РЕШЕНИЕ
№ 1096
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501253 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №38302/14.05.2024г. от М. Д. М.
ЕГН: **********, с адрес ****************** срещу решение
№1410/23.04.2024г., постановено по гр.дело № 20233110103521/2023г. на
Варненския районен съд, с което въззивницата е осъдена да заплати на „ГТ
Инвест 2018“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Архимандрит Филарет“ № 9, представлявано от Г.Т., чрез Л. П.,
с ЕГН **********, с адрес: ************ сумата от 10 000 евро, получена по
развалено Споразумение от 8.11.2022 г. с цел договаряне на основни
параметри по бъдещ предварителен и окончателен договор за покупко-
продажба на недвижим имот с идент. 10135.2522.709 по КККР на гр. Варна,
вкл. и по бъдещ договор за строителство срещу обезщетение в същия имот, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
1
и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че съдът се е
произнесъл свръх петитум, неправилно е приел наличие на основание, както и
сключен „договор за депозит“, по който сумата е дадена като депозит.
Поддържа се, че ищецът е неизправна страна, като липсва решение на
едноличния собственик на капитала за закупуването на процесния имот.
Въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявени иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
„ГТ Инвест 2018“ ЕООД, в който застъпва становище, че решението е
правилно и законосъобразно. Посочва се, че между страните е подписано
споразумение във връзка с продажбата на недвижим имот /не на идеални
части от него/, същото е развалено и платеното по него подлежи на връщане.
Отбелязва се, че реално изпълнение по споразумението не може да бъде
осъществено, тъй като въззивницата се е разпоредила с имота.
Счита се за неправилен довода във въззивната жалба, че липсва решение
на едноличния собственик на капитала на дружеството за придобиване на
имота по аргумент от Тълкувателно решение №3/15.11.2013г. на ВКС по
тълкувателно дело№3/2013г. ОСГТК.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
В отговора на въззивната жалба е направено искане съдът да присъди
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане по аргумент от чл.214, ал.2 от ГПК,
вр.чл.273 от ГПК.
Въззивната жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Във въззивната жалба и отговора няма направени доказателствени
искания.
Въззивната страна моли съдът да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание въззивната страна редовно призована не се явява,
представлява се чрез процесуалния си представител поддържа подадената
2
жалба, въззиваемата страна, също редовно призована не се явява,
представлява се чрез процесуалния си предствител, оспорва жалбата. Молят за
присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД от „ГТ Инвест 2018“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Архимандрит
Филарет“ № 9, cpeщу М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес ************ за
осъждане на ответницата да заплати сума от 10 000 евро, като дадена на
отпаднало основание по развалено споразумение от 8.11.2022г. с цел
договаряне на основни параметри по бъдещ предварителен и окончателен
договор за покупко-продажба на недвижим имот с идент. 10135.2522.709 по
КККР на гр. Варна, вкл. и по бъдещ договор за строителство срещу
обезщетение в същия имот, в условие на евентуалност искове на основание чл.
55, ал. 1, пр.2 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твръди, че между ищеца и ответницата, е сключено
писмено Споразумение от 8.11.2022 г. с цел договаряне на основни параметри
по бъдещи предварителен и окончателен договори за покупко-продажба на
недвижим имот с идент. 10135.2522.709 по КККР на гр. Варна, включително и
по бъдещ договор за строителство срещу обезщетение в същия имот.
Уговорени били следните срокове за сключване и подписване: на
предварителния договор до 7 дни от подписване на споразумение от
8.11.2022г. /до 15.11.2022г./ и на окончателния, до един месец от подписване
на споразумението /до 08.12.2022г./.
Цената на имота следвало да се заплати на траншове, като първата
вноска в размер 10 000 евро, платима по банков път, да се плати в деня на
подписване на споразумението. Съгласно т. 3 от споразумение страните са
договорили, че след получаване на сумата, ответницата следва да подготви
необходимите документи за окончателното прехвърляне на имота.
Твърди се, че след превеждане на първия транш от 10 000 ево и въпреки
многократните покани, ответницата не подготвила нужните документи за
3
прехвърляне на имота и отказала да сключи предварителния договор, както и
да се яви пред нотариус, да прехвърли окончателно собствеността върху
невижимия имота.
Ищецът изпратил писмено уведомление до ответницата за разваляне
споразумението, тъй като поради забава, то е станало безполезно и ищецът се
е насочил към закупуване на друг имот, като отправил и покана за връщане на
дадената сума от 10 000 евро. Същата не била върната в дадения срок.
По изложените съображения е формулиран петитум за осъждане на
ответницата да заплати процесната сума.
По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК от ответницата,
в който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Не оспорва обстоятелството, че на 08.11.2022г. страните са подписали
документ „споразумение“, съгласно който ищецът се е задължил, да заплати
10 000 евро при подписването му, както й да предприеме необходимото за
сключване на предварителен договор за покупко-продажба, в едно със
заплащане на още 75 000 евро до 15.11.2022 г. В споразумението са уговорени
и още две плащания съответно от 75 000 евро и 10 000 евро с конкретно
определени дати, 08.12.2022 г. и 30.06.2023 г.
Ответницата признава факта, че е получила 10 000 евро по банковата си
сметка, като твърди, че основанието за превода е „заплащане на капаро" за
осъществяване на покупко-продажба на недвижим имот.
Твърди, че поетото от нея задължение е било да се снабди с
необходимите документи за извършване на покупко-продажбата на
недвижимия имот- скица, схема и данъчна оценка. Посочва, че скицата на
имота, приложена към отговора, е заявена на 11.11.2022 г. и издадена на
30.11.2022 г., като обръща внимание, че документът бил необходим към дата
08.12.2022 г., когато е следвало да бъде изповядана сделката. Твърди, че ищеца
по делото е помолил да отложат подписването на предварителния договор,
както и самата сделка, за януари 2023г. Това обстоятелство наложило данъчна
оценка да не се извади, поради факта, че същата щяла да изтече на 31.12.2022
г. Твърди, че и през месец януари предварителнния договор не е подписан,
съответно не са и заплатени следващите се 75 000 евро.
В началото на март месец от страна на ищцовото дружество било
отправено искане за намаляване цената, а в последствие ответницата получила
4
изявление за разваляне на споразумението. Не оспорва разваляне на
споразумението.
Ответницата твърди, че платените 10 000 евро, представляват капаро
/задатък/, поради което има право да го задържи, тъй като ищецът не бил
изпълнил своите ангажименти за подписване на предварителен договор и
заплащане на още 75 000 евро.
По изложените съобажения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението на въззивницата за произнасяне
свръхпетитум на първоинстанционния съд. Главният иск е за връщане на
даденото на отпаднало основание по развалено писмено споразумениe – чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД. Тази правна квалификация е дадена от първоинстанционния
съд и са разгледани предпоставките на същия. Категорично съдът се
произнесъл в рамките на заявения петитум в исковата молба.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД даденото на отпаднало
основание подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че между страните е сключено споразумение, по
силата на, което ищецът е заплатил на ответницата процесната сума, което
споразумение е развалено поради неизпълнение. В тежест на ответницата е да
установи, че е изправна страна, поради което има право да задържи дадената
сума, която има характер на задатък.
При така очертаният фактически състав на предявения иск съдът
пристъпва към разглеждане на горните предпоставки.
Страните не спорят, че са сключили писмено споразумение на
08.11.2022 г. с цел договаряне на основни параметри по бъдещи предварителен
и окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот с идент.
******** по КККР на гр. Варна, включително и по бъдещ договор за
5
строителство. В споразумението в чл.1 страните са уговорили, че продажната
цена на имота се равнява на 170000.00 евро, като допълнително „ГТ Инвест
2018“ ЕООД ще извърши и строителството на жилищна сграда, в която ще е
предвиден обект, като обезщетение за М. Д.. В чл.2 са уговорени сроковете за
плащане на продажната цена и сключване на предварителен и окончателен
договор.
Доказан и също неспорен е и факта, че по сметка на въззивницата е
преведена сумата от 10 000 евро от въззиваемото дружество „ГТ Инвест“
ООД /нареждане за свободен превод на л.7 с дата 08.11.2022г./. Основанието за
плащане на сумата е именно подписано между страните писмено съглашение,
чието съдържание в неговата съвкупност покрива всички елементи на
предварителен договор за покупко – продажба на процесния предмет /страни,
предмет, цена, срокове за сключване на окончателен договор/.
В отговора на исковата молба ответницата, признава получаване на
уведомлението от страна на ищеца и приема за развалено писменото
съглашение между страните, касателно продажбата на недвижимия имот. Това
се потвърждава и от извършените от нея действия по прехвърляне на същия на
трети на спора лица, съгласно справка от АВ на 18.05.2023г.
Спорните въпроси по делото се свеждат до това заплатената сума има ли
характер на задатък 10 000 евро и съответно, ищецът неизправна страна ли е,
което да обуслови задържането на задатъка.
Съгласно чл. 93 ЗЗД задатъкът служи като доказателство, че договорът е
сключен, като ако поетото с договора задължение не е изпълнено от страната,
която е получила задатъка, другата страна, при отказ от договора, може да
иска задатъка в двоен размер.
Съществуването на уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на
договора. Ако договорът съдържа клаузи, чрез които страните придават на
авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез
изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то предадената
сума има качеството на задатък. В този смисъл е решение № 71/09.07.2010 г.
по т. дело № 726/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290
ГПК. Законът не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка
да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този случай капарото би
представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на
6
приспадане при изпълнението, като при неизпълнение - ще се задържи или
върне в уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка - в
предвидения в чл. 93, ал. 2 ЗЗД двоен размер.
От анализа клаузите в процесното споразумение не се налага извод, че
авансово платената сума има характер на задатък. Няма уговорки, които да
сочат, че при отказ от споразумението едната страна ще има право да го
задържи за обезщетяване на вреди, респективно другата страна ще има право
да го иска в двоен размер. Т.е волята на страните е била, че дадената сума има
само функция на капаро, което да се приспадне от продажната цена.
Следователно с признатия от въззивницата ефект на отпадане на
основанието /писменото споразумение/ ще се дължи връщане на даденото по
него.
Предвид изложеното съдът не пристъпва към изследване на въпроса за
изправността на страните във връзка със задържането на задатъка.
По тези съображения и направеното възражението във въззивната жалба
за липсата на решение на едноличния собственик на капитала за закупуването
на имота не следва да бъде обсъждано. Отделно от това се явява
несъстоятелно, тъй като според Тълкувателно решение №3/15.11.2013г. на
ВКС по тълкувателно дело №3/2013г. ОСГТК такова решение не е необходимо
условие за деиствителност на разпоредителна сделка.
Горните мотиви обуславят основателност на предявения главен иск в
пълния му предявен размер.
Предвид, че не се сбъднало вътрешно процесуалното условие
въззивният съд не пристъпва към разглеждане на евентуалните искове.
Крайният резултат по подадената въззивна жалба е потвърждаване на
първоинстанционното решение.
С отговора на въззивната жалба е направено изрично искане за
присъждане на законна лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й плащане. В постановено по реда на чл.
290 ГПК решение № 147 от 16.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС, е прието, че "прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от
вещта след завеждане на исковата молба съгласно чл. 214, ал.2 от ГПК не е
изменение на иска и е допустимо да се заяви за първи път във въззивната
инстанция". Следователно с оглед изхода от спора, въззивницата следва да
7
бъде осъдена да заплати законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението (10.03.2023г.) до окончателното изплащане.
По разноските.
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата
страна/ ищец се следват разноски в размер на 2 200 лв., адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност от страна
на процесуалния представител на въззивницата. Според НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
използвана като ориентир минималното такова без ДДС е 2160.24лв. С оглед
фактическата и правна сложност съдът намира, че уговореното адвокатско
възнаграждение от 2800.00лв. се явява прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1410/23.04.2024г., постановено по гр. дело
№ 20233110103521/2023г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА М. Д. М. ЕГН: **********, с адрес **************** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ГТ Инвест 2018“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Архимандрит Филарет“ № 9 законната
лихва върху главницата от 10000.00 евро считано от датата на подаване на
заявлението /10.03.2023г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. М. ЕГН: **********, с адрес *************** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ГТ Инвест 2018“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Архимандрит Филарет“ № 9, сумата от 2
800.00 лв., адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му от страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8