Решение по дело №9811/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 438
Дата: 20 май 2021 г.
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20203110109811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Варна , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20203110109811 по описа за 2020 година
Предявен е иск с пр.осн. чл.405, ал.1 от КЗ от Г. С. П. с ЕГН **********, с
адрес гр.Варна, бул. „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК , със седалище гр. София,
ул.Т.Бенковски" №3 да заплати на ищеца сумата 8675.97 лева, представляваща общо
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на собствения му лек
автомобил марка Фолксваген Тигуан, с ДК № В 3705 HP, получени на 13.10.2019 г.,
след допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК в с.з. на 20.4.2021 г.
Твърденията са, че същите са получени вследствие на застрахователно събитие по
договор № 440119031030494 от 29.05.2019 г., изразяващи се в увреждане на: предна
врата дясна, лайсна предна врата дясна долна, калник преден десен, джанта лята
предна дясна, гума предна дясна Bridgestone Dueler 235/55/17, преден капак, челно
стъкло тонирано със сензор, въздушна възглавница пътник, арматурно табло, основа
фар десен, предна броня, решетка предна броня дясна, фар за мъгла преден десен,
спойлер предна броня, решетка декоративна, подкалник PVC преден десен, конзола
калник преден десен, основа преден калник десен, фар десен, рамка врати десни,
предна колона дясна, праг десен, рог преден десен, рамка радиатор, дифузьор радиатор
долен, радиатор климатик, спирачен апарат преден десен, носач преден десен, греда
преден мост, маслен картер ДВГ, датчик ниво масло, обтегач преден десен носач, каре
предно дясно вътрешно, прахозащитна шайба полувал, маншон полувал, тръбопровод
интеркулер, ел. инсталация предна част и управляващ модул на въздушни възглавници,
ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното
изплащане на сумата.
1
Вземането на ищеца произтича от задължения на ответника по застраховка
„Каско", клауза „Пълно каско", със срок на действие от 30.05.2019г. до 29.05.2020г.
Твърденията от които ищецът черпи права са, че автомобилът му е бил застраховане за
сумата 17000 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно
застрахователна полица № 440119031030494 от 29.05.2019 г. била 898.00 лева.
Застрахователната премия била разсрочена на 4 вноски, като към момента всички
вноски са платени. На 13.10.2019 г. около 15.20 часа, управлявайки автомобила,
ищецът се движел посока Неа Перамос, Гърция. Пътят в този участък има стеснение
направено от метални колчета. Преминавайки в този участък, не преценил правилно
дистанцията отдясно и автомобилът се ударил в тия колчета. За настъпилото
произшествие уведомил компетентните органи, които след посещение на място и
установяване на механизма на произшествието издали Протокол за ПТП. За
настъпилото застрахователно събитие ищецът е уведомил застрахователя и същият
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис -
заключение по щета № 44010311908322/18.10.2019г. В опис на уврежданията,
ответникът посочил като увредени следните детайли: Предна врата дясна, лайсна
предна врата дясна долна, калник преден десен, джанта лята предна дясна, гума предна
дясна Bridgestone Dueler 235/55/17, преден капак, челно стъкло тонирано със сензор,
въздушна възглавница пътник, арматурно табло, основа фар десен, предна броня,
решетка предна броня дясна, фар за мъгла преден десен, спойлер предна броня,
решетка декоративна, подкалник PVC преден десен, конзола калник преден десен,
основа преден калник десен, фар десен, рамка врати десни, предна колона дясна, праг
десен, рог преден десен, рамка радиатор, дифузьор радиатор долен, радиатор
климатик, спирачен апарат преден десен, носач преден десен, греда преден мост,
маслен картер ДВГ, датчик ниво масло, обтегач преден десен носач, каре предно дясно
вътрешно, прахозащитна шайба полувал, маншон полувал, тръбопровод интеркулер и 3
ел. инсталация предна част. В случая управляващия модул на въздушните възглавници
беше също увреден, но застрахователя не го посочи в Описа на увредените детайли.
Във връзка с настъпилите щети ищецът е извърших проучване в няколко сервиза за
ремонт и възстановяване на катастрофирали автомобили и установил, че сумата
необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на
19000 лв., както и че следва да се подмени управляващия модул на въздушните
възглавници, който модул застрахователя не го е посочил в описа на увредените части.
Ответното дружество му заплатило застрахователно обезщетение в размер на 5760.81
лв. Същото е недостатъчно за покриване на щетите. Счита, че съгласно разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 от кодекса за застраховане при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на размера на действителното изтърпените вреди към деня на настъпване на
събитие. Съгл. чл.400, ал.2 от КЗ за възстановителна стойност се смята стойността за
2
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В случая от застрахователната стойност, следва да се приспадне сумата
заплатена до момента в размер на 5 760.81 лв., или сумата, която следва да му заплати
ответникът е в размер на 11 239.19 лв. Оспорва отговора и т.3 от него. Съгласно чл.51,
ал.2 от ЗЗД ответникът се позовава на нея, като счита, че тъй като ищецът е
допринесъл за причиняването на вредите следва да раздели обезщетението на
половина. Счита, че тази разпоредба не намира приложение, тъй като се касае за
доброволна застраховка „Каско“ и тя покрива исковете именно, когато собственика на
вещта е виновен за настъпване на ПТП-то с изключение на грубата небрежност. В тази
връзка оспорва твърденията в отговора, че има съпричиняване. Искът е заведен като
частичен иск в размер на 100 лв. от общо дължимо обезщетение в размер на 11239.19
лв. Посочва начин за плащане - чрез пощенски запис. Ищецът моли за уважаване на
иска и заплащане на разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпи отговор на исковата молба от ответното
дружество. Изразява становище за допустимост на иска. Счита същия за изцяло
неоснователен по следните съображения: 1. Основателността на предявения
осъдителен иск е поставена в зависимост от установяването на сочения механизъм на
настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че описаните щети не биха могли да
настъпят по описания начин от ищеца. Уврежданията по процесния лек автомобил не
кореспондират с наведената от ищеца фактическа обстановка по настъпването на
застрахователното събитие. Изцяло оспорва описания механизъм на ПТП в исковата.
Описаните щети не биха могли да настъпят по начина описан от ищцовата страна.
Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и ПТП, както и
техният размер. Оспорва увредените части да са били оригинални - за това
обстоятелство доказателства не са наведени. В исковата молба липсват данни относно
точното местоположение на твърдения удар и изобщо липсват каквото и да е било
описание на инцидента. Не е изяснено и каква е била ширината на пътния участък,
каква отговорност е била реализирана от гръцките компетентни органи на виновния
водач, какви вреди са били нанесени по колчетата на пътния участък и др. детайли
относно твърдяното ПТП. Счита, че декларираните от ищеца обстоятелства не
отговарят на действителната фактическата обстановка. Щетите по автомобила не са в
причинна връзка с описания от ищеца механизъм на произшествието. С оглед на
посочения терен на настъпване на инцидента, твърди, че уврежданията не са получени
и не могат да бъдат получени вследствие на описаното събитие - същите не
съответстват нито по сила, нито по височина на удара на местоположението и на
начина, по който е описано събитието. Съгласно т. 9.3.1 от горепосочените ОУ -
„застрахователят има право да откаже плащане на застрахователното обезщетение в
3
случаите, когато във връзка с настъпване на застрахователното събитие, както и при
предявяване на застрахователната претенция, застрахованият, лично или чрез свой
представител декларира пред застрахователя и/или пред компетентните органи
обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите, несъответстващи на
действителните, както и в случаите в които представи неистински документи или
документи с невярно съдържание". Горепосочените несъответствия са основание за
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. 2. При неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение. Твърди, че застрахованият не е изпълнил своите
задължения да пази и ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го
поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите и законовите
правила за неговата експлоатация, в следствие на което са се създали предпоставки за
увеличаване на риска и е настъпило застрахователното събитие. Още, застрахованият
не е взел необходимите мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, което
на собствено основание дава право на застрахователя да откаже застрахователно
обезщетение. Съгласно чл. 395, ал.1 и ал.2 КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки
за предпазване на застрахованото имущество от вреди и да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност
за причиняване на вреди. В случай на настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение, а
основание за отказ е налице, ако настъпването на застрахователното събитие е
следствие от неизпълнение на задължението за предотвратяване настъпването на вреди
и това е изрично предвидено в договора. Съгласно т.9.1.8 от Общите Условия към
горепосочената Автомобилна застраховка „Каско+", застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат „на умишлени действия или
груба небрежност на ЗАСТРАХОВАНИЯ, самоубийство или опит за
самоубийство/убийство на: ЗАСТРАХОВАНИЯ, членове на неговото семейство, лица,
живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители, лица,
работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват,
ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, или лица, на които
ЗАСТРАХОВАНИЯТ е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за
послужване, на лизинг и други или при умишлено причиняване на застрахователно
събитие от друго лице, имащо право да получи застрахователно обезщетение." В
настоящия случай настъпването на процесната щета е в резултат от груба небрежност,
проявена от водача на автомобила, тъй като същият не се е съобразил с пътната
обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС, с което е причинил ПТП
по процесната щета. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че в случая е
4
налице предвидения в застрахователния договор изключен риск, поради наличието на
действия от страна на водача на МПС, представляващи груба небрежност в пряка
причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. Отказът на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение е израз на стриктно спазване
на договореното между страните, имащо силата на закон, съгласно разпоредбата на чл.
20а от ЗЗД, както и на повелителните разпоредби на Кодекса за застраховането, поради
което счита, че коректно и в срок е изпълнил задълженията си на застраховател и не е
дал повод за образуване на настоящото производство. 3. Съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв
начин върху действията на причинителя на вредата. Ищецът е управлявал своето МПС
при липса на съобразяване с пътната обстановка, настилката и скоростта на
управляваното МПС, с което е бил и единствена причина за реализиране на процесното
ПТП, следователно и щетите по лекия автомобил. Така, водачът на процесния лек
автомобил не е действал с дължимото поведение, за да избегне настъпването на
описаното ПТП. Ответникът счита, че обезщетението за имуществени вреди следва да
бъде намалено с 1/2, тъй като приноса на ищеца за настъпване на ПТП е съществен. 4.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение, съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.
386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната
пазарна стойност на увреденото МПС към момента на увреждането - настъпването на
ПТП. Същевременно ищецът не е ангажирал доказателства, че увредените части не
могат да бъдат подменени с такива от алтернативен доставчик и монтирани и
обработени в сервизи, различни от официалния сервиз на марката на България. Не е
навел и доказателства, че увредените части са оригинални такива. Следователно
обезвредата на автомобила в размер, определен при съобразяване със средни пазарни
цени с влагане на нови алтернативни части и компоненти се съобразява 6 с
изискването за покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта в
същия към момента на настъпване на застрахователното събитие вид. Оспорва размера
на претендираното застрахователно обезщетение. Считам, че изплатената от него сума
изцяло покрива разходите по възстановяването на процесния лек автомобил съгласно
5
Кодекса за застраховането и константната съдебна практика. Заплатил е следните суми
по щетата: - На сервиз „ХИТ АУТО" ООД: сумата от 2563.22лв., представляваща
предадени части на ищеца от страна на севриза на 12.05.2020г.: преден калник десен;
капак преден; челно стъкло; предна броня; спойлер предна броня; решетка
декоративна; конзола калник преден десен; фар десен; рамка радиатор; дифузьор
радиатор долен; радиатор климатик; спирачен апарат преден десен; и монтираните на
л.с. от сервиза: носач преден десен; картер двг; датчик ниво масло; масло двигател
Кастрол - 5 л. - На застрахования: сумата от 5760,81 лв. застрахователно обезщетение
за обезвреда на останалите увредени части. 5. В случай, че в настоящото производство
се установи наличието на тотална щета на процесния лек автомобил, моли съдът да
вземе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ, тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. При
тотална щета, застрахователят изплаща застрахователно обезщетение, но такова не
повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване
на застрахователното събитие, намалена със стойностите на годните за използване
части. Във връзка с изложеното при евентуално настъпване на т.нар. пълна загуба на
застрахованото МПС, от същото биха могли да останат годни детайли, които да бъдат
използвани от застрахования по един или друг начин, реализирайки доход. В случай,
че на застрахования се заплати пълния размер на вредата, той реализирайки доход от
частите които могат да бъдат използвани, би се обогатил неоснователно, което е
нежелателно правно положение от законодателя. Предвид изложеното счита, че при
евентуално квалифициране на увредата, като „тотална щета", от търсеното
застрахователно обезщетение следва да се приспадне и остатъчната стойност на
полезните части и материали на процесния автомобил. Моли за решение в този смисъл
и заплащане на разноски от страна на ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните няма спор по следните твърдения и факти: че между тях е
налице застрахователен договор по полица № 440119031030494 за сключена
автомобилна застраховка „Каско +“, комбинирана застрахователна полица за лек
автомобил марка Фолксваген, модел TIGUAN 2.0 TDI, с ДР № В3705НР, със срок на
действие от 00.00 часа на 30.05.2019 г. до 23.59 часа на 29.05.2020 г. Между страните
няма спор, че на 13.10.2019 г. в Гърция, на национален път Неа Перамос – Елеохорио, в
15.20 ч. е настъпило ПТП с материални щети на автомобил с рег. № В3705НР
управляван от ищеца Г. С. П., сблъсък по повърхността на автомобила отпред вдясно,
причинени щети - /текста не се чете/ на канала на водата – протокол за ПТП с
6
материални щети – лист 10 от делото.
Експерт на застрахователя е извършил оглед на автомобила и е изготвил
опис-заключение по щета № 11010311908322/18.10.2019 г. в което е описал
увредените детайли на автомобила и степента на увреждането на всеки поотделно.
В преписката на застрахователя се съдържа калкулация по претенция на
обща стойност 5760.81 лева – лист 35 от делото. С платежно нареждане от 03.06.2020
г. ответното дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е заплатило на ищеца Г. С. П.
по щета № 11010311908322/18.10.2019 г. сумата 5760.81 лева, както и е заплатило
сумата 2563.22 лева на сервиза, в който е извършен ремонта „Хит Ауто“ ООД за
закупени и предадени на ищеца нови части за подмяна. Налице са доказателства, че
същите части са предадени на ищеца с приемо-предавателен протокол от 12.5.2020 г. –
листи 39 и 40 от делото. Общо заплатената сума от застрахователя суми за
обезщетение е 8324.03 лева.
Оспорват се твърденията за неизпълнение на задълженията по договора за
застраховка от страна на застрахователя и размерът на дължимото от него
обезщетение за вреди от настъпилото събитие, начина по който са настъпили вредите и
връзката им със заявеното застрахователно събитие.
В уведомление за щета собственикът е декларирал обстоятелствата при които е
настъпило ПТП на 13.10.2019 г. и уврежданията на застрахования автомобил.
Представени са Общите условия на ответното дружество за застраховка „Каско на
МПС срещу първи риск“, в сила от 05.08.2013 г., действали към датата на
застрахователното събитие.
Съгласно заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено, вещото лице след анализ на доказателствата по
делото - опис-заключение и снимков материал, изготвени от застрахователя дава
заключение, че безспорно има причинно-следствена връзка между процесното събитие
и настъпилите вреди. Всички повреди, които са описани м опис-заключение по щета от
18.10.2019 г. са в следствие на това ПТП и съответстват както на височина, така и по
интензитет на удара и механизма на получаването им съответства на този удар. От
фиг.1 на стр.3 оградата в която се е ударил автомобила реално не представлява
стеснение на пътното платно, въпреки, че от средата на Google maps Street view
действително е видно, че преди нея има знаци за „Внимание! Стеснение на пътя от
ляво и от дясно“ – фиг.7. вещото лице описва следния механизъм на ПТП: ..Малко
преди да навлезе в Неа Перамос на прав участък от пътя водачът не управлява
автомобила на достатъчно отстояние от намиращата се до дясната граница на пътната
7
лента метална ограда, вследствие на което самокатастрофира в нея. Автомобила е
транспортиран от мястото на инцидента с пътна помощ до сервиз на „Хит Ауто“ ООД
Варна
От заключението на СОЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено при определяне стойността на разходите за труд поотделно за
всяка щета и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието. Вещото
лице е съобразило цената, предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните
изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество
ISO 9001:2008 и цената, предлагана в сервизи на територията на град Варна, които не
притежават такъв сертификат. От извършено проучване в 3 сервиза от първата група
и на 3 сервиза от втората група на територията на гр.Варна експерта определя средна
пазарна цена в размер на 24.50 лева/час с ДДС. Посочени са стойностите за
отстраняване на всяка щета поотделено при използване на цени за оригинални части и
цени за труд в сертифицирани за европейско качество сервизи /Таблица 1/ - общо
27550.74 лева. Посочени са стойностите за отстраняване на всяка щета
поотделено при използване на цени за алтернативни части и цени за труд в
сертифицирани за европейско качество сервизи /Таблица 1/ - общо 20271.72 лева.
Пазарната стойност на автомобила към датата на събитието е 22 200.00 лева. Вещото
лице не може да даде отговор на въпрос № 5 – остатъчната стойност на запазеното
имущество /полезни части и материали от увредения лек автомобил/
От събраните гласни доказателства се установява, че свидетелката Галина
Иванова и ищецът са във фактическо съжителство. Иванова разказва за инцидента,
който се е случил при пътуване в Гърция на 13.10.2019 г. Тя е пътувала в автомобила,
управляван от ищеца. При разминаване с друг автомобил тип „кампер“ се блъснали в
една жълта метална ограда, която била поставена от двете страни на пътното платно.
Ищецът й споделил след инцидента, че се е притеснил дали автомобилите ще се
разминат и затова е отбил леко в дясно вследствие на което автомобила, който
управлявал приятеля й се блъснал в оградата и се получили уврежданията. На място
пристигнал полицейски служител и попълнили протокол. На ищеца не е налагана
глоба. Няма пострадали лица. С помощта на „Пътна помощ“ автомобила е закаран в
сервиз. Не знае какво се е случило с него, мисли, че е продаден от ищеца.
Твърденията в молбата за механизма на ПТП и вида на щетите се
подкрепят както от приложените документи в изисканата преписка по щетата, така и
от заключението на САТЕ.
Възраженията на ответника са, че с подписване на договора ищецът се е
съгласил с Общите условия. Доколкото с изпла6щане на обезщетение застрахователят
е признал правото на ищеца, съответно своето задължение за изплащане на такова по
8
застраховка „Каско +“, съдът намира, че искът е доказан по своето основание,
следователно възражението на ответното дружество, че е налице изключен риск и не
се дължи обезщетение е неоснователно. Разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ сочи, че
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му
стойност. При тотална щета, застрахователят изплаща застрахователно обезщетение,
но такова не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойностите на годните за
използване части.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал.1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5. Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е
уговорено друго в застрахователния договор. Ако след плащане на застрахователното
обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е
намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него
на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че
застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на
застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски,
направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда – ал.3. Чл.406 КЗ сочи,
че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се
прилага съответно чл. 108, ал. 7.
При частично погиване на застрахованото имущество то се смята за
застраховано до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на
разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно
обезщетение, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго по аргумент на
чл. 407 КЗ. Кодекса на застраховането в чл.400, ал.1 и ал.2 дава легалното определение
на понятията действителна застрахователна стойност и възстановителна
застрахователна стойност. Действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество, а възстановителна застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
В настоящия случай се установи от показанията на св.Галина Иванова, която е
във фактическо съжителство с ищеца, че автомобилът е бил отремонтиран и същият е
9
продаден. Съгласно поясненията на проц.представител на ищеца същият не е предаван
за скраб, а е възстановен и продаден на трето лице. Тези юридически факти водят до
извод, че не е налице „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.
Застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължението на застрахователя да заплати на застрахования обезщетение,
равно на вредата към датата на събитието, което условие е описано и в самия договор.
Обезщетението трябва да съответства по размер на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид
/действителна възстановителна стойност/.
В този смисъл са постановени решения по реда на отм. чл.290, ал.3 ГПК
/решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/ и други. В
случая при частично или пълно унищожаване на имуществото, обезщетението не може
да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната
стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. Както се посочи по-горе за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за
възстановяване на имуществото от същия вид.
Изложеното сочи, че при частични вреди на МПС, какъвто е настоящият
случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се
извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да
се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до
несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. Същата, макар
да не е задължителна, съставлява указание за застрахователя относно начина на
10
изчисляване размера на щетите върху автомобила когато застрахованият не е
представил надлежни доказателства за извършен ремонт в сервиз и е предоставено на
застрахователя да определи обезщетението по експертна оценка. В този смисъл
Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на
ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., Решение № 209/2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
ІІ-ро т.о. и др. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с
правилата, заложени в Методиката.
След анализ на доказателствата по делото и разпоредбите на специалния закон,
уреждащ спорните правоотношения между страните, съдът намира възраженията на
ответника за неоснователни.
От приетото заключение на СОТЕ, което не е оспорено от страните и съдът
преценява с оглед разпоредбата на чл.202 ГПК се установи, че за отстраняване на
щетите на автомобила по средни пазарни цени за труд след извършено проучване в
автосервизи на територията на град Варна, които притежават европейски сертификат
за качество ISO 9001:2008 средната стойност на разходите за труд, материали и
оригинални части за подмяна е 27550.74 лева, а при използване на нови алтернативни
/неоригинални части/ разходите за части, труд и материали са на стойност 20271.72
лева. Съдът като съобрази изготвените варианти от вещото лице и отчитайки факта,
че ищецът не е доказал, че преди инцидента увредените детайли са били оригинални
такива на производителя на МПС, както и че при извършения от него ремонт извън
този, който е извършен в сервиз на „Хит Ауто“ ООД Варна, увредените детайли са
били подменени с оригинални такива, съдът намира, че разходите за обезвреда следва
да се определят като средна пазарна цена по втория вариант на вещото лице по СОЕ, а
именно по цени за алтернативни части по таблица 2 към заключението на обща
стойност 20271.72 лева. След приспадане на общата сума, която е заплатена от
застрахователя на сервиза, в който е извършен ремонта и сумата, която е заплатена на
застрахования общо 8324.03 лева се получава сумата 11947.96 лева. След увеличението
на иска неговата цена е 8675.97 лева от което следва, че същият е изцяло
основателен и следва да се уважи.
От основателността на главния иск следва и основателността на акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забава на осн.чл.86 ЗЗД в размер на законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 17.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По въпроса за разноските:
11
Страните са направили допустими искания по реда на чл.78 ГПК,
подкрепени с доказателства.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 1597.04 лева от които държавна такса и възнаграждение на вещи лица– 677
лева, както и възнаграждение за един адвокат в минимален размер с вкл.ДДС 920
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ****със седалище гр. София,
ул.Т.Бенковски" № 3 да заплати на Г. С. П. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, бул.
****** гр .Варна, ул. „****** № 5, ет.2, офис 1, чрез адвокат Й.А. от ВАК сумата
8675.97 /осем хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и 97 ст./ лева, представляваща
общо дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на собствения му
лек автомобил марка Фолксваген Тигуан, с ДК № В 3705 HP, получени на 13.10.2019
г., по щета № 44010311908322/18.10.2019 г. на основание застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско +“ от 29.5.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на молбата - 17.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.405 и чл. 86 ЗЗД, както и разноски за производството пред РС в
размер на 1597.04 /хиляда петстотин деветдесет и седем лева и 04 ст./ лева, на
осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12