№ 251
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100600631 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.04.2021 г. по НОХД №7518/20 г., СРС, НО, 101 състав е
признал подсъдимия В. Н. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от
НПК го е оправдал изцяло по това обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при СРП, в който твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Прокурорът сочи, че фактическата обстановка, изложена
в ОА се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, като твърди, че на база
на същата се установява, че с поведението си подс.Г. е извършил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от
НК, за което е предаден на съд. В тази връзка иска от въззивния съд да отмени
присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подс.В.Г. за
виновен и да му наложи съответно наказание.
В протестта не са направени доказателствени искания.
1
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия Г., на свидетели
и вещи лица, като не следва да бъдат изисквани и нови писмени и веществени
доказателства.
В съдебно заседание прокурорът при СГП моли протеста на СРП да
бъде уважен и подсъдимият Г. да бъде признат за виновен по обвинението по
чл.209, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия В.Г. – адв.БР. К. моли въззивния съд да
остави протеста без уважение. Твърди, че липсват доказателства сумата от
1300 лв. да е била приведена два пъти на подс.Г. от едно и също физическо
лице и на едно и също основание. Твърди, че липсват и доказателства
въпросната сума да е била приведена от дружество Н.Т. за транспортни
разходи, като сочи, че е бил направен един, единствен превод, който е в
размер на 1232 лв., който съществено се различава от сумата от 1300 лв.,
която е инкриминирана, като сочи, че в преводното нареждане е посочено
като основание- билет за кораб, без данни на кое лице и с каква дестинация.
Твърди още, че от извлечението от сметката на Д. Г.а- дъщеря на подсъдимия,
се установява, че има няколко превода за кратък период от време, като
първата сума на стойност 1300 лв. е от дата 16.10.2014 г., а втората на
стойност 400 лв. и е от дата 20.10.2014 ., като и двете са направени от
физическо лице в полза на друго такова без посочено основание. Подчертава,
че самата Д. Г.а не е била разпитана като свидетел по делото, поради което и е
неразбираемо за защитата как прокурорът се позовава на нейни показания в
протеста. С оглед на всичко моли въззивния съд да потвърди присъдата на
СРС.
Подсъдимият В.Г. заявява, че няма какво да кае.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде потвърдена оправданата
присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, и след
като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, счита, че са налице са основания за отмяна на
присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, тъй като СРС е допуснал съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, изразяващо се в произнасяне въз
2
основа на негоден ОА, което е довело и до невъзможността за произнасяне на
присъда, съобразена със събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, което е видно и от мотивите към постановената
присъда. На практика и като е разгледал делото без да е върнал същото преди
това на ДП за отстраняването на допуснатите на тази фаза съществени
процесуални нарушения, свързани с внасянето в съда на противоречив и
неясен ОА, съдът сам се е поставил в невъзможност да постанови правилен и
законосъобразен съдебен акт, съобразен със събрания по делото
доказателствен материал. Видно от мотивите към оправдателната присъда, за
да постанови същата, СРС е приел, че инкриминираната сума от 1300 лв., към
момента, в който се твърди подс.Г. да е въвел в заблуждение св.П., че има
проблем с нея, вече е била приведена по сметката, до която е имал достъп
подс.Г. и в този смисъл тази сума вече е била в негова фактическа и
разпоредителна власт, докато сумата, която пострадалият е привел под
влияние на лъжливите твърдения на подсъдимия Г. е в размер на 1232 лв., а не
1300 лв. СРС е посочил още, че в ОА прокурорът е инкриминирал второто
разпоредително действие на пострадалия със сумата от 1232 лв., извършено
на дата 21.10.2014 г., за което се твърди да е под влияние на възбуденото от
подс.Г. заблуждение у пострадалия, но от друга страна се поддържа
причинената вреда да е в размер на първата приведена сума от 1300 лв., с
първото разпоредително действие от 16.10.2014 г.
Като е констатирал тези неясноти и противоречия в ОА, СРС е приел, че
не може да постанови осъдителна присъда спрямо подс.Г., тъй като и
доколкото се инкриминира като вреда първата сума от 1300 лв., то тя може да
е предмет на друго престъпление- такова по чл.201- чл.205 от НК, но не и на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, поради което е оправдал и подс.Г.. С
други думи първостепенният съд е приел, че единствената причина за
постановяване на оправдателна присъда се явява негодния- неясен и
противоречив ОА, не недоказаността на деянието или несъставомерността му
като престъпление от общ характер по принцип. Този проблем обаче,
първостепенният съд е следвало да отстрани на една по- ранна фаза- на фаза
разпоредително съдебно заседание, като констатира наличието на
противоречив и неясен ОА, който не е годен да очертае ясно, недвусмислено
и непротиворечиво обвинението спрямо подс.Г., като по този начин освен, че
нарушава правото му на защита, тъй като не му позволява да разбере в какво
3
точно е обвинен и във връзка с какво конкретно обвинение следва да се
защитата, не позволява и на съда да постанови правилен и законосъобразен
краен съдебен акт. Ето защо още на фаза разпоредително съдебно заседание,
първостепенният съд е следвало да констатира наличието на допуснати на ДП
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, което нарушение е отстранимо чрез
връщане на делото на ДП с отстраняването на неяснотите и противоречията в
ОА, и едва след това да разгледа делото по същество и да се произнесе с
присъда по повдигнатото на В.Г. обвинение.
Като не е сторил това, първостепенният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3,
т.1 от НПК, поради което и за въззивния съд не е налице възможност да се
произнесе по същество на делото, тъй като и за въззивния съд, обвинението е
неясно, противоречиво и не позволява постановяването на правилна и
законосъобразна присъда, съобразена със събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал. Ето защо единствената възможност в
този случай за въззивния съд е да отмени присъдата на СРС и да върне делото
на първата инстанция, доколкото няма как сам да отстрани допуснатите
процесуални нарушения, а същите са отстраними при новото разглеждане на
делото от СРС, който разполага с правомощия от разпоредително заседание
да констатира наличието на основанията по чл.248, ал.1, т.3 от НПК и да
върне делото на ДП за отстраняване на допуснатите при изготвянето на ОА
съществени процесуални нарушения, чрез внасянето на ясен, недвусмислен и
непротиворечив ОА срещу подсъдимия.
За това, че ОА е негоден да очертае обвинението по ясен и недвусмислен
начин е видно от самия ОА и от изложеното и в мотивите на СРС.
Действително в обстоятелствената част на същия се твърди, че първата сума
от 1300 лв. е била приведена по сметката на дъщерята на подс.Г., от където
той е могъл да изтегли същата и да я използва по предназначение с оглед на
предстоящото му служебно пътуване още на 16.10.2014 г. Твърди се след
това, че на 21.10.2014 г.- непосредствено преди предстоящото пътуване, но
след привеждане на сумата от 1300 лв. от страна на управителя на ощетеното
юридическо лице- дружество Н.-И.Г. ЕООД, подс.Г. се е обадил на
управителя- с.М.И. и го е излъгал, че сумата от 1300 лв. не е била получена по
сметката и поради това той нямал средства, с които да си купи билет за
4
ферибота, което не отговаряло на истината, тъй като сумата била приведена
от св.И. и получена по сметката на дъщерята на подс.Г., до която той имал
достъп и от която не само могъл, но и трябвало да изтегли същата, за да я
ползва за закупуване на билет за ферибота, с който трябвало да пътува подс.Г.
във връзка със служебната командировка, на която бил изпратен от дружество
Н.-И.Г. ЕООД- негов работодател. Поддържа се още в ОА, че св.И., който бил
заблуден от тези неверни твърдения на подс.Г. закупил директно за сумата от
1232 лв. билет за ферибота на подс.Г., като привел по сметка на
пристанището въпросната сума на дата 24.10.2014 г. При така описаните
факти поддържа се в ОА, че деянието е извършено от подс.Г. на дата
21.10.2014 г.- т.е. датата, на която той е създал неверни според прокурора
представи у св.М.И. относно това, че не е получил сумата от 1300 лв., като се
твърди, че самото изпълнително деяние се изразява във въвеждане в
заблуждение на св.И., като обаче е инкриминирана като вреда сумата от 1300
лв., която се поддържа да е приведена от св.И. по сметка на дъщерята на
подсъдимия и да е била във фактическата и разпоредителната власт на
подсъдимия, още преди тази дата- т.е още преди 21.10.2014 г. Така не става
ясно какво всъщност поддържа прокурора, доколкото и за да е налице измама
по смисъла на чл.209, ал.1 от НК е необходимо заблуденото лице в резултат
на заблудата да извърши действия на разпореждане с инкриминираното
имущество, а не да се е разпоредило със същото още преди това. В случая
според фактите в ОА след въвеждането в заблуждение, св.И. се твърди да се е
разпоредил със сумата от 1232 лв., а не със сумата от 1300 лв., поради което и
непонятно остава не само за подсъдимия, но и за съда какво се поддържа-
кога е извършено деяние и коя е инкриминираната сума- първата от 1300 лв.
или втората от 1232 лв., както и кое точно поведение на подсъдимия се
инкриминира и счита за неправомерно от страна на прокурора- дали това от
21.10.2014 г., с което се поддържа той да е въвел в заблуждение св.И. относно
липсата на сумата от 1300 лв. или друго поведение на подсъдимия, съответно
какво е то и в какво се изразява, съответно какво е същото с оглед на
конкретно инкриминираната сума от 1300 лв.- изтеглил ли е подсъдимия
същата, ако да, кога и имал ли е право да се разпорежда с нея, съответно как
се е разпоредил с нея, както и дали това разпореждане е било правомерно или
не. Не става ясно и кога според прокурора е довършено инкриминираното
деяние, доколкото се според фактите, описани в ОА сумата от 1300 лв. е
5
приведена на 16.10.2014 г., неверните заблуждения от страна на подсъдимия
се твърди да са извършени от него на 21.10.2014 г., а сумата от 1232, за която
се поддържа да е била приведена от св.И. в резултат на заблудата, която е
създал у него подс.Г. се твърди да е приведена от св.И. на 24.10.2014 г., като
не се сочи нищо по въпроса дали първата сума от 1300 лв. е била налична по
сметката, съответно дали е била изтеглена, ако да- кога, от кого и дали е била
използвана по предназначение.
При тези факти и при така формулираното обвинение в диспозитива на
ОА, обвинителната теза на прокурора остава абсолютно непонятна и не
позволява нито на подсъдимия, нито на съда да преценят кое е конкретното
инкриминирано поведение, което следва да бъде установено в хода на
съдебното производство, коя е конкретната инкриминирана сума, както и в
кога е извършено инкриминираното деяние, и не на последно място какво
според прокурора е то- измама или длъжностно присвояване. По този начин
нито подсъдимия знае срещу кои факти да се защитава, нито за съда е ясно
кои факти следва да установява и по кои следва да се произнася и да
преценява дали те са съставомерни, съответно дали поведението на
подсъдимия се явява такова от обективна и субективна страна, както и кой е
съставът на престъплението, което се твърди да покрива това поведение на
подсъдимия.
При такова неясно обвинение, не случайно и първостепенният съд е
постановил оправдателна присъда спрямо подсъдимия. И това не би било
порок на постановената присъда, ако съдът като първа инстанция бе положил
необходимите усилия и бе констатирал неясното обвинение още на фаза
разпоредително заседание, съответно бе дал указания на прокурора да
отстрани тези неясноти, но въпреки дадените указания, същите на бяха
отстранени. При положение, че първостепенният съд не е сторил това, то
няма как и въззивния съд да потвърди така постановената оправдателна
присъда, доколкото съществува процесуален ред за отстраняване на тези
неясноти в ОА и едва тогава за произнасяне на съда по въпроса дали
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
някое престъпление от общ характер, съответно дали същото се явява
доказано или не.
Ето защо и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 от НПК
6
присъдата на СРС следва да бъде отменена, а делото върнато на първата
инстанция от фазата на разпоредителното заседание, за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, в рамките на което съдът да упражни
правомощията си по чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК и едва след това
и при евентуално ново сезиране на съда с годен, ясен и непротиворечив ОА,
да се произнесе по съществото на делото с присъда.
Така мотивиран и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.334, т.1 вр. чл.348,
ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изяло присъда от 21.04.2021 г. по НОХД №7518/20 г., СРС,
НО, 101 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7