Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 03.09.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на десети август през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 79 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

          Ищецът „Т.П.” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Р.“, със законен представител Л.В.С.– изпълнителен директор, чрез юрк. Е.М. е предявил против ответницата К.Т.А., ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК в размер на 590.45 / петстотин и деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки / лева, от които 501.48 / петстотин и един лева и четиридесет и осем  стотинки / лева – главница, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 88.97 / осемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки / лева – лихва за забава, за периода от 10.07.2014 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до изплащане на вземането

          В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 1033 /2018 г.по описа на РС – гр. К. лицето е депозирало възражение и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал 1 от ЗЕ за имот – апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.“ бл. 5, вх. „Г“, ап. 77, абонатен № **********. Същият е  използвал доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от месец 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че между него и ответниците е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

 С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи  сумата от 590.45 / петстотин и деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки / лева и правно основание : чл. 422 ал. 1от ГПК за признаване за установено по отношение на същия съществуването на вземането му в размер на 590.45 / петстотин и деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки / лева, от които 501.48 / петстотин и един лева и четиридесет и осем  стотинки / лева – главница, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 88.97 / осемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки / лева – лихва за забава, за периода от 10.07.2014 г. до 25.09.2018 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до изплащане на вземането. С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.

           Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител.

          Ответникът редовно призован не се явява и не изпраща представител. В депозирания писмен отговор по чл. 131 от ГПК / л. 22 – 23 / ответникът оспорва иска, като излага подробно доводите си.   

           Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          Като доказателство по делото е приложен и заверен препис от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“ ЕАД на потребители в гр. П.. Договорът е сключен между страните за абонатен № ********** – партида на К.Т.А., за имот находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.“ бл. 5, вх. „Г“, ап. 77.

Като доказателство по делото е приложено извлечение от сметка за  абонатен № ********** – партида на К.Т.А., за дължимите суми, за периода от 05.2016 г. до 04.2017 г. в общ размер на 590.45 / петстотин и деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки /.

По делото е приложен акт № 7434 за частна общинска собственост, който касае процесния имот.

От приложеното като доказателство удостоверение за наследници № 658 / 18.06.2019 г. издадено от община П. се установява, че В.С.К.  / майка на ответницата / е починала на 26.09.2012 г., акт за смърт № 1024 / 27.09.2012 г.  

Приложени са и удостоверение за настоящ адрес № 603 / 10.05.2019 г. и удостоверение за постоянен адрес № 607 / 10.05.2019 г., от които е видно, че ответницата е с постоянен и настоящ адрес ***.

 

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П.П., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. от К.Т.А. за топлоснабдения имот, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.“ бл. 5, вх. „Г“, ап. 77, с абонатен № ********** е в размер на 501.48 лева – главница и 89.11 лева – обезщетение за забава / претендираното от ищеца обезщетение за забава е 88.97 лева /.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във  вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между топлофикационното дружество  от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период. Ответникът е ползвал доставената от ищеца топлинна енергия през периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес :  гр. П., ул. „Ю.Г.“ бл. 5, вх. „Г“, ап. 77,  абонатен № **********.

Твърденията на ответницата, че там е живяла майка й В.С.К., която е починала на 26.09.2012 г., акт за смърт № 1024 / 27.09.2012 г., но след това вуйчо й Н.С.К. / уточнено с молба вх. № 2724 / 21.06.2019 г. – л. 39 от делото / и че той е ползвал топлинната енергия не се доказаха, не се представиха по делото нито писмени нито гласни доказателства.  

Също така имотът находящ се в  гр. П., ул. „Ю.Г.“ бл. 5, вх. „Г“, ап. 77, с абонатен № ********** е на името на ответницата К.Т.А..

Също така съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок дължимата сума, посочена в заключението на вещото лице. 

С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ размер на 590.45 / петстотин и деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки / лева, от които 501.48 / петстотин и един лева и четиридесет и осем  стотинки / лева – главница, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 88.97 / осемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки / лева – лихва за забава, за периода от 10.07.2014 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно :  сумата от 75.00 лева – заплатена ДТ,  сумата от 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.А., ЕГН ********** *** вземането на „Т.П.” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Р.“, със законен представител Л.В.С.– изпълнителен директор в общ размер на 590.45 / петстотин и деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки / лева, от които 501.48 / петстотин и един лева и четиридесет и осем  стотинки / лева – главница, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 88.97 / осемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки / лева – лихва за забава, за периода от 10.07.2014 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА К.Т.А., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Р.“, със законен представител Л.В.С.– изпълнителен директор на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на :  сумата от 75.00 лева – заплатена ДТ,  сумата от 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :