МОТИВИ към ПРИСЪДА № 84 от
22.12.2010г. по НОХД № 878/2010г на Окръжния съд – Плевен:
Срещу подсъдимия И.П. *** е повдигнато обвинение и той е предаден на съд
за това че:
В периода 15 януари 2007 г. – 12 юни 2007 г.
в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, с две деяния , които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, като пълномощник по пълномощно
рег.№479/09.10.2006г. на М.Ц. ***,
ЕГН-********** в качеството му на управляващ и представляващ т. Д.. "***, със седалище и
адрес на управление -гр.***, ул."***,Булстат №***,ф.дело №***/2002г. по описа на Плевенски окръжен
съд е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер
общо на 6010,01 лв., като потвърдил неистина в подадени
справки-декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за
приложението му/чл.125,ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС/за удостоверяване на определена информация, както следва: 1. На 15.01.2007г. е избегнал плащането на данъчни задължения в
големи размери - ДДС в размер на 4350,01 лв.,
като в справка – дакларация по ЗДДС с вх. №15000828926/15.01.2007г. за данъчния
период 01.12.2006-31.12.2006г., подадена
пред ТД на НАП-Плевен потвърдил неистина относно размера на получените доставки- включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит
фиктивни доставки на стойност 21 749,99 лв. , издадени от "*** .
2.
На 12 юни през 2007г. да е избегнал плащането на данъчно задължение - ДДС в размер на 1660,00 лв., като в справка – декларация по ЗДДС с
вх.№15000913532/12.06.2007 г. за данъчния период 01.05.2007-31.05.2007г.,
подадена пред ТД на НАП-Плевен
потвърдил неистина относно размера на получените доставки- включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит фиктивна доставка на стойност
8300,00 лв., издадена от "***. - престъпление
по чл.
255, ал.1,т.2 пр.1 вр. с чл. 26 ,ал.1 вр. с чл. 2 ,ал.2 от НК – (изменен ДВ бр.76/
2006г).
Срещу подсъдимия М.А. *** е повдигнато
обвинение и той е предаден на съд за
това ,че:
На 16 юли през 2007 година в гр. Плевен, в качеството си на управляващ и представляващ
т.д. „***, със седалище и адрес на управление-гр.***, Булстат№***, ф.дело№***/2002г. по описа на Плевенски окръжен съд, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
ДДС в размер общо на 24 097 лв.,като в
справка-декларация с вх.№15000918893/16.07.2007г. за данъчния
период 01.06.2007-30.06.2007г., подадена пред ТД на НАП-Плевен, която се изисква по
силата на закон и правилник за приложението му/чл.125,ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1
от ППЗДДС/,потвърдил неистина относно размера на получените доставки, като включил в данъчната
основа на доставките с право на пълен данъчен кредит фиктивни доставки
на стойност 120 485 извършени от т.д. « ***; т.„***-гр.Поп***ово, с
управител Б.
П.Е.; тд„***; т.д. „*** за престъпление по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1
,т.2 пр.1 от НК.
Подсъдимите заявяват, че разбират обвиненията , не се признават за
виновни и дават обяснения по тях.
Обвиненията се поддържат от прокурора, който излага счита ,че
обвиненията срещу подсъдимите са доказани по несъмнен начин. Предлага да бъдат признати за виновни, като
на подсъдимия И.С. бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една
година, а на подсъдимия М.А. – наказание лишаване от свобода в размер на три
години, като изтърпяването на наказанията да бъде отложено за изпитателен срок
от пет години при условията на чл. 66,ал.1 от НК. Относно кумулативно
предвиденото наказание «конфискация», не взема изрично становище.
Защитниците на подсъдимите – адв. П. А. от АК – Плевен за подсъдимия И.С.
и адв. А.А. *** за подсъдимия М.А., пледират за постановяване на оправдателна
присъда, като излагат доводи, че обвиненията срещу подсъдимите не са доказани
по несъмнен начин.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид повдигнатите срещу подсъдимите
обвинения, доводите на страните и след обсъждане на доказателствата по делото ,
намира за установено следното ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С решение от 13.11.2002г на Окръжния съд – Плевен, постановено по ф.д. №
***/2002г,
е вписано т.д. *** със
седалище и адрес на управление в гр.***, с
едноличен собственик на капитала и управляващ дружеството – подсъдимия И.П.С..
Основната дейност ,която развивало дружеството се състояла в извършване на
строително ремонтни и монтажни дейности.
Дружесвото «*** било
регистрирано по ЗДДС на 14.06.2005г.
През 2006 година, подсъдимият С. прехвърлил дружествения си дял на
подсъдимия М.Ц.А. заедно с търговското си предприятие, като продажбата била
вписана в търговския регистър с Решение № 1261 от 09.08.2006година. За
едноличен собственик на капитала на дружеството и управител бил вписан
подсъдимият М.А., който вписал нов предмет на дейност.
Тъй като към момента не прехвърляне собствеността върху дружествения дял
и предприятието на т.д.»***
* ,подсъдимият имал да довършва строителен
обект в с. Рибен, за да може да изпълни поетите задължения от името на дружеството,както
и да издава необходимите документи, подсъдимият С. бил упълномощен да
представлява дружеството, като оформя и издава всички необходими счетоводни
документи документи, включително да подава данъчни отчети и справки- декларации по ЗДДС, с
пълномощно Рег- 474/ 09.10.2006г от подс. М. А..
В същото време ,подсъдимият А. развивал търговска дейност свързана с
внос и продажба на сондови системи от Турця, и внос на телефони и
комуникационна техника от страните членки на Европейския съюз.
От своя страна, подсъдимият И.С. възложил на св. П.Г.Д., по професия счетоводител
да оформя и води счетоводството на дружеството, да попълва дневниците за
покупки и продажби, както и да съставя на хартиен и магнитен носител справките
– декларации по ЗДДС и да ги представя в ТД на НАП – Плевен. Част от изготвените от св. Д. справки- декларации по ЗДДС, подсъдимият С.
подписвал, като пълномощник на едноличния собственик на капитала – подсъдимия М.А..
Друга част били подписвани лично от подсъдимия А. и съответно представени в ТД
на НАП гр. Плевен на хартиен и магнитен носител, ведно с извлеченията от
дневниците за покупки и продажби.
По този начин, подсъдимият И.С. подписал подготвените и съставени от
счетоводителя му - св. П.Д. справки –
декларации:
СД № 15000828926/ 15.01.2007т за данъчния
период от 01.12.2006 – 31.12.2006г. в която в графа»А» , съдържаща данни за
извършените доставки и начислен данък върху добавената стойност за внасяне били вписани доставки на общо стойност 38
708.33лева и начислен ДДС в размер на 7
941.67 лв., а в грфа «Б» съдържаща данни за получените доставки с право на
данъчен кредит била вписана данъчна основа са доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 30 618.40
лева с начислен общо данъчен кредит в размер на 6 123.71 лева.;
СД № 15000413532/ 12.06.2007г. за данъчния период 01.05
-31.05.2007г, където в графа»А» е вписана данъчна основа на облагаемите
доставки 8 187.83 лева и начислен ДДС за внасяне 1 637.57 лева, а в графа «Б» е
вписана данъчна основа 8 300 лева на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит и начислен данъчен кредит в размер на
1 660 лева.
Подсъдимият М.А. като едноличен собственик на капитала на т.д. „*** имал офис в гр. Пловдив и счетоводителка, която се
занимавала с оформянето на счетоводните документи, свързани с дейността
му. За данъчния период 01.06. – 30
.06.2007г,подписал съставената от счетоводителката справка- декларация по ЗДДС
№ 15000918893/ 16.07.2007г., в която в графа „А” била декларирана данъчна
основа са доставките подлежащи на облагане с ДДС в размер на 145 6541.60 лева и
начислен ДДС за внасяне – 291 308.32 лева. В графа „Б” била посочена данъчна
основа на доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 456 190.62
лева и данъчен кредит в размер на 291 208.71
лева.
С решение № 1759 от 18 юли 2007г, подсъдимият М.А. прекратил
членственото си правоотношение в дружеството, като прехвърлил дружествения си
дял от т.д.»***, ведно
с търговското предприятие и фирмата на на Ю.М.А..
С акт № 1483 от 09.10.200щг на
Директора на ТД на НАП гр. Плевен било възложено извършването на данъчна
ревизия на т.д. «*** за
данъчния период 14.06.2005г - 31
08.2007г. за да бъдат установени данъчните задължения дължими съгласно ЗДДС.
На управляващият и представляващ дружеството Ю.А. било
надлежно връчено искане да представи
всички първични документи, ведно с документите по доставките,
счетоводните регистри, банкови и други документи за периода 01.01.2005 – 32.07.2007.,
както писмени обяснения, които св. А. не
представил в дадения му срок,нито е представил данни за вида и характера на
фактическа осъществяваната от дружеството дейност.
С оглед на това и на основание чл. 124,ал.1 от ДОПК на 27.08.2008г, на
едноличния собственик на капитала в т.д.»*** - Ю.А. е
връчено уведомление изх. № 6981, с което е известен , че данъчната основа на
задълженията му по ЗДДС за ревизирания
период, ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като е уведомен за
възможността в в14 дневен срок да представи
доказателства и да вземе становище. Св. Ю.А.,
изобщо не реагирал на това уведомление, като не представил нито доказателства,
нито възражение в законния срок.
Тъй като на ревизията не била представена счетоводната документация на
дружеството, нито някакви други доказателства за заведената счетоводна
отчетност, данъчната основа за облагане с данък добавена стойност за ревизирания период била определена, на
основание чл. 122,ал.2 от ДОПК ,като е
направен анализ на всички относими към данъчно задълженото лице Ю.А., обстоятелства, отразени в ревизионния доклад.
От направените насрещни проверки относно доставчиците на т.д. « ***, се установило, че
част от тях нямат офиси на вписания в търговския регистър адрес на
управление, прекратена е регистрацията им по ЗДДС преди датата на сделките , по
които са вписани като доставчици в дневника за покупките или съответната
сделка, по която фигурират като доставчик при «*** не е вписана в дневника за продажби на съответното
дружество, съответно не са декларирани в подадените справки – декларации за
съответния период.
Ревизията приключила със съставянето на Ревизионен акт № ********* от 11
ноември 2008г., съгласно който начислила за внасяне данъчно задължение по ЗДДС
в размер на 503 635.40 лева, както и лихва върху това задължение в размер на
108 164.85 лева. Ревизионният акт бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на
собственика на капитала на дружеството -
св. Ю.А..
На данъчно- задълженото лице, ревизията не е признала право на
приспадане на данъчен кредит относно сделките, по които дружеството е
получател, с доставчици: т.д.»*** гр. ,
т.д. «*** гр.
Попово, т.д. «*** » гр.
София, т.д.»***, т.д. «**» гр. ***.,тъй
като поради липсата на документи и други
данни не може да се установи дали сделките са реални.
Фактическата обстановка прието от съда се установява от:обясненията на
подсъдимите, ревизионният акт № *********/ 11.11.2008г(том ІІІ,папка 4 ДП ) и
Ревизионен доклад (папка 4) от
показанията на св. Ю. А., П.Д.,
Е.П., Г.Г., справки – декларации , дневници за покупки ипродажби ( т.1,папка 2
ДП), удостоверения за актуална регистрация на т.д. «***, справка от ИС АД,
акт № 1483 от 09.10.200щг на
Директора на ТД на НАП гр. Плевен, уведомление изх. № 6981/ 04.08.2008г на ТД (
том І папка 3 Плевен, протокол № 4287/01.10.2007г., искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице,пет бр. данъчни фактури №
1030, 1031, 1029,1032, 1030 – всички от м. Декември 2006г. издадени от т.д. «*** с касови бонове към тях (л. 40-45 от с.сл.).
За да отговори на въпросите по чл.
301 от НПК, съдът обсъди всички доказателства по делото ,по отделно и в тяхната
съвкупност и стигна до следните изводи:
Извършено ли е деянието от всеки един от
подсъдимите:
Съдът
намира,че по делото не е доказано по несъмнен начин, че :
- подсъдимият И.С., като
пълномощник на М.А. в качеството му на управляващ и представляващ
т.д.”***
гр. *, при условията на продължавано престъпление е
избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – ДДС общо в размер
на 6 010.01 лева , като е потвърдил
неистина в подадените справки декларации № **********/ 15.01.2007г и №
15000913532/ 12.06.2007г., пред ТД на НАП- Плевен, относно размера на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит, като включил данъчната основа фиктивни доставки
от т.д. ***
по фактури: 1029/19.12.2006; 1030/ 26.12.2006; 1031/ 12.12.2006 и 1030/
2512.2006г - начислен данъчен кредит 4 350 .01лв и по
фактура № 70/ 30.05.2006г на стойност 8300 лева и ДДС за приспадане( данъчен
кредит) 1 660 лева.
Не е доказано по несъмнен начин, че
:
- подсъдимият М.А., , в качеството си на
управляващ и представляващ т.д. «*** гр. * е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – ДДС в размер общо на 24 097г, като в справка – декларация №
15000918893/16.07.2007г подадена пред ТД на НАП – Плевен, потвърдил неистина
относно размера на получените доставки, като включил в данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит фиктивни доставки от т.д. «*** г. София, т.д.»***, «***, т.д. «*** и т.д.
«***, поради което не е
налице извършено деяние”– избягване установяването и плащането на данъчни
задължения – ДДС в
големи размери за подсъдимия С. по смисъла на чл. 255, ал.1 ,т.1пр.2,( изменен)
във вр. с чл. 26 НК, вр. чл. 2, ал.2 от НК в особено големи размери за
подсъдимия А. по чл. 255,ал.3 НК .
За да е налице съставомерно деяние по чл. 255,ал.1, т.2 от НК, по делото
следва да е доказано по несъмнен начин, че всеки от подсъдимите е осъществил
следните елементи от фактическия състав на това престъпление, от обективна страна:
1. търговецът,
който се управлява или представлява от дееца, да извършва действително
търговска дейност и да е реализирал
приходи, които подлежат на облагане с данък , в случая ДДС;
2.
деецът да е съставил справка- декларация по ЗДДС, с която да е
обявил пред данъчните органи, че е осъществил доставките, с право на пълен
данъчен кредит, на общата стойност посочена
в графа»Б» от справката- декларация по ЗДДС и описани в съответните
дневници за покупки и представените фактури.
3. сделки
на посочената в СД стойност, с право на пълен данъчен кредит, по които
търговецът е получател изобщо да не са били сключвани и изпълнявани.
От
субективна страна: деянието трябва да е извършено с пряк умисъл, тоест лицето подписало декларацията, подадена
пред данъчните органи ясно да съзнава ,че всички или част от сделките включени
в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит не са били
изобщо сключвани и изпълнявани.
Невярното
деклариране трябва да е в причинна връзка със съответното
избягване установяването и плащането на данъчно задължение в големи размери,
тоест то да е постигнато чрез неоснователно прихващане на данъчен кредит по
ДДС.
В тежест на обвинението е да докаже, че
сделки, включени в данъчната основа
на доставките с право на пълен данъчен кредит и на стойността
декларирана в графа «Б» на справката –
декларация по ЗДДС изобщо не са били сключвани, нито изпълнявани, както и че
подсъдимите , които са подписали инкриминираните справки- декларации, подадени
пред ТД на НАП гр. Плевен, са знаели, че в данъчната основа на доставките с
право на пълен данъчен кредит са включени фиктивни сделки.
За да се приеме за безспорно установено ,че са декларирани фиктивни
доставки, не е достатъчно обвинението да докаже, че доставчикът на стоката или
услугата не този, посочен във фактурата , вписана в дневника , нито ,че не са
доставени не стоките посочени във
фактурата, а някакви други. Това е така, защото ако покупките на
посочената във дневниците и фактурите стойност, от чието обявяване е последвало
признаването на данъчен кредит са реално извършени, то не е налице невярно
деклариране.
Съгласно установената практика от ВКС на Р България, Неправилното водене
на финансово- стоковата отчетност в представляваната или управлявана от подсъдимия
фирма ,както и във фирмите указани като доставчици според дневниците за покупки
и продажби и фактурите е релевантно само
към изискванията на данъчната администрация, но не е достатъчно за да обоснове
обективната и субективна съставомерност не престъпление по чл. 255 НК, съответно
257 НК(отм) НК. .
Защитата на подсъдимия И.С. оспорва фактическите
твърдения в обвинителния акт.
Възразява, че подсъдимият С. не е
имал представа, че в подписаните и подадени от него две справки декларации,
изготвени от счетоводителя му -св. Д. са включени сделки с т.д. «***, за които представя данъчните фактури пред
съда. Възразява, че тези фактури не са
подписани от подсъдимия С.. Излага доводи, че по делото не е издирена и
приложена счетоводната документация на дружеството, относима към данъчния
период , за който се отнасят подадените справки декларации, включително и
данъчните фактури, за които се твърди ,че отразяват фиктивни сделки, за да се
установи кой е техния издател, подписани ли са от подсъдимия С., какви са
сделките по вид и предмет, и най-
важното: дали са фиктивни. Защитата обосновава
тезата , че липсват доказателства,
относно наличието на субективния елемент – знанието, че в подадените СД се
съдържат неверни твърдения и наличието на умисъл за постигане на обществено
опасния резултат – да се избегне установяването и плащането на данъчно
задължение в посочения в обвинителния акт размер. Излагат се съображения, че
подс. И.С. не е съставил лично
инкриминираните справките- декларации.
Те са били съставяни, както и дневниците за покупки и продажби от неговия
счетоводител – св. Пл.Д., които на
когото той имал доверие и ги подписвал без да ги проверява.
Защитата на подсъдимия М.А. възразява, че по делото не е доказано , той
да е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 255, ал.3 от НК.
Навежда доводи, че обвинението не е доказало по несъмнен начин, че подсъдимият А.
като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е сключил
фиктивни сделки, нито че умишлено е включил в инкриминираната данъчна
декларация фиктивни сделки, по които е получател , за да избегне установяването
и заплащането на ДДС.
Защитата се позовава се на пълната липса на доказателства в подкрепа на обвинителната
теза, че в справката- декларация № 15000918893/ 16.07.2007г по ДДС, предмет на
обвинението са включени фиктивни сделки, по които управляваното от подс. А.
дружество е доставчик. Оспорва
твърдението на прокурора, че управляваното от подс. А. дружество не е имало
бизнес контакти и не е сключвало сделки с
т.д.»***» **- София, «***, «***, тъй като това са само предположения, направени на
база ревизионния акт, който няма доказателствена сила в наказателния процес.
Възразява, че подс. А. няма вина за това ,че при извършването на
данъчната ревизия през 2008г, собственикът на капитала Ю.А. не е представил счетоводната документация на
дружеството «***, която
му е предадена изцяло и липсата, на
която е станала причина за отказаното право на данъчен кредит.
Възраженията на защитата не са опровергани от обвинението по реда и със
средствата предвидени в НПК.
По делото не се спори от страните ,че инкриминираните справки –
декларации за данъчния период м. Декември 2006
и м.май 2007г ,подадени пред ТД на НАП – Плевен са подписани от подсъдимия
И.С.. Това се установява и от заключението на графичната експертиза(л. 134, том
І, ДП) изготвена от в.л. Г.Г..
Не се спори от страните и това се установява от заключението на
графичната експертиза, че справката – декларация
за данъчния период м юли 2007г, както и
за упълномощител в Пълномощно № 479/09.10.2006г са подписани от подсъдимия М.А.
Спорни
са обстоятелствата, съдържат ли подадените от подсъдимите справки- декларации
по ЗДДС , посочени в обвинителния акт, неверни обстоятелства, състоящи се в
деклариране на доставки, които не са били реално осъществени . по фактурите
посочени в обвинителния акт.
По делото няма убедителни
доказателства, въз основа на които съдът може да направи категоричния извод, че справки-
декларации по ЗДДС № 15000828926/ 15.01.2007г. № 15000913532/ 12.06.2007г,
подписани от подсъдимия И.С. и СД №
15000418843/ 16.07.2007г, подписана от подсъдимия М.А. и подадени в ТД на НАП –
Плевен, съдържат неверни обстоятелства, относно данъчната основа на доставките
с право на пълен данъчен кредит, в която са включени фиктивни сделки с фирмите,
посочени в обвинителния акт.
От обясненията на подсъдимия И.С.
се установява, че до момента,когато е прехвърлил дружествения си дял и
предприятието на т.д.»*** на
подсъдимия М.А. - той е развивал
строително ремонтна дейност, разполагал е с банкови сметки, по които се е
разплащал с търговските си партньори и е имал наемни работници на трудови
договори, които да вписани в Агенцията по заетостта. Тъй като не разбирал нищо
от водене на счетоводство, за целта наел квалифициран счетоводител – св. П.Д.,
който съставял всички счетоводни документи , отразяващи дейността на
дружеството, попълвал дневниците за покупки и продажби, съставял справките –
декларации по ЗДДС, заедно с извлеченията от дневниците, на хартиен и магнитен
носител, които подсъдимият С. подписвал, тъй като му имал доверие, а и нямал
необходимите познания да провери верността им. След като прекарал тежко
заболяване, през 2006г. продал дружеството на подсъдимия А.. Тъй като спечелил общински търг за ремонт на
училището в село Рибен, който към момента на прехвърляне фирмата на подс. А.,
не бил довършен, подс. М.А. му подписал
пълномощно, за да може С. да изпълни задълженията на дружеството по този
договор за ремонт и да оформя надлежно
необходимите разплащания и счетоводни документи отразяващи извършените работи,
закупените материали, извършените и получени плащания от името на дружеството.
Дава обяснения, че имало случаи , при
които подс. А. му се обаждал по телефона и му диктувал номера на фактури , за
сключени от него самия сделки, в качеството му на едноличен собственик на
капитала. Подс. С. съобщавал тези номера на счетоводителя, а фактурите не е
виждал и няма представа дали са постъпвали в счетоводството ,нито пък дали
сделките по тях са действително сключени от подс. А. и съответно изпълнени, тъй
като всъщност подсъдимият А. е бил едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството и той нямал причина да не му се бърка.
Едва след започване на наказателното производство, подсъдимият С. е
издирил от офиса на счетоводителя – св. Пл. Д., пет бр. Фактури от 2006г, за
които в обвинителния акт се твърди, че отразяват фиктивни сделки с т.д. «***от м. Декември 2006г и са включени в подписаните от
него справки декларации, като установил, че тези данъчни фактури не са
подписани от него,а строително – монтажните дейности описани в тях не са
извършени на неговия обект в село Рибен. Работата на този обект приключил за около
две години.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия И.С., тъй като не са
опровергани от обвинението и освен това намират подкрепа в останалите доказателствата
по делото- обясненията на подсъдимия М.А., показанията на св. П.Д., данните от
ревизионния доклад, представените пет броя оригинални фактури, издадени от тд „***”.
От представените от подсъдимия С. пет бр. фактури
№1030/ 25.12.2006, 1031/ 12.12.2006г, 1029/19.12.2006г, 1032/27.12.2006г, 1030/
26.12.2006г, (л. 40 -45 от с.сл.). Тези фактури не са били обект на изследване
по време на досъдебното производство. От външна страна съдържат всички необходими
реквизити. Към всяка от тях е прикрепен надлежно касов бон, отразяващ
извършеното от т.д. «*** плащане
в брой на стойността на извършената услуга.. По делото не са представени
доказателства от които да се установи чии са подписите върху представените
фактури, нито има доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че
дружеството не е платило сумите, по тези сделки, които са посочени във
фактурите и за които има надлежно издадени касови бонове.
От ревизионния доклад №
800787/15.09.2009г изготвен по време на данъчната ревизия (л. 878 и сл. Том
ІІІ,папка № 4 ДП) се установява истинността на обясненията на подсъдимия С.. От
доклада е видно, че действително докато е И. С. е бил собственик на капитала и управляващ дружеството, то е имало банкови сметки – общо
четири : три разплащателни и една по ДДС в Първа инвестиционна банка и в
Пощенска банка ,както твърди подсъдимият С..
От показанията на св. П.Д.(***.) се установява че действително той се
познава отдавна с подсъдимия С., който е развивал строителна дейност, докато е
бил собственик на дружеството. Имал работници на трудов договор, които работели
по строителните обекти. Тъй като е с висше икономическо образование св. Д.
водел воеводството на т.д. «***, като
попълвал дневниците за покупки и продажби, съставял и попълвал справките –
декларации по ЗДДС, които С. подписвал, а св. Д. подавал в ТД на НАП.
Свидетелят дава показания, че той лично е съставял всички справки- декларации
по ЗДДС, които С. е подписал.
Фирмата на С. не се занимавала с
продажба на строителни материали, но доколкото имало единични случаи на
продажба на такива материали ,то това ставало само когато останат закупени и не
вложени материали след приключването на даден обект. Свидетелят Д. дава
показания, че след като С. продал фирмата си, един или два пъти му се обаждал
по телефона за да впише в дневниците номера на данъчни фактури, за които не
може да си спомни дали после са му представени. Всички фактури за сделките
сключени лично от подсъдимия С., са били представени на св. Д. за да ги опише в
съответните дневници.
Съдът кредитира с доверие
показанията на св. Пл. Д., тъй като по делото не са представени доказателства,
които да поставят под съмнение достоверността им или да ги опровергаят
категорично.
От показанията на св. Г.Г. ***) се установява, че праз 2006г. той е бил собственик
на т.д.»***» * гр. София, с предмет на дейност земеделие и
хлебопроизводство, като имала цех в гр. Перник. По- късно продал фирмата. Дава
показания, че докато е бил собственик на капитала и управител не е имал
търговски взаимоотношения с т.д. «*** и не е
съставял нито подписва ,като фактурите, представени от подсъдимия С.(***. ).
Изобщо никога не се е занимавал със счетоводството. Твърди ,че от външния вид
на фактурите не може да е сигурен дали са издадени наистина от «***. ,но всички кочани са останали при неговата
счетоводителка, след продажбата на фирмата. Самата продажба била осъществена
пак от счетоводителката и изрично упълномощено от него лице. Съдът кредитира с
доверие показанията на св. Г., тъй като те намират подкрепа в обясненията на
подс. С. и тяхната достоверност не е опровергана. След като по делото не е
доказано, че посочените пет бр.данъчни фактури от м. Декември 2006г са съставени от подсъдимия С., както и че той
само е подписвал справките – декларации, съставени от счетоводител ,на когото е
имал доверие, съдът няма основание да приеме за доказано ,че посочените сделки
са фиктивни, нито че подсъдимият С. съзнателно
е включил в справките декларации
стойността на фиктивни доставки, за да избегне установяването на дължимо
данъчно задължение.
Възможно е сделки на стойност посочена във въпросите фактури, с издател
т.д. „*** да са
сключени от едноличния собственик на капитала и управител – подсъдимия М.А.,
който както се установи понякога е диктувал номера на данъчни фактури по
телефона и така са били осчетоводявани. Към
представените на л. 40 -45 фактури за доставки извършени от т.д.»*** са приложени касови бонове и по делото няма
доказателства, от които да се установи че посочените във фактурите и касовите
бонове суми не са били изплащани от т.д.»*** за
извършени му действителни доставки и услуги. Както вече се посочи, за
съставомерността да деянието е необходимо да се докаже не само ,че съответната
данъчна фактура не издадена от посочения
в нея за издател или че в действителност са доставени стоки и услуги, различни
от посочените в нея. По делото следва да
бъде доказано ,че доставка на такава стойност изобщо не е получавана и
заплащана от дружеството, поради което не следва да бъде включвана стойността й
в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит.
Показанията на св. Г. че не познава подсъдимите и не е сключвал сделки с
тях, не доказват тезата на обвинението. Не е изключена хипотезата, при която
кочан с фактурите на т.-д.»***
да е бил предоставен на трето лице, което не е регистрирано по ДДС, но действително
е извършило доставка на посочената във фактурите стойност. От показанията на
св. Г. се установява, че всъщност той изобщо не е съставял и попълвал фактури.
Всички кочани са били при неговата счетоводителка, която е разполагала с тях ,
както и с останалата документация на дружеството, очевидно както намери за
добре.
На съда е служебно известна много често използваната практика между търговците, да си доставят
стоки и услуги от лица, които или не са регистрирани като търговци, или не са
регистрирани по ЗДДС. Поради това се прибягва до използване на фактури от
кочаните на други търговци, чиято регистрация е вече прекратена или пък са
дерегистрирани по ДДС, за да може да се извърши плащането и да се оформи
счетоводно сделката, по която престациите са действително направени от страните
по нея.
От обясненията на подсъдимия М.А. се установява, че след като е придобил
собствеността на дружеството «***, той е
променил предмета на дейност, но е подписал пълномощно на предишния собственик
– подсъдимия С., тъй като той имал да довършва строителен обект, поет от
дружеството. Това направил ,за да може С. да купува материали, да плаща на
работниците да извършва всички необходими действия и да подписва документите,
които ги отразяват от името на дружеството. Самият той запознал да работи с
фирмата от м. Март 2007 година. В гр. Пловдив имал офис на фирмата и
счетоводителка ,която се занимавала с воденето на счетоводството, в това число
попълването на дневниците за покупки и продажби, изготвяне на отчети, справки –
декларации по ЗДДС, които той после подписвал.
Що се отнася до дейността която той е развивал, подсъдимият А. дава
обяснения, че той се е занимавал с внос и доставка на сондови системи от Турция ,както и с
доставка на телефони от страните от ЕС и продажбата им на вътрешния пазар.
Заявява, че всички сделки, които е сключвал са реални, вкючително и тези, за
които с ревизионния акт е отказано право
на данъчен кредит. Подсъдимият М.А. обяснява, че при сключване на сделките с «***», ***», «***, «***» и «***» никога не е проверявал дали лицата, с които
е договарял, действително имат правото
да представляват съответните фирми. Също така не е проверявал, дали някои от
тях не са дерегистрирани по ЗДДС ,тъй като са му представяли и оформяли редовни
данъчни фактури, с печати , подписи, всички необходими реквизити и са
изпълнявали доставките, които той е заплащал по банков път, а понякога в брой.
Имал сметки в Първа инвестиционна банка, включително и валутна. Никога не е
предполагал, че някой ще действа от името на фирма, на която не е собственик
или представител. Когато е продал предприятието и фирмата на т.д. «***» ***, предал
цялата счетоводна документация на новия
собственик – св. Ю.А. и не е укривал или унищожавал първични счетоводни
документи. Обяснява, че от св. Ю.А. в качесвото му на собственик на т.д. «***» купил ТИР с камъни, които са много скъпи и ги
продал на различни клиенти. Фактурата му била пусната един месец след
доставката.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия М.А., тъй като те се
потвърждават от обясненията на подс. С., както и от данните в ревизионния
доклад. От същия е видно, че
действително подсъдимия А., докато е бил собственик и управляващ
дружеството, е развивал дейност
свързана с вътреобщностни доставки на телефони и друга тахника от страните от
ЕС , предимно Германия, Великобритания,
Чехия. За тази дейност ревизорите са
получили данни на основание поискана
информация по чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003г.. Установили са ,че извършените
от А. вътреобщностни доставки са надлежно оформени документално, реално
извършени и разплатени по банков път, от сметката му в ПИБ- клон Пловдив(л.
873-860 том ІІІ папка №4 ДП). Тази информация е изискана от ревизията, тъй като
собственикът на капитала Ю.А. към
момента на извършването й не представил никаква счетоводна документация, нито
обяснения в дадения му от ревизията срок.
По делото е разпитана като свидетел Р.Х. , управител на т.д.»***» и *** до
2006г В показанията си св. Х. заявява, че не познава подсъдимите и никога не е
имала търговски взаимоотношения с т.д. «***. През м. Март 2007г била в Кипър на работа, а
дружествата й били прехвърлени от Е. ***, като тя получавала за това заплата
200 лв. Месечно.Подавала справки – декларации, които Е.П. и М. К. изтотвяли на хартиен и магнитен носител ,като
нямала представа какво е съдържанието.
Св. Ю.А. дава
показания, че като собственик на т.д. «***» гр. *** е сключвал сделки с подсъдимия А., но за тях
му издал фактури след като дружеството било дерегестрирано по ДДС. Не си спомня
на каква стойност са били фактурите, тъй като прекарал инсулт. Занимавал се със
строителни дейности. Самият той бил неграмотен и не знае как се води
счетоводство. За целта имал счетоводителка, която срещу заплащане съставяла
всички счетоводни документи, - фактури ,дневници, отчети, а също и попълвала
декларациите за пред данъчните органи.Разбрал, че фирмата му е дерегистрирана
по ЗДДС когато след м. Юли 2007 г отишъл да се отчита в
НАП.
От показанията на св. Б.Е. ***;) се установява ,че т.д. «***» ** му е
било прехвърлено от негов познат, но той самият не е работил с фирмата и не е в
състояние да каже дали някой друг е развивал дейност от името на фирмата. Не е
имал достъп до кочаните с фактури и не е издавал и подписвал такива.
Св. Е.П. дава показания, че не познава подсъдимите и притежава
строителна фирма с наименование «***» .
Познавал св. Р.Х., както и нейният съпруг Д., но никога не е бил собственик на т.д.»**» и ***, нито е
прехвърлял тези дружества на Р.Х.. Също така не й е плащал заплата от 200 лева,
както тя твърди.Не е изготвял и подписвал справки- декларации като управляващ
или представляващ тези дружества.
От показанията на горепосочените свидетели е видно ,че те не опровергават достоверността на обясненията на
подсъдимия М.А., нито възраженията на защитата. Установява се,че свидетелите
разпитани по делото ,които са вписани за собственици и управители на т.д. ***, ***, ***,само формално са били собственици и управители на
тези дружества, като нито са развивали лично дейността ,нито са имали достъп до
счетоводната документация. По делото няма доказателства, с които да се провери
верността на твърденията ми, че не са извадели и подписвали фактури и най- вече,
че нямат представа дали други лица не
развиват дейност от името на посочените фирми. При това положение напълно е
възможно, както твърди и подсъдимият М.А., трети лица, които не са издирени по
време на досъдебното производство, да са развивали дейност от името на горепосочените
посочените фирми , да са сключвали и изпълнявали договори за доставки, тъй като
са имали достъп до кочаните с фактури ,печати, счетоводни документи. Те
съставят фактурите от името на дружества, които вече не представляват,
изпълняват сделките ,получават плащания, но отговорността за това ,че тези
сделки не са надлежно декларирани пред данъчните органи и вписани в търговските
дневници, или пък са извършени след дерегистрацията на съответния търговец по
ДДС остава за сметка на формалния собственик на капитала.
На съда е служебно известно, че подобна практика е широко разпространена
в страната и никой добросъвестен търговец не е застрахован от последиците й,
още повече ако не умее да работи с компютър и да ползва интернет, за да провери
дали , лицето с което договаря има представителни пълномощия и дали изобщо е
този ,за когото се представя и какъв е действителния статус на фирмата от чието
име действа.
По делото не са представени фактурите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, поради което не може да се установи от кого са съставени и
подписвани, а следователно и дали отразяват реални сделки. Не са представени
документите отразяващи фактическото изпълнение на доставките и направените
плащания , но от това не може да се направи предположение във вреда на
подсъдимите, че сделките са фиктивни.
При липсата на оригиналните счетоводни документи, не е възможно само на
база показанията на заинтересовани свидетели
да се направи убедителен извод, че сделка на такава стойност изобщо не е
сключвана или че тя е била само фиктивна и страните по нея не са я изпълнили.
За съда не е достатъчно твърдението на св. Г., че не е съставял и подписвал
представените от подсъдимия С. по делото пет б фактури, по която т.д. «***» доставчик. При положение ,че през м. Декември
2006г, когато са издадени фактурите, регистрацията на това дружество по ДДС е
била прекратена и собственикът на дружеството носи административна отговорност
за това, свидетелят е заинтересован да отрича сключването и изпълняването на
сделка, съответно съставянето на фактура и касов бон, отразяващи сделката и
извършеното по нея плащане. Видно от протокола насрещната проверка № 800643-2/
24.07.2008щ по време на ревизията, представител на *** гр. Плевен не е намерен на адреса за
кореспонденция и не са представени изисканите документи. От данните получени от
ИС на ТД на НАП е видно ,че от 03.07.2006г. дружеството е де регистрирано по
ДДС. Това обаче очевидно е друго дружество със същото наименование, тъй като
видно от представените фактури те са издадени от дружество *** гр. **, а не
гр. Плевен както се сочи в протокола.
Не е опровергано възражението на подсъдимия А., че всички сделки,
включени в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит,
посочени в графа „Б” на инкриминарата справка декларация за данъчния период м.
юни 2006г са действително сключени и изпълнени.
По делото е изслушано заключението на съдебно- счетоводната експертиза,
изготвена на досъдебното производство от вещото лице В.В.(л. 142 – 185 т.1, п.1
ДП)
Съдът не подлага на съмнение добросъвестността и компетентността на
вещото лице В.В., но не приема
изготвеното от нея заключение по следните съображения:
От съдържанието на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че вещото
лице в заключението си всъщност е възпроизвело съдържанието и изводите на
ревизионния доклад и на ревизионния акт № 15080787/ 11.11.2008г(том ІІІ,папка №
4 ДП), без да разполага със счетоводната документация на дружеството.
Обект на изследване на експертизата всъщност е ревизионния акт , а
не оригиналните данъчни фактури и съпътстващите
ги документи отразяващи движението на стоково – материалните ценности, каквито
са: превозни документи, товарителници, платежни документи, складови разписки,
приходни и разходни касови ордери, както и други документи ,от които може да се
направи извод от кого са съставени и подписани тези документи и сключването и
изпълнението на какви доставки отразяват, между кои страни и др.
На база ревизионния акт и извършените от ревизията насрещни проверки,
вещото лице е възпроизвело в заключението си констатациите от ревизионния акт и
доклада , послужили като основание да
бъде отказан данъчен кредит на т.д «***» за ревизирания период. За липсата на реални
сделки, по които т.д. «*** « е
било получател, включени в СД по ЗДДС, с право на пълен данъчен кредит, вещото
лице съди по направените от ревизорите констатации, свързани предимно с
нередовности в осчетоводяването на тези сделки и включването им в дневниците за
продажби и в данъчните декларации на съответните дружества – доставчици. Както
данъчните инспектори, така и вещото лице изготвило счетоводната експертиза, са
основали изводите си за недействителност на тези сделки, поради неизпълнение
изискванията за отчетност и документооборот по ЗДДС и ЗС в дружествата доставчици
на т.д.»***» ***, или защото не са открили
представители в посочените седалища.
Съдът намира ,че неизпълнението на задълженията относно документиране и
осчетоводяването на тези сделки, както и не декларирането им пред данъчните
органи от търговеца- доставчик ,само по себе си не означава и не доказва че по тях не е имало насрещни
престации. По делото е безспорно установено, че в периода м. Януари 2007 – м.
Юли 2007г, когато подсъдимият М.А. е бил собственик на капитала и представляващ
т.д. «***» **, дружеството действително е развивало търговска
дейност, извършвало плащания в брой и по банков път, разполагало е с банкови
сметки.
Вещото лице в разпита пред съда заявява ,че няма данни да са плащани
осигуровки нито , че дружеството е имало дълготрайни материални активи, но не е
в състояние да посочи въз основа на какви проверени от него документи е
направило този извод, оспорен от подсъдимите и техните защитници.
В крайна сметка, заключението на вещото лице, в частта относно това
реални или фиктивни са сделките , за които е отказан данъчен кредит почиват на предположения и най- вече на
констатациите в ревизионния акт.
От друга страна ,съдът намира ,че изводът дали сделките по посочените в
обвинителния акт фактури са реални или фиктивни е от компетентността на съда,
тъй като това е обстоятелство, подлежащо на доказване по делото. Поставянето на
подобна задача на вещото лице е некоректно, тъй като с оглед разпоредбата на
чл. 144 от НПК експертизата е доказателствен способ, с помощта на който се
изясняват някои от установените по делото обстоятелства, за което са необходими
специални знания от областта на науката ,техниката и изкуството. В случая на вещото лице не е възложено да изясни вече установени по делото обстоятелства, принадлежащи към
предмета на доказване, а да подмени съда в дейността по установяването на тези
правно релевантни факти на базата на доказателства установени по реда и със
средствата на НПК.
Съгласно практиката на ВКС, задължителна за съда ТР 1/2009г на ОС НК, Ревизионният акт по същността си има само декларативно значение
и в наказателния процес няма задължителна доказателствена сила по отношение
предмета на доказване.
С ревизионния акт се ангажира само административната отговорност на
данъчно задълженото лице. Ето защо като е основало заключението си на
констатациите в ревизионния акт, а не на доказателствата, събрани и установени
по реда на НПК, вещото лице не е допринесло със специалните си знания за
изясняване на обстоятелствата , принадлежащи към предмета на доказване.
Основен принцип в наказателното производство е ,че съдът изследва обстоятелствата от кръга
на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК единствено със способите и
средствата на НПК, «без да презумира
формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, както не би
могъл да направи това по отношение на което и да било друго доказателство или доказателствено
средство(чл. 14,ал.2 от НПК».
От анализа на доказателствата по делото е видно, че прокурорът е основал
обвинителната си теза единствено на констатациите в ревизионния акт и на
заключението на вещото лица изготвило счетоводната експертиза, което има за
обект на изследване единствено този ревизионен акт и само повтаря неговите
констатации.
Не се излагат никакви подкрепени с доказателства аргументи, от които да
е видно ,че при сключването на сделките, за които се твърди ,че са фиктивни, подсъдимият
М.А. е знаел, че т.в.»***» е било дерегистрирано по ДДС нито че лицата
сключили сделките от името на т.д. «***
« или *** няма представителни
функции. Нещо повече, не са представени
убедителни доказателства, че такива сделки не са сключени и изпълнени.
Основният извод относно фиктивността на сделките, по които дружеството „***” ЕООД е получател, прокурора основава на
констатациите от насрещните проверки по време на данъчната ревизия, че тези
сделки не са били вписани в дневниците за продажби на някои от доставчиците, за
което подсъдимият А. не носи отговорност. Както вече се посочи , това ,че
дружеството, което е извършило доставката и е получило плащане,но не я е
вписало в дневника за покупки, не я е декларирало в месечната справка по ДДС не
може да послужи като доказателство, че тази сделка не е била реално изпълнена.
Не може и да се прави извод във вреда на подсъдимия А., тъй като той не носи
отговорност за неправомерните действия
на търговските си партньори
При правната преценка на доказателствата за наличието на съставомерните
обективни признаци на деяние по чл. 255,ал.3, съответно ал.1 от НК не се доказа
по несъмнен начин ,че подсъдимия М.А. е избегнал установяването и плащането на
ДДС в големи размери , тъй като в
справка – декларация по ДДС Вх.№ 15000918893/16.07.2007декларирал
неверни обстоятелства , като в данъчната основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит са включени фиктивни доставки на обща стойност 120 485лв и ДДС в
размер на 24 097лв, по фактурите, посочени в обвинителния акт.
Въз основа на доказателствата по делото съдът не е в състояние да
направи несъмнен и категоричен извод, че
подсъдимите И.С. и М.А. са осъществили обективните признаци от фактическия
състав на престъплението по чл. 255,ал., т.2 от НК, във вр. чл. 26 от НК за
подсъдимия С. и по чл. 255,ал.3,във вр. с ал. 1,т.2 от НК за подсъдимия А.. С
оглед на това, съдът не следва да обсъжда въпросите относно авторството и
формата на вината.
Тежестта на доказване, съгласно чл. 103 от НПК е задължение на прокурора
и той следва да докаже ,че сделките , за които на т.д. ***, включени в подадените от подсъдимите,
инкриминирани справки декларации са само по документи и имат за цел избягване
установяването и плащането на реално данъчно задължение – ДДС. Присъдата не
може да почива на предположение и подсъдимият не е длъжен да доказва ,че е
невинен.
Тъй като обвиненията срещу подсъдимите И.С. и М.А. не са доказани по
несъмнен начин, то съдът ги призна за невинни и ги оправда по обвинението по
чл. 255, ал.1,т.2, НК, във вр. с чл. 26,ал.1 от НК за подсъдимия С. и по чл.
255,ал.3,във вр. с ал.1,т.2 от НК за подсъдимия А..
При този изход на делото, направените деловодни разноски за
възнаграждения на вещи лица и свидетели, следва да останат за сметка на
държавата.
Воден от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: