Р Е Ш Е Н И Е №
от 04.01.2021 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на трети
декември, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 874/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
град София срещу Г.Е.Б.. Процесуалният представител на дружеството развива
съображения, че на 11.12.2017 година между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и ответникът е сключен Договор
за потребителски паричен кредит PLUS-15556111, съгласно който
дружеството му е отпуснало кредит в размер на 1 500.00 лева. Посочва, че
страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията,
като застрахователната премия в размер на 302.40 лева бъде платена директно на
застрахователния агент "Директ Сървисис", а сумата бъде разделена на общия брой
погасителни вноски за издължаване на кредита и включена в размера на
договорната лихва. Твърди, че общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 2 745 лева, като уговорената договорна лихва е в размер
на 1 245.00 лева. Сочи, че ответникът е поел задължение да върне горепосочената
сума в срок до 20.12.2020 година на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 76.26 лева, съгласно погасителен план, посочен в договора за
кредит. Ищецът твърди, че поради просрочие на последователни месечни вноски на
основание чл. 5 от условията към договора е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, считано от 10.01.2020г., като кредиторът не е бил задължен да
уведомява длъжника за това. Въпреки това кредитополучателят е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост чрез уведомително писмо, изпратено с известие
за доставяне. Посочва, че на ответника е начислена и лихва за забава за периода
от 21.03.2018 година до датата на подаване на заявлението в съда му в размер на
367.92 лева. Твърди, че на 13.09.2018г. е подписано Приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., по силата на
което, кредитодателят му е цедирал вземанията си
срещу ответника по процесния договор за кредит, ведно с всички привилегии,
лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента е
направил опит да уведоми длъжника за извършената цесия в съответствие с чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, но изпратените до него уведомителни писма от 17.09.2018г., от
07.01.2020г. и от 20.03.2020г. са се върнали в цялост като непотърсени. Развива
съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия
и с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че за
вземанията си, които са в общ размер на 2 725.22 лева, се е снабдител със
заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 359/2020г. на ВТРС, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за
установено по отношение на Г.Е.Б.,***
сумата в размер на 1 513.27 лева - главница по Договор
за потребителски паричен кредит PLUS-15556111 от 11.12.2017 година, по
отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.01.2020
година; сумата в размер на 844.03 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 20.03.2018 година до 10.01.2020 година; сумата в размер на 367.92
лева - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018 година до
31.01.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 80 за изпълнение на парично задължение от 04.02.2020 година
по Ч.гр.д. № 359/2020 година на ВТРС. В условията на евентуалност, моли да бъде
постановено решение, с което Г.Е.Б.
бъде осъден да заплати на "АСВ" ЕАД - град София сумата в размер на 1
513.27 лева - главница по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-15556111 от 11.12.2017 година; сумата в
размер на 844.03 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.03.2018 година до 10.01.2020 година и сумата в размер на 380.35 лева - лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018 година до датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното погасяване на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен
на ответника чрез назначения му по делото особен представител, като в срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който последният оспорва
изцяло дължимостта на посочените в исковата молба суми. Развива съображения, че
от подадената по делото искова молба не става ясно по какъв начин е формиран
размерът на претендираната главница. Посочва, че договорът не отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, т. 1 ЗПК, поради което е нищожен на
основание чл. 26 ЗЗД. Оспорва настъпването на твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост на кредита. Направено е искане предявените по делото искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от
представения заверен препис на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15556111
от 11.12.2017 година /л. 9-12 от делото/ се установява, че "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД - град София и ответникът са сключили договор, по
силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 1 500.00
лева, като последният се задължил да я върне ведно с уговорената
договорна лихва. Страните по договора са уговорили и „Застрахователна премия“ в
размер на 302.40 лева, като застрахователната премия бъде платена
директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" както и „Такса
ангажимент“ в размер на 52.50 лева. Общата стойност на договорените плащания е
в размер на 2745.00 лева, която сума страните са постигнали договорка да бъде
платена на 36 броя месечни вноски, всяка в размер на 76.25 лева с падеж на
първата – на 20.01.2018 година и падеж на последната – на 20.12.2020 година. Посоченият в договора Годишният
процент на разходите е 44.14 %. В чл. 3 от Условията на договора
страните са постигнали съгласие, че с всяка месечната вноска се изплаща част от
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
за кредитора. В чл. 5 от същите пък е уговорено, че при просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от датата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително с всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху всяка забавена вноска.
Видно от приложения по делото
Сертификат № PLUS-15556111 от 11.12.2017 година, ведно с ОУ за застраховка
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите по договорите за паричен кредит /л.
13-19/ на датата на сключване на договора за потребителски кредит между „Кардиф Животозастраховане, Клон
България” и „Кардиф Общо застраховане, Клон България”,
чрез „Директ Сървисис“ ЕАД
- от една страна и ответника Г.Е.Б. - от друга, е сключена застраховка „Защита
на плащанията“ и „Злополука”, при общи условия, според която последният е дал
съгласието си при настъпване на застрахователно събитие плащането да бъде
извършено в ползва на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД.
По делото е приложено и заверено
копие на Стандартен европейски формуляр от 11.12.2017 година /л. 22/, въз основа
на който е сключен Договор за потребителски кредит PLUS-15556111 от 11.12.2017 година.
От Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година /л. 23-29 / се установява, че
кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД всички вземания, дължими на продавача от длъжници –
физически лица, ведно с всички привилегии, обезпечения и другите им
принадлежности, които включват и които ще се определят в списък – Приложение №
1. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 33/ цедентът е
потвърдил, че изброените в Приложение № 1 от 13.09.2018 година /л. 30-32/ са
прехвърлени на цесионера. В представеното
по делото заверено копие на извлечение от Приложение № 1 от 13.09.2018 година
са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя,
датата на договора и остатъкът от него. Приложени са и две пълномощни във
връзка с цесията /л. 34-35/.
Ищецът, в качеството си на
пълномощник на цедента по договора за цесия /л. 36-41/ е изпратил до ответника две
уведомителни писма от 17.09.2018г. и от 20.03.2020г. за извършените прехвърляния
на задълженията му по процесния договор за кредит, както и за дължимостта на
цялото задължение по договора за кредит. Видно от приложените по делото известия
за доставяне, пратките са върнати като непотърсени. Препис от уведомителните
писма и посочените по - горе пълномощни са връчени на ответника, ведно със
съобщението по чл. 131 ГПК.
Съгласно заключението по изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 117-127/ на 12.12.2017 година по
сметка на кредитополучателя в „Уникредит Булбанк“ АД е преведена отпуснатата с
договора за потребителски кредит сума в размер на 1 447.50 лева /л. 129/. Размерът
на дължимата остатъчна главница по кредита е в размер на 1 462.87 лева,
представляваща разликата между дължимата главница по погасителен плат в размер
на 1 500.00 лева и платената от кредитополучателя главница в размер на 37.13
лева, като общо платената сума по кредита е в размер на 152.50 лева. Размерът
на неплатената главница за периода от 20.03.2018 година /падеж на първата
неплатена вноска/ до 20.01.2020 година /датата на подаване на заявлението/ е в
размер на 830.21 лева, а за периода от 20.02.2020 година до 20.12.2020 година е
в размер на 632.66 лева. Размерът на неплатената възнаградителна лихва за
периода от 20.03.2018 година до 10.01.2020 година е в размер на 710.86 лева, а
за периода от 20.01.2020 година до 20.12.2020 година е в размер на 133.17 лева.
Размерът на лихвата за забава върху просрочената главница за периода от
20.03.2018 година до 20.01.2020 година върху установената сума от 830.21 лева е
в размер на 154.97 лева, а върху просрочената договорна лихва за периода от
20.03.2018 година до 20.01.2020 година е в размер на 136.34 лева. Размерът на
лихвата за забава върху просрочената главница за периода от 21.03.2018 година
до 28.04.2020 година върху установената сума от 983.79 лева е в размер на
210.70 лева, а върху просрочената договорна лихва за периода от 21.03.2018
година до 28.04.2020 година е в размер на 167.12 лева.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 359 по описа на
Районен съд – Велико Търново за 2020 година се установява, че във връзка с
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.02.2020
година е издадена Заповед № 80 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
Г.Е.Б. за сумата в размер на 1 513.27 лева – главница;
844.03 лв. - договорна лихва за периода от 20.032.2018г. до 10.01.2020г.; 367.92 лв. - обезщетение
за забава, считано от 21.03.2018г. до 31.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 31.01.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 104.50
лв., представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е
връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви
иск за вземането си.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване
вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми. В случая по делото наред с иска с
правно основание чл. 422 ГПК е обективно съединен в условията на евентуалност
осъдителен иск за сумите, за които не е уважен установителният такъв.
Предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде
уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между
кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит,
усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по
кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на
вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно
уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за потребителски кредит с
ответника е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 година и
Приложение № 1 от 13.09.2018 година към него, в което цедираното
право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията си по Договор за
потребителски кредит PLUS-15556111 от 11.12.2017 година, сключен със Г.Е.Б.. За
да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие
между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за
прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът
се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо
длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е
необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за
прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът
да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно
последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването,
въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но
не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението за цесията да бъде
извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично пълномощно от
цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на
ВКС/. В случая по делото от приложените по делото доказателствата безспорно се
установява, че ищецът е упълномощен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД да
уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително
липсват доказателства длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземанията
преди образуване на делото, тъй като видно от изпратените до последния
съобщения, същите са се върнали като непотърсени, но към исковата молба са приложени
уведомителните писма по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящи от ищеца, както и заверено
копие от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на съдилищата, че с
достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно
съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда
действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и
Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция
ищецът е титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, сключен със
Г.Е.Б.. Както бе посочено по-горе за уведомяването на длъжника законът не
изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до
него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се
извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила, включително и чрез
назначения на ответника особен представител по делото.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се
установява съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил
изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави
на ответника сумата посочена в договора. От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза и приложеното към нея заверено копие на
платежно нареждане /л. 129/ безспорно се установява, че кредитодателят е превел
по сметка на Г.Б. уговорената сума в размер на 1 447.50 лева на 12.12.2017
година. Това от своя страна е породило задължението му да върне заетата сума на
36 броя месечни вноски, с падеж на първата – на 20.01.2018 година и
падеж на последната – на 20.12.2020 година. Видно от заключението
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ответникът е извършил плащане по
кредита в размер на 152.50 лева на дати 31.01.2018 година и 26.02.2018
година.
Следва да се има предвид, че в чл. 10-12 ЗПК законодателят е предвидим
специални изисквания по отношение на реда за сключване, формата и съдържанието му,
като в чл. 22 ЗПК изрично е предвидено, че при неспазване на изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се за особен вид
недействителност на договора, като въведените императивни изисквания са
относими към момента на сключването му, но въпреки опорочаването му,
отговорността на заемателя не отпада изцяло. Последният дължи връщането на
чистата стойност на кредит, без лихви и други разходи. В случая по делото с
отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил
възражение за неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК. Чл. 10, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. В случая по делото с подадената по делото молба, вх. №
263188 от 28.09.2020 година на ВТРС, процесуалният представител на ищеца по
делото, не само че не оспорва твърдението на особения представител на
ответника, че сключеният между страните договор е изготвен на шрифт по-малък от
12, но и развива съображения, че въведеното изискване в чл. 10, ал. 1 ЗПК
противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО. Освен че това обстоятелство не
се оспорва от ищеца, същото е видно и без помощта на специални знания, че
размерът на шрифта в договора за кредит и в условията към него е по-малък от 12
пункта. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че е налице твърдяното
нарушение на изискването за изписване на всички елементи на договора на шрифт,
не по–малък от 12, което е достатъчно договорът за кредит да се обяви за
недействителен, на основание чл. 22, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Следва да
се има предвид и че допълнителното изискване, въведено от законодателя всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и шрифт – не
по-малък от 12, не противоречи на цитираната от ищеца Директива 2008/48/ЕО, а
напротив. Нещо повече разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е част от действащото
законодателство в Република България и ще действа до изричната й отмяна.
Предвид изложеното по-горе и доколкото договорът за потребителки кредит е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗКП, съгласно разпоредбата на чл. 23 от
закона, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита т. е. само
това, което е получил в заем, но не дължи лихви и други разходи. Следователно
ответникът следва да върне единствено главницата по договора, която е в размер
на 1 500.00 лева. Доколкото от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е извършил плащане по кредита в размер
на 152.50 лева, с оглед изначалната недействителност на договора, с тази сума
следва да се погаси съответната част от дължимата главница, но не и другите
задължения по него, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК такива не се дължат. При това
положение задължението на ответника по договора за потребителки кредит е в
размер на 1 347.50 лева.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязно
и обстоятелството, че по аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на
ЗЗП претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор,
сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК
/Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител. Освен това трайна и
постоянна е и съдебната практика, съгласно която съдът следи служебно за
нищожни договорни клаузи, дори при липсата на възражение и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и
при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен
обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното
начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 198/10.8.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС,
Решение № 229/21.1.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о на ВКС и др. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема, че вземанията за „Застрахователна
премия“, които макар да не се претендират изрично, но по същите са отчитани
плащания на постъпилите две погасителни вноски, се основават на неравноправни
клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона и/или добрите
нрави. Нито от твърденията на ищеца, нито от договора за потребителски кредит
може да се изведе конкретното съдържанието на посочената в него
„Застрахователна премия“. Видно от т. 2 на Условията към процесния
договор, страните са се договорили застрахователната премия да бъде заплатена директно
на застрахователя, след което възстановена от ответника, като част от
стойността на договорените погасителни вноски по кредита. От една страна по
делото липсват каквито и да е твърдения, още повече доказателства, че
посочената сума е заплатена от кредитодателя на застрахователя, респективно –
същата да подлежи на връщане от кредитополучателя. Освен това изхождайки от общото правило на
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, уговорката за дължимост на подобна „Застрахователна премия“ представлява неравноправна клауза, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между насрещните страни по
договора. В този смисъл съдът намира, че застрахователната премия всъщност е
част от договора за кредит, макар за нейната дължимост да е оформена отделна
сделка - очевидно с цел да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
като на практика сумата в размер на 302.40 лева представлява възнаграждение по
договора, което обаче е над допустимия законов размер. Осен това следва да се
има предвид, че при сключването на договора не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, касаещи ГПР, доколкото не е посочена ясна (а и каквато и
да е било) методика относно начина на формиране на ГПР - кои компоненти са
включени в него и как точно се формира същия. Доколкото ГПР би трябвало да сочи
общите разходи за потребителя, по ясен и разбираем за последния начин, то тези
разходи следва да са посочени, но в случая това изискване не е спазено -
компонентите на ГПР са неясни и дават възможност на кредитора да завишава
цената на отпуснатия кредит, което на практика е сторено с уговорката за
заплащане на застрахователна премия. Предвид
на това, клаузата, уреждаща дължимостта на въпросната премия е нищожна, тъй
като не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства не се установява преди подаване на
исковата молба кредиторът да е отправил волеизявление, че прави кредита
предсрочно изискуем, поради което задълженията на ответника по договора са
станали изискуеми с настъпване на падежа на всяка една от погасителните вноски.
Въпреки, че ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита в
заявлението си по чл. 410 ГПК е допустимо предявеният иск за установяване дължимостта
на вземанията по договора да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на присъдено нещо. Към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция – 03.12.2020 година е настъпил
падежът на 35-та погасителна вноска, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК този
факт следва да бъде съобразен от съда. В тази връзка следва да се приеме, че
задълженията на ответника за главница по договора към приключване на съдебно
дирене са в размер на 1 281.58 лева - главница /включваща незаплатените вноски
до 35-та вноска включително и след приспадане на платените от ответника 152.50
лева/. След като кредиторът не е обявил волята си да направи кредита предсрочно
изискуем, той не е поставил ответника в забава и последната е настъпила на
падежа на всяка от незаплатените вноски, от който момент се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Обезщетението за забава за периода от 20.03.2018 година до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.01.2020 година, изчислено по реда на чл. 162 ГПК, за вноските с настъпил падеж в периода от 20.03.20 година до 20.01.2020 година
възлиза на 71.95 лева. От подаване
на заявлението насетне се дължи
законна лихва върху падежиралата част от главницата.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 1 281.58 лева, представляваща главница - вноски с настъпил
падеж за периода от 20.03.2018 година до 03.12.2020 година, за сумата в размер
на 71.95 лева – мораторна лихва за периода от 20.03.2018 година до 31.01.2020 година,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 31.01.2020 година до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 80 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2020
година по Ч.гр.д. № 359/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново. В
останалата част - над уважените размери, предявените по делото искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за сумата в
размер на 231.69 лева – представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-15556111 от 11.12.2017 година, за сумата в размер на 844.03 лева
– представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018 година до 10.01.2020
година и за сумата в размер на 295.97 лева – мораторна лихва за периода от
21.03.2018 година до 02.02.2020 година, се явяват неоснователни, поради което и
като такива следва да бъдат отхвърлени в тези им части.
