Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

Гр. Велико Търново, 10.03.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

      

при секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 3014 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 51 и чл. 52 ЗЗД.

Ищецът З.К.П., чрез процесуалния си представител твърди в исковата си молба, че на 21.11.2016 г. на път III клас, № 303, км. 45+850 от с. Михалци в посока с Мусина, община Павликени, при управление на л.а. марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № ВТ 4175 АС, собственост на Весела Парашкевова Колева, ЕГН ********** ***, Д.А.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди, че нарушените правила за движение по пътищата били както следва: чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. Твърди още, че шофьорът на л.а. „Форд“ е бил нарушил също така и чл. 21, ал. 1, ред втори, колона втора от ЗДвП, с оглед, че се е движил със скорост 103 км./ч, която е над разрешената такава от 90 км./ч, както и че е нарушил чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, който нормира условията са провеждане на безопасна маневра „изпреварване“. Ищецът твърди, че въз основа на несъобразената скорост на водача на л.а. „Форд“ и на липсата му на контрол върху пътното превозно средство, е причинил лека телесна повреда на ищеца, возещ се на предна дясна седалка в автомобила – З.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес ***. Нанесената лека телесна повреда се изразявала в посттравматичен оток и хематом на челото в ляво и фронтално, хематом окципитално в дясно 5 см., оток и хематом на дясно рамо, слизащ към мишницата, оток и хематом на дясна скапула долен ъгъл 5/7 см., хематом на лумбално в дясно слизащ към седалището 12/18 см., оток на двете китки, оток на двете колена с препателарен бурсит, оток и хематом на ляво бедро странично 10/12 см., хематоми на двете подбедрици. Ищецът твърди, че нанесената лека повреда е довела до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки и страдания. Възстановяването му било продължило 30 дни, като пострадалият изпитвал болки в областта на уврежданията и цялостен физически дискомфорт. Тялото му било схванато и вдървено. Поради това имал нужда от покой и почивка, като повечето време се възстановявал на легло, в домашни условия. Освен физическите страдания, ищецът е избягвал да осъществява нормалните си социални контакти, заради силния стрес, който е преживял по време на ПТП. Влошено били и съня и емоционалното му състояние, като бил неспокоен и подтиснат. Непрекъснато преживявал инцидента, като се страхувал да се вози в автомобил. Твърди, че процесният автомобил марка „Форд“, модел „Орион“, рег. № ВТ 4175 АС е бил застрахован за гражданска отговорност при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с валидна полица № BG/02/1160001312500, като застрахователният договор бил с действие и срок на покритие по време на извършване на деянието. По писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, получена от ответното дружество на 07.08.2017 г., не било постигнато споразумение за изплащане на справедливо обезщетение. Ищецът моли съда да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, които той е претърпял, настъпили в резултат на гореописаното ПТП, в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 08.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира и направените разноски по делото.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, район Лозенец, ул. Джеймс Баучер №87, ЕИК *********, чрез пълномощника си, не оспорва допустимостта на иска. Признава фактите, че л.а. марка „Форд“, модел „Орион“, рег. № ВТ 4175 АС е бил валидно регистриран при него, както и че ПТП е настъпило на 21.11.2016 г. и същото е настъпило в срока на действие на застраховката. Оспорва като неоснователен и недоказан размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди за 5000 лева, поради твърдяно неоснователното му завишаване. Счита, че претърпените от ищеца вреди са повърхностни и за обезщетяването на същите се явява справедлив размер на обезщетение около 500 лева. Сочи, че именно размер от 500 лева бил определен от експертния съвет на застрахователя, който е заседавал по преписката по образуваната щета. Твърди, че водачът на л.а. „Форд“ не носи цялата отговорност за ПТП, тъй като в създалата се ситуация благодарение на реакцията му е избегнат челен удар с насрещно движещото се МПС и същият е избегнал настъпване на по-сериозни травматични увреждания на лицата, намиращи се в шофирания от него автомобил. Релевира също така и възражение за съпричиняване, тъй като ищецът, возещ се на предна дясна седалка, не бил носил обезопасителен колан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорно между страните е обстоятелството, че ПТП е настъпило на 21.11.2016 г., като към този момент ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а. марка „Форд“, модел „Орион“, рег. № ВТ 4175 АС.

Ответникът е образувал щета № ********** по застрахователна претенция от 07.08.2017 г. Към претенцията на ищеца са приложени доказателства – протокол от СЗ, проведено на 16.06.2017 г. по НОХД №200 от 2017 г. по описа на Районен Съд – Павликени и различни медицински удостоверения и експертни заключения, както и банкова сметка *** Е.С.Д. /процесуален представител на ищеца/.

С писмо от 12.10.2017 г. ответникът информирал ищеца, че с оглед характера и тежестта на получените от пострадалото лице З.К.П. наранявания, експертният съвет „Неимуществени щети ГО“ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД е определил застрахователно обезщетение в размер на 500 лева. Ответникът е изискал представяне на лична актуал*** банкова сметка на З.К.П. или нотариално заверено пълномощно – оригинал, в полза на този, на когото пострадалото лице следва да бъде изплатена сумата.

С протокол от 16.06.2017 г. на Районен съд Павликени по НОХД № 200 по описа за 2017 г., е утвърдено споразумение в наказателното производство на основание чл. 381, ал. 1 НПК. С последното, шофьорът на л.а. „Форд“ се е признал за виновен за това, че на 21.11.2016 г. на път III клас, № 303, км. 45+850 от село Михалци, в посока село Мусина, община Павликени, при управление на посочения л.а. е нарушил ЗДвП – чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1, ред втори, колона втора и чл. 42, ал. 2, т. 3, посочени в исковата молба на ищеца по настоящото производство.

По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ//СО № 021772 от 21.11.2016 г., амбулаторен лист и медицинско свидетелство.

Според заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза л.а. „Форд“, марка „Орион“, рег. № ВТ 4175 АС управляван от Д.А.К. се е движил по път III – 303, при км. 45+850, между с. Михалци и с. Мусина, община Павликени, от север към юг със скорост 113,3 км./ч след попътно движещи се пред него два автомобила. Водачът предприема маневра „изпреварване“, когато от юг към север възприема насрещно движещ се в полагащата му се източна пътна лента насрещен автомобил. За да избегне опасността от удар, водачът на л.а. „Форд“ предприема интензивно спиране, в следствие на което автомобилът напуска платното, като настъпва удар с дърво. Вследствие на удара от възникналите моментни сили автомобилът се завърта обратно на часовниковата стрелка гледано отгоре и се обръща на дясната си странична част. Еднозначно се приема, че действията на водача на л.а. „Форд“ непосредствено преди маневрата, по време на маневрата и при настъпване на ПТП са били неправилни от експлоатационна гледна точка и водят до неизбежното възникване на ПТП. Установява се, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани за всяко място в купето, като с оглед на произтичащите от удара увреждания на части в купето се приема, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. При разпит на вещото лице в съдебно заседание то заявява, че не е сигурен, че пострадалият би получил същите травматични увреждания с поставен предпазен колан, но че това е напълно възможно, тъй като са налице множество удари по колата – в канавка, в дърво, завъртане обратно на часовниковата стрелка и преобръщане

От допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалият З.К.П. е получил следните травматични увреждания: претърпяна и преживяна закрита черепномозъчна травна с контузия /натъртване/ на меките тъкани на главата, тялото и крайниците; видими травматични увреждания в зоните на – кръвонасядане и оток на меките тъкани в лявата челна половина на главата, кръвонасядане и оток на меките тъкани на главата в дясната тилна половина, кръвонасядане и оток на меките тъкани на дясната раменна става, кръвонасядане и оток на гърба в зоната на дясната лопатка, кръвонасядане и оток на меките тъкани в дясната поясно кръстна област, оток на двете гривнени стави с палпаторна болезненост, оток на двете коленни стави с постравматичен препателарен бурист, кръвонасядане и оток на меките тъкани по страничната повърхност на лявото бедро, кръвонасядания и оток на меките тъкани по предната повърхност на двете подбедрици, субективни оплаквания от персистиращо главоболие и болки в поясно кръстната област при усилена физическа дейност. Заключава се, че причинените травматични наранявания получени от пострадалия като пътник на предна дясна седалка, отговарят да бъдат получени от и при действието със или върху твърди тъпи предмети/от детайли вътре в купето/при внезапно придаден инерционен момент на тялото, при удар/и натиск, притискане с неголяма сила, довЕ.и причинили настъпилите увреждания. Травмата се определя като лека телесна повреда по смисъла на НК – временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и страдания по време на възстановително оздравителния процес. Прогнозира се, че настъпилите увреждания са довЕ.до промяна в неговото клинично здраве по време на възстановително оздравителния процес за срок от около 20-25 дни. При разпит на вещото лице в съдебно заседание същото уточнява, че по принцип предпазния колан фиксира тялото, но оставя свободни крайниците и е възможно дори и при поставен предпазен колан, при процесното ПТП да се получат същите увреждания, но е възможно и да бъдат по-леки.

Свидетелката ххх, сестра на жената, с която пострадалия живее на семейни начала, посочва, че след катастрофата З.К.П. бил психически различен – имал страх от катастрофата, продължаващ и към днешна дата. След ПТП-то се е оплаквал от кръста си и от резки болки, че често сънува катастрофата и не можел да спи спокойно. След събитието е отказвал да се вози при хора, които не познава, на път за работа.

Свидетелката ххх – живуща на семейни начала с пострадалия свидетелства, че непосредствено след катастрофата З.К.П. е изпитвал силна болка в гърба и не е можел да ходи, като също и не е можел да диша. Наранявания имал в дясната страна и не можел да си движи ръката. Уточнява, че и към днешна дата ищецът има оплаквания, доколкото ако се претовари физически започвала да го боли главата и кръста, като се възстановил около 2-3 седмици след катастрофата физически. Все още изпитва страх да се вози в кола с чужди хора.

Свидетелят Д.А.К., шофьор на л.а. „Форд“ заявява, че е катастрофирал за първи път. Свидетелства, че не помни катастрофата, а се е събудил чак в болницата във Велико Търново.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.

От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди.

От споразумението на основание чл. 381, ал. 1 от НПК по НОХД № 200/2017г. на Районен Съд Павликени, се установява, че Д.А.К., управлявал л.а. „Форд“ виновно и противоправно е причинил процесното ПТП на дата 21.11.2016 г, като е нарушил изброените по-горе разпоредби на ЗДвП. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, като на основание чл. 300 от ГПК то е задължително за гражданския съд.

От заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, също така се установява, че причина за ПТП е водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, чиито автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение на автобуса. Недоказани остават твърденията на ответната страна, че водачът на л.а. „Форд“ не носи цялата отговорност за настъпването на ПТП, тъй като с реакцията си е избегнал настъпване на по-сериозни увреждания на лицата, намиращи се в автомобила. Недвусмислено се установява от материалите по делото, че единствено неправилното боравене на Д.А.К. с уредите на автомобила е довело до настъпване на ПТП. Лицето чрез своите неправомерни действия е създало непосредствената опасност и последващите вреди на пътниците в л.а. „Форд“, като то не може да черпи облаги от своите неправомерни действия, обосновавайки избягването на по-тежки увреждания, а там и смекчаване на отговорността.

Причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищеца увреждания се установява недвусмислено от допуснатата съдебномедицинска експертиза. Изключени са друго време, място и начин на тяхното възникване

Поради това, съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен за процесния л.а. марка „Форд“, модел „Орион“ рег. № ВТ 4175 АС, управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач.

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Съдът съобразява изложеното в съдебномедицинската експертиза относно описаната претърпяна и прежинява закрита черепномозъчна травма с контузия на меките тъкани на главата, тялото и крайниците с видими травматични увреждания – кръвонасядания и отоци, които са със значителен интензитет и продължителност, засягащи различни части от тялото. Взема се предвид и  субективните оплаквания на пострадалия от главоболие и болка при усилена физическа дейност. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетелите, че в резултат на контузиите и преживения стрес при ПТП, в известен периода от време ищецът се е страхувал да се вози в автомобил управляван от непознато за него лице. Не на последно място, следва да се съобрази и, че вследствие на страха да пътува, пострадалият е пропукал възможности за работа, тъй като се е притеснявал да пътува с непознати хора до далечни обекти

Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в страната към 2016 г. и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата адекватно обезщетение е такова в размер на 5000 лева.

Възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на вредите от страна на пострадалия е неоснователно и недоказано. Според констатациите и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза се установява, че л.а. „Форд“ е заводски оборудван с предпазни колани, а при настъпване на процесното ПТП, пострадалият е бил без поставен предпазен колан. От допуснатите съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертизи се установява, че е възможно дори и с предпазен колан уврежданията да бъдат същите или подобни по тежест, с оглед на механизма на ПТП и няколкото различни удара по време на произшествието – първоначален удар в канавка, след това в дърво, след това завъртане обратно на часовниковата стрелка и след това още едно преобръщане на дясната страна, където е стоял ищецът. Установява се, че с оглед механизма на ПТП именно стоящият на предна дясна седалка ищец е първия, който поема промяната на посоката на автомобила, като е възможно при поставен колан уврежданията да са били дори по-тежки, но е възможно и да са били по-леки. Следва още да се вземе предвид, че предотвратяващото вредите действие на предпазния колан се проявява ефективно при челни удари, но когато имаме и страничен удар, като при процесното ПТП, коланът не дава защита от наранявания, а само задържа тялото от изпадане от автомобила.

Обратно, не се доказва при условията на пълно и главно доказване от ответника, нито от допуснатите експертни заключения, че липсата на предпазен колан е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем – така Решение № 144/27.12.2016 г. по т.д. 1000/2015 г., ВКС, II т. о. и Решение № 27/15.04.2015 г. по т.д. № 457/2014 г., ВКС, II т. о. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането, като неблагоприятен резултат – така Решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 184/21.11.2012 г. по т.д. №16/2010 г. на ВКС, II т. о. Предвид на изложеното, възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно и недоказано.

Ищецът претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението от 08.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената по делото писмена претенция на ищеца до ответника се установява конкретната дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението - 07.08.2017. В поканата е посочена банкова сметка, ***, но е видно, че титуляр на банковата сметка е Ели С.Д., процесуален представител на З.К.П.. Съгласно чл. 338, ал. 1, изр. 1 от КЗ, плащане от застраховател към ползвател на застрахователни услуги чрез друго лице се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите за съответната застрахователна претенция или плащане, което основание ответникът е посочил писмено на ищеца, изискал е да бъде спазено едно от условията по чл. 338, ал. 1, изр. 1 от КЗ и не е платил определеното от него обезщетение в размер на 500 лева. Съдът приема, че е налице непредставяне на банкова сметка ***я по смисъла на чл. 380, ал. 3 от КЗ, тъй като не е спазено изискването на чл. 338, ал. 1, изр. 1 от КЗ за пълномощно с нотариално заверени подписи с оглед изплащане застрахователната сума на друго лице, а не в лична банкова сметка ***. Въз основа на гореизложеното, на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ ищецът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 95 и сл. от ЗЗД, като в такъв случай застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ. Следователно, претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва следва да бъде отхвърлена за периода от 08.11.2017 г. до подаване на исковата молба, а следва да се уважи за периода от подаване на исковата молба до пълното й изплащане от ответника.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати разноските за процесуалното представителство на ищеца в размер на 580 лева, определени въз основа на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните рамери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за Адвокатурата.

При този изхода на делото, ищецът следва да заплати разноските по делото в размер на 350 лв. за държавна такса и експертиза, от заплащането на които ищецът е освободен.

Така мотивиран, съдът

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано по пълномощие от адвокат В.Ш., да заплати на З.К.П., ЕГН  **********,***, сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на настъпило на 21.11.2016 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за периода от 08.11.2017 г. до 08.10.2019 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано по пълномощие от адвокат В.Ш., да заплати на ЕЛИ С.Д., ЕГН **********, Личен № ********** в Единния регистър на адвокатите от ВТАК, адрес на упражняване на дейността гр. Велико Търново, ул. „П. К. Яворов“ №34, офис 2 сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лева/, представляващо възнаграждение за процесуално представителство.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано по пълномощие от адвокат В.Ш., да заплати по сметка на ВТРС, умата от 350 лева /триста и петдесет лева/, за държавна такса и разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: