Р
Е Ш Е
Н И Е № 2140
гр. Бургас, 22.12.2017 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1105 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл.441 от ГПК, чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от М.И.Д. *** против
ЧСИ Т. Д. К, с рег.№ 708 на КЧСИ и район на действие – ОС Б.
Ищецът твърди, че
ответникът, в качеството си на ЧСИ, е образувал срещу него свое изп. дело №
20157080400070 – по молба на неправоспособен субект – ОбС Б, като в резултат на
извършените незаконосъобразни действия по изпълнението му е при-чинил
имуществени вреди, изразяващи се в платените по същото суми, включително за
разноски и адвокатски възнаграждения, както и неимуществени такива – за
преживения душевен дискомфорт, подробно описани в исковата молба. Предвид това,
моли Съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумите, съответно
– 1 433.80 лв. и 1 000
лв., частично от 5 001.99 лв., ведно със законната лихва, както и
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва претенциите.
Сочи, че молбата, въз основа на която е об-разувал изпълнителното дело, е била
редовна и с приложен към нея изпълнителен лист, като при тези условия не е имал
право да откаже да стори това. Излага съображения, че ищецът доброволно е
избирал адвокати и е договарял с тях размера на възнаграждения-та им, като
същите многократно са надвишавали размера на дълга, в това число и дъл-жимите
такси и разноски, а също така непрестанно е изпращал жалби и оплаквания до
Камарата на ЧСИ, до ОС Бургас и до МП, като по този начин сам си е нанесъл
вредите, за които претендира процесните обезщетения. Моли Съда да отхвърли
исковете и да му присъди направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните писмени доказателства се устано-вява, че ответникът Т. К. е частен
съдебен изпълнител, рег.№ 708, район на дей-ствие – ОС Бургас.
По молба от 28.08.2015г.
на Председателя на ОбС – Бургас и въз основа на пред-ставения с нея
изпълнителен лист, издаден против ищеца, за сумата 300 лв. – деловодни
разноски по адм. д. № 11971/2014г. на ВАС, е образувано изп. дело № 20157080400070 на ответника, приложено в заверен препис
към настоящото.
На 17.09.2015г. на Д., чрез
пълномощника му – адв. Ж.Б., е връче-на ПДИ за заплащане на общо 638 лв.
Приложен е договор за правна защита и
съдействие от 05.09.2015г. по изпълни-телното дело, от който е видно, че ищецът
е заплатил сумата 150 лв. – адвокатско въз-награждение.
На 02.10.2015г. е постъпило възражение
от длъжника, ищец в настоящото произ-водство, с което е поискал изпълнителното
производство да бъде прекратено – на осно-вание чл.433, ал.1, т.1, пр.3 от ГПК,
поради плащане на дължимата сума преди образу-ването му.
По повод запитване на ЧСИ, във връзка и
с представената от Д. разписка за пощенски запис от 23.08.3015г. за сумата 300
лв. с адресат ОбС – Бургас, с писмо от 19. 10.2015г. последният е отговорил, че
плащане на дълга няма.
На 22.10.2015г. ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до работодателя на ищеца – “Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, за сумата от
общо 713.80 лв., включваща сумата по из-пълнителния лист – 300 лв., 60 лв.
присъдени разноски, 153.80 лв. – разноски по изпъл-нителното дело, в това число
и такса по тарифата към ЗЧСИ, както и 200 лв. – юрискон-султско възнаграждение.
С писмо от 30.10.2015г. дружеството е
уведомило ЧСИ, че ще пристъпи към из-пълнение на задълженията си по запорното
съобщение, а на 16.11.2015г. горната сума е била преведена по сметката му.
Междувременно е направена и справка от
ЧСИ в “Български пощи“ ЕАД, което с писмо от 06.11.2015г. го е уведомило, че
пощенският запис е изпратен от Д. на 23.09.2015г., но е върнат като непотърсен
и му е изплатен на 19.10.2015г.
На 19.11.2015г. ищецът е подал жалба, с
която е поискал от ОС Бургас да отме-ни постановлението за разноските на ЧСИ,
като е изложил съображения, че липсва на-длежно сезиране за образуване и
провеждане на изпълнението. Приложен е документ за платена държавна такса в
размер на 25 лв. от 17.11.2015г.
Тя е върната от ЧСИ с разпореждане от
19.01.2016г., което е отменено с Опреде-ление от 20.04.2016г. по в. гр. дело №
290/2016г. на ОС Бургас. По последното Д. е заплатил 15 лв. ДТ, на
17.02.2016г., както и адвокатски възнаграждения на пълномощ-ника си – адв. Катя
Вълкова, включително и за подаване на частна жалба срещу разпо-реждане на
ответника за връщане на жалбата му с № 206/2016г., съответно: 300 лв. на
26.01.2016г. и 200 лв. на 15.02.2016г.
Впоследствие, по нея е образувано в.
гр. дело № 1169/2016г. на ОС Бургас, като с Определение от 14.07.2016г.,
потвърдено с Определение от 11.09.2016г. по ч. гр. дело № 380/2016г. на АС
Бургас, тя е била оставена без разглеждане като лишена от предмет – надлежно
постановление на ЧСИ за определяне на разноските по изпълнението. В то-ва
производство Д. е заплатил ДТ от 30 лв. – на 30.07.2016г.
С три броя платежни нареждания от
20.10.2016г. ЧСИ е превел на Община Б, сумата от общо 560 лв. – за главницата
по ИЛ, платената такса за образуване на изп. дело и юрисконсултско
възнаграждение.
От показанията на свидетеля Ж.Б. се
установява, че във връзка с про-веденото принудително изпълнение ищецът е
изпитал притеснения за работата си, тъй като колегите му са научили за
запорите, както и финансови такива – в семейството. В продължителен период от
време е търпял душевен дискомфорт с оглед и на водените съдебни производства по
обжалване действията на ЧСИ.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Т. е. елементите на фактическия състав на имуществената
отговорност на ЧСИ са: 1. противоправно действие или бездействие при
осъществяване на дейността му, из-разяващо се в процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, 2. настъпва-нето на вреди за
страната, 3. причинна връзка между тях, и 4. вината – с оглед чл.441
от ГПК и чл.45, ал.1 от ЗЗД. И докато наличието на четвъртия се предполага, по
силата на оборимата презумпция на ал.2 от последната цитирана разпоредба, то
останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Доказателствената тежест за тяхното установяване, съобразно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК, пък, се носи от ищеца – при условията на пълно и главно
доказване.
Безспорно, общинските съвети са субекти на публичното
право – като орган на местното самоуправление, и като такива могат да бъдат
страни по админитративни пра-воотношения, респективно – разполагат с
процесуална легитимация в административ-ните производства. Същите, обаче, не са
правоспособни по смисъла на гражданския за-кон, поради което съобразно чл.27,
ал.2, изр.2, вр. с изр.1 и ал.1 от ГПК, надлежна стра-на в гражданския процес,
включително и при принудителното изпълнение, е единстве-но съответната Община.
Следователно, в случая изпълнителното производство за
присъдената в полза на Общински съвет Бургас сума от 300 лв. – деловодни разноски по адм. дело № 11971/ 2014г. на ВАС, е
следвало да бъде образувано по молба на Община Бургас, представля-вана от Кмета.
Председателят на ОбС – Бургас
не разполага с представителна власт по отноше-ние на Общината, поради което
сезиращата му молба е следвало да бъде оставена без движение, със съответни
указания, като при неизпълнението им в срок – производство-то по изпълнителното
дело е следвало да се прекрати.
ЧСИ не е сторил това и е
предприел последващи действия по изпълнението, кои-то всички, с оглед
нередовното сезиране, несъмнено и само на това основание се явяват незаконосъобразни,
т. е. доводите на ищеца в тази насока са изцяло основателни.
В резултат на
незаконосъобразното изпълнение, от имуществото на ищеца са из-лезли посочените
по-горе суми и той е преживял известен душевен дискомфорт, т. е. причинени са
му имуществени и неимуществени вреди.
Тук следва да
се посочи, че със сумата от 300 лв., преведена от ЧСИ на Община Бургас на
20.10.2016г., е погасено задължение на длъжника, поради което не е налице
реална вреда за ищеца и претенцията му по отношение на същата следва да се
отхвър-ли, като неоснователна.
Основателно е
и възражението на ответната страна, че ищецът е допринесъл за настъпването на
част от причинените му имуществени вреди, като е заплащал няколко адвокатски
хонорара, на по-висока обща стойност от задължението му. Така например по в. гр. дело № 290/2016г. на ОС Бургас е
платил общо 500 лв., като доводите на ЧСИ, намиращи основание и в разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК – за съпричиняване на вре-доносния резултат, следва да
бъдат споделени. На Д. следва да бъде присъдена су-мата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, изплатено по договора за правна помощ от 26.01.2016г.
Претенцията за още 200 лв., по този от 15.02.2016г., следва да се отхвър-ли, като неоснователна.
В останалата им част исковете за
заплащане на обезщетения за причинени иму-ществени вреди са основателни и
следва да бъдат уважени.
Върху главниците се дължи и законната
лихва – от датата на деликта за всяка от тях до окончателното им изплащане.
Безспорно се установява по делото и че
ищецът е търпял душевен дискомфорт – притеснения, във връзка с провежданото
срещу него изпълнително производство.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
размерът на обезщетението за претър-пените неимуществени вреди следва да се
определи по справедливост. С оглед устано-вените по делото такива – обсъдените
по-горе показания на свидетеля Б., според настоящия съдебен състав, същото
следва да е от 500 лв., ведно със законната лихва. За разликата над тази сума
до 1 000 лв., частично от 5 001.99 лв., претенцията следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ
и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете – общо
416.51 лв.
Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнагражде-ние, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а именно – 164.35 лв.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЧСИ Т. Д. К, с ЕГН: **********, рег.№ 708 на КЧСИ и район на действие ОС Б, гр.Б, ул.““ № , ет., да заплати на М.И.Д., с ЕГН: **********,***, сумата от общо 933.80 лв., представляваща обезщетение
за причинени
имуществе-ни вреди, в резултат на осъществени незаконосъобразни действия по изпълнението – по изп.
дело № 20157080400070, образувано и водено по молба на неправоспособен субект –
Общински съвет – Б, както следва: 150
лв. – платено
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 05.09.2015г.,
ведно със законната лихва от същата
дата до окончателното плащане; 60 лв.
– разноски на взискателя, 153.80 лв.
– разноски по изпълнителното дело, в това число и такса по тарифата към ЗЧСИ, и
200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 16.11.2015г. до окончателното им
изплащане; 25 лв. – ДТ, платена по
сметка на ОС Бургас, ведно със законната
лихва – от 17.11.2015г. до окончателното плащане; 15 лв. – ДТ, платена по сметка на ОС Бургас, ведно със законната лихва – от 17.02. 2016г. до
окончателното плащане; 300 лв. –
платено адвокатско възнаграждение по До-говор за правна защита и съдействие от
26.01.2016г., ведно със законната лихва
от та-зи дата до окончателното плащане, и 30
лв. – ДТ, платена по сметка на АС Бургас, вед-но със законната лихва – от 30.07.2016г. до окончателното плащане; сумата 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпените и неимуществени такива – душевен дис-комфорт и притеснения, ведно
със законната лихва, считано от
15.02.2017г. до окон-чателното плащане, както и сумата 416.51 лв. – разноски по делото, като за разликата над тези суми,
съответно – до 1 433.80 лв., в това число: 300 лв. – главница по изп.
лист, издаден по адм. дело № 11971/2014г. на ВАС, изплатена на титуляра на
вземането Об-щина Бургас, и 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна за-щита
и съдействие от 15.02.2016г., и до 1 000 лв., частично от 5 001.99
лв., ОТХВЪРЛЯ претенциите, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.И.Д. да заплати на ЧСИ Т. Д. К. су-мата 164.35 лв. – разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.