С оглед отхвърлянето на част от предявените искове по чл. 422 ГПК съдът
следва да разгледа и да се произнесе по предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове. Трайната практика на съдилищата, в това число Решение №
139/5.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 198/18.1.2019
г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/7.9.2016 г. по т.д. №
362/2015 г. на ВКС, II т.о. и др., в която се приема, че ако волеизявлението на
кредитора за предсрочната изискуемост се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК, може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление
на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което моментът на
предсрочната изискуемост настъпва с получаването на преписа от исковата молба.
В тази хипотеза условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при
условията на евентуалност с установителните искове по чл. 422 ГПК, е
отхвърлянето на последните, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата
молба (несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
неподдържано спрямо предявените установителни искове), а именно – уведомяване
на длъжника по кредита за изявлението за настъпване на предсрочната изискуемост
със самата искова молба.
В случая с исковата молба, предявявайки евентуално съединените осъдителни
искове, ищецът се позовава на настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита, което негово волеизявление е достигнало до ответника с получаване
на преписа от исковата молба. С оглед изложеното и доколкото към този момент са
били налице предпоставките на чл. 5 от условията по договора, то всички
вземания по договора са станали предсрочно изискуеми с получаването на преписа
от исковата молба. С оглед на това вземането за главница за 36-та, последна погасителна
вноска се дължи в размер от 65.92 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Както бе
посочено по-горе, предвид разпоредбата на чл. 23, във връзка с чл. 22, във
връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК ответникът по делото не дължи възнаградителна лихва
по договора за кредит.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в
размер на 106.03 лева, за депозит за назначаване на особен представител на
ответника в размер на 305.00 лева, за депозит по изготвената ССЕ в размер на
200.00 лева, като същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева,
определено от съда в размер на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като процесуалният представител на ищеца е изготвил и
подал единствено писмени молби по делото. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с
уважената част на исковете в размер на 368.66 лева, респективно - за
заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на 54.43 лева.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Е.Б. ***, с ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 1 281.58 лева /хиляда
двеста осемдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/ - главница по Договор
за потребителски кредит № PLUS-15556111 от 11.12.2017 година, СУМАТА в размер на 71.95 лева /седемдесет и един лева и деветдесет
и пет стотинки/ - представляваща обезщетение за забава за периода от 20.03.2018
година до 02.02.2020 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.01.2020
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 80 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2020
година по Ч.гр.д. № 359/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
с ЕИК ********* срещу Г.Е.Б. ***, с
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД в останалата им част, над уважените размери - ЗА СУМАТА в размер на 231.69 лева /двеста тридесет и един лева и шестдесет
и девет стотинки/ – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-15556111
от 11.12.2017 година, ЗА СУМАТА в размер
на 844.03 лева /осемстотин четиридесет и четири лева и три стотинки/ –
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018 година до 10.01.2020
година и ЗА СУМАТА в размер на 295.97
лева /двеста деветдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ –
мораторна лихва за периода от 21.03.2018 година до 31.01.2020 година, за които
суми е издадена Заповед № 80 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 04.02.2020 година по Ч.гр.д. № 359/2020г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.Е.Б. ***, с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с ЕИК ********* сумата в размер
на 65.92 лева /шестдесет и пет лева
и деветдесет и две стотинки/, предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-15556111
от 11.12.2017 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.04.2020 година до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ осъдителните претенции за
разликата над сумата от 65.92 лева до пълния претендиран размер от 1 513.27
лева - главница по потребителски кредит № PLUS-15556111 от 11.12.2017 година, както и изцяло за сумата от
844.03 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018
година до 10.01.2020 година и за сумата от 380.35 лева
- обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 година до 27.04.2020 година,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Е.Б. ***, с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с ЕИК ********* сумата в размер
на 368.66 лева /триста шестдесет и
осем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направените от
дружеството в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената
част на исковете, както и сумата в размер на 54.43 лева /петдесет и четири лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 359
по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението
да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: