Р Е Ш Е Н И Е
№:220 22.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и седми януари,
две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Й. Б.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2891 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Н.Д.Н., ЕГН-**********, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, срещу решение № 745/02.11.2021г.,
постановено по НАХД № 20212120203330 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0769-000268/01.04.2021г.,
издадено от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са й наложени административни наказания:
глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от три месеца.
В касационната жалба Н. счита оспорения съдебен акт за неправилен, поради
което моли да бъде отменен, с отмяна и на издаденото срещу нея НП. Счита, че
районният съд не се е произнесъл по нейното възражение за допуснато нарушение
на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Възразява също, че оспореното решение противоречи
на особените мнения на съдии при постановяването на тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС, касаещо характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Намира, че районният съд
неправилно не е приел оплакванията й за нарушение на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1
от ЗАНН. Не ставало ясно дали актосъставителят е установил нарушението. Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) не е подписан от
свидетелите и той не може да бъде издаден на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН – въз
основа на официални документи, както неправилно смята първата инстанция. В АУАН
не са посочени нейната възраст, точен адрес и месторабота, които са
задължителни реквизити по чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН, в редакцията към момента на
издаването му. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява,
не ангажира доказателства и не прави искания.
Ответникът – сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт като правилен и законосъобразен.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е потвърдил НП №
21-0769-000268/01.04.2021г. на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, на касатора Н. са наложени
административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Установено е, че са спазени
нормативно предвидените изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка е приета за установена чрез ангажираните по делото
доказателства. Възраженията на жалбоподателя Н. са намерени за неоснователни
след обсъждане им във връзка с предмета на доказване, поради което атакуваното
наказателно постановление е потвърдено като законосъобразно. Районният съд не е възприел доводите на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като след
собствен анализ на алинеите на чл.40 е достигнал до извод, че отсъствието на
свидетели по акта не накърнява съществено правото на защита на нарушителя,
предвид ал.4 от този член. Що се касае до непосочването в акта на възраст и
месторабота на нарушителя, първостепенният съд е намерил това за ирелевантно за
ангажиране на отговорността, тъй като те не са елементи от фактическия състав
на нарушението, а самоличността на извършителя е индивидуализирана в достатъчна
степен.
Наказанието на Н. е наложено за това, че на 30.10.2020г., в 15.33 часа, в гр.Бургас,
на Първокласен път № І-9, км.249+100, в посока от Пътен възел Юг към КПП-3, управлявала
лек автомобил Хонда Сивик, рег.№ А2864ММ, с наказуема скорост 102 км./ч., при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 50 км./ч.
Нарушението е установено и заснето под клип №16341, снимка № 71432 от АТСС ARH CAM S1, с фабр.№ 11743d1, с отчетен толеранс на измерваната
скорост от -3%. Снимковият материал с параметрите е показан на водача.
Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП на 13.01.2021г.
За установеното нарушение бил съставен АУАН № 21-0769-000268, бл.№ 29964 от
13.01.2021г. против касатора Н.. Актът бил предявен и подписан от нея без
възражения. Той е съставен в присъствието на двама свидетели с посочена
самоличност, като е подписан от единия от тях. Въз основа на акта в последствие
в сроковете по чл.34 от ЗАНН е издадено оспореното пред районния съд НП №
21-0769-000268/01.04.2021г.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение. Оспореният съдебен акт съдържа всички
необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в него
констатации, както и тези по АУАН и НП, свързани с приложените по делото
писмени и веществени доказателствени материали. Няма допуснати процесуални
нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба,
която е нарушена, както и административно-наказателната разпоредба, въз основа
на която е наложена санкцията. Наложените наказания са съобразени с размерите,
определени от закона в твърд размер, във връзка с установената скорост на
движение на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
чл.189 от ЗДвП и представената по делото заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи.
Не се установяват никакви противоречия между обстоятелствата посочени в НП
и АУАН, които да водят до объркване. Фактическата обстановка е описана ясно и
точно. Неоснователни са твърденията на касатора
за допуснати съществени процесуални нарушения свързани със съставяне на АУАН. От
съдържанието на акта и НП няма съмнение, че актосъставителят е установил
нарушението на основание извършеното заснемане от техническото средство. Това е
видно и от представена по делото преписка, към която е приложена снимката
(л.15). Актът е подписан от един от двамата свидетели по него, което е
допустимо съгласно нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвиждаща, че актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него. Той не
е издаван на основание официални документи, поради което ал.4 на чл.40 от ЗАНН
е неприложима. Неоснователно и е възражението на Н. за допуснато съществено
нарушение поради непосочване на възрастта и месторабота й в акта. Видно от същия,
в него са посочени трите й имена и нейното ЕГН. Съдът намира, че тези данни са
достатъчни и допринасят в пълна степен за индивидуализиране на Н. като нарушител. Относно възрастта й, в акта е посочено ЕГН, от което
може лесно да се изведе рождената й дата. Що се отнася до непосочване на местоработата
съдът счита, че този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като не се е отразило на възможността на индивидуализация на извършителя.
По отношение спазване сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност се отчита, че нарушението е
установено на 30.10.2020г., а на 13.01.2021г. – повече от два месеца по-късно,
е станал известен и нарушителят с попълването на декларацията по чл.188, ал.1
от ЗДвП (л.21). Актът е съставен на 13.01.2021г. в тримесечния срок по чл.34
ал.1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. В шестмесечния срок по чл.34 ал.3
от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление – на 01.04.2021г. Същото е връчено на 30.06.2021г. на
жалбоподателя (л.10). Не е изтекла давността по чл.80 ал.1 т.5, вр. ал.3 от
Наказателния кодекс (НК) вр. чл.11 от ЗАНН – три години от извършване на
нарушението представляващо обстоятелство изключващо
административно-наказателната отговорност. Неправилно е позоваването от страна
на Н. на особените мнения по гореописаното тълкувателно постановление, защото
задължителни за съдилищата на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната
власт, са не становищата на малцинството, а решението на мнозинството по
съответния тълкувателен акт.
Неосновано на фактите по делото е и възражението, че при издаването на акта
и НП е допуснато нарушение на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.. Тази разпоредба предвижда, че в случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и
се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. Процесното нарушение обаче, е установено
не от движещо се техническо средство, а от такова намиращо се в състояние на
покой. Това е видно от протокола за неговото поставяне (л.25), изготвен на
основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., така и от
направената съпроводителна снимка по ал.3 от същия член.
При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 745/02.11.2021г., постановено по НАХД № 20212120203330
по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.