Р Е Ш Е Н И Е
№ 508 02.04.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас
VІІ-ми
състав
На шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от
Румен Йосифов
административно
дело № 2468 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.С.Ж.,***, срещу
решение изх.№ Ц 1012-02-191#1 от 03.11.2020г. на директора на Териториалното поделение
на Националния осигурителен институт - гр.Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е
потвърдено разпореждане изх.№ Ц2113-02-1629#2 от 11.09.2020г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което му е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с административно производствените правила, защото не са били
изяснени всички факти по случая. Излага съображенията си в тази насока, като
прави твърдения и за нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли съда
да отмени атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане и да бъде
признато, че за времето от 04.04.1994г. до 21.08.2020г. стажът му в „Промет Стиил“ЕАД
е придобит при условия на труд от І-ва или ІІ-ра категория. Алтернативно иска
връщането на преписката на административния орган за отстраняване на допуснати
нарушения. Пред съда, чрез редовно упълномощения от него процесуален
представител адвокат Р.Ц. ***, поддържа жалбата. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени доказателства, а по негово искане съдът допусна извършването на
съдебно-икономическа експертиза. В думата по същество пледира за уважаване на
жалбата и връщане на преписката за ново разглеждане на органа поради допуснати
процесуални нарушения. Иска от съда да не се съобразява с цитирана практика на
ВАС по идентични случаи, защото тя е на един и същи състав и променя
дългогодишната практика по прилагането на чл.67 от Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране, отм. (ПКТП, отм.). Претендира присъждането на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Станимира Чанева-П., счита жалбата за
неоснователна, моли съда да я остави без уважение и да потвърди оспореното решение. Представя писмена защита,
в която излага подробни съображения.
Административен съд - гр.Бургас намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и
интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
От данните по пенсионната преписка е
видно, че жалбоподателят С.Ж. е подал заявление с вх.№
Ц2113-02-1629/21.08.2020г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.2 от КСО (л.66). Към заявлението са представени документи
за стаж, включително трудова книжка № 245, издадена от ТК“Балкантурист“Слънчев
бряг (л.86-91); удостоверение за осигурителен (трудов) стаж (УП-З) №
48/20.07.2020г. от „Промет Стиил“ЕАД, с.Дебелт (л.59); УП-3 № 689/04.06.2020г.
от „Главболгарстрой“АД (л.57); УП-3 № 9/17.03.2020г. от „Благоустройствени
строежи“ЕООД-Бургас (л.58); УП-3 № 75/04.03.2020г. от „Слънчев бряг“АД (л.53);
УП-3 № 42/1988г. от СМК-Бургас (л.54).
При
извършване на проверката по подаденото заявление, органите по пенсионно осигуряване
извършили справки в регистрите на НОИ за стажа на С.Ж. за периода 1997г.-2020г.
(л.25 и сл.). Представена е и служебна бележка от „Благоустройствени
строежи“ЕООД-Бургас, с която се анулира записа на трудовия стаж на
жалбоподателя за периода от 16.07.1984г. до 14.08.1989г. в трудовата книжка,
поради техническа грешка и е посочено, че следва да се счита за вярно УП-3 №
9/17.03.2020г.
След извършена проверка на пълния
осигурителен стаж на Ж., с разпореждане изх.№ Ц2113-02-1629#2 от 11.09.2020г.
(л.21, като цифрата „2“ е допълнена така,
че разпореждането да отговаря на номера на заявлението – Ц2113-02-1629, което
може се квалифицира като очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по
чл.62 от АПК), издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ-Бургас, на основание чл.69б, ал.2 и
чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказана пенсия за осигурителен стаж и
възраст на С.Ж.. Като мотиви са посочени подаденото заявление, съдържанието на
приложимите правни норми, както и че към датата на заявлението – 21.08.2020г. Ж.
е бил на възраст 58г., 7м. и 9 дни и има: 1.Осигурителен стаж от І-ва категория
– 3г., 8м. и 14 дни; 2.Осигурителен стаж от ІІ-ра категория – 5г., 5м. и 9 дни
и 3.Осигурителен стаж от ІІІ-та категория – 25г., 1м. и 11 дни. На основание
чл.104 от КСО общият му осигурителен стаж, превърнат към ІІІ-та категория,
възлиза на 38г., 1м. и 3 дни, а сборът от осигурителен стаж и възраст на 96т.,
8м. и 12 дни. Поради това е направен извода, че на лицето не се следва пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като не отговаря на
условието за осигурителен стаж от втора категория – 15 години и няма сбор от
стаж и възраст – 100т. Не се следва и пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като
към 21.08.2020г. няма необходимия осигурителен стаж – 38г. и 10м. и навършена
възраст – 64г. и 3м. Не се следва и пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, защото не
отговаря на условието за възраст – 66г. и 6м.
Срещу разпореждане изх.№
Ц2113-02-1629#2 от 11.09.2020г., С.Ж. подал жалба по чл.117, ал.2 от КСО, в
която посочил, че не е съгласен с определения му стаж от втора категория,
защото органът не е изяснил към кое предприятие е работил, на каква длъжност,
какви са били условията на труд, неговите функции и вида труд, както и какъв
период от трудовия му стаж е бил разгледан. Изразява несъгласие с липсата на
мотиви досежно обстоятелството какви документи са изследвани, за какъв период и
от кои работодатели.
С обжалваното решение изх.№ Ц 1012-02-191#1 от 03.11.2020г., директорът на ТП на НОИ-Бургас оставил в сила оспореното пред него разпореждане. Като мотиви горестоящият орган също описал подаденото заявление от Ж., приложимите разпоредби от КСО, както и съдържанието на атакуваното разпореждане. Той е отговорил на отправените възражения на жалбоподателя, като посочил, че при преценката на осигурителния му стаж и категориите труд, пенсионният орган е съобразил всички оригинални документи, представени към заявлението и са били използвани данните от регистъра на осигурените лица, съгласно чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Цитиран е доклад към оспореното разпореждане, съгласно който като първа категория се зачита периода от 16.07.1984г. до 31.07.1986г. – 2г. и 15 дни и от 15.12.1987г. до 14.08.1989г. – 1г., 7м. и 29 дни, когато заявителят е бил на длъжност зав.смяна к-ра Каменар по УП-3 № 9/17.03.2020г. от „Благоустройствени строежи“ЕООД-Бургас. Като втора категория се зачита времето от 01.08.1986г. до 15.12.1987г. – 1г., 4м. и 14 дни, на длъжност мазач СМК в „Главболгарстрой“АД по УП-3 № 689/04.06.2020г. и от 01.01.2000г. до 26.01.2004г. – 4г. и 25 дни, на длъжност настройчик металург.линии и пжт лагери по УП-З № 48/20.07.2020г. Горестоящият орган е отбелязал, че по УП-3 № 689/04.06.2020г. Ж. е бил в трудови правоотношения с „Главболгарстрой“АД в периода от 17.06.1986г. до 16.12.1987г. – 1г., 5м. и 29 дни. При преценка на правото на пенсия административният орган не е зачел времето от 17.06.1986г. до 31.07.1986г., на основание чл.38, ал.11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, защото за него е бил осигурен и в „Благоустройствени строежи“ЕООД-Бургас от по-благоприятната първа категория. За останалия стаж на заявителя е посочено, че е положени при трета категория. Изрично е посочено, че за периодите от 04.04.1994г. до 24.07.1995г., когато е бил на длъжност валцьор и от 24.07.1995г. до 31.12.1999г. – на длъжност настройчик металург.линии и пжт лагери в „Промет Стиил“ЕАД, е действал ПКТП, отм. Работните места и видовете дейности и производства, които служат за основание за зачитане на положения на тях осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки на правилника и с оглед избрания законодателен подход, е недопустимо разширително тълкуване. По преписката липсват доказателства Ж. да е работил в цитираните производства, цехове и предприятия в ПКТП, отм. Не е приложима и нормата на чл.67 от същия правилник, тъй като въпреки, че положеният труд е на длъжност валцьор, той не е полаган в цехове със специфична насоченост, посочени в правилника. Разпоредбата на чл.67 от ПКТП, отм. се отнася до труда на работниците и служителите, посочен в раздел І и ІІ от правилника. Недопустимо е по пътя на разширителното тълкуване разпоредбата да се прилага и по отношение на труда по раздел ІІІ от правилника. След 01.01.2000г. е в сила Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и на основание чл.2, т.6, б.“в“ от нея стажът на Ж. от 01.01.2000г. до 26.01.2004г. е зачетен от втора категория.
Решението е връчено на Ж. на 07.11.2020г.,
а жалбата е подадена на 20.11.2020г. чрез пощенския оператор Спиди (л.15), т.е.
в срока за обжалване по чл.118, ал.1 от КСО.
В хода на съдебното
производство жалбоподателят представя препис от трудовата си книжка, по чието
съдържание страните нямат спор. Но негово искане от „Промет Стиил“ЕАД бяха
изискани и представени наличните документи по трудовото му правоотношение с
дружеството за целия период от 04.04.1995г. до 01.07.2020г., фишовете за
получено трудово възнаграждение, протокол за замерване на работна среда и
длъжностни характеристики (л.98 и сл.). Поради нечетливостта на някои от
представените документи жалбоподателят допълнително представи заверени копия от
извлеченията за ведомости за същия период и протоколите за извършвани
комплексни оценки на условията на труд в предприятието.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице Н.К.,
неоспорено от страните, съгласно УП-3 № 48/20.07.2020г., издадено от „Промет
Стиил“ЕАД, жалобподателят е заемал следните длъжности: 1.От 04.04.1994г. до 24.07.1995г. – 1г., 3м. и 20
дни – валцьор; 2.От 24.07.1995г. до 31.12.1999г. – 4г., 5м. и 7 дни – настройчик
металург.линии и ПЖТ лагери; 3.От 01.01.2000г. до 26.01.2004г. – 4г. и 25 дни –
настройчик металург.линии и ПЖТ лагери, заверен като втора категория; 4.От
26.01.2004г. до 01.07.2020г. – механошлосер ЕО, с извънреден труд 3м. и 5 дни.
За работа при вредни или специфични условия му е било заплащано допълнително
трудово възнаграждение въз основа на комплексна оценка на условията на труд,
извършена по Наредба за комплексно оценяване на условията на труд (НКОУТ).
Такова заплащане за условията на труд му е било предоставяно през целия период
от 1994г. до 2006г., като за някои от месеците му е била заплащана и съответна храна.
След това от април 2006г. допълнителното трудово възнаграждение за работа при
вредни или други специфични условия на труд, въз основа на НКОУТ е било
прибавено към основното му месечно трудово възнаграждение. Ж. е получавал пари
и за допълнителен платен годишен отпуск по чл.156, ал.1 от КТ за работа във
вредни за здравето условия, като по делото са представени и заповедите за
разрешаването на такъв отпуск за периода от 1994г. до 2019г. Поради това, че
условията на труд през годините не са били подобрени, през 2000г. полаганият
труд като валцьор е окачествен като втора категория. Вещото лице е разгледало
задълженията на Ж. по длъжностните му характеристики като валцьор и настройчик
металург.линии и ПЖТ лагери и съпоставяйки ги с нормите на чл.5а, чл.67 и
т.66“б“ от ПКТП, отм., е направило извод, че трудът му за периода от
04.04.1994г. до 24.07.1995г. може да бъде определен като различен от трета на
няколко основания, а трудът от 24.07.1995г. до 31.12.1999г. може да се счита
като труд от първа категория. В.л.К. е разгледала подробно вредността и
тежестта на труда положен от Ж. през тези периоди, като е посочила, че преди
2000г. условията на труд са били по-тежки, поради което е логично да се приеме,
че трудът на валцьор е бил от първа категория.
При тези констатации при условие,
че трудът положен от жалбоподателя като валцьор от 04.04.1994г. до 24.07.1995г.
– 1г., 3м. и 20 дни и като настройчик металург.линии и ПЖТ лагери от 24.07.1995г.
до 31.12.1999г. – 4г., 5м. и 7 дни, бъде зачетен като първа категория, като се
има предвид останалия признат стаж по разпореждането и потвърждаващото го
решение, трудовият стаж на Ж. от първа категория би бил 9г., 5м. и 11 дни, а от
втора – 5г., 5м. и 9 дни. Сборът от първа и втора категория е 14г., 10м. и 20
дни, т.е. не достигат един месец и 10 дни до изискуемите 15 години. До
изискуемите 10 години пък недостигат 6м. и 19 дни. Следователно, жалбоподателят
независимо, че е навършил изискуемата възраст и за първа, и за втора категория,
няма право на ранно пенсиониране, независимо, че след трансформиране на стажа от
първа към трета – 15г., 8м., 29 дни и от втора към трета – 6г., 9м. и 19 дни,
събран с наличния стаж от трета категория – 19г., 4м. и 14 дни, събрани с
възрастта към датата на подаване на заявлението – 58г., 7м. и 9 дни, дава
повече от изискуемите 100 точки.
При условие, че трудовият стаж като настройчик металург.линии и ПЖТ лагери от 24.07.1995г. до 31.12.1999г. се зачете като труд от втора категория, тогава жалбоподателят няма да има 100 точки като сбор от трансформирания стаж и възрастта, а 99 т., 11м. и 24 дни.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на
ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО,
т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на
изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е
надлежно мотивирано. Вярно е, че в разпореждане изх.№ Ц2113-02-1629#2 от
11.09.2020г. пенсионният орган не е посочил подробно периодите през които
жалбоподателят е работил при различните работодатели, но тези факти се
установяват несъмнено от предшестващите постановяването на акта документи,
представени от самия жалбоподател и наличните по преписката – удостоверения
образец УП-3 и трудовата книжка, което е допустимо съгласно тълкувателно
решение №16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд. Отделно този порок е
отстранен с потвърждаващото решение изх.№ Ц 1012-02-191#1 от 03.11.2020г.,
което е и предмет на настоящото съдебно оспорване. Следователно не може да се
приеме, че атакуваният акт е немотивиран.
Що се касае за материалната
законосъобразност на оспореното решение, не може да бъде признато, че изцяло –
за времето от 04.04.1994г. до 21.08.2020г. стажът на Ж. в „Промет Стиил“ЕАД е
придобит при условия на труд от І-ва или ІІ-ра категория. Такъв от втора
категория е бил единствено трудът му за периода от 01.01.2000г. до 26.01.2004г.,
така както е приел и пенсионният орган. За периода след това, до 2020г. Ж. е
бил механошлосер ЕО, т.е. изобщо не е изпълнявал длъжност която да го
квалифицира по по-благоприятна категория, съгласно предвижданията на НКТП –
чл.1 и чл.2.
Съдът се позовава и на заключението
на вещото лице, че дори трудът за периода 04.04.1994г. до 31.12.1999г. да бъде
зачетен от първа и втора категория, на жалбоподателя не достигат съответните
месеци при първа категория и сбора точки при втора, за да придобие право на
пенсия по чл.69б, ал.1 и 2 от КСО. За да се пенсионира по чл.68 от КСО, на Ж.
пък не достига възраст.
Настоящият съдебен състав не може
да не сподели и наложилата се напоследък практика на различни състави на ВАС, VI
о. (не както жалбоподателят твърди – един и
същ), залегнала в решение № 9965 от 21.07.2020г. по адм.д.№ 3880/2020г.,
докладчик съдията Тодор Тодоров; решение № 3024 от 9.03.2021г. по адм.д.№
9397/2020г., докладчик съдията Н. Дончева и решение № 3275 от 11.03.2021г.по
адм.д.№ 566/2021г., докладчик председателят Росен Василев. Съгласно нея
работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание
за зачитане на положения от работниците и служителите осигурителен стаж, са
изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП, отм. и с оглед избрания от
законодателя подход е недопустимо разширително тълкуване. Чрез подробно
изброяване на конкретни предприятия и цехове, във фактическия състав на нормите
на Правилника като критерия на конкретните условия на труд е възприето мястото
на неговото полагане, за който е признат от първа или втора категория. Предвид
подхода на законодателя, недопустимо е да се правят изводи за наличието на
по-благоприятна категория само въз основа на условията на труд, тъй като няма
заложени законодателни критерии по които да става това. Не е приложила и
нормата на чл.67 от ПКТП, отм., защото въпреки, че положеният труд е на
длъжности посочени в Правилника, той не е полаган в изрично изброените цехове
със специфична насоченост. Тази разпоредба се отнася за труда на работниците и
служителите, посочени в раздел І и ІІ на Правилника. Недопустимо е по пътя на
разширителното тълкуване тя да се прилага и за труда по раздел ІІІ от ПКТП,
отм.
При това фактическо установяване, съдът макар и по различни съображения, намира за верни изводите на директора на ТП на НОИ-Бургас в проверяваното решение, че към момента на подаване на заявлението от С.Ж. на 21.08.2020г. не са били налице основанията на чл.69б, ал.1-2 и чл.68, ал.1-3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Като е потвърдил разпореждането на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас, директорът на ТП на НОИ-Бургас
е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с
целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба –
отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
С.С.Ж.,***, срещу решение изх.№ Ц 1012-02-191#1 от 03.11.2020г. на
директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е потвърдено разпореждане изх.№
Ц2113-02-1629#2 от 11.09.2020г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП
на НОИ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: