РЕШЕНИЕ
№…….…/27.04.2022г.
гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 618 по описа за 2020 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /след уточнение и изменение на иска/ от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ******* за приемане за установено по отношение на Ж.Т.К., ЕГН
**********, с адрес ***
съществуването на вземане за сумата от 2371.81 лева,
представляваща главница по Договор за револвиращ заем № **********,
сключен между страните на 08.09.2010
г., за което вземанe е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №49819/2018г.
на СРС,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 във вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД, както и обективно
съединен осъдителен иск за заплащане на сумата от 4441.65 лева, претенирана
като договорно възнаграждение за периода 05.01.2011г. /първа неизплатена вноска/ до 05.10.2013г. /датата на падежа на последната погасителна вноска/, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /11.03.2020г./ до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.79 във вр. чл.240, ал.2 ЗЗД,
в условие на евентуалност претендира
осъждане на ответника да му заплати сумата от 4441.65 лева, като
мораторна лихва за периода 05.01.2011г. /първа неизплатена вноска/ до 05.10.2013г. /датата на падежа на последната погасителна вноска/, на основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за револвиращ заем № **********
от 08.09.2010г.,
по силата на който на ответника е предоставена сумата от 2400
лева срещу задължение за връщане в срок от 36
месеца, на вноски от 197лв. Сочи се, че
длъжникът не е погасявал в срок дължимите вноски по кредита, поради което и
съгласно условията на договора и ОУ към него
кредиторът е обявил автоматично предсрочната изискуемост на дълга на 22.02.2011г. Твърди се, че длъжника
е уведомен за изгубване преимуществото на срока /без да
посочва дата и да представя доказателства за уведомяването/. Позовава се и на
това, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 05.10.2013г.
Твърди се, че страните са договорили възнаграждение за ползване за отпуснатия
кредитен ресурс в общ размер на 4441.65
лева, и платимо на вноски съобразно погасителния план. Позовава се,
че ответникът е заплатил единствено сумата от 444.69лв., с която е погасено част
от задължението по погасителен план. Погасени са изцяло две вноски и частично
трета в размер на 22.83лв. В общата сума на полученото плащане са включени и
плащания на начислени лихви за просрочие на вноските в размер на 17.86лв. и 10лв.,
начислени такси по Тарифа, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно
събиране на просрочения дълг. Настоява
за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва
иска. Потвърждава, че е налице сключен между страните договор за револвиращ заем от 08.09.2010г. в размер на 2400лв. и че същият е
предсрочно прекратен, за което му е изпратено уведомление /без да посочва дата
на уведомяване/, но счита, че е сключен в отклонение от императивни
изисквания на ЗПК и ЗЗП, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на кредитора и потребителя, конкретно – договорът е сключен при предварително определени от едната страна клаузи,
които не подлежат на промяна и не са индивидуално договорени, липсва изготвяне
и връчване на погасителен план към процесния договор, откъдето потребителя не
може да разбере коя част от вноската е за погасяване на възнаградителната лихва
и каква за гланица, прекомерността на уговорената възнаградителна лихва приема
като неравноправна, на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.
Претендираната такса за разходи по т.10.5 от ОУ към договора счита за
недължима, поради нищожност на клаузата, на основание чл.21, ал.1 вр. чл.33,
ал.1 от ЗПК. Позовава се на изтекла погасителна давност, която е започнала да
тече от обявяване на договора за предсрочно изискуем, а именно от 22.02.2011г.
В евентуалност излага, че давността тече за всяка падежирала вноска, а при
осъдителен иск прекъсването на давността следва да се зачете от предявяване на
исковата молба с изменено основание /09.09.2020г./, а не от заявлението. Въз
основа на изложеното се претендира за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител.
Ответникът не се
явява в о.с.з., не изпраща процесуален представител. Депозира станивище.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между „Профи
Кредит България“ ЕООД, в качеството на кредитор и Ж.Т.К., в качеството на
кредитополучател, и Б.А.И., в качеството на солидарен длъжник, е сключен
Договор за револвиращ заем №**********/08.09.2010г. По силата на договора ищцовото
дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 2400 лева за срок от 36
месеца. Видно от договора, размерът на погасителната вноска е 197 лева, годишният
лихвен процент е 91.44 %, а ГПР е 127.67 %, като дължимата сума по кредита е определена на 7230.29 лева. Падежът на вноските е 5-то
число на месеца.
Видно от преводно нареждане /л.9/, сумата от 2400 лева е преведена от
ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.09.2010г.
Няма спор между страните и е изведено като безспорно и обстоятелството,
че ответникът е погасил задължение по договора в общ размер на 444.69лв.
Представени са и Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договора за револвиращ заем за физически лица, версия 12.05.2010г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и
Декларация във връзка с обработката на личните данни на КЛ/СД.
Прието по делото е и известие за
одобрение и погасителния план към процесния договор за кредит, видно от който
първата вноска по кредита е с падеж 05.11.2011г., а последната 05.10.2013г.
Представено е извлечение /л.15 от гр.д. №13817/20г. на СРС по сметка към
договор за потребителски кредит № **********, видно от което са налице плащания
на 29.12.2010г. и 15.08.2013г., с които са погасени падежирали на 05.11.2010г.
и 05.12.2010г. вноски и 22.83лв. лихва.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно
и компетентно дадено се установява, че на 29.12.2010г. и на 15.08.2013г.
ответникът заплаща сумата от 416.83лв., от които 28.03лв. за главница и така
остатъка от дължимата главница е в размер на 2371.97лв. В с.з. вещото лице
уточнява, че при заплащане на сумата от 444.69лв. са погасени 28.03лв.
главница, 388.80лв. възнаградителна лихва, 17.86лв. лихва за забава и 10 лв.
разноски за извъсъдебно събиране на вземания. Посочва, че в случай на
недължимост на разноските от 10лв., същата следва да се отнесе към възнаградителната
лихва. При евентуално изчисляване на мораторната лихва трябва да се изчисли
остатъка от главницата за периода от 05.01.2011г. до 05.10.2013г. за всяка една
от главниците. Те са различни във всяка вноска. Вещото лице изчислява, че
претендираната договорна лихва за периода 05.01.2011г. до 05.10.2013г. е в
размер на 4441.65лв., след като ответникът е погасил 388.80лв. от общо
начислената в размер на 4830.45лв.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
По
установителната претенция
Предявеният
установителен иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
вр. с чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД. Предявен е след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите
на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи,
при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за
изпълнение, а
именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на
претендираната главница.
Безспорно се установи сключването
на договора за кредит между страните. От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответника, се установи, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си по договора, като е предоставило сумата от 2400 лева по посочената
от кредитополучателя банкова сметка.
***говата валидност и последици
следва да се разглеждат при съобразяване с императивните изисквания на Закона
за потребителския кредит /ЗПК/.
В съответствие с въведените
изисквания към необходимото съдържание на договора, съгласно редакцията на ЗПК
към момента на подписване на процесното съглашение /редакция от 30.07.2010г./,
същото съдържа всички съществени условия на договора като общия размер на
кредита и условията на усвояването му, лихвения процент, ГПР и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, вкл. инкорпориран
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и др.
Видно от текста на договора и ОУ към него, версия
12.05.2010г. същите съдържат информация по чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е действителен по аргумент на
противното основание, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК /ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г./.
Независимо, че
процесния договор е сключен при общи условия не се доказва възражението на
ответника относно липсата на индивидуално договаряне на съществените елементи
от съглашението. Не се спори между страните, че Общите условия са предварително
изготвени, както и не се твърди от длъжника, че не са му били предоставени при
подписване на договора. Съгласно чл.2.1 и 2.2 от ОУ към договора за
потребителски кредит, на длъжника не само е предоставена възможността, но му е
вменено като задължение да провери всички клаузи и данни от договора за
потребителски кредит, като едва след попълването им собственоръчно го подписва.
Следователно на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие
или не с основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е
демонстрирал одобрението им. В тази връзка е налице индивидуално договаряне на
конкретните условия по кредита, подкрепено и с получения стандартен европейски
формуляр, съдържащ преддоговорна информация. В случая не е
необходимо посочване на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, доколкото не са налице дължими различни лихвени
проценти, поради което съдът не приема възражението на
ответника в тази насока.
С оглед на горното доводите за нищожност на договора, поради нарушение на
изискванията за неговото съдържание, конкретно за липсата на погасителен план, както
и за липса на индивидуално договаряне на клаузите, се явяват необосновани.
На следващо място по делото е спорен въпроса касателно предсрочната
изискуемост на дълга и по-конкретно упражнил ли е кредиторът надлежно
потестативното право да направи вземанията си изискуеми преди уговорения срок.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в
цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да
се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва
да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения
по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това,
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити.
В настоящия случай съдът
намира, че изявление на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост, не е
достигнало до длъжника. По делото не е представено писмо, адресирано до
ответника, с което се обява предсрочната изискуемост, нито доказателство за
получаване на такова писмо. В този смисъл съдът намира, че длъжникът не е
уведомен за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Не може да намери приложение в случая и приетото от ВКС
в Решение №60009/02.06.2021г. по гр. д. № 2891/2019г., че с исковата молба се
съобщава предсрочната изискуемост, тъй като следва да се съобрази факта, че е
настъпил крайният срок на договора, а предсрочната изискуемост касае бъдещи
вноски.
