№ 582
гр. Шумен, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20243630100816 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ГПК.
Подадена е искова молба от Ф. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ****, съдебен адресат: гр.***** срещу „*****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ******, в която посочва, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит №
40008271191/01.03.2022г., съгласно който ищцата трябва да върне сумата по
кредита в размер на 6981.38 лева, при сума на получаване в размер на 4000.00
лева, при ГПР 49.09%, годишен лихвен процент 41.00 %, при срок на кредита
от 36 месеца. Съгласно същия раздел от договора, тя трябва да заплати
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400
лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на
1600 лева, разпределени на 36 месечни вноски по 83.33 лева. По този начин
общата сума, която тя следва да заплати е в размер на 9981.38 лева. По този
договор ищцата заплатила сума от 7174.99 лева.Счита, че Договор за
потребителски кредит № 40008271191/01.03.2022г. е нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Твърди, че сключеният между Договор за потребителски кредит е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от
ЗПК, във връзка с чл. 11 ,ал. 1 ,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в договора за потребителски кредит е посочен
лихвен процент на ден 0.11%, както и годишен лихвен процент 41.00%.
Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
е променлив. Нарушението е още по -съществено доколкото нито в договора,
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият
1
лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата е основание
за недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсва обаче,
каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения
процент. Посоченият е годишен лихвен процент 41.00%, не е ясно как точно
се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Отделно от това
е предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. По този
начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.
Наред с това с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в
размер на 3000 лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
Счита, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит № 40008271191/01.03.2022г. предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400.00
лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски
кредит № 40008271191/01.03.2022г„ сключен между ищеца и „*****“ ЕООД,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 1600.00 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал.
I, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на ЗПК,
като излага подробни съображения в тази насока.
Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, по силата на
което ответникът да бъде осъден, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да заплати
на ищцата сумата в размер на 3174.99 лева, заплатена по недействителен
Договор за потребителски кредит № 40008271191/01.03.2022г., ведно със
законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба, до момента на
заплащане на сумата, а в условията на евентуалност да заплати на ищцата
сумата в размер на 501.35 лева, заплатена по недействителен пакет от
допълнителни услуги Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит №
40008271191/01.03.2022г., ведно със законовата лихва от датата на депозиране
на исковата молба, до момента на заплащане на сумата.
Претендира разноски, както и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в
полза на адвокат М.М., осъществил безплатната правна помощ на ищцата да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 741,60 лева.
В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото, ответникът оспорва
2
иска. Развива подробни съображения касаещи твърденията на ищеца. Твърди,
че договорът е действителен. Счита, че в него коректно е посочен ГПР, а дори
и съдът да възприеме тезата, че посоченият в договора ГРП не е
действителния, счита, че това не води до недействителност. Твърди, че в тази
хипотеза единствената последица е, че кредитополучателят следва да върне
сумите съобразно посочения в договора ГПР. Излага съображения касаещи
договора за допълнителни услуги „Фаст „и „Флекси“, като основно акцентира
върху обстоятелството, че сключването им не задължителна предпоставка за
сключване на договора за потребителски кредит.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит
**********/01.03.2022г., по силата на който Ф. М. А. е получила от „*****“
ЕООД, потребителски кредит в размер на 4 000 лева, който не е спорно между
страните, че е усвоен, със задължение за връщането му на 36 месечни вноски,
ведно с уговорената възнаградителна лихва от 41% годишно и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и"Флекси",
посочено е, че ГПР 49,09%. Доколкото договорът за паричен заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.
9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемополучателят по него има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то съдържанието му
следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В случая, в процесния договор за паричен
3
заем е посочен процент на ГПР от 49,09, с което формално изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В същото време обаче, от съдържанието
на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР – в клаузите на общите условия е
посочено общо, че ГПР е изчислен съобразно приложение 1 от ПЗР на ЗПК
при допускане, че договорът е валиден за срока, за който е сключен и лихвата
и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер за целия
срок на договора, но това не е достатъчно, за да бъде спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е следвало да бъдат описани конкретно взетите
предвид допускания и кои са разходите, съобразени при изчисляване на
годишния процент на разходите по точно тази сделка, сключена с ищеца.
Същевременно, съдът приема, че уговореният размер от 49,09% не
отразява реалния ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по
кредита, а именно възнаграждението за допълнителнителните пакети услуги,
което съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите
разходи по кредита. В посочената разпоредба се предвижда, че "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, възнаграждението за
допълнителния пакет услуги несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита,
като то е било изначално известно на кредитора – същото е уговорено още към
момента на сключване на договора за кредит, като липсват данни да е било
незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и
представлява част от месечните погасителни вноски, без заплащането му да е
обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на
кредитополучателя. Ето защо, съдът намира, че тези такси е следвало да бъдат
включени в общия разход по кредита, като в този смисъл е и практиката на
Съда на ЕС – Решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/22, съобразно което
Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор
за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на
разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
Следователно, с добавяне на възнаграждението за допълнителния
пакет услуги (което е в общ размер на 2 000 лева ) действителният ГПР по
договора за кредит става значително по-висок от обявения в него и несъмнено
4
надхвърля законово регламентирания максимум от 50 % - същият е в
действителен размер от 192% (изчислен от съда с помощта на калкулатор за
ГПР, свободно достъпен в интернет пространството), т.е. ГПР надвишава
значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута – арг. чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че макар
формално предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално
установения в закона, в действителност не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на
договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено
значение за интересите на потребителите, тъй като целта на законовите
изисквания за ГПР е да се даде възможност на потребителите да взимат
своите решения при пълно знание за фактите, а за целта е необходимо те да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита
и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.
Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма
съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този
смисъл е и цитираното по-горе Решение на СЕС по дело № С-714/22, според
което когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент
на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, този договор следва да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Ето защо, като не е оповестил действителен ГПР в договора за
кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава
извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид установената
недействителност на целия договор се явява безпредметно обсъждането на
доводите за нищожност на отделните договорни клаузи, касаещи
допълнителнителните пакети услуги.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита, включително и уговорената
възнаградителна лихва. Не дължи и стойността на допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“. Ищецът твърди, че общо по договора е заплатил сума от
7 174,99 лева. Това твърдение не се оспорва от ответника, а се доказва и от
представеното по делото „Извлечение от сметка“. Предвид изложеното по-
горе, че ищецът дължи само чистата стойност на кредита или сума от 4 000
лева, надвнесената, платена без основание сума е в размер на 3 174,99 лева. В
този размер е и претенцията на ищеца по предявения иск по чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, поради което искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на адвоката, осъществил
безплатната правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско
5
възнаграждение, което предвид постановките на решение от 25.01.2024 г. по
C‑438/22 на Съда на Европейския съд следва да бъде определено от съда. В
случая с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото, съдът приема, че справедливото и адекватно възнаграждение следва
да е в размер на 400 лева. Предвид факта, че адвокатът е регистриран по ДДС,
адвокатското възнаграждение е необходимо да се присъди с ДДС или сума в
размер на 480 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 127 лева-
заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "*****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. *****, да заплати на Ф. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ****, съдебен адресат: гр.*****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, сумата от 3 174,99 (три хиляди сто седемдесет и четири лева и деветдесет
и девет стотинки) лева, представляваща заплатена без основание сума по
Договор за потребителски кредит **********/01.03.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-29.03.2024г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на Ф. М. А., ЕГН
********** сумата 127 (сто двадесет и седем ) лева- деловодни разноски.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на адвокат М.В. М. –
Пловдивска адвокатска колегия, сумата 480 (четиристотин и осемдесет) лева
– адвокатско възнаграждение с включено ДДС, определено от съда за оказана
на Ф. М. А.- ищца по гр.д.№816/2024г. по описа на ШРС, безплатна адвокатска
помощ, на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6