързани с приложените по делото писмени и веществени доказателствени материали. Няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията. Наложените наказания са съобразени с размерите, определени от закона в твърд размер, във връзка с установената скорост на движение на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189 от ЗДвП и представената по делото заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.

Не се установяват никакви противоречия между обстоятелствата посочени в НП и АУАН, които да водят до объркване. Фактическата обстановка е описана ясно и точно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения свързани със съставяне на АУАН. От съдържанието на акта и НП няма съмнение, че актосъставителят е установил нарушението на основание извършеното заснемане от техническото средство. Това е видно и от представена по делото преписка, към която е приложена снимката (л.15). Актът е подписан от един от двамата свидетели по него, което е допустимо съгласно нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвиждаща, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него. Той не е издаван на основание официални документи, поради което ал.4 на чл.40 от ЗАНН е неприложима. Неоснователно и е възражението на Н. за допуснато съществено нарушение поради непосочване на възрастта и месторабота й в акта. Видно от същия, в него са посочени трите й имена и нейното ЕГН. Съдът намира, че тези данни са достатъчни и допринасят в пълна степен за индивидуализиране на Н. като нарушител. Относно възрастта й, в акта е посочено ЕГН, от което може лесно да се изведе рождената й дата. Що се отнася до непосочване на местоработата съдът счита, че този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не се е отразило на възможността на индивидуализация на извършителя.

По отношение спазване сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност се отчита, че нарушението е установено на 30.10.2020г., а на 13.01.2021г. – повече от два месеца по-късно, е станал известен и нарушителят с попълването на декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП (л.21). Актът е съставен на 13.01.2021г. в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. В шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление – на 01.04.2021г. Същото е връчено на 30.06.2021г. на жалбоподателя (л.10). Не е изтекла давността по чл.80 ал.1 т.5, вр. ал.3 от Наказателния кодекс (НК) вр. чл.11 от ЗАНН – три години от извършване на нарушението представляващо обстоятелство изключващо административно-наказателната отговорност. Неправилно е позоваването от страна на Н. на особените мнения по гореописаното тълкувателно постановление, защото задължителни за съдилищата на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, са не становищата на малцинството, а решението на мнозинството по съответния тълкувателен акт.

Неосновано на фактите по делото е и възражението, че при издаването на акта и НП е допуснато нарушение на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.. Тази разпоредба предвижда, че в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение. Процесното нарушение обаче, е установено не от движещо се техническо средство, а от такова намиращо се в състояние на покой. Това е видно от протокола за неговото поставяне (л.25), изготвен на основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., така и от направената съпроводителна снимка по ал.3 от същия член.

При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила решение № 745/02.11.2021г., постановено по НАХД № 20212120203330 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:      1.                                                               2.