При вземане, произтичащо от
договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не
може да бъде игнорирана съществуващата облигаторна връзка между страните,
обосноваваща конкретни задължения, поети от кредитополучателя. Липсата на точно
изпълнение на така поетите задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за
цялото вземане, съобразно договореното по актуален погасителен план – главница
и лихви, води до извод, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени в
исковото производство по чл.422 ГПК. Длъжникът- ответник по иска дължи
изпълнение, макар и само до онази част от задължението по отношение, на която е
настъпил падежът, договорен от страните и доколкото не може да се приеме, че
вземането е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може да се отрече съществуване на самото вземане, като се отхвърли искът в
обема на безспорно установеното задължение по отношение на падежиралите вноски
– в този смисъл Решение № 15 от 09.05.2017г. по гр.д. № 60034/16 на ВКС, І т.о.
По въпроса за задължението на съда да установи падежиралите вноски по кредита в
рамките на иска по чл.422 от ГПК, въпреки ненадлежното обявяване на
предсрочната изискуемост са постановени и други решения на ВКС по чл.290 от ГПК
– Решение № 7 от 19.05.2017г. по гр.д. №
60053/16г., І т.о., Решение № 180 от 31.07.2017г.по т.д. 1357/16г., Решение №
103 от 07.08.2017г. по т.д. №851/16г. на ВКС, І т.о., Решение № 208 от
09.02.2018г. по т.д. № 394/17г. на ВКС, І т.о. и др.
В настоящия случай са падежирали всички
вноски съобразно погасителния план по договора за кредит, като оставащата дължимата
главница по тях е общ размер от 2371.81 лева, с оглед приетото по делото
заключение.
По възражението за давност:
По отношение на
главницата приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението поето от
ответника е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по
договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата
институция. В
подкрепа на това, че вземането на банката за всяка неплатена вноска е
изискуемо на падежа й, е и предвидената в чл.60, ал.2 от ЗКИ възможност банката
да се снабди с изпълнителен лист за просрочените по договора вноски. Предвид
това погасени по давност са вземанията за падежиралите вноски за главница,
които попадат извън пет годишния период, предхождащ подаването на
заявлението по чл.417 ГПК /в случая 30.07.18г./.
Така, Решение №83/26.05.2017г. по търг. дело №50394/2016
ГК; Решение №161/08.02.2016г. по търг. дело №1153/2014, 2 -ро ТК; Решение по
възз.т.д № 1457/2018 г. по описа на ВОС.
Следователно
погасени по давност се явява главницата по вноските
за периода преди 30.07.13г., или това са главници по 33 броя вноски, претендирани за периода 05.01.2010г.
до 05.07.2013г., вкл., или в общ размер на 1861.63лв. главница. При това
положение вземанията за главница, които не са покрити с давност възлиза на 510.18лв.
По осъдителните претенции
Предявената
претенция за заплащане на договорна
лихва е с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД и е процесуално
допустима.
С отговора на исковата молба ответникът е въвел
възражение за прекомерен размер на договорената лихва, водещ до нищожност на
договора в тази част, като договорен между страните в нарушение на добрите
нрави.
Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения, независимо от спецификата на сделката като
заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга, предоставена от търговец на
потребител. Нещо повече, законодателят по предвидения от него ред /ЗПК/
предприема регулация на предоставените от търговците кредитни услуги, като
ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение на договорите
за потребителски кредит, при което вече е налице ограничаване на волята на
страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона. Съгласно чл.19,
ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тези
законодателни промени и императивно ограничение на свободата на волята по
отношение на възнаградителната лихва, обаче, са неприложими за процесния случай
поради липсата на ограничение по закон към датата на сключване на договора. Към
този момент ограничението са именно добрите нрави.
Съдът намира, че при
потребителски заем за сума от 2400 лв., със сравнително кратък срок на ползване
- 36 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер от 91.44 % не е обяснимо нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е
типична за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато, независимо от
обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни
процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия
случай такива обстоятелства не са налице.
Доколкото нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да
се приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена между страните по договора
за потребителски кредит и такова задължение не е възникнало за ответника. В случая не може да се приложи чл.26,
ал.4 от ЗЗД, защото не са били налице повелителни правила на закона към момента
на сключване на договора.
По тези съображения следва да се отхвърли осъдителната
претенция за договорна лихва изцяло /така, Решение по в.т.д. № 1085/2018г.
на ВОС/.
В условие на евентуалност, при отхвърляне на иска за присъждне на договорната
лихва, ищецът е предявил сумата да бъде присъдена като мораторна лихва за същия период. Същата безспорно се дължи, с оглед
падежиралите вноски и забава на погасяване на същите. С помощта на calculator.bg съдът изчислява
същите в размер на – 204.54лв. за периода 05.01.2011г. до 05.10.2013г., като
при изчислението е съобразена претендираната главница за всяка от вноските.
Въпреки
дадената възможност за становище на ответната страна, последната е направила
единствено възражение за недопустимостта на направеното изменение, че не се
касаело за мораторна, а за законна лихва, при която размера бил различен. Няма
направено възражение за погасяване по давност по отношение на приетата в
евентуалност претенция по чл.86 от ЗЗД, поради което съдът не следва да обсъжда
този въпрос.
Доколкото
се установява, че с направените от длъжника плащания са погасени начислените
такси за съдебно и извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 10лв.,
настоящият състав намира, че дейността по събиране на кредита по
същество представлява дейност по управление на просрочен кредит, поради което събирането на такса за тази дейност е в
пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК.
В случай че се касае за вреди от неточното изпълнение, същите могат да се
претендират на общо основание след доказването им – чл. 86, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД, но не и под формата на такси. Ето защо платената сума от 10лв. отнесена за погасяване
на задължение за такси за извънсъдебно събиране, като недължимо платена трябва
да се приспадне от установените в настоящото производство като дължими лихви в
размер на 204.54лв., или общо дължими остават 194.54лв.
Поради установената нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и с оглед установения
размер на погасяване следва извод, че с плащането на сумата от 388.80лв.,
отнесени за възнаградителна лихва, заемополучателят е погасил дължимото по
мораторната лихва в размер на 194.54лв., както и част от главницата в размер на
194.26лв. Ето защо, дължима остава главницата в размер на 315.92лв.
В обобщение на всичко изложено, съдът намира, че исковата
претенция с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 315.92 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението /30.07.2018г./ до окончателното изплащане на задължението, като за
горницата до претендирания размер от 2371.81лв. следва да се отхвърли.
Претенцията по
осъдителния иск за вземането за възнаградителна лихва, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането следва да се отхвърли изцяло.
Приетата за разглеждане в условие на евентуалност претенция
за мораторна лихва за периода от 05.01.2010г. до 05.10.2013г. за сумата от 4441.65лв. следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от
спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно
уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в размер на 150 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 315.92 лева му се следват 17.39 лева разноски за заплатени
държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. По делото следва да се присъдят сторените
разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за
установени в настоящото производство. Предвид установения размер на вземането,
съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в
размер на 8.22 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част.
Ответникът също е
поискал присъждане на разноски в размер на 700лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. По отношение на същото е направено своевременно
възражение за прекомерност с молба вх. № 260046/20.01.22г. /л.70/ Възражението
се явява неоснователно, тъй като уговореното и заплатено възнаграждение на
процесуалния представител на ответника е към минимума по чл.7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за адвокатските възнаграждения. На ответника се следват разноски за
процесуална защита в размер на 667.54 лева., съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Ж.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***
дължи на „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******* сумата от 315.92 лева /триста и петнадесет лева и деветдесет и две ст./,
представляваща главница по Договор за револвиращ заем № **********,
сключен между страните на 08.09.2010
г., за което вземанe е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №49819/2018г.
на СРС,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 във вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 315.92 лв. до
предявения размер от 2371.81 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******
срещу Ж.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата от 4441.65 лева /четири хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и шестдесет и пет ст./, претенирана
като договорно възнаграждение за периода 05.01.2011г. /първа неизплатена вноска/ до 05.10.2013г. /датата на падежа на последната погасителна вноска/, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /11.03.2020г./ до окончателното
заплащане на задължението, на основание
чл.79 във вр. чл.240, ал.2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******
срещу Ж.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата от 4441.65 лева /четири хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и шестдесет и пет ст./, претенирана
като мораторна лихва за периода 05.01.2011г. /първа неизплатена вноска/ до 05.10.2013г. /датата на падежа на последната погасителна вноска/, на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.Т.К., ЕГН
**********, с адрес *** да
заплати на Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******* сумата от 17.39лева /седемнадесет
лева и тридесет и девет ст./, представляваща направени в настоящото
производство разноски, както и сумата от 8.22 лева /осем лева и двадесет и две ст./,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *******
да заплати на Ж.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 667.54 лева /шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет и четири ст./,
представляваща направени в настